В часа на синята мъгла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В часа на синята мъгла

Къща на Шойлекови, ул. "Бистрица" 5

В часа на синята мъгла

Спомени пред домовете на големи българи

14915 прочитания

Къща на Шойлекови, ул. "Бистрица" 5

© Aлександър Геров


Празничното настроение в София държи пешеходната "Витошка" будна, оживена и светла до късно вечер, напук на дългите зимни нощи. Защото в сезона на подаръците луксозните магазини заедно с двете големи книжарници между Съдебната палата и парка пред НДК имат шанса да избият високите наеми, наредили улицата сред 50-те най-скъпи по света. Елегантните момичета с костюмирани кавалери, но и групите музиканти, устройващи от време на време флашмоб за реклама, едва ли биха си представили, че преди малко повече от век пътят им може да е бил препречен от езеро.

Описано е ето така: "Когато витошките снегове се топяха, тук при кръстовището на ул. "Витошка" и "Солунска" подземната Крива река избликваше и наводняваше целия мегданлък, като му даваше вид на езеро." ("София през вековете" – Александра Монеджикова и Георги Каназирски.)

Тогава именували централните улици според мястото, към което водели извън града, но малко от тях са запазили или са си възстановили същите имена. И ако гледката към Витоша е знакова за столицата ни, пътят към Солун отдавна не минава по тясната едноименна улица с коя от коя по-красиви или значими къщи и сгради.

От мястото на някогашното езеро гледам към двете ъглови красавици с освежени фасади и постепенно откривам – за себе си – драматичния им живот, познат на посветените, но едва ли на ежедневно минаващите покрай тях. Левият ъгъл в посока към бул. "Христо Ботев" е оформен от къщите на някога знатната софийска фамилия Разсолкови. Ансамбълът от две жилищно-търговски сгради е творба на знаменития архитект Кирил Маричков и датира от 1914 г. в стил модерн с бароково влияние, което личи особено ясно по фронтоните над еркерите по цялата височина на фасадите, декорирани с пластики от гирлянди и растителни елементи. Праотецът на рода, учителят Васил Разсолков, родом от Дупница, бил член на Софийския губернски съд, но с родолюбивия си дух си навлякъл обвинение в подстрекателство срещу турците. Двете къщи разпределил между четиримата си синове и една дъщеря, които задължил да се съобразяват едни с други при всяка промяна по екстериора, дори и когато боядисвали рамките на прозорците си. (По истинско чудо пронизалата покрива бомба в 1944 г. не избухнала и дори не разрушила някоя от носещите стени.)

Повечето образовани в чужбина – в Германия и във Франция – Разсолкови се изявявали в правото, изкуствата и военното дело, но най-често се среща името им в медицинската професия. Вторият по старшинство син, комуто се паднал етаж в къщата на самата ул. "Солунска", е прочутият кардиолог д-р Борис Разсолков, лекувал цар Борис III, но и много хора от София и провинцията до края на живота му през 1980 г. Призванието му е поето от племенника му и неговата съпруга. В следвоенните години във всяка от просторните осмоъгълни стаи на двете къщи са били настанени чужди хора, а днес поддръжката на архитектурния паметник е почти непосилна за повечето от наследниците.

Откъм "Витошка" е бил парадният вход на двуетажната сграда с приземна търговска част, построена през 1909 г. за Трайчо Стоянов Спасов от неизвестен за архивите архитект. Пестеливата на декорации външност с ъглов вертикален еркер крие изненадващо красив интериор зад двата входа – през площадки с фигурални мозайки се стига до спираловидно стълбище с изящни парапети от ковано желязо. Не един именит наемател е обитавал стаите на горния етаж, но в най-задната, към двора, е живял Пейо Яворов – преди и след краткотрайния си злощастен брак с Лора Каравелова. Тя сама наела и обзавела като семейно гнездо жилището на ул. "Раковски". През това време поетът, заминал да се сражава за свободата на Македония едва три дни след почти тайната им венчавка в навечерието на Балканската война, е приветстван в Кавала, където поема сабята на каймакамина, а след това е избран за първи кмет на освободен Неврокоп – само за пет дни. През десетте месеца на разлъка двамата с Лора поддържали чувствата си с любовни писма, ала животът им под един покрив се оказал невъзможен.

След неуспешния си първи опит да последва "милата Лора" в смъртта Яворов се връща в квартирата на "Витошка" и "Солунска", където живее и брат му Атанас, когото той издържал да следва право. Там, в старата си стаичка, потънал в мрак и скръб, обвинен и унизен, поетът харамия написва пропитото с горест стихотворение "В часа на синята мъгла" и го посвещава на внучетата си, за каквито смятал трите деца на любимата си сестра Екатерина – Найден, Малинка и Ганка. Поетическото му пророчество застига двама от тях – Малина, която като съпруга и не след дълго вдовица на заслужил военен лекар, е обявена от комунистическата власт за враг на народа и лишена дори от правото да работи, е доведена до жалка нищета, и Найден, ветеринарен лекар, но и депутат, заради което е изпратен в Белене и там осакатява. Въпреки всичко написва книга за Яворов заедно с неговия изследовател, проф. Михаил Арнаудов, която обаче не вижда бял свят.

Пак в последните си дни Яворов преименува прочутото си вече стихотворение "Стон" в "На Лора" и отправя душата си като зов към нея. Времето бързо заличило спомена за него в последната му квартира. Докато през 70-те години на миналия век на някого от тогавашните властници му хрумна да я заличи, за да вдигне на мястото й търговска сграда. Тогава надигнаха глас журналисти и писатели, което беше почти немислимо по онова време, но те успяха да спасят къщата с идеята да направят истински музей на поета в нея, но тя поне бе обявена впоследствие за паметник на културата.

Неведоми нишки на съдбата са свързали Яворовата Лора чрез майка й с големия български юрист д-р Александър Радев, чиято красива къща на "Солунска" 56 е построена през 1909 г. от неговия родственик, видния български архитект Антон Торньов, проектирал по същото време и софийската църква "Св. Параскева", съперничеща по красота на "Св. София" в Истанбул.

Като окръжен архитект арх. Торньов, образован в Германия, е работил с арх. Грюнангер в зората на ХХ век, но създава свой личен стил, като заимства форми от възрожденската ни архитектура – чардаци с дървени парапети, алафранги, дърворезбовани и вити дъсчени стълби в интериора, цветни витражи по врати и прозорци. Български дух и родолюбие царели в дома на адвоката Радев, родом от Битоля, но защитил докторат по право в Париж и приел за своя мисия издигането на българското правосъдие до висотата на европейското, като преди всичко се застъпвал за независимостта на съдиите. Дал личен пример за това, като не отстъпил пред политическия натиск и като член на Софийския окръжен съд издействал оправдателно решение за Екатерина Каравелова, застрашена от най-тежка присъда заради опита й да потърси чрез чуждестранните дипломати справедливост за съпруга си Петко Каравелов, затворен и изтезаван в Черната джамия (днешния храм "Св. Седмочисленици").

Сам наказан с понижение за доблестта си, д-р Радев подава оставка подобно на Алеко Константинов и става блестящ специалист по гражданско право в хаоса и на тогавашното ни законодателство. Позовавал се на византийското право като по-подходящо за страната ни от римското и увещавал клиентите си да се помиряват, за да си спестяват разноските. А на най-бедните ги поемал той, ако се наложело. В борбата си срещу корупцията бил подкрепян от Тодор Влайков, а като противник на личния режим на Фердинанд се конфронтирал с него и в отговор на получената обида цялото правителство, в което бил министър, подало оставка. През двата си депутатски мандата в първите години на ХХ век д-р Ал. Радев настоявал държавните служители да бъдат отговорни пряко към народа, а дори и като заемал министерски постове, домът му на "Солунска" винаги бил отворен за граждани. Може би този дух в него го и защитил от бомбардировките, години след ранната смърт на юриста, а след реституирането й от наследниците красивата къща имаше късмета да бъде стопанисвана от фондация "Отворено общество", която като истински ценител на културното наследство й възвърна първоначалното достойнство до най-малките детайли.

Още едно украшение на квартала е направил арх. Торньов – за Генко Шойлеков, първият дипломиран агроном в България, донесъл от Чехия и Австрия не само диплом, но и най-модерните за 80-те години на ХIХ век земеделски машини. На родната си Клисура дарил солидна сума и бащиния си имот за болница и медицинско обгрижване на съгражданите му, а от Пловдив довел в София като съпруга дъщерята Невена на големия български книгоиздател Христо Г. Данов. Благотворителната дейност на Генко Шойлеков е представена в българската Енциклопедия на дарителството, а създаденото от него показно земеделско стопанство е един от пионерите на промишленото изложение в Пловдив през 1892 г., прераснало по-късно в днешния Международен пловдивски панаир. Възрожденската на вид къща на ул. "Бистрица" 5, паралелна на "Солунска", е била отнета от семейството му при национализацията, но някак символично като че ли в нея са били настанявани различни клиники. Така е оцеляла ювелирната дървена украса на малките чардаци и кулички по еркерите, по широките стрехи и над заоблените прозорци. И този архитектурен паметник на София е попаднал в ръцете на грижовни стопани, макар и доста дълго време след реституцията му. Една семейна адвокатска фирма, наематели, които уважават и поддържат аристократичната осанка на къщата, ми разказа – със същата подобаваща осанка – правнучката Невена на двете забележителни български фамилии.

По обратния път към пулсиращата в настоящето "Витошка" минавам покрай къщата-музей на великия Борис Христов, който винаги присъства с гласа си в домовете на всички българи на най-големите им празници. Едноетажната сграда на ул. "Цар Самуил" 43 отдавна е музикален център с малка концертна зала, в която свирят млади надежди и лауреати – според дарителската воля на певеца. На входната врата стои неприкосновена табелка с името на бащата, Кирил Христов, филолог и литератор, построил в началото на ХХ век с помощта на роднини ниската, но просторна къща, в която музицирането на бащата и пеенето на синовете одухотворявали живота на интелектуалното семейство. Братята Николай и Борис наследили природната дарба на дядо си, прочут в Битоля и околията псалмопевец, но и революционер.

Макар и юристи по образование, и двамата братя привличали вниманието най-напред с гласовете си, което решило съдбата бъдещия световен бас, след като бил чут от цар Борис като солист на гостуващ в двореца хор. От пълната с красиви спомени бащина къща Борис тръгнал през 1942 г., за да огласи света, но никога родната оперна сцена. Талантът му го спасил от германски трудов лагер, но не могъл да предотврати смазването на брат му Николай, блестящ адвокат, в комунистически лагер в родината.

Поредицата огорчения обаче не помрачили искрения патриотизъм на големия родолюбец, създал и на италианска земя българска Академия за млади певци, където през 1986 г. изнася и своя последен концерт. Днес духът на творчество и талант поддържа спомените в артистичната софийска къща на Кирил, Райна Николай и Борис, а зимният фестивал "Дванайсет вечери преди дванайсетия час" изпълва пространството между високите околни кооперации с божествена музика в прослава на онзи, който с гласа и сърцето си се застъпи под купола на "Александър Невски" да бъде съхранен "на многая лета" благочестивия и православен български народ.

Празничното настроение в София държи пешеходната "Витошка" будна, оживена и светла до късно вечер, напук на дългите зимни нощи. Защото в сезона на подаръците луксозните магазини заедно с двете големи книжарници между Съдебната палата и парка пред НДК имат шанса да избият високите наеми, наредили улицата сред 50-те най-скъпи по света. Елегантните момичета с костюмирани кавалери, но и групите музиканти, устройващи от време на време флашмоб за реклама, едва ли биха си представили, че преди малко повече от век пътят им може да е бил препречен от езеро.

Описано е ето така: "Когато витошките снегове се топяха, тук при кръстовището на ул. "Витошка" и "Солунска" подземната Крива река избликваше и наводняваше целия мегданлък, като му даваше вид на езеро." ("София през вековете" – Александра Монеджикова и Георги Каназирски.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    Поздравления за авторката на увлекателният разказ за старите къщи на София и интересните хора които са ги обитавали. Във цяла България има много такива безмълвни свидетели на исторически и човешки драми които за съжаление ще си останат неизвестни за обществото ни защото няма кой да се разрови и ги опише.

  • 2
    ivanovich avatar :-|
    ivanovich

    "София през вековете" е на А. Монеджикова /1946г./, а Георги Каназирски-Верин е написал "София преди 50 години"/ има я в "Читанката"/. Иначе за старите столични къщи и известните им
    обитатели е "Спомени зад оградата" на Искра Ценкова - има я
    по книжарниците и я препоръчвам.


















Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.