Глъчката е първото нещо, което ме посреща. Заглушава дори рок музиката, която обикновено звучи в почти всяка специализирана бирария в Рио. Докато се чудя откъде да започна обхода, си давам сметка, се с празната пластмасова халбичка в ръка изглеждам подозрително, и се заемам с неотложната задача да я напълня. Сред известно лутане попадам на щанд с етикети с рисувани от известния карикатурист Бруно Друмонд котки и откривам изложението с дебютиращата тук Saison ("Сезон") на W*Kattz.
 
Единственото празно помещение в склада, в който бях, е с табелка "Пресцентър" и затова мъдро поемам по стъпките на колегите. Спирам се на щанд, на който предлагат екскурзии до микропивоварни. Там се заговарям с широко усмихнат брадат мъж, който любезно ме развежда из историята на бирата в Бразилия. Докато той говори, жилката на ананас, която се промушва сред цитрусовата горчивина наSaison, ме развеселява. След още няколко глътки от 6.5-процентовата бира се усещам почти на висотата на събеседника си, нищо че все още сричам на португалски.

Бирата акостирала в Рио с португалската кралска фамилия през 1808 г., а под влиянието на многото немски емигранти в щата Санта Катарина проходило и местното производство, разказва Густаво Реня. Той е професионален бирен дегустатор, консултант на барове и ресторанти, колумнист в гастрономически гидове и водещ на радиопредаването "Рок и бира", където всеки делничен ден дава проверени в практиката съвети как се съхраняват и с какво се консумират различните видове бира. Густаво обикаля Бразилия с желаещите да научат повече за производството и да дегустират непознати бири. Ходят и извън страната – САЩ например е популярна дестинация. Според него за бразилеца бирата е равностойна на компания и споделен момент с приятели, а температурата й, освежаващите й качества и по-ниският й алкохолен градус (средно около 4.5%) я правят идеална за местния жежък климат.

Макар че първата микропивоварна, специализирала в производството на занаятчийска бира – "Сервежария Каноиньензе", е отворена в щата Санта Катарина през 1908 г., Густаво отбелязва, че истинският бум на подобни пивоварни настъпва чак след 1994 г. В момента в Бразилия са около 400, като само в щата Рио де Жанейро са петдесетина. Голяма част от собствениците им се запалват по идеята да си правят собствена бира след екскурзии в страни с вековни традиции в това производство, събират съмишленици сред приятелите си и заредени с много желание, стартират.

Затова и Марианджела Розето от държавния орган за подкрепа на микро- и малки производители в Бразилия (Sebrae) ми обяснява, че в момента основната им работа е да помогнат на прохождащите пивовари да легализират производството и чак след това да достигнат до потенциалните си фенове във и извън Бразилия. Разговорът ни с нея се случва една бира по-късно, след като Густаво ме насочва към малък щанд, където сеньор с вид на срамежлив рокер предлага два вида бира "Мъртво куче", тип American IPA. Едната е прекарана през филтър с хмел и кафе. Избирам нея и си мисля като всеки чужденец, че пия най-бразилската бира – има и кафе.

С нарастването на покупателната способност на бразилците през последните години се увеличава и вносът на бири от цял свят, продължава да допълва картината Реня. Паралелно с това се развива и гурме индустрията, която бърза да събере в законна връзка изпотените от допира с ярките слънчеви лъчи бутилки и разнообразие от мезета с местни или екзотични чужди аромати и вкусове. Защото бразилецът не обича да затъпява вкуса на бирата с обилно хранене. Наум се опитвам да си представя за какъв пазар става дума в 200-милионната страна, в която трезвеници по отношение на бирата могат да се намерят вероятно само сред евангелистите, и то защото църквата се грижи да ги държи далеч от баровете с ежедневни сбирки на разнообразни теми.

В сравнение с миналата година Мондиал де ла биер се състои на двойно по-голям терен и събира също така удвоен брой пивовари – 112. Алкохолните градуси на предлаганите за дегустация бири са от 2.8 до 12%, като в менюто открих една-единствена безалкохолна бира – международен представител от Германия. На изложението има щандове за продажба на най-различни чаши за бира, чанти, поставки за чаши, дори автомат за наливна бира за заведения. Обърнете внимание на кофите за бира. В много заведения можеш да си поръчаш кофа с определен брой бири на промоционална цена. Кофата е, така да се каже, шампаниера за бира, но, разбира се, далеч няма нейния изискан вид.

Големият победител в конкурса на изложението, в чието жури участва и моят събеседник Густаво, е "Монжоло БА Уиски на Тупиниким" (тъмна бира с 10.5% алк.), като същата пивоварна от Порто Алегре спечели и златен медал за своята бира "Изгубени в превода". Журито не заседава заедно – всеки написва своите оценки, а после организаторите просто ги сумират. Тази година е имало доста силни претенденти, а това, което е търсил самият Реня, е бил балансът на съставките им.

Имената на бирите, както и техните етикети, заслужават цяла отделна глава заради находчивостта и чувството си за хумор. Чуйте само: "Бандитка", "Вишну", "Нирвана" и "Ганеша" – които могат да се присъединят в пантеона на масовата "Брама"; "Корлеоне", "Сезон за трима", "Черна котка", "Мързел", "Суета" и "Алчност" на пивоварна "Меа кулпа"; "Еуфория" и, логично, "Амнезия", "Свещена крава #2" и моят фаворит – "Ад де Жанейро" (Hell de Janeiro), която дори е тип Кариока лагер.

На финала пивоварната "Рьотер от Рио" ме привлича с кисела бира – според рекламата й е типична за XIX век. Фразата, че не е подходяща за начинаещи в света на занаятчийските бири, ме задължава да приема предизвикателството. Изненадващо във вкуса й улавям карамбол и червени плодове, а осемте процента алкохол ме потупват по гърба, че е време да си ходя.