Великани и джуджета по "Дондуков"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великани и джуджета по "Дондуков"

Къщите на Функ и Кърджиев, бул. "Княз Дондуков" 59-61

Великани и джуджета по "Дондуков"

Парижки вкус, софийски сецесион и възрожденски детайли в няколко къщи и поборници

18131 прочитания

Къщите на Функ и Кърджиев, бул. "Княз Дондуков" 59-61

© Александър Геров


Едно радио разходи неотдавна слушателите си по софийски булевард, който пренася трафика и забързаните пешеходци на столицата от изток на запад и обратно с такава скорост, че едва ли някой обръща внимание на красоти над нивото на погледа си, обхождащ витрините или насочен към релефа на настилките. А животът по, над и под днешния булевард "Княз Дондуков" е бил драматичен още когато преди почти две хилядолетия тук се е намирала арената на Сердика с амфитеатър, а наоколо имало различни места за бани и други плътски наслади, оставили веществени доказателства във вид на монети-жетони с еротични изображения и една плоча с релефи на гладиаторски битки – същински рекламен плакат от камък.

Вековете трупали пръст върху мрамора, завоеватели използвали за укрепителен вал естествения разлом на речната тераса, дъждовете превръщали в "ориенталска Венеция" (по К. Иречек) махалата с пазарища и чаршии, из чиито сокаци децата се губели на метри от къщиците си. Около минералните извори възникнали "гюл хамами", недалеч отворили ханища за прекосяващите града, но и за прииждащите от Запад търговци, предприемачи, карагьозчии, свирачи. Един градски часовник станал център на махалата, наричана "Капана", с питейни заведения и с увеселителни средища, поела сякаш епикурейската атмосфера на античността под пластовете земя и време.

Тази най-оживена и дълга артерия на София нямала обединяващо махалите й име и бързо била назована на княза генерал, участник в Руско-турската война и губернатор на Княжество България. Негова била идеята малкият прашен град на кръстопът – спасен от опожаряване с дипломатическите усилия на консулите Леге и Позитано – да стане столица, защото очаквал да бъде избран за княз на Задунайската губерния България. Ала след като Берлинският договор ограничил срока на окупационното управление, ген. Дондуков-Корсаков бил изпратен на други имперски мисии в Азия.

В съзнанието на българите останал споменът за приноса му към административната организация на младата им държава. Новото градоустройство естествено ориентирало търговски сгради, банки, осигурителни и професионални дружества към разчистения вече терен по булеварда, но бохемският дух на творчество и забава си извоювал нови територии за благопристойни изяви – зали за представления, кафенета, сладкарници, изискани ресторанти към появилите се многоетажни хотели.

Някои от тези величествени сгради са заличени от бомбите, други са пожертвани заради ларгото, но и много са устояли, за да съхранят почерка на знаменити архитекти по богато орнаментираните високи фасади. Между тях има няколко малки фамилни къщи, чиито истории са свързани като в сага за заселването на булеварда от именити личности.

Първият, чието име срещнах в папките с архитектурни паметници по тази улица, е най-малкият брат на Райна Княгиня, Захари Попгеоргиев Футеков, филолог германист, издател, известен като автор на първите немско-български и българско-немски, но и на чуждите думи, речници. Като председател на дружество "Одрин" е имал голям принос за издигането през 1928 г. на паметник на Македоно-Одринското опълчение в квартал "Юч-Бунар". Със съпругата си Олга от крушевския род Силяновски построили двуетажна къща в стил сецесион на ъгъла с ул. "Бенковска" през 1911 г., малко след като овдовялата му сестра едва успяла да вдигне скромна къща за петте си деца недалеч от гарата.

Издателството и книжарницата на Футеков са заемали приземния етаж с красиви мозайки при двата входа, а към жилищните етажи водели стълбища с парапети от ковано желязо до резбовани врати и портали. След 1947 г. къщата е отчуждена, а собственикът не доживял да узнае съдбата на сестрините си синове – герои от войните, убити по комунистически лагери и затвори.

В посока изток подминавам две стари, притиснати една до друга къщички на ъгъла с ул. "Стара планина", където според паметната плоча на една от тях е живял известно време Алеко Константинов. Стигам до три красиви къщи, свързани от обща история, в чието начало е съратникът на Левски, секретарят на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, родом от Сопот. Именно той е съобразителният "Христо ефенди", който, макар и побледнял от страх, черпи Али Чауш с ракия, докато Апостолът седи на стола в една от бръснарниците по чаршията (по-късно ул. "Търговска") край бъдещия бул. "Дондуков", в сцената от познатия ни разказ на Иван Вазов.

Христо Ковачев е до Левски и пред съда, който го изпраща в Диарбекир – присъда, която по турските закони е можел да получи и Дякона, ако не са се намесили някои други... Тържествено посрещнат на Орлов мост заедно с другите освободени заточеници, Христо Ковачев учителствува, занимава се с книжарство, пее в църковен хор и се оженва за Александра, дъщеря на достолепния (според портрета му от Станислав Доспевски) чорбаджия Николаки Христович Секулов от Пазарджик. Семейството построява за две от трите си дъщери къщи-близначки по проект на арх. Никола Лазаров, на отсрещната страна по същия булевард, където са живеели, недалеч от мястото, описано от Вазов.

Поне едното от артистичните произведения на архитекта с парижки вкус краси и днес шумния булевард, защото след реституирането й от наследниците те са ремонтирали къщата на номер 35 и са запазили автентичния й чар. Собственичката на огледалната къща на номер 33, Параскева, сестра на Недялка, почти не е живяла в нея, тъй като се омъжила за д-р Димитър Бойкинов, който тъкмо си бил издигнал къща в съседство. (Днес тя е освежена и превърната в ресторант "При Яфата" от най-новите й собственици – потомци на кръчмаря Стоян, както научих от рекламата на заведението.)

По време на последната война семейството на Параскева Ковачева дарява майчината си къща на Българския червен кръст, но не след дълго в нея заживели началниците му, които побързали да я продадат през 90-те години и – след свалянето й по обичайната практика от списъка с паметници на културата – творбата на арх. Лазаров е била разрушена, вместо да бъде съхранена. За издигащия се днес на мястото й жалък опит за имитация не си заслужава и да се споменава.

Друг голям строител на европейския облик на София, арх. Пенчо Койчев, си вдигнал още през 1909 г. малка двуетажна къща във възрожденски дух, но и с кокетни сецесионови орнаменти по фасадата. Сега тя е с номер 36, но не и с паметна плоча, а наоколо й се извисяват жилищни кооперации от по-късни години. Отличил се като студент в Белгия, младият българин получил предложение да преподава и твори там, но предпочел да се върне в родината, и през 1903 г. печели с почести конкурса за мавзолея-костница в Плевен. Проектант и строител е на Съдебната палата в София, жп гарите на Видин, Лом и Свищов, сградите на няколко гимназии и на медицински институти в столицата, но и много обществени сгради из цялата страна.

Проектът му и изграждането на двореца в Царска Бистрица около 1910 г. са силно повлияни от българското национално и възрожденско изкуство, което е високо оценено от царица Елеонора, а днес радва очите и на всички посетители в дните на отворени врати там. Дървеното покрито балконче от семейния си дом архитект Койчев е възпроизвел с различни форми на много места по двореца и други свои обекти, защото е събирал и се е учил от декоративното майсторство на българските строители. Преподавал го е и в няколко института. В къщата си на бул. "Дондуков" е приютил и подпомагал Христо Бързицов и Христо Смирненски като бедни издатели на сп. "Смях и сълзи".

Явно е имало достатъчно място и за семейството на сина му Борис, лекар професор, основател на Катедрата по биохимия към Медицинската академия, със съпругата му Лилия Атанасова, професор по пиано в Музикалната академия. Техни потомци още живеят там, а от улицата се влиза в гостоприемна книжарничка.

По-нататък, на ъгъла с ул. "11 август", още от 1912 г. стои друга нисичка къща с търговско пространство на приземния етаж и геометрично орнаментиран втори етаж, където е живеело семейството на индустриалеца Димитър Анев, съдружник във фабриката за производство на хартия на Гара Искър, основана през 1914 г. Ако наистина бул. "Дондуков" е обявен за архитектурен резерват, има надежда и тази столетница да не рухне под някоя по-доходна ъглова многоетажна сграда.

Оттатък бул. "Васил Левски", зад оградата и под номера 59-61 минувачът няма как да не спре и да се възхити на истински архитектурен парк – три приказни къщи в обширен парцел с градина, същински оазис. В тихото залесено извънградско пространство, избрано от австрийския лекар Адолф Функ за гинекологична клиника, младият архитект Кирил Маричков проектира със замах и изящество първата сецесионова сграда в София, като се съветва със съдружника си арх. Георги Фингов за интериора с дървена ламперия. И двамата модерни архитекти, родом от Калофер, са потомци на възрожденски родове и дълги години са творчески тандем.

Завършена през 1904 г., клиниката и прилежащата й сграда правят голям фурор в София и до тях столичани идвали на разходка само за да се полюбуват на раздвижените им силуети и орнаментите, въздействащи с елементи от "националния романтизъм", и дори на невижданата дотогава куличка-фенер. На една от стените още изпъква фигурка на бебе. Почти четвърт век по-късно клиниката става собственост на българско светило в тази област на медицината – д-р Борис Тричков, който я обзавежда с най-новата европейска техника и работи денонощно, за да я изплаща. Дали е успял до национализирането й след 1944 г., когато в нея е настанен Българският червен кръст? Върнат след още половин век на трите дъщери на д-р Тричков, днес имотът се стопанисва от застрахователно дружество.

В стила на предшественичките си е издържана и третата сграда в ансамбъла, датираща от 1912 г. под името на полк. Велико Кърджиев, герой от борбите преди Освобождението и награден с орден за храброст през Сръбско-българската война. След участието си в детронацията на княз Батенберг емигрира в Русия, но по-късно е възстановен на служба в българската армия. Тогава построява къщата с характерен среден еркер, с красиви сецесионови рамки на прозорците и пояс-меандър от растителни елементи. Вероятно много отдавна е станала собственост на БЧК, защото софиянци я помнят само с това.

Къщата на друг български герой от бойното поле – ген. Димитър Мустаков, отличил се в битката при Дойран през Първата световна война – е на номер 71 и днес е изискан ресторант, създаден от ценители и на изкуството, тъй като в съседната по-малка къща са открили и картинна галерия. Генералът е участвал в правителството на Александър Стамболийски и е един от основателите на масонското движение в България, но става и меценат на дъщеря си Теодора, примата на българския балет.

Със съпруга пианистка, ген. Мустаков не можел да откаже подкрепа на талантливата Фео, която след като завладяла света с изкуството си, научено в Париж, се върнала в родината, но не била приета на големите сцени. Тогава баща й преустроил втория етаж на къщата им в балетно студио и там била отворена една от първите балетни школи у нас. След това, разбира се, дошъл и триумфът на създателката на балета на Музикалния театър. Междувременно баща й, над 80-годишен, е обявен за враг на "народната" власт и излежава седем от двайсетте години затворническа присъда. Дъщеря му, танцувала някога в "Мулен Руж" и в Рио де Жанейро, работила с Жозефин Бейкър и Фернандел, поздравена дори от Чарли Чаплин, е спасена единствено от ненадминатия си талант. Легендата за нея остава и след края на дългия й и творчески живот през 2011 г.

Почти в самия край на булеварда, който в тази си най-източна част е носел някога името "Принц Карл Шведски", ме спира с оранжевия си цвят една къща-джудже с идеално симетрични форми и очертани ъгли, сгушена между две гигантски сгради. Има си и номер – 83, ала достъпът до нея се оказа невъзможен, а снегът покриваше всякакви следи от човешко присъствие. С шадраванчето в малкото дворче отпред би могла да е декор за романс. Може би ще намеря кой да ми го разкаже някой друг ден.

Едно радио разходи неотдавна слушателите си по софийски булевард, който пренася трафика и забързаните пешеходци на столицата от изток на запад и обратно с такава скорост, че едва ли някой обръща внимание на красоти над нивото на погледа си, обхождащ витрините или насочен към релефа на настилките. А животът по, над и под днешния булевард "Княз Дондуков" е бил драматичен още когато преди почти две хилядолетия тук се е намирала арената на Сердика с амфитеатър, а наоколо имало различни места за бани и други плътски наслади, оставили веществени доказателства във вид на монети-жетони с еротични изображения и една плоча с релефи на гладиаторски битки – същински рекламен плакат от камък.

Вековете трупали пръст върху мрамора, завоеватели използвали за укрепителен вал естествения разлом на речната тераса, дъждовете превръщали в "ориенталска Венеция" (по К. Иречек) махалата с пазарища и чаршии, из чиито сокаци децата се губели на метри от къщиците си. Около минералните извори възникнали "гюл хамами", недалеч отворили ханища за прекосяващите града, но и за прииждащите от Запад търговци, предприемачи, карагьозчии, свирачи. Един градски часовник станал център на махалата, наричана "Капана", с питейни заведения и с увеселителни средища, поела сякаш епикурейската атмосфера на античността под пластовете земя и време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    Супер!!
    Тези къщи са част от онзи период на Българската история, който е изпълнен със възторг и успехи.
    Онази България трябва да си върнем.

    Дано се запазят още дълги години!

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Колко още история има да откриваме. И има с какво да се гордеем освен траките и средновековието. Тази история трябва да се преподава в училище.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.