С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

7 20 ное 2015, 9:46, 23217 прочитания

Монголия, пълна празнота

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Бих описал пустинята Гоби с оксиморона "пълна празнота". В основната си част тя представлява огромна степна равнина, която прилича на смачкан вестник, оставен след това да се разгъне свободно. По нагънатата повърхност се гонят сенки на облаци, които никога не изчезват напълно от хоризонта. Тази светлинна игра оцветява всичко наоколо с причудливи нюанси, което често ни караше да потъркаме очите си, за да се уверим, че сме тук и сега. Очаквахме сухо, горещо пустинно лято с температури около 35-40 градуса. За наша изненада и късмет през повечето време беше облачно и прохладно, с валежи от дъжд. Местните също споделиха, че времето е необичайно хладно. 

Наричат ги "пеещите дюни" заради звука, който издава пясъкът, когато се издухва от ветровете. Самото катерене по меката повърхност е трудно, но гледката от върха определено си струваше усилията. Дюните се простират на около 100 км дължина, широки са на места до 12 км, с най-голяма височина около 300 м.


Пеещите дюни се намират в Националния парк Gurvansaikhan (27 000 кв.км), в северната част на пустинята Гоби, дом на редки растения и животни като снежния леопард (Panthera uncia syn), дивите камили, планинската овца (Ovis ammon), сибирската дива коза (Capra sibirica), както и на брадатия лешояд (Gypaetus barbatus).

Какво друго запълва безкрайната празнота на пустинята?

Добитък, добитък, добитък… Между 20 и 24 милиона глави добитък (овце, кози, коне, крави, камили и якове) днес пасат спокойно по необятните монголски степи. Преди Втората световна война числеността им е била около 27 милиона, която заради войната спада, за да остане сравнително постоянна днес. Над тях кръжат лешояди, орли и соколи, запълващи пространството отгоре.



В същото време не виждахме често пастири. Обикновено на мотори или коне, облечени в традиционните монголски роби - deel. На въпроса как собствениците се оправят с огромните стада нашият водач ни даде пример с камилите. Техният обсег на паша е територия от около 200 кв.км. От време на време собственикът се обажда на някой свой познат в района и просто пита дали е виждал камилите му наоколо. Един типичен отговор би бил "aми вчера ги видях на около 90 км югозападно оттук…". Цялата сложна схема на разпознаване на животните, миграцията, пашата и всичко останало, разбира се, нямаше как да научим в подробности, но предложеното обяснение определено ни развесели.

Монголия, пълна празнота

Фотограф: Павел Господинов

Семейството, при което нощувахме една вечер, притежаваше стадо от около 50 камили. До стадото имаше опъната юрта с мотор пред нея. Всичко това в средата на абсолютното нищо. Пристигнахме надвечер, когато жените от семейството дояха камилите. Те бяха модерно облечени в цветни клинове, които ги открояваха от пастелната пустиня. Не бяха много разговорливи, но за закуска ни направиха ориз с камилско мляко. Нямаха нищо против да ги снимаме, но дотук. Лека хладина лъхаше от почти всички монголци, които срещахме. Да, услужливи са, ще помогнат, но не можеха да скрият угрижеността си, перманентната умора, тревога и, мисля, леко отегчение.

В края на пътуването нашият шофьор ни покани при родителите си. Нагостиха ни, но никой от тях не седна при нас, само поднасяха и излизаха. Няколкото опита да разчупим атмосферата се оказаха безполезни. Обяснението ми е, че животът им е тежък, без особени перспективи за подобрение. Страната се експлоатира безогледно от минни корпорации, корупцията е ежедневие, правото е на силния, а от двете й страни са Китай и Русия.

Повечето от населението са скотовъдци, живеещи в самотните си юрти, пръснати на стотици километри, сред огромни стада добитък. "Какво ли правят вечер сами в безкрайната пустош", се питахме в групичката ни, докато отминавахме поредната самотна юрта. Оставям това на вашето въображение.

Може би тази действителност също е причина за особения, леко унил вид на повечето монголци, които срещнахме. Водачът ни излезе с тезата, че сънародниците му са по правило мързеливи. Тук е моментът да разкажа накратко за нашия шофьор Ерка. Този човек изминаваше по около 250 км всеки ден, предимно по пустини, степи, кал и мочурища. След като паркира до ресторантчето, той се шмугваше в кухнята, за да помага на готвачите в приготвянето на храната. След като пристигахме на мястото за нощувка, се захващаше веднага да помага на домакините. Или ще вкарва овцете в кошарата, или ще дере току-що закланите животни, или пък ще помага на хората от групата в язденето на коне.

Монголия, пълна празнота

Фотограф: Павел Господинов

Този човек сменяше спукана гума за по-малко от 10 минути, караше с бели ръкавици, носеше черни ботуши до коленете, а когато е уморен, просто лягаше на земята в юртата и спеше. Веднъж го заварих с една тава между краката с варена глава на овца в нея, от която си режеше месо с един нож и хапваше с едва прикрито удоволствие. Почерпи ме. Докато караше, пееше монголски песни. По телефона (когато имаше връзка) управляваше малък семеен ресторант в Улан Батор. Това е може би един от малкото щастливи монголци, които срещнахме. Естественият начин, по който се случваха нещата покрай него, ме караше да си мисля, че може би съществува ген на щастието. Човек като него е победител в генетичната лотария и оттук нататък няма значение дали е в Монголия, София или село Сусурлево.

Но безспорно животът на хората там е труден. Момичето в едно от семействата, при които нощувахме, падна от мотор на около километър от юртите и само виковете й успяха да привлекат вниманието на мъжете. Доведоха я с кървяща глава и доста уплашена. Оказа се, че нямат елементарни лекарства и дезинфекционни средства. Дадохме им от нашите. Липсваха дори хапчета за главоболие.
Хората ни сготвиха традиционно монголско барбекю, но ни оставиха да се храним сами. Бяха тревожни, колкото и да се опитваха да скрият това. При семейството беше дошъл прекупвач на месо и всички членове заедно с нашия шофьор и водача помагаха при избора на животните за продажба, после при коленето и разфасоването на месото.

През нощта стадото от няколкостотин овце и кози се раздвижи неспокойно. Чухме тревожните гласове на мъжете. На сутринта стана ясно, че хищници се бяха опитали да нападнат стадото. След всичко това не бих нарекъл монголците мързеливи, както и щастливи… с малки изключения.

Пространството продължаваше да ни запълва отвсякъде, понякога с миражи. Толкова истински, че предизвикваха спор сред компанията дали в действителност езерото пред нас е истинско или не.
Понякога езерата се оказваха истински, като това, до което спахме една вечер в близост до известните пламтящи скали (Bayanzag). Отличават се рязко от околния пейзаж заради червеникавия си цвят. Попаднахме там по време на буря с тъмни облаци и дъжд в далечината, които придаваха не по-малко мистична атмосфера на мястото. За тази атмосфера допринесе и прекрасната монголска бира, която пихме в добри количества в един запустял ресторант.

Застинахме от изненада пред скалния феномен Бяла Ступа - на това място са направени едни от най-красивите снимки на Монголия. Друго прекрасно място в пустинята са Малките камъни на Средна Гоби. Освен красиви тези гранитни масиви са и важно историческо място. Районът е бил свещен за будистите, поради което е имало и манастир, от който днес са останали руини. По време на сталинистките чистки след присъединяването на Монголия към голямото семейство на социалистическите страни през 1924 г. монасите са били избити брутално. Една част са успели да се скрият в пещера наблизо, която посетихме и за която казват, че имала вътрешни коридори и изходи. Няма сведения колко от монасите са се спасили.

Следващото мистично място са руините на манастира Онги, разположен в провинция Средна Гоби (Saikhan-Ovoo sum). Северният комплекс от около общо 17 манастира е бил построен през XVIII век. Сред тях е бил и най-големият в Монголия. Всички те са били разрушени по време на онези сталинистки чистки.

Статуя на Чингиз хан, на 54 км. от Улан Батор

Статуя на Чингиз хан, на 54 км. от Улан Батор

Фотограф: Павел Господинов

Докато се разхождахме, нашият водач сподели с нас за странно високия процент самоубийства в района на пустинята. Разказа ни и за случката с филмов екип от Улан Батор, който е трябвало да направи продукция за района и манастира. Докато карали джипа през пустинята, видели една самотна юрта, спрели и влезли в нея. Посрещнала ги старица, която им предложила чай. Те се настанили удобно, но докато поднасяли димящите от парата чаши чай към устните си, забелязали, че чаят всъщност е студен. Единият от тях се усъмнил и подканил колегите си да си тръгнат. След като влезли в колата и се обърнали да видят юртата, тя вече се била изпарила. В следващите две години всички от екипа умрели по един или друг начин. Докато ни разказваше това, минахме покрай една разрушена кула, част от манастирския комплекс, за която водачът небрежно добави, че била известна с гласове на починали деца, които се чували нощем от нея.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: "Малки приказки" Ново място: "Малки приказки"

В пространството се провеждат детски работилници и ателиета, лекции и дискусии за родители

23 май 2019, 667 прочитания

Място: Fox Book Cafe 1 Място: Fox Book Cafe

Кафенето в центъра на София с добри книги и цял етаж детски кът

3 май 2019, 4240 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Мелодията на твоето тяло

Тя слуша Franz Ferdinand, току-що се е прибрала от Лондон и носи от неговите звънтящи бижута – такава е идеалната жена за бижутера Атанас Константинов

ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си