С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

7 20 ное 2015, 9:46, 19935 прочитания

Монголия, пълна празнота

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Спомен за библиотека

Бляскавото минало на Александрия под праха на настоящето

2 мар 2016

На ръба на света

Архипелагът Свалбард в Северния ледовит океан, или защо хората обичат това странно място

2 май 2015

Фотогалерия: На ръба на света

Архипелагът Свалбард в Северния ледовид океан, или защо хората обичат това странно място

30 апр 2015

Там, където корабите умират

Четиридесет и пет процента от всички кораби по света свършват живота си в Бангладеш, какво се случва на строго охраняваните площадки

26 сеп 2014

Фотогалерия: Девет дни път с камили

Оазисът Siwa - древен, религиозно-консервативен и много различен от всичко, което сте виждали или чували за Египет

9 май 2014

Девет дни път с камили

Оазисът Siwa - древен, религиозно-консервативен и много различен от всичко, което сте виждали или чували за Египет

9 май 2014


Бих описал пустинята Гоби с оксиморона "пълна празнота". В основната си част тя представлява огромна степна равнина, която прилича на смачкан вестник, оставен след това да се разгъне свободно. По нагънатата повърхност се гонят сенки на облаци, които никога не изчезват напълно от хоризонта. Тази светлинна игра оцветява всичко наоколо с причудливи нюанси, което често ни караше да потъркаме очите си, за да се уверим, че сме тук и сега. Очаквахме сухо, горещо пустинно лято с температури около 35-40 градуса. За наша изненада и късмет през повечето време беше облачно и прохладно, с валежи от дъжд. Местните също споделиха, че времето е необичайно хладно. 

Наричат ги "пеещите дюни" заради звука, който издава пясъкът, когато се издухва от ветровете. Самото катерене по меката повърхност е трудно, но гледката от върха определено си струваше усилията. Дюните се простират на около 100 км дължина, широки са на места до 12 км, с най-голяма височина около 300 м.


Пеещите дюни се намират в Националния парк Gurvansaikhan (27 000 кв.км), в северната част на пустинята Гоби, дом на редки растения и животни като снежния леопард (Panthera uncia syn), дивите камили, планинската овца (Ovis ammon), сибирската дива коза (Capra sibirica), както и на брадатия лешояд (Gypaetus barbatus).

Какво друго запълва безкрайната празнота на пустинята?

Добитък, добитък, добитък… Между 20 и 24 милиона глави добитък (овце, кози, коне, крави, камили и якове) днес пасат спокойно по необятните монголски степи. Преди Втората световна война числеността им е била около 27 милиона, която заради войната спада, за да остане сравнително постоянна днес. Над тях кръжат лешояди, орли и соколи, запълващи пространството отгоре.



В същото време не виждахме често пастири. Обикновено на мотори или коне, облечени в традиционните монголски роби - deel. На въпроса как собствениците се оправят с огромните стада нашият водач ни даде пример с камилите. Техният обсег на паша е територия от около 200 кв.км. От време на време собственикът се обажда на някой свой познат в района и просто пита дали е виждал камилите му наоколо. Един типичен отговор би бил "aми вчера ги видях на около 90 км югозападно оттук…". Цялата сложна схема на разпознаване на животните, миграцията, пашата и всичко останало, разбира се, нямаше как да научим в подробности, но предложеното обяснение определено ни развесели.

Монголия, пълна празнота

Фотограф: Павел Господинов

Семейството, при което нощувахме една вечер, притежаваше стадо от около 50 камили. До стадото имаше опъната юрта с мотор пред нея. Всичко това в средата на абсолютното нищо. Пристигнахме надвечер, когато жените от семейството дояха камилите. Те бяха модерно облечени в цветни клинове, които ги открояваха от пастелната пустиня. Не бяха много разговорливи, но за закуска ни направиха ориз с камилско мляко. Нямаха нищо против да ги снимаме, но дотук. Лека хладина лъхаше от почти всички монголци, които срещахме. Да, услужливи са, ще помогнат, но не можеха да скрият угрижеността си, перманентната умора, тревога и, мисля, леко отегчение.

В края на пътуването нашият шофьор ни покани при родителите си. Нагостиха ни, но никой от тях не седна при нас, само поднасяха и излизаха. Няколкото опита да разчупим атмосферата се оказаха безполезни. Обяснението ми е, че животът им е тежък, без особени перспективи за подобрение. Страната се експлоатира безогледно от минни корпорации, корупцията е ежедневие, правото е на силния, а от двете й страни са Китай и Русия.

Повечето от населението са скотовъдци, живеещи в самотните си юрти, пръснати на стотици километри, сред огромни стада добитък. "Какво ли правят вечер сами в безкрайната пустош", се питахме в групичката ни, докато отминавахме поредната самотна юрта. Оставям това на вашето въображение.

Може би тази действителност също е причина за особения, леко унил вид на повечето монголци, които срещнахме. Водачът ни излезе с тезата, че сънародниците му са по правило мързеливи. Тук е моментът да разкажа накратко за нашия шофьор Ерка. Този човек изминаваше по около 250 км всеки ден, предимно по пустини, степи, кал и мочурища. След като паркира до ресторантчето, той се шмугваше в кухнята, за да помага на готвачите в приготвянето на храната. След като пристигахме на мястото за нощувка, се захващаше веднага да помага на домакините. Или ще вкарва овцете в кошарата, или ще дере току-що закланите животни, или пък ще помага на хората от групата в язденето на коне.

Монголия, пълна празнота

Фотограф: Павел Господинов

Този човек сменяше спукана гума за по-малко от 10 минути, караше с бели ръкавици, носеше черни ботуши до коленете, а когато е уморен, просто лягаше на земята в юртата и спеше. Веднъж го заварих с една тава между краката с варена глава на овца в нея, от която си режеше месо с един нож и хапваше с едва прикрито удоволствие. Почерпи ме. Докато караше, пееше монголски песни. По телефона (когато имаше връзка) управляваше малък семеен ресторант в Улан Батор. Това е може би един от малкото щастливи монголци, които срещнахме. Естественият начин, по който се случваха нещата покрай него, ме караше да си мисля, че може би съществува ген на щастието. Човек като него е победител в генетичната лотария и оттук нататък няма значение дали е в Монголия, София или село Сусурлево.

Но безспорно животът на хората там е труден. Момичето в едно от семействата, при които нощувахме, падна от мотор на около километър от юртите и само виковете й успяха да привлекат вниманието на мъжете. Доведоха я с кървяща глава и доста уплашена. Оказа се, че нямат елементарни лекарства и дезинфекционни средства. Дадохме им от нашите. Липсваха дори хапчета за главоболие.
Хората ни сготвиха традиционно монголско барбекю, но ни оставиха да се храним сами. Бяха тревожни, колкото и да се опитваха да скрият това. При семейството беше дошъл прекупвач на месо и всички членове заедно с нашия шофьор и водача помагаха при избора на животните за продажба, после при коленето и разфасоването на месото.

През нощта стадото от няколкостотин овце и кози се раздвижи неспокойно. Чухме тревожните гласове на мъжете. На сутринта стана ясно, че хищници се бяха опитали да нападнат стадото. След всичко това не бих нарекъл монголците мързеливи, както и щастливи… с малки изключения.

Пространството продължаваше да ни запълва отвсякъде, понякога с миражи. Толкова истински, че предизвикваха спор сред компанията дали в действителност езерото пред нас е истинско или не.
Понякога езерата се оказваха истински, като това, до което спахме една вечер в близост до известните пламтящи скали (Bayanzag). Отличават се рязко от околния пейзаж заради червеникавия си цвят. Попаднахме там по време на буря с тъмни облаци и дъжд в далечината, които придаваха не по-малко мистична атмосфера на мястото. За тази атмосфера допринесе и прекрасната монголска бира, която пихме в добри количества в един запустял ресторант.

Застинахме от изненада пред скалния феномен Бяла Ступа - на това място са направени едни от най-красивите снимки на Монголия. Друго прекрасно място в пустинята са Малките камъни на Средна Гоби. Освен красиви тези гранитни масиви са и важно историческо място. Районът е бил свещен за будистите, поради което е имало и манастир, от който днес са останали руини. По време на сталинистките чистки след присъединяването на Монголия към голямото семейство на социалистическите страни през 1924 г. монасите са били избити брутално. Една част са успели да се скрият в пещера наблизо, която посетихме и за която казват, че имала вътрешни коридори и изходи. Няма сведения колко от монасите са се спасили.

Следващото мистично място са руините на манастира Онги, разположен в провинция Средна Гоби (Saikhan-Ovoo sum). Северният комплекс от около общо 17 манастира е бил построен през XVIII век. Сред тях е бил и най-големият в Монголия. Всички те са били разрушени по време на онези сталинистки чистки.

Статуя на Чингиз хан, на 54 км. от Улан Батор

Статуя на Чингиз хан, на 54 км. от Улан Батор

Фотограф: Павел Господинов

Докато се разхождахме, нашият водач сподели с нас за странно високия процент самоубийства в района на пустинята. Разказа ни и за случката с филмов екип от Улан Батор, който е трябвало да направи продукция за района и манастира. Докато карали джипа през пустинята, видели една самотна юрта, спрели и влезли в нея. Посрещнала ги старица, която им предложила чай. Те се настанили удобно, но докато поднасяли димящите от парата чаши чай към устните си, забелязали, че чаят всъщност е студен. Единият от тях се усъмнил и подканил колегите си да си тръгнат. След като влезли в колата и се обърнали да видят юртата, тя вече се била изпарила. В следващите две години всички от екипа умрели по един или друг начин. Докато ни разказваше това, минахме покрай една разрушена кула, част от манастирския комплекс, за която водачът небрежно добави, че била известна с гласове на починали деца, които се чували нощем от нея.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Андалусия: една добра седмица 1 Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

9 ное 2018, 13697 прочитания

Нови места: "Книгата" и "Кино Култура" Нови места: "Книгата" и "Кино Култура"

Две пространства се присъединяват към вълната от нови места с културна програма в София

26 окт 2018, 18960 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Мелодията на твоето тяло

Тя слуша Franz Ferdinand, току-що се е прибрала от Лондон и носи от неговите звънтящи бижута – такава е идеалната жена за бижутера Атанас Константинов

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете