Светлините на Русе

Спомени от най-европейския град на България

22429 прочитания
Музеят на пл. "Батенберг"
Ул. "Александровска
Къщата на Чикагото
Къща на Иван Соларя, "Княжеска" 5
Къща на Стефан Симеонов
Къща на полк. Петров - Баба Тонка 38
Музикалната гимназия,"Борисова" 33
Доходното здание с театъра - пл."Свобода"

По пътя му от запад на изток, през четири столици, Дунав е възпяван на различни езици. Появява се ту като "хубав и син" (на немски), ту като "мътен, мъдър и велик" (на унгарски), ту като "тих и бял" – нашият Дунав с брегове, достойни декори на трагични и славни събития, по думите на Йордан Йовков.

Както по на юг Балканът, така тук реката е насърчавала и предприемчивите, и непримиримите. Затова и Русе е бил по европейски напредничав, но и по възрожденски героичен. Търговията и архитектурата го теглели към Виена, а революционните дела го свързвали с Гюргево. Синовете на баба Тонка тръгнали от Русчук към смъртта, а предците на Елиас Канети намерили в него убежище от гоненията на запад. От римско Пристанище на 60-те кораба (Сексагинта приста), после столица на Дунавския вилает, та до най-големия град на Княжество България, Русе, чието име произлиза или от цвета на недалечните червени скали, или от мястото му край река, помни много неща, станали за първи път именно тук.

Първата голяма обществена сграда след Освобождението е построена през 1882 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер за Окръжното управление, а не за княжеска резиденция, както битува митът. Неокласическата фасада с балкон на колони се свързва чудесно с мисията на основания още през 1904 г. Регионален исторически музей, събрал вече под един покрив и археологически находки на братя Шкорпил, и достоверни спомени от недалечното ни минало.

От балкона обгръщам с поглед целия площад "Батенберг" около скромния паметник на от арх. Никола Лазаров, посветен на безпримерния подвиг на загиналите войници от Пети пеши дунавски полк в Сръбско-българската война, когато юнкер Боян Ботев, най-малкият брат на поета, повел бойците си в щикова атака, е загинал едва 19-годишен. С имената на велики българи е свързана прочутата Мъжка гимназия (днес СОУ "Христо Ботев") вляво, където Стоян Михайловски написва "Върви, народе възродени".

В отсрещния край на площада, над парка, се извисява бароковият купол на проектираната също от арх. Лазаров в 1910 г. Търговско-индустриална камара, превърната в Регионална библиотека "Любен Каравелов" и притежаваща днес личната библиотека на големия русенец акад. Михаил Арнаудов.

По пешеходната улица "Александровска" се редят удивителни фасади на банки и други могъщи сгради, богато обкичени с пластична каменна декорация, както е повелявал общинският правилник от 1893 г. Така са се получили няколко архитектурни ансамбъла – явно всеки следващ строител е надграждал сътвореното от предишния и се е съобразявал с него.

Ъгловата сграда на номер 39 има интересно раздвижен силует с три кули, с балкончета, с корнизи над прозорците и с венци от камък под стрехите. Построена е през 1897 г. по проект на полския арх. Едвин Петрицки за жилища и магазини на братята гърци Папа Маноли, които имали парна мелница и търгували с жито. От тях я купил български търговец на английски вълнени платове, после я продал на евреина Шоев, от когото пък била отнета за нуждите на "Жилфонд".

До мощните плещи на това здание е притиснала стройна снага банката на фамилията Бурови, проектирана през 1912 г. от унгарския арх. Янович, но построена под ръководството на прославилия се български инж. Геро Геров. Тясната й резедава фасада е ъглово оформена с двуетажна кула с купол и шпил и е украсена с барелефни женски фигури, с медальони, венци и орнаменти.

Ул. "Александровска
Автор: Александър Геров

Русенският клон бил открит през 1886 г., след успеха на първата фамилна банка (1862 г.) в Горна Оряховица, и го управлявал един от братовчедите, Атанас Цонев Буров, който допринесъл много за стопанското развитие на Русе между двете световни войни, когато ръководел Търговско-индустриалната камара и положил основите на професионалното образование в града.

Фамилията Канети присъства наблизо с две от търговските си къщи, проектирани в края на XIX век от арх. Спиро Валсамаки, един от многонационалната плеяда строители на Русе. Под въздействието на тукашната пъстрота от етноси, езици и обичаи се формират още от детството представите за света на бъдещия писател Елиас Канети, който цял живот ги носел в себе си като спомен от вътрешната си родина – Русе. Това име, твърди се, пожелал той да бъде написано на стола му при получаване на Нобеловата награда вместо името на някоя от държавите, в които е живял и творил. Защото в космополитния град, пише той, вече се било случило всичко, което е преживял по-късно по широкия свят.

Отбивам се вляво по улица "Пиротска", за да видя какво е постигнало онова "еврейче от Русе, донесло за продан пощенски марки на изложението" в Чикаго през 1893 г., както го описва Алеко Константинов.

Къщата на Чикагото
Автор: Александър Геров

Колекцията си от над сто хиляди марки той рекламирал в българския павилион с гайда и бъклица с вино. С тези балкански атрибути се явил и в Конгреса на САЩ, където направил силно впечатление на нечувалите за България американци (ако може да се вярва на писмото, което изпратил впоследствие до Алеко). Със спечелените от марките пари Соломон Блаущайн издигнал голяма доходна сграда по проект на строителя Иван Майор от Виена – с покрив-градина и с фигури на момичета в нишите по фасадата. Отворил в нея кабаре и хотел, но се наложило да замени певиците и танцьорките, внос от други крайдунавски страни, с шапките на по-благопристойния и знаменит семеен моден салон "При Чикаго". А за удобство на клиентите обзавел сградата с първия в страната асансьор, задвижван от четирима бабаити, понеже електричеството още не стигало дотам.

По успоредната улица "Княжеска" (наречена така заради резиденцията на Александър I – приспособената централа на железницата Русе - Варна, днес вече куклен театър) се насочвам към пристанището. Там, където брегът е най-висок, предприемачът Андре Тюрио построил около 1890 г. приказния си дом с главна фасада към кея. С карарски мрамор и стъкла от Америка, с декорации от италиански строители и художници, увенчана и с две различни по функциите си кули, необароковата сграда е сред архитектурните шедьоври на града.

Следващият й собственик е също знаменита за Русе личност – Иван Стоянов (Соларя), прочут по целия Дунав търговец на каменна сол, който не се боял да помага на емигрантите революционери в Румъния, между които и Ботеви четници.

Друг благодетел – на русенските училища – е живял по-надолу, на номер 2, в аристократичната къща, която днес е хотел. Дино Бебис дошъл с брат си Зисо да търсят препитание като хамали още преди Освобождението, но с вродената си предприемчивост станали търговци и изнасяли жито. Проекта на къщата си възложили през 1888 г. на арх. Валсамаки, а вътре била украсена с пищни фрески, бронзови полилеи, стилизирани цветя и птици. Узнал от преподавателите в Мъжката гимназия, че матуритетната работа на зрелостника Михаил Арнаудов има научна стойност, Константин Бебис поел издръжката му да следва в София, в Берлин и в Прага. На свой ред философът литератор, комуто по-късно не е бил спестен комунистическият затвор, оценява високо разностранните достижения на родния си град, наричайки го "важен център на всестранно строителство на отечеството ни".

Братята Бебис пък не били пощадени от враждебността срещу гърците в началото на XX век и трябвало да изоставят къщата си. Днес тя е превърната в хотел и стъпаловидната й фасада грее срещу по-строгите административни пристанищни сгради.

Между тях е паметникът на 21-годишния Ангел Кънчев – в ръката с револвера, който през 1872 г. насочил към себе си, за да не попадне в ръцете на турците, когато предателство му попречило да се прехвърли в Румъния. През "брода" между Русе и Гюргево са минавали и хъшове, и вълци, а в по-новата ни история и индустриални отпадъци, събудили борбения дух на русенските майки към края на XX век, вероятно по примера на храбрата Баба Тонка. "В малката й къща край Дунава често се събираха тези запалени мозъци, нехранимайковци, според благонравните търговци" – възражда със слово спомена за нея землякът й Змей Горянин, нежният русенски поет със страшен псевдоним, който не е успял да го защити от комунистическите репресии и той и до днес си остава обречен на забрава.

Къща на Иван Соларя, "Княжеска" 5
Автор: Александър Геров

"Тя се беше родила свободна... промени и мъжа си... запали и него с огъня на свободата. А от синовете си направи истински хайдути", разказва "Змеят" Светозар Димитров, роден в същия град и в същата година като Елиас Канети, и той като него поел от майка си любовта към литературата, ала съдбите на двамата се оказали съвсем различни.

Къщата на Тонка и Тихо Обретенови, в която по препоръка на Ангел Кънчев в 1871 г. е основан Русенския революционен комитет, e станала жертва на градоустройството. Оцеляла е само малката къща на дъщеря им Анастасия, където тя е живяла със своята дъщеря Захаринка след преждевременната смърт на съпруга си Захари Стоянов. Днес там се пазят реликви и спомени от времето, когато на това място са писани "Записки по българските въстания". Единственият останал жив от тримата хъшове братя Обретенови, Никола, построява през 1908 г. къща на отсрещния ъгъл през уличката "Баба Тонка". Никола бил Ботев четник, заточеник, а след Освобождението е народен представител и кмет на Русе.

В дома му идвали съратници, учени, журналисти, писатели и слушали спомените му за преживяното, за да ги включат в своите книги. В паметта на русенци ореолът около този своеобразен музей е помрачен от трагедията, сполетяла и следващите две поколения потомци на Баба Тонка. Внучката й Тонка, първата българка с диплом на агроном, се завръща от Париж и отива на полето да прави модерно земеделие, като междувременно се занимава и с благотворителност. В бащиния си дом довежда уважавания просветител, Нико Просеничков, завършил философия в Германия и посветил се в родния си град на журналистиката и образованието. Дълги години ръководел Мъжката гимназия – една от трите най-престижни в България по онова време.

Следдеветосептемврийската ярост към достойните българи не подминава и семейство Просеничкови: убити са без вина и съд, а докато едната от двете им дъщери умира от мъка, другата, още ученичка, е пратена в концлагер. В историческия им дом нахлуват невежи обитатели, които изгарят стогодишната библиотека с възрожденска периодика и ценни документи. Свързан с тази нещастна фамилия чрез портрета на героичната майка, който рисувал по нейна снимка, големият художник Ненко Балкански открива в изстрадалата Лиляна Просеничкова своя муза, съпруга и модел. Днес внук им носи не само името, но и доста от таланта му. Драмата на цялото семейство на Баба Тонка е достоверно разказана и онагледена чрез музейната сбирка във възстановената Обретенова къща.

Къща на Стефан Симеонов
Автор: Александър Геров

На другия ъгъл по булевард "Придунавски" е живял и един герой от Балканската епопея – полк. Иван Петров, изпратен в Русе като командир на Пети пехотен дунавски полк. През 1910 г. си построява къща по проект на инж. Геро Геров, с мансардна кула, облечена с ламаринен покрив, с красиви стрехи и неизменното балконче с ювелирно изработен парапет. Когато в най-критичните сражения през октомври 1912 г. полк. Петров бил прострелян, с последния си дъх насърчил войниците си със знаменитите думи: "Юнаци, напред! Духът ми ще бъде винаги с вас!" Историческият музей пази спомена за него с архива му и семейните ценности, предадени от потомците.

В този многолик град е имало място и за подвизи и за сделки. Баба Тонка правела и продавала вино, за да изхранва челядта си, когато търговията на съпруга й западнала, а двама от най-големите предприемачи са финансирали Опълченския паметник (1895 г.), чийто строител е участвал в боевете на Шипка. Величавият символ на Русе е увенчан с женска фигура от италианския скулптор проф. Арнолдо Дзоки, чиято творба е и паметникът на Цар Освободител в София.

Решаващата сума към събираните от цялата страна средства за русенската "Статуя на свободата" била дадена от братята Стефан и Иван Симеонови, банкери, родом от Габрово. Тяхното име носи сега малка уличка между централната "Борисова" и почти успоредната й "Атанас Буров". Пристигнал от Свищов с търговско образование и с бъдещата си съпруга Лукса, братовчедка на Алеко Константинов, Стефан Симеонов се сдобил през 1892 г. и с къща в неокласически стил, с кокетна кула, на която виенският арх. Лудвиг Майер дал пирамидална форма, и със задължителните инициали на собственика над входа. Стопанинът бил и председател на Търговско-индустриалната камара, а в дома му растели един син и три дъщери.

Къща на полк. Петров - Баба Тонка 38
Автор: Александър Геров

Едната от тях е онази Олга, която пренесла аристократично-бохемския дух на крайдунавския град в европеизиращата се София, като предпочела артистичния живот на втория си съпруг, художника и поет сливналия Сирак Скитник, пред благоденствието в първия си брак с офицер дипломат. С големите си знания и творчески дарби Олга Сирачката вдъхновявала и участвала в живота не само на Сирака, но и на цялото му писателско обкръжение в столичния квартал "Лозенец" през третото и четвъртото десетилетие на XX век.

Предполага се, че сред тях е бил и Змей Горянин, който пристига в София със съпругата си Соня, негова съученичка. Наричана от приятелите им Змеицата, тя го подкрепяла и в многото му дарования, и в затвора, и в отшелничеството му, а и съхранила богатия архив на писателя. Изглежда само бракът на Иван Вазов с волнолюбивата русенка Атина Болярска излязъл нетраен. Високо образована и талантлива, дъщеря на знатен род, дал името на една от улиците в родния й град – "Болярска", успяла все пак да обогати с нещо творчеството на патриарха на българската литература: той сам признавал, че на нея дължи идеята и вдъхновението за един от най-хубавите си разкази – "Коледен дар".

Балове, карнавали и приеми огласяли домовете на братята Симеонови, след като и по-малкият, Иван, пристигнал в Русе и възложил на младия Нигохос Бедросян, отличил се като архитект на семейната банка, да му построи къща в съседство с тази на брат му. Част от капиталите си двамата успешни търговци-банкери вложили в строежа на железницата между Русе и Търново. Когато загубите и смъртта променили съдбата на Иван Симеонов, съпругата му продала къщата на католическата епархия.

Музикалната гимназия,"Борисова" 33
Автор: Александър Геров

След години дошла неизбежната й национализация и при все че интериорът й е съхранен поради заниманията с изкуство в салоните, стенописите по тавана с библейски сюжети са били заличени от здраво залепено върху тях фолио, на което по поръчка са нарисувани някакви антично-героически сцени с доста заплашителни изражения на участниците в тях. Досущ като онази история с "обличането" на голите тела на Микеланджело в Сикстинската капела. Днес къщата е върната на Никополската католическа епархия, а тази на Стефан Симеонов отсреща е останала за общината и се използва като приемна.

По улица "Атанас Буров", където е приказната, но изоставена къща на Иван Буров, по-големия брат на известния политик и банкер, излизам на продължението й, "Ген. Гурко", доста встрани от центъра. В обособилата се някога там еврейска махала през 1892 г. арх. Валсамаки проектира за търговеца Елиас Канети първата от трите малки къщи – за него и двамата му синове. Внук му Елиас се ражда през 1905 г. в другата къща, построена по проект на арх. Тодор Петров в 1900 г. За богатото въображение на надареното дете "дворът между тези три къщи беше много голям", с "герана за вода", която не стигала, та карали "по-голямото количество... от Дунава в огромни бъчви, теглени от мулета". Къщата, останала спомените му като "много просторна" и описана детайлно в мемоарната му книга "Спасеният език", днес е напълно занемарена, не може да се различи дори охлузената табелка на нея с името на единствения роден в България Нобелов лауреат.

Доходното здание с театъра - пл."Свобода"
Автор: Александър Геров

На връщане към площад "Свобода", където няколко фонтана спускат и вдигат водна завеса пред театъра в Доходното здание – гордостта на града, минавам покрай друга архитектурна забележителност, сломена от природни изненади и човешко нехайство. Сградата на някогашното немско училище с пансион от началото на XX век, проектирано от арх. Удо Рибау в приказно съчетание на готически, барокови и романски елементи, със собствено отопление, водопровод, бани, кухни и трапезарии, но и с хармониум в молитвената зала, след 1944 г. се използвала от други училища, но е запомнена като Музикалната гимназия. Земетресението през 1977 г. силно я поврежда и оттогава никой не се е заел с възстановяването й.

На смрачаване светлините на Русе и цветните струи на шадраваните вдъхват особен оптимизъм. А множеството кули с накацали около тях фигури на момичета и цветя, тук-там по някое митично животно, са свидетелство, че градът край реката остава верен на себе си, въпреки всичко.

По пътя му от запад на изток, през четири столици, Дунав е възпяван на различни езици. Появява се ту като "хубав и син" (на немски), ту като "мътен, мъдър и велик" (на унгарски), ту като "тих и бял" – нашият Дунав с брегове, достойни декори на трагични и славни събития, по думите на Йордан Йовков.

Както по на юг Балканът, така тук реката е насърчавала и предприемчивите, и непримиримите. Затова и Русе е бил по европейски напредничав, но и по възрожденски героичен. Търговията и архитектурата го теглели към Виена, а революционните дела го свързвали с Гюргево. Синовете на баба Тонка тръгнали от Русчук към смъртта, а предците на Елиас Канети намерили в него убежище от гоненията на запад. От римско Пристанище на 60-те кораба (Сексагинта приста), после столица на Дунавския вилает, та до най-големия град на Княжество България, Русе, чието име произлиза или от цвета на недалечните червени скали, или от мястото му край река, помни много неща, станали за първи път именно тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    И защо Русе е най-европейският град в България?
    Може би защото с архитектурата му и балоустройството му са се занимавали европейци!
    А,София стана преселено и презастроено село защото с това се занимава един политически хемелион,изпълнител на всякакви поръчки.Архитект без идеа за бъдещето.Жалко!

  • 2
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Русе - моят роден град - мноого красота има тук . Още снимки от последната сграда - бившото музикално училище може да видите тук : http://touchesofvarna.blogspot.bg/2015/05/26052015.html?q=%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5

  • 3
    yko49371775 avatar :-|
    Мариана Христова Мелнишка

    До коментар [#2] от "Теодоси Бялков":

    Благодарим Ви за хубавия коментар и прекрасните снимки от тази великолепна сграда! Изобщо не вярваме в добрите намерения на сегашните й собственици. За съжаление, много от предложените към текстовия материал снимки не са публикувани, а две са дори повторени... Авторите нямат вина за това.
    ММ и АГ

  • 4
    mitakk avatar :-|
    mitakk

    Не защото имам нещо общо с този град (моят баща е оттам), но това за мен е най-красивия град в България. Бил съм в почти всички областни градове у нас, но красотата и магията на Русе са несравними.

  • 5
    miho55 avatar :-|
    miho45

    Живея в този град,възхищавам се на архитектурните бижута красящи русенските улици и същевременно ми е болно за незавидното състояние на доста от тях.Това е видно и от показаните фотоси.Много от сградите са с архитектурна стойност от национално и местно значение и е време съответните органи да се задейстават и си свършат работа, за да има какво да остане за следващите поколения.

  • 7
    yko49371775 avatar :-|
    Мариана Христова Мелнишка

    До коментар [#6] от "Winter Mute":
    Само това ли забелязвате в ТОЗИ град???

  • 8
    ues13310821 avatar :-|
    ues13310821

    Родена съм в София и живея в София, но винаги с удоволствие посещавам прекрасния Русе!!!Много красив град!!!

  • 9
    mairefriel avatar :-|
    LK

    До коментар [#1] от "Без соц": Въпросът ти издава, че всъщност си СЪС СОЦ!

  • 10
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Много интересна статия. И това не е всичко, в Русе има още много ценни и красиви архитектурно-исторически паметници, но всичко в този град не може да се опише в една статия.
    Струва ми се обаче, че има някои неточности. Елиас Канети на практика прекарва детството си в къщата на дядо си Елиазар Канети и точно нея описва в "Спасения език", а тя наистина, за разлика от родната му къща, е доста просторна. Впрочем, построена е по проект на Нигос Бедросян, както пише на табелката край входната ѝ врата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход