Земя на върха на копието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Земя на върха на копието

Reuters

Земя на върха на копието

Кения: климатични и други промени

Калина Горанова
8432 прочитания

Reuters

© Reuters


Някъде около екватора, Западна Кения. Името на гората е Ембобут. Тя е част от хълмистите възвишения Черангани, които се намират в западната част на Голямата рифтова долина. Издигат се на над 3000 метра надморска височина, въпреки че зелените гористи хълмове заблуждават.   

След около два часа катерене и лошо африканско слънчево изгаряне стигаме до няколко къщи на хора от племето сенгуер. То обитава тези гори от столетия, изхранва се с животновъдство и събиране на горски плодове и мед. Ще си говорим с тях за… глобалното затопляне. И как то е опожарило вече доста от къщите им. Но не покачването на температурата на Земята с два градуса е причината за бягането им все "по-навътре и по-навътре в гората".   

От няколко години правителството води политика да запази гората в нейния чист вид. Тоест без хората, живеещи в нея. Целта е страната да може да изпълни програмата си за консервация, свързана с офсетния механизъм REDD+ (Reducing Emissions from Deforestation and Forest Degradation), инициативата на ООН за борба с обезлесяването.

REDD+ е една от мерките за забавяне на глобалното затопляне. От една страна, то би причинило тежки последици за африканския континент, допринасящ за едва 3% от световните количества въглероден диоксид, като според анализите през 2030 - 2040 г. Африка ще се раздели с 40 до 80% от обработваемата земя на юг от Сахара.

От друга страна механизмът среща критики през годините от страна на неправителствените организации, защитаващи правата на туземното население в развиващите се страни. Беше обявен за съучастник в геноцид и за нова модерна форма на колониализъм - карбонова. А местните власти често са подозирани, че го използват, за да прикриват заграбването на земя.   

Темата за нея може да изглежда малко неразбираема за мобилния европеец и едва ли някога ще стане толкова популярна като ебола. Така нареченият land grabbing обаче е сред основните проблеми на племената, живеещи по установен от векове начин на Черния континент. Логиката е проста: земята е източник на прехрана и връзка със свещени места, а всяко насилствено изселване е равносилно на загубата на идентичност и трудна икономическа и социална адаптация.

Между бизнеса и традициите

Разделителна линия с древния начин на съществуване от десетилетия се чертае от държавната политика за опазване на дивите животни. Племената трябваше да напуснат очертанията на повечето от резерватите висок клас и те останаха достъпни само за туристите и за компаниите, организиращи сафарита. Това се случи с масаите, обитаващи териториите на Кения и Танзания - полуномадско племе пасторалисти, познато от снимките с характерните си червени дрехи, танците на мъжете и бижутата от шарени мъниста. Масаите вярват, че отглежданият от тях добитък, който пасе (или поне е пасял) на големи територии, спомага за запазване на биоразнообразието на саваната. Както и че те самите са неразделна част от нея. Не така обаче смята държавата, като в Кения туризмът генерира по 1 млрд. долара на година, а държавната такса за 24-часово посещение на някои от около 50-те национални парка е 80-90 долара. В края на 50-те години на миналия век масаите напускат Серенгети.

Няколко десетилетия по-късно те живеят в периферията на резерватите, като често са просто туристическа атракция в програмата на туроператорите. Протестите обаче продължават и днес, като един от големите се случи през 2013 г. след решение компанията за луксозни ловни сафарита от Обединените арабски емирства Ortello Business Corporation да получи правото да експлоатира допълнителна територия в Танзания. Ефектът тогава беше изчислен на преместване на около 30 хил. масаи и загуба на още територии за паша.  

Източник: Reuters

Друга основна причина за загубата на една или друга територия е изпълнението на големи  държавни или частни инфраструктурни или бизнес проекти. През тази година започна работа големият енергиен проект на Етиопия - хидроцентралата Gilgel Gibe III, който има за цел да превърне страната в енергиен износител за региона. Язовирната стена е разположена на река Омо и е част от каскадата Gibe.

Мащабът на последната част от нея е за 1870 мегавата мощност и се очаква да осигурява половината електроенергия на Етиопия, да изнася по 500 мегавата за Кения и по 200 мегавата за Судан и Джибути.

Проектът обаче срещна сериозна критика от страна на еколози и защитници на човешки права, тъй като ще има негативни последствия за племената, населяващи по-долното течение на реката от векове. Там живеят осем различни племена, които зависят от нивата на реката за прехраната си, а общият брой на населението е 200 хил. души. Проектът се очаква през следващите три години да намали и водите на езерото Туркана в Кения с две трети и така да засегне живота на още местно население. Или африканският континент често е изправен пред избора между икономическото развитие и традициите.

Битките за земя се водят не само в саваните и горите. През януари 2015 полицията в Найроби, Кения, пуска сълзотворен газ срещу група ученици. А кадрите по BBC, Al Jazeera, CNN показват как около 40 въоръжени полицаи, придружени от полицейски кучета, успяват да разпръснат децата на възраст между 8 и 13 години, като част от тях остават блокирани в облаците от токсична смес. Децата протестират заради това, че училището им е загубило площадката си за игра в полза на частен собственик.

В името на климата

От няколко години към многото причини за загуба на наследена от векове територия се намеси и борбата с изменението на климата. Как става това? Горите поглъщат въглероден диоксид и съответно съществуването им трябва да бъде поощрявано. Наличието на определено количество гори може да компенсира определено количество изпускани емисии от индустрията и транспорта някъде другаде по земното кълбо.

Механизмът на ООН REED+ се концентрира върху опазването на дърветата като "складове" на въглероден диоксид. Това става чрез финансиране от Световната банка на държави (най-често тропически), които имат големи горски ресурси. Срещу парите държавата собственик се ангажира с определени дейности за опазването им, като страните изпращат плановете за опазване на горския сектор на Световната банка.

Преди няколко години обаче някои екоорганизации като Greenpeace и Rainforest Fоundation разкритикуваха процеса като корупционна схема, тъй като в някои от правителствените планове все така са залагали на усвояване на средства от интензивни сечи.

Обратно в Кения - през 2010 г. около 5.6% от територията на страната са покрити с гори. Основните заплахи за тях идват от бързо нарастващото население и по-голямата нужда от площи за земеделие, гориво за отопление, суровина за строителство и т.н. Целите на правителството предвиждат горските площи да станат 10% до 2030 г., както и да се опазят петте основни водосборни зони в страната. Една от тях са възвишенията Черангани.  

През 2013 г. Световната банка финансира по механизма REDD+ правителството на Кения с 68.5 млн. долара за програмата им, свързана с възвишенията Черангани (Natural Resources Management Program in the Cherangany Hills). Според хората от племето сенгуер те са най-добрите консерватори. "Ние уважаваме дърветата, те са нашата храна", казват местните в своя защита. Според правителството обаче племето вреди на гората с дейностите си. Така Кенийската горска служба започва изселването на хората, като опожаряването на разпръснатите в гората им къщи се случва най-активно в началото на 2014 г. Това е принудило част от местните да се крият все по-навътре и все по-навътре в гората и да вървят километри надолу и нагоре в планината всеки ден, за да стигнат до най-близкото населено място.

Източник: Reuters

Това не е единствената група, която се разделя с мястото си на живот заради карбоновия офсетен механизъм. Хората от племето огиек бяха принудени да напуснат гората Мау. През 2012 г. казусът с изселването на племето стига до Африканския съд по правата на човека и народите със седалище Аруша, Танзания, като това е първото за защита на правата на туземно население в този съд. То се води от Африканската комисия по правата на човека и народите срещу Република Кения. Според жалбата през 2009 г. посредством административната структура, отговаряща за горите в Кения, държавата съобщава на племето, че има 30 дни да напусне гората, с аргумента че гората е водосборна зона.

Според жалбата това поставя под въпрос политическото, икономическото и социалното оцеляване на това туземно население и съществуването му като такова. Все още няма окончателно решение на казусите, като търсенето на компромис между правителството и племената, живеещи в горите на Кения, продължава. Уравнението между развитието и запазването на традициите изглежда трудно за решаване.  

Някъде около екватора, Западна Кения. Името на гората е Ембобут. Тя е част от хълмистите възвишения Черангани, които се намират в западната част на Голямата рифтова долина. Издигат се на над 3000 метра надморска височина, въпреки че зелените гористи хълмове заблуждават.   

След около два часа катерене и лошо африканско слънчево изгаряне стигаме до няколко къщи на хора от племето сенгуер. То обитава тези гори от столетия, изхранва се с животновъдство и събиране на горски плодове и мед. Ще си говорим с тях за… глобалното затопляне. И как то е опожарило вече доста от къщите им. Но не покачването на температурата на Земята с два градуса е причината за бягането им все "по-навътре и по-навътре в гората".   


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    aytep avatar :-?
    aytep

    В колко тъжно-вълнуващ свят живеем!

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Райска природа.Племената живеещи в горите би трябвало да поддържат оптимална численост.Другите в градовете :-)

  • 3
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Не съм било в Кения, само в Гана, Малави и Сиера Леоне. Там 70-80% от земята е с малко мъглява собственост. Притежава се от племето. От името на племето говори вожда. Вождът се избира по някакви процедури. Вождът сравнително лесно може да бъде подкупен и да даде земята на някого.
    Нещата не са много лесни за разбиране ... струва ми се ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK