Великани и джуджета по "Дондуков"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великани и джуджета по "Дондуков"

Къщите на Функ и Кърджиев, бул. "Княз Дондуков" 59-61

Великани и джуджета по "Дондуков"

Парижки вкус, софийски сецесион и възрожденски детайли в няколко къщи и поборници

17131 прочитания

Къщите на Функ и Кърджиев, бул. "Княз Дондуков" 59-61

© Александър Геров


Едно радио разходи неотдавна слушателите си по софийски булевард, който пренася трафика и забързаните пешеходци на столицата от изток на запад и обратно с такава скорост, че едва ли някой обръща внимание на красоти над нивото на погледа си, обхождащ витрините или насочен към релефа на настилките. А животът по, над и под днешния булевард "Княз Дондуков" е бил драматичен още когато преди почти две хилядолетия тук се е намирала арената на Сердика с амфитеатър, а наоколо имало различни места за бани и други плътски наслади, оставили веществени доказателства във вид на монети-жетони с еротични изображения и една плоча с релефи на гладиаторски битки – същински рекламен плакат от камък.

Вековете трупали пръст върху мрамора, завоеватели използвали за укрепителен вал естествения разлом на речната тераса, дъждовете превръщали в "ориенталска Венеция" (по К. Иречек) махалата с пазарища и чаршии, из чиито сокаци децата се губели на метри от къщиците си. Около минералните извори възникнали "гюл хамами", недалеч отворили ханища за прекосяващите града, но и за прииждащите от Запад търговци, предприемачи, карагьозчии, свирачи. Един градски часовник станал център на махалата, наричана "Капана", с питейни заведения и с увеселителни средища, поела сякаш епикурейската атмосфера на античността под пластовете земя и време.

Тази най-оживена и дълга артерия на София нямала обединяващо махалите й име и бързо била назована на княза генерал, участник в Руско-турската война и губернатор на Княжество България. Негова била идеята малкият прашен град на кръстопът – спасен от опожаряване с дипломатическите усилия на консулите Леге и Позитано – да стане столица, защото очаквал да бъде избран за княз на Задунайската губерния България. Ала след като Берлинският договор ограничил срока на окупационното управление, ген. Дондуков-Корсаков бил изпратен на други имперски мисии в Азия.

В съзнанието на българите останал споменът за приноса му към административната организация на младата им държава. Новото градоустройство естествено ориентирало търговски сгради, банки, осигурителни и професионални дружества към разчистения вече терен по булеварда, но бохемският дух на творчество и забава си извоювал нови територии за благопристойни изяви – зали за представления, кафенета, сладкарници, изискани ресторанти към появилите се многоетажни хотели.

Някои от тези величествени сгради са заличени от бомбите, други са пожертвани заради ларгото, но и много са устояли, за да съхранят почерка на знаменити архитекти по богато орнаментираните високи фасади. Между тях има няколко малки фамилни къщи, чиито истории са свързани като в сага за заселването на булеварда от именити личности.

Първият, чието име срещнах в папките с архитектурни паметници по тази улица, е най-малкият брат на Райна Княгиня, Захари Попгеоргиев Футеков, филолог германист, издател, известен като автор на първите немско-български и българско-немски, но и на чуждите думи, речници. Като председател на дружество "Одрин" е имал голям принос за издигането през 1928 г. на паметник на Македоно-Одринското опълчение в квартал "Юч-Бунар". Със съпругата си Олга от крушевския род Силяновски построили двуетажна къща в стил сецесион на ъгъла с ул. "Бенковска" през 1911 г., малко след като овдовялата му сестра едва успяла да вдигне скромна къща за петте си деца недалеч от гарата.

Издателството и книжарницата на Футеков са заемали приземния етаж с красиви мозайки при двата входа, а към жилищните етажи водели стълбища с парапети от ковано желязо до резбовани врати и портали. След 1947 г. къщата е отчуждена, а собственикът не доживял да узнае съдбата на сестрините си синове – герои от войните, убити по комунистически лагери и затвори.

Къщите на Функ и Кърджиев, бул. "Княз Дондуков" 59-61
Автор: Александър Геров
Автор: Александър Геров
Автор: Александър Геров

В посока изток подминавам две стари, притиснати една до друга къщички на ъгъла с ул. "Стара планина", където според паметната плоча на една от тях е живял известно време Алеко Константинов. Стигам до три красиви къщи, свързани от обща история, в чието начало е съратникът на Левски, секретарят на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, родом от Сопот. Именно той е съобразителният "Христо ефенди", който, макар и побледнял от страх, черпи Али Чауш с ракия, докато Апостолът седи на стола в една от бръснарниците по чаршията (по-късно ул. "Търговска") край бъдещия бул. "Дондуков", в сцената от познатия ни разказ на Иван Вазов.

Христо Ковачев е до Левски и пред съда, който го изпраща в Диарбекир – присъда, която по турските закони е можел да получи и Дякона, ако не са се намесили някои други... Тържествено посрещнат на Орлов мост заедно с другите освободени заточеници, Христо Ковачев учителствува, занимава се с книжарство, пее в църковен хор и се оженва за Александра, дъщеря на достолепния (според портрета му от Станислав Доспевски) чорбаджия Николаки Христович Секулов от Пазарджик. Семейството построява за две от трите си дъщери къщи-близначки по проект на арх. Никола Лазаров, на отсрещната страна по същия булевард, където са живеели, недалеч от мястото, описано от Вазов.

Поне едното от артистичните произведения на архитекта с парижки вкус краси и днес шумния булевард, защото след реституирането й от наследниците те са ремонтирали къщата на номер 35 и са запазили автентичния й чар. Собственичката на огледалната къща на номер 33, Параскева, сестра на Недялка, почти не е живяла в нея, тъй като се омъжила за д-р Димитър Бойкинов, който тъкмо си бил издигнал къща в съседство. (Днес тя е освежена и превърната в ресторант "При Яфата" от най-новите й собственици – потомци на кръчмаря Стоян, както научих от рекламата на заведението.)

Къща на Недялка Ковачева, бул. "Княз Дондуков" 35
Автор: Александър Геров

По време на последната война семейството на Параскева Ковачева дарява майчината си къща на Българския червен кръст, но не след дълго в нея заживели началниците му, които побързали да я продадат през 90-те години и – след свалянето й по обичайната практика от списъка с паметници на културата – творбата на арх. Лазаров е била разрушена, вместо да бъде съхранена. За издигащия се днес на мястото й жалък опит за имитация не си заслужава и да се споменава.

Друг голям строител на европейския облик на София, арх. Пенчо Койчев, си вдигнал още през 1909 г. малка двуетажна къща във възрожденски дух, но и с кокетни сецесионови орнаменти по фасадата. Сега тя е с номер 36, но не и с паметна плоча, а наоколо й се извисяват жилищни кооперации от по-късни години. Отличил се като студент в Белгия, младият българин получил предложение да преподава и твори там, но предпочел да се върне в родината, и през 1903 г. печели с почести конкурса за мавзолея-костница в Плевен. Проектант и строител е на Съдебната палата в София, жп гарите на Видин, Лом и Свищов, сградите на няколко гимназии и на медицински институти в столицата, но и много обществени сгради из цялата страна.

Проектът му и изграждането на двореца в Царска Бистрица около 1910 г. са силно повлияни от българското национално и възрожденско изкуство, което е високо оценено от царица Елеонора, а днес радва очите и на всички посетители в дните на отворени врати там. Дървеното покрито балконче от семейния си дом архитект Койчев е възпроизвел с различни форми на много места по двореца и други свои обекти, защото е събирал и се е учил от декоративното майсторство на българските строители. Преподавал го е и в няколко института. В къщата си на бул. "Дондуков" е приютил и подпомагал Христо Бързицов и Христо Смирненски като бедни издатели на сп. "Смях и сълзи".

Явно е имало достатъчно място и за семейството на сина му Борис, лекар професор, основател на Катедрата по биохимия към Медицинската академия, със съпругата му Лилия Атанасова, професор по пиано в Музикалната академия. Техни потомци още живеят там, а от улицата се влиза в гостоприемна книжарничка.

По-нататък, на ъгъла с ул. "11 август", още от 1912 г. стои друга нисичка къща с търговско пространство на приземния етаж и геометрично орнаментиран втори етаж, където е живеело семейството на индустриалеца Димитър Анев, съдружник във фабриката за производство на хартия на Гара Искър, основана през 1914 г. Ако наистина бул. "Дондуков" е обявен за архитектурен резерват, има надежда и тази столетница да не рухне под някоя по-доходна ъглова многоетажна сграда.

Оттатък бул. "Васил Левски", зад оградата и под номера 59-61 минувачът няма как да не спре и да се възхити на истински архитектурен парк – три приказни къщи в обширен парцел с градина, същински оазис. В тихото залесено извънградско пространство, избрано от австрийския лекар Адолф Функ за гинекологична клиника, младият архитект Кирил Маричков проектира със замах и изящество първата сецесионова сграда в София, като се съветва със съдружника си арх. Георги Фингов за интериора с дървена ламперия. И двамата модерни архитекти, родом от Калофер, са потомци на възрожденски родове и дълги години са творчески тандем.

Завършена през 1904 г., клиниката и прилежащата й сграда правят голям фурор в София и до тях столичани идвали на разходка само за да се полюбуват на раздвижените им силуети и орнаментите, въздействащи с елементи от "националния романтизъм", и дори на невижданата дотогава куличка-фенер. На една от стените още изпъква фигурка на бебе. Почти четвърт век по-късно клиниката става собственост на българско светило в тази област на медицината – д-р Борис Тричков, който я обзавежда с най-новата европейска техника и работи денонощно, за да я изплаща. Дали е успял до национализирането й след 1944 г., когато в нея е настанен Българският червен кръст? Върнат след още половин век на трите дъщери на д-р Тричков, днес имотът се стопанисва от застрахователно дружество.

В стила на предшественичките си е издържана и третата сграда в ансамбъла, датираща от 1912 г. под името на полк. Велико Кърджиев, герой от борбите преди Освобождението и награден с орден за храброст през Сръбско-българската война. След участието си в детронацията на княз Батенберг емигрира в Русия, но по-късно е възстановен на служба в българската армия. Тогава построява къщата с характерен среден еркер, с красиви сецесионови рамки на прозорците и пояс-меандър от растителни елементи. Вероятно много отдавна е станала собственост на БЧК, защото софиянци я помнят само с това.

Къщата на друг български герой от бойното поле – ген. Димитър Мустаков, отличил се в битката при Дойран през Първата световна война – е на номер 71 и днес е изискан ресторант, създаден от ценители и на изкуството, тъй като в съседната по-малка къща са открили и картинна галерия. Генералът е участвал в правителството на Александър Стамболийски и е един от основателите на масонското движение в България, но става и меценат на дъщеря си Теодора, примата на българския балет.

Със съпруга пианистка, ген. Мустаков не можел да откаже подкрепа на талантливата Фео, която след като завладяла света с изкуството си, научено в Париж, се върнала в родината, но не била приета на големите сцени. Тогава баща й преустроил втория етаж на къщата им в балетно студио и там била отворена една от първите балетни школи у нас. След това, разбира се, дошъл и триумфът на създателката на балета на Музикалния театър. Междувременно баща й, над 80-годишен, е обявен за враг на "народната" власт и излежава седем от двайсетте години затворническа присъда. Дъщеря му, танцувала някога в "Мулен Руж" и в Рио де Жанейро, работила с Жозефин Бейкър и Фернандел, поздравена дори от Чарли Чаплин, е спасена единствено от ненадминатия си талант. Легендата за нея остава и след края на дългия й и творчески живот през 2011 г.

Почти в самия край на булеварда, който в тази си най-източна част е носел някога името "Принц Карл Шведски", ме спира с оранжевия си цвят една къща-джудже с идеално симетрични форми и очертани ъгли, сгушена между две гигантски сгради. Има си и номер – 83, ала достъпът до нея се оказа невъзможен, а снегът покриваше всякакви следи от човешко присъствие. С шадраванчето в малкото дворче отпред би могла да е декор за романс. Може би ще намеря кой да ми го разкаже някой друг ден.

Къща на ген. Мустаков, бул. "Княз Дондуков" 71
Автор: Александър Геров
Къща на арх. П.Койчев, бул. "Княз Дондуков" 36
Автор: Александър Геров
Безименната къща, бул. "Княз Дондуков" 83
Автор: Александър Геров

Едно радио разходи неотдавна слушателите си по софийски булевард, който пренася трафика и забързаните пешеходци на столицата от изток на запад и обратно с такава скорост, че едва ли някой обръща внимание на красоти над нивото на погледа си, обхождащ витрините или насочен към релефа на настилките. А животът по, над и под днешния булевард "Княз Дондуков" е бил драматичен още когато преди почти две хилядолетия тук се е намирала арената на Сердика с амфитеатър, а наоколо имало различни места за бани и други плътски наслади, оставили веществени доказателства във вид на монети-жетони с еротични изображения и една плоча с релефи на гладиаторски битки – същински рекламен плакат от камък.

Вековете трупали пръст върху мрамора, завоеватели използвали за укрепителен вал естествения разлом на речната тераса, дъждовете превръщали в "ориенталска Венеция" (по К. Иречек) махалата с пазарища и чаршии, из чиито сокаци децата се губели на метри от къщиците си. Около минералните извори възникнали "гюл хамами", недалеч отворили ханища за прекосяващите града, но и за прииждащите от Запад търговци, предприемачи, карагьозчии, свирачи. Един градски часовник станал център на махалата, наричана "Капана", с питейни заведения и с увеселителни средища, поела сякаш епикурейската атмосфера на античността под пластовете земя и време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    Супер!!
    Тези къщи са част от онзи период на Българската история, който е изпълнен със възторг и успехи.
    Онази България трябва да си върнем.

    Дано се запазят още дълги години!

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Колко още история има да откриваме. И има с какво да се гордеем освен траките и средновековието. Тази история трябва да се преподава в училище.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK