Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

2 19 фев 2016, 16:14, 16251 прочитания

Великани и джуджета по "Дондуков"

Парижки вкус, софийски сецесион и възрожденски детайли в няколко къщи и поборници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Къща на арх. П.Койчев, бул. "Княз Дондуков" 36

Увеличаване

Инфографика

Безименната къща, бул. "Княз Дондуков" 83

Увеличаване

Едно радио разходи неотдавна слушателите си по софийски булевард, който пренася трафика и забързаните пешеходци на столицата от изток на запад и обратно с такава скорост, че едва ли някой обръща внимание на красоти над нивото на погледа си, обхождащ витрините или насочен към релефа на настилките. А животът по, над и под днешния булевард "Княз Дондуков" е бил драматичен още когато преди почти две хилядолетия тук се е намирала арената на Сердика с амфитеатър, а наоколо имало различни места за бани и други плътски наслади, оставили веществени доказателства във вид на монети-жетони с еротични изображения и една плоча с релефи на гладиаторски битки – същински рекламен плакат от камък.

Вековете трупали пръст върху мрамора, завоеватели използвали за укрепителен вал естествения разлом на речната тераса, дъждовете превръщали в "ориенталска Венеция" (по К. Иречек) махалата с пазарища и чаршии, из чиито сокаци децата се губели на метри от къщиците си. Около минералните извори възникнали "гюл хамами", недалеч отворили ханища за прекосяващите града, но и за прииждащите от Запад търговци, предприемачи, карагьозчии, свирачи. Един градски часовник станал център на махалата, наричана "Капана", с питейни заведения и с увеселителни средища, поела сякаш епикурейската атмосфера на античността под пластовете земя и време.

Тази най-оживена и дълга артерия на София нямала обединяващо махалите й име и бързо била назована на княза генерал, участник в Руско-турската война и губернатор на Княжество България. Негова била идеята малкият прашен град на кръстопът – спасен от опожаряване с дипломатическите усилия на консулите Леге и Позитано – да стане столица, защото очаквал да бъде избран за княз на Задунайската губерния България. Ала след като Берлинският договор ограничил срока на окупационното управление, ген. Дондуков-Корсаков бил изпратен на други имперски мисии в Азия.


В съзнанието на българите останал споменът за приноса му към административната организация на младата им държава. Новото градоустройство естествено ориентирало търговски сгради, банки, осигурителни и професионални дружества към разчистения вече терен по булеварда, но бохемският дух на творчество и забава си извоювал нови територии за благопристойни изяви – зали за представления, кафенета, сладкарници, изискани ресторанти към появилите се многоетажни хотели.

Някои от тези величествени сгради са заличени от бомбите, други са пожертвани заради ларгото, но и много са устояли, за да съхранят почерка на знаменити архитекти по богато орнаментираните високи фасади. Между тях има няколко малки фамилни къщи, чиито истории са свързани като в сага за заселването на булеварда от именити личности.

Първият, чието име срещнах в папките с архитектурни паметници по тази улица, е най-малкият брат на Райна Княгиня, Захари Попгеоргиев Футеков, филолог германист, издател, известен като автор на първите немско-български и българско-немски, но и на чуждите думи, речници. Като председател на дружество "Одрин" е имал голям принос за издигането през 1928 г. на паметник на Македоно-Одринското опълчение в квартал "Юч-Бунар". Със съпругата си Олга от крушевския род Силяновски построили двуетажна къща в стил сецесион на ъгъла с ул. "Бенковска" през 1911 г., малко след като овдовялата му сестра едва успяла да вдигне скромна къща за петте си деца недалеч от гарата.



Издателството и книжарницата на Футеков са заемали приземния етаж с красиви мозайки при двата входа, а към жилищните етажи водели стълбища с парапети от ковано желязо до резбовани врати и портали. След 1947 г. къщата е отчуждена, а собственикът не доживял да узнае съдбата на сестрините си синове – герои от войните, убити по комунистически лагери и затвори.

Илюстрация

Инфографика

Инфографика


В посока изток подминавам две стари, притиснати една до друга къщички на ъгъла с ул. "Стара планина", където според паметната плоча на една от тях е живял известно време Алеко Константинов. Стигам до три красиви къщи, свързани от обща история, в чието начало е съратникът на Левски, секретарят на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, родом от Сопот. Именно той е съобразителният "Христо ефенди", който, макар и побледнял от страх, черпи Али Чауш с ракия, докато Апостолът седи на стола в една от бръснарниците по чаршията (по-късно ул. "Търговска") край бъдещия бул. "Дондуков", в сцената от познатия ни разказ на Иван Вазов.

Христо Ковачев е до Левски и пред съда, който го изпраща в Диарбекир – присъда, която по турските закони е можел да получи и Дякона, ако не са се намесили някои други... Тържествено посрещнат на Орлов мост заедно с другите освободени заточеници, Христо Ковачев учителствува, занимава се с книжарство, пее в църковен хор и се оженва за Александра, дъщеря на достолепния (според портрета му от Станислав Доспевски) чорбаджия Николаки Христович Секулов от Пазарджик. Семейството построява за две от трите си дъщери къщи-близначки по проект на арх. Никола Лазаров, на отсрещната страна по същия булевард, където са живеели, недалеч от мястото, описано от Вазов.

Поне едното от артистичните произведения на архитекта с парижки вкус краси и днес шумния булевард, защото след реституирането й от наследниците те са ремонтирали къщата на номер 35 и са запазили автентичния й чар. Собственичката на огледалната къща на номер 33, Параскева, сестра на Недялка, почти не е живяла в нея, тъй като се омъжила за д-р Димитър Бойкинов, който тъкмо си бил издигнал къща в съседство. (Днес тя е освежена и превърната в ресторант "При Яфата" от най-новите й собственици – потомци на кръчмаря Стоян, както научих от рекламата на заведението.)

Илюстрация


По време на последната война семейството на Параскева Ковачева дарява майчината си къща на Българския червен кръст, но не след дълго в нея заживели началниците му, които побързали да я продадат през 90-те години и – след свалянето й по обичайната практика от списъка с паметници на културата – творбата на арх. Лазаров е била разрушена, вместо да бъде съхранена. За издигащия се днес на мястото й жалък опит за имитация не си заслужава и да се споменава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Бар "Сол" Ново място: Бар "Сол"

Заведението отваря след основен ремонт и с разнообразна храна

13 мар 2020, 2058 прочитания

Networking Premium открива петата си локация в Пловдив Networking Premium открива петата си локация в Пловдив

Така се превръща в първата национална мрежа от споделени офис пространства в страната

6 мар 2020, 3477 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
От здрач до зори

Бивш магазин за стари колекции се превръща в бар

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10