Земя на върха на копието

Някъде около екватора, Западна Кения. Името на гората е Ембобут. Тя е част от хълмистите възвишения Черангани, които се намират в западната част на Голямата рифтова долина. Издигат се на над 3000 метра надморска височина, въпреки че зелените гористи хълмове заблуждават.   

След около два часа катерене и лошо африканско слънчево изгаряне стигаме до няколко къщи на хора от племето сенгуер. То обитава тези гори от столетия, изхранва се с животновъдство и събиране на горски плодове и мед. Ще си говорим с тях за… глобалното затопляне. И как то е опожарило вече доста от къщите им. Но не покачването на температурата на Земята с два градуса е причината за бягането им все "по-навътре и по-навътре в гората".   

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От няколко години правителството води политика да запази гората в нейния чист вид. Тоест без хората, живеещи в нея. Целта е страната да може да изпълни програмата си за консервация, свързана с офсетния механизъм REDD+ (Reducing Emissions from Deforestation and Forest Degradation), инициативата на ООН за борба с обезлесяването.

REDD+ е една от мерките за забавяне на глобалното затопляне. От една страна, то би причинило тежки последици за африканския континент, допринасящ за едва 3% от световните количества въглероден диоксид, като според анализите през 2030 - 2040 г. Африка ще се раздели с 40 до 80% от обработваемата земя на юг от Сахара.

От друга страна механизмът среща критики през годините от страна на неправителствените организации, защитаващи правата на туземното население в развиващите се страни. Беше обявен за съучастник в геноцид и за нова модерна форма на колониализъм - карбонова. А местните власти често са подозирани, че го използват, за да прикриват заграбването на земя.   



Темата за нея може да изглежда малко неразбираема за мобилния европеец и едва ли някога ще стане толкова популярна като ебола. Така нареченият land grabbing обаче е сред основните проблеми на племената, живеещи по установен от векове начин на Черния континент. Логиката е проста: земята е източник на прехрана и връзка със свещени места, а всяко насилствено изселване е равносилно на загубата на идентичност и трудна икономическа и социална адаптация.

Между бизнеса и традициите

Разделителна линия с древния начин на съществуване от десетилетия се чертае от държавната политика за опазване на дивите животни. Племената трябваше да напуснат очертанията на повечето от резерватите висок клас и те останаха достъпни само за туристите и за компаниите, организиращи сафарита. Това се случи с масаите, обитаващи териториите на Кения и Танзания - полуномадско племе пасторалисти, познато от снимките с характерните си червени дрехи, танците на мъжете и бижутата от шарени мъниста. Масаите вярват, че отглежданият от тях добитък, който пасе (или поне е пасял) на големи територии, спомага за запазване на биоразнообразието на саваната. Както и че те самите са неразделна част от нея. Не така обаче смята държавата, като в Кения туризмът генерира по 1 млрд. долара на година, а държавната такса за 24-часово посещение на някои от около 50-те национални парка е 80-90 долара. В края на 50-те години на миналия век масаите напускат Серенгети.

Няколко десетилетия по-късно те живеят в периферията на резерватите, като често са просто туристическа атракция в програмата на туроператорите. Протестите обаче продължават и днес, като един от големите се случи през 2013 г. след решение компанията за луксозни ловни сафарита от Обединените арабски емирства Ortello Business Corporation да получи правото да експлоатира допълнителна територия в Танзания. Ефектът тогава беше изчислен на преместване на около 30 хил. масаи и загуба на още територии за паша.  


Друга основна причина за загубата на една или друга територия е изпълнението на големи  държавни или частни инфраструктурни или бизнес проекти. През тази година започна работа големият енергиен проект на Етиопия - хидроцентралата Gilgel Gibe III, който има за цел да превърне страната в енергиен износител за региона. Язовирната стена е разположена на река Омо и е част от каскадата Gibe.

Мащабът на последната част от нея е за 1870 мегавата мощност и се очаква да осигурява половината електроенергия на Етиопия, да изнася по 500 мегавата за Кения и по 200 мегавата за Судан и Джибути.

Проектът обаче срещна сериозна критика от страна на еколози и защитници на човешки права, тъй като ще има негативни последствия за племената, населяващи по-долното течение на реката от векове. Там живеят осем различни племена, които зависят от нивата на реката за прехраната си, а общият брой на населението е 200 хил. души. Проектът се очаква през следващите три години да намали и водите на езерото Туркана в Кения с две трети и така да засегне живота на още местно население. Или африканският континент често е изправен пред избора между икономическото развитие и традициите.

Битките за земя се водят не само в саваните и горите. През януари 2015 полицията в Найроби, Кения, пуска сълзотворен газ срещу група ученици. А кадрите по BBC, Al Jazeera, CNN показват как около 40 въоръжени полицаи, придружени от полицейски кучета, успяват да разпръснат децата на възраст между 8 и 13 години, като част от тях остават блокирани в облаците от токсична смес. Децата протестират заради това, че училището им е загубило площадката си за игра в полза на частен собственик.

В името на климата

От няколко години към многото причини за загуба на наследена от векове територия се намеси и борбата с изменението на климата. Как става това? Горите поглъщат въглероден диоксид и съответно съществуването им трябва да бъде поощрявано. Наличието на определено количество гори може да компенсира определено количество изпускани емисии от индустрията и транспорта някъде другаде по земното кълбо.

Механизмът на ООН REED+ се концентрира върху опазването на дърветата като "складове" на въглероден диоксид. Това става чрез финансиране от Световната банка на държави (най-често тропически), които имат големи горски ресурси. Срещу парите държавата собственик се ангажира с определени дейности за опазването им, като страните изпращат плановете за опазване на горския сектор на Световната банка.

Преди няколко години обаче някои екоорганизации като Greenpeace и Rainforest Fоundation разкритикуваха процеса като корупционна схема, тъй като в някои от правителствените планове все така са залагали на усвояване на средства от интензивни сечи.

Обратно в Кения - през 2010 г. около 5.6% от територията на страната са покрити с гори. Основните заплахи за тях идват от бързо нарастващото население и по-голямата нужда от площи за земеделие, гориво за отопление, суровина за строителство и т.н. Целите на правителството предвиждат горските площи да станат 10% до 2030 г., както и да се опазят петте основни водосборни зони в страната. Една от тях са възвишенията Черангани.  

През 2013 г. Световната банка финансира по механизма REDD+ правителството на Кения с 68.5 млн. долара за програмата им, свързана с възвишенията Черангани (Natural Resources Management Program in the Cherangany Hills). Според хората от племето сенгуер те са най-добрите консерватори. "Ние уважаваме дърветата, те са нашата храна", казват местните в своя защита. Според правителството обаче племето вреди на гората с дейностите си. Така Кенийската горска служба започва изселването на хората, като опожаряването на разпръснатите в гората им къщи се случва най-активно в началото на 2014 г. Това е принудило част от местните да се крият все по-навътре и все по-навътре в гората и да вървят километри надолу и нагоре в планината всеки ден, за да стигнат до най-близкото населено място.


Това не е единствената група, която се разделя с мястото си на живот заради карбоновия офсетен механизъм. Хората от племето огиек бяха принудени да напуснат гората Мау. През 2012 г. казусът с изселването на племето стига до Африканския съд по правата на човека и народите със седалище Аруша, Танзания, като това е първото за защита на правата на туземно население в този съд. То се води от Африканската комисия по правата на човека и народите срещу Република Кения. Според жалбата през 2009 г. посредством административната структура, отговаряща за горите в Кения, държавата съобщава на племето, че има 30 дни да напусне гората, с аргумента че гората е водосборна зона.

Според жалбата това поставя под въпрос политическото, икономическото и социалното оцеляване на това туземно население и съществуването му като такова. Все още няма окончателно решение на казусите, като търсенето на компромис между правителството и племената, живеещи в горите на Кения, продължава. Уравнението между развитието и запазването на традициите изглежда трудно за решаване.