С трамвая на желанията

Бавна разходка по "Граф Игнатиев"

19716 прочитания
"Граф Игнатиев" 5
"Граф Игнатиев" 31
"Граф Игнатиев" 33
"Граф Игнатиев" 2
"Граф Игнатиев" 3
"Граф Игнатиев" 15
"Граф Игнатиев" 48
Къщата на Момчилов, "Патриарх Евтимий" 2

От Стария мост на Перловската река... покрай Попа на Графа... край лика на Джон Ленън... зад скамейката с Дядо Славейков... встрани от Банкера и там до Гарибалди на кон... За километър и нещо се извървяват няколко века история, преминава се през три архитектурни стила, долавят се делата на властници, на учители и на бохеми. И всичко това, озвучено с грохот на трамваи, клаксони на коли, подвикванията на зеленчукопродавачите, а от време на време се разнася и звън на черковни камбани - добре дошли на ул. "Граф Игнатиев", единствената почти успоредна на бул. "Дондуков", само че през три квартала.

Така двете улици все едно обрамчвали града на кръстопът още отпреди той да е станал столица - едната го отваряла на запад, а другата отвеждала на югоизток, та най-напред я нарекли "Самоковска" или "Стара улица" и тогава до Самоковския (Стария) мост свършвал градът. Това ясно личи в акварелния пейзаж на моста, рисуван от австриеца Йосиф Обербауер – строителят художник, изобразил следосвобожденска София, на която посветил труда и живота си. А неговият връстник и сънародник Константин Иречек, историк и педагог в събуждащата се за свобода България, възторжено писал, че пример за такъв бърз възход като на нейната столица не е отбелязан в историята на никой европейски град.

Кална и безлюдна била някога "Кадън сокаги", преброждана само от волски коли, но пък водела за Имарет махала с богати турски чифлици по живописния хълм Корубаглар – днешния Лозенец в полите на Витоша. Българите помнели, че оттам минавал Шишмановият път към Самоковското шосе, покрай който се издигали множество параклиси, впоследствие разрушени от завоевателите. По-късно били заменени от две джамии и един конак, а покрай тях възникнали кервансараи за търговците, хамами и водоскоци с хубавата планинска вода. Европейски пътешественици оставали изненадани от гостоприемството и чистотата, с които ги посрещали.

Преименувана след 1878 г. на "Самоковска", улицата скоро получила името на графа дипломат в Истанбул, който в служба на имперските амбиции на страната си се представял за славянофил, ала с влиянието си пред султана успял дори да отстрани от власт великия везир Махмуд Недим паша – застъпника за българската екзархия съобразно султанския ферман от 1870 г. Вероятно поради неизяснената роля на граф Николай Игнатиев в борбите на България за национална независимост назоваването на улица на неговото име – традиционен български израз на признателност към освободителите – става едва след убийството на Стефан Стамболов през 1895 г.

"Граф Игнатиев" 31
Автор: Александър Геров

Само пет години по-късно столицата навлиза в новия век с електрически трамвай, а първата мотриса потегля в 1901 г. по линията между Гарата и "Граф Игнатиев" . Улицата постепенно се отваря за търговия, публични събития и благотворителност. Този дух вече е витаел около площада Кафене баши с Едрилез джамия, където през 1879 г. писателят и вече държавник Петко Р. Славейков купил малка гиздава къща за голямото си семейство. Последвалото застрояване на разчистената площ с внушителни и многоетажни сгради за новата администрация и нейните чиновници ставало по старото европейско правило, че градският площад трябва да формира затворено пространство и да прилича на стая.

Едно министерство (днес Столична библиотека), един френски културен институт с библиотека и голяма зала ("Алианс франсез"), една сграда на учителското сдружение, издигната на мястото на стария конак с телефонна централа, и Домът на изкуствата и печата по проект на арх. Петко Момчилов от 1902 г.(уви, бомбардиран и невъзстановен) "затворили" площада, който получил името на своя духовен патрон П. Р. Славейков. Той сякаш е орисал това място да пребъде като средище на книгата и образованието – откритият книжен пазар, няколкото големи книжарници наоколо, Библиотеката с театър "Възраждане", дългогодишният чуждоезиков център, двата киносалона (за съжаление вече закрити), а и множеството офиси на малки издателства поддържат ролята на площад "Славейков" като интелектуално средище.

Тази слава се е предала и на Графа, както младите поколения маркират накратко улицата, препълнена от дейности и движение през целия ден. В началото й е полуотвореният площад "Гарибалди" с изящната малка статуя на големия италианец, вдъхновявал българските национални герои. Сякаш пазачи - крепители на традициите, по тази улица са двете скулптурни фигури на атланти, фланкиращи достолепния вход към знаковата сграда на ул. "Граф Игнатиев" 2, построена през 1914 г. по проект на арх. Никола Лазаров за жилище и доходното здание на фабриканта Коста Балабанов.

"Граф Игнатиев" 2
Автор: Александър Геров

Наричат я Къщата с титаните, вероятно защото на тези митически същества по приляга да крепят на плещите си дори и само единия от трите барокови еркера на фасадата към улицата заедно с цялата й богата украса от тераси, балюстради, йонийски колони. Отвън изглежда запазена и поддържана от наелите я учреждения и офиси, но интериорът носи неизличими белези от обитаването й през годините на национализацията.

Отсреща, на №3, Кооперацията с четирите глави, както е известна, се крепи на глинени крака. Строена е през 1927 г. за жилищно и доходно здание на английската легация и фасадата й е декорирана с елементи на сецесиона и неокласицизма. Над главния вход има глава на мъж, фланкирана от козли с опашки на риба, а над четирите прозореца на втория етаж са подредени каменни маски на мъжки лица. По някое време й е нанесено тежко поражение с премахването на партерния етаж, за да се отвори пешеходен проход. Не само пропорциите й са нарушени, но и колоните не издържат вибрациите от трамвайния поток, както и от различните търговски дейности в апартаментите, несъобразени с тяхното първоначално предназначение. Обитателите й живеят под постоянен страх, че "краката" й ще се подкосят.

Дали ще издържи по-дълго красивият образец на величествената европейска архитектура, навлязла в София през 20-те години на ХХ век, който оформя със заоблена кула и хоризонтални прозоречни пояси с изнесени напред декоративни парапети сградата под №5 на ъгъла с ул. "Княз Александър І". Побрала какви ли не фирми и заведения, тя се държи на същия ред колони, между които тук паркират превозни средства и се пилеят градските отпадъци...

"Граф Игнатиев" 33
Автор: Александър Геров

По тесните тротоари покрай трамвайните релси не може да се крачи бавно, нито да се гледат дълго високите сгради, изнесени до самата линия на улицата, така че бързам да се върна пак на оживения площад "Славейков", за да спра на уширението оттатък улица "Раковски" и да разгледам по-добре новия вид на една силно пренебрегвана сграда. Тя е с адрес "Граф Игнатиев" 15 , съществува от почти сто години и е построена като общежитие за бедни студенти от благодетелния Иван Евстатиев Гешов и съпругата му Мария, чиито имена отдавна вече са заличени и забравени. Добре че поне мозайката на стълбището е съхранила годините на началото, 1924 - 1926.

Оттогава хиляди младежи, възпитаници на Софийския и други български университети, са прекарали поне част от студентските си години на някой от трите етажа, хранили са се в стола и са замръквали в читалнята. Когато се срещахме там с колеги през моето следване, никой не знаеше за родолюбивия дарител, описал разгрома на Априлското въстание в дописка за в. "Таймс" и получил смъртна присъда, заменена със заточение в Халеб, днешна Сирия, където той написва "Записки на един осъден".

"Граф Игнатиев" 3
Автор: Александър Геров

Завърнал се в освободената си родина, той се занимава с банково дело, с журналистика, води преговори за мир, става член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Неговите синове и дъщери продължавали да финансират пансиона дълго след кончината на баща си през 1924 г. След национализацията предназначението му беше запазено, но при пълна занемареност. Днес поне се вижда освежена, респектиращо орнаментираната фасада, а в партера има книжарница, обикновено пълна пак с млади читатели.

Пазарът пред градинката около храма "Св. Седмочисленици" отдавна се е вписал в атмосферата на тази част от улицата, където в някогашната емблематична кръчма "Дивите петли" са се събирали писатели, художници, всякакви бохеми с по-свободен дух. Тук и къщите стават по-ниски, а две от тях стоят като малки порти пред уличката "Мальовица", но едва ли си говорят, тъй като едната е доста остаряла, а другата явно е подмладена.

"Граф Игнатиев" 15
Автор: Александър Геров

През 1905 г. арх. Мицев, който е бил и строителен предприемач, преселник от Крушево, Македония, си построява на "Граф Игнатиев" №31 романтична къща за многодетното си семейство. Украсява я с гипсови флорални орнаменти в стил сецесион, но на фронтона и повдигнатите стрехи поставя акценти от възрожденската архитектура – изящни дървени дъги и парапети като от дантела. Получил се е миниатюрен дворец от приказките. По-късно той е строил по-модерни сгради с характерните за времето заоблени ъгли с редове от прозорци, гледащи и към двете сключващи се улици. Уменията си да работи с дърво е проявил в интериора и остъкляването на Съдебната палата. Арх. Мицев не доживял да види как кокетният му дом е завзет от натрапени наематели след 1944 г., а и от наследниците му днес няма кой вече да се грижи за 110-годишния му шедьовър, който поне радва очите на минувачите.

Напетата красавица на отсрещния ъгъл под №33 е принадлежала на някоя си д-р Каназирска, пише в архивите на архитектурните паметници. Явно има добри стопани и днес. И двете й фасади са с акцентирани орнаменти, а заоблените еркери и терасите се срещат и на други къщи по тази улица.

"Граф Игнатиев" 48
Автор: Александър Геров

Преди да завърши до Стария мост, Графа се среща с Попа пред една от най-красивите къщи на София, оформяща ъгъла с бул. "Патриарх Евтимий". Паметникът на църковния просветител и закрилника на душите български при варварското "агарянско нашествие" (по думите на Григорий Цамбалак) в Търновград е поставен през 1939 г. по времето на кмета инж. Иван Иванов. Зад него е една уникална за целия град сграда – домът на инж. Михаил Момчилов, проектирал през 1892 г. софийската канализация, след като вече бил построил два моста над р. Нева в съдружие с Густав Айфел.

Със спечелените пари младият български инженер издига подобаващ дворец за съпругата си, австрийската аристократка Филипина фон Глайхен, по проект на брат си, арх. Петко Момчилов, в средиземноморски стил. Двамата братя са потомци на създателя на първото класно училище у нас, наречено от П. Р. Славейков Даскалоливницата. Но нито тази фамилна заслуга към родината, нито наградите и грамотите, дадени на инж. Момчилов от испанския престолонаследник през 1894 г. и от Световното изложение в Париж през 1900 г., нито това, че е ръководил строежа на жп линията София - Перник, а след това е завеждал отдел в Министерството на обществените сгради и благоустройството, не спасява първородния му син Александър от жестока смърт в лагера "Куциян", където е хвърлен като "народен враг", загдето е учил в САЩ (и най-идеалистично като баща си и чичо си се е завърнал в България през 1944 г.).

Къщата на Момчилов, "Патриарх Евтимий" 2
Автор: Александър Геров

Блясъкът на къщата, помрачен от бомбардировките, изгасва съвсем при следващите й обитатели. Помни се като дипломатическо представителство, а после стана нотариат. Под величествените й колони, балкони и арки е стаена паметна плоча с образа на Джон Ленън, поставена там по настояване на по-будни софиянчета през 80-те години на миналия век, когато "Бийтълс" все още се слушаха само в приятелски кръг. На този отворен площад - пресечка между два столични булеварда и улицата с първия трамвай - винаги има младежи, които се срещат, събират, отиват в близкото кино "Одеон", а през лятото свирят на пейките, викат, прегръщат се... Патриархът сигурно не ги упреква, а ги благославя.

От Стария мост на Перловската река... покрай Попа на Графа... край лика на Джон Ленън... зад скамейката с Дядо Славейков... встрани от Банкера и там до Гарибалди на кон... За километър и нещо се извървяват няколко века история, преминава се през три архитектурни стила, долавят се делата на властници, на учители и на бохеми. И всичко това, озвучено с грохот на трамваи, клаксони на коли, подвикванията на зеленчукопродавачите, а от време на време се разнася и звън на черковни камбани - добре дошли на ул. "Граф Игнатиев", единствената почти успоредна на бул. "Дондуков", само че през три квартала.

Така двете улици все едно обрамчвали града на кръстопът още отпреди той да е станал столица - едната го отваряла на запад, а другата отвеждала на югоизток, та най-напред я нарекли "Самоковска" или "Стара улица" и тогава до Самоковския (Стария) мост свършвал градът. Това ясно личи в акварелния пейзаж на моста, рисуван от австриеца Йосиф Обербауер – строителят художник, изобразил следосвобожденска София, на която посветил труда и живота си. А неговият връстник и сънародник Константин Иречек, историк и педагог в събуждащата се за свобода България, възторжено писал, че пример за такъв бърз възход като на нейната столица не е отбелязан в историята на никой европейски град.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Чудесна архитектурна разходка по Графа, благодаря!
    Следващият път, като мина оттам, специално ще огледам представените къщи, обикновено не вдигам глава нагоре, за да забележа, какви архитектурни шедьоври са.

  • 2
    wera_jan avatar :-|
    Wera Janatchkowa

    Иван ЕВСТРАТИЕВ Гешов!

  • 3
    wera_jan avatar :-(
    Wera Janatchkowa

    Тя е с адрес "Граф Игнатиев" 15 , съществува от почти сто години и е построена като общежитие за бедни студенти от благодетелния Иван Евстатиев Гешов и съпругата му Мария, чиито имена отдавна вече са заличени и забравени. Добре че поне мозайката на стълбището е съхранила годините на началото, 1924 - 1926.

    ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ

  • 4
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    Графа е най-софийската улица от край време, през всяко време, с училищата/6 и 7 в близост/, заведенията, под колоните, закусвалните, клубовете, Свети Седмочисленици, трамвая.Преди имаше и кина и Преспа, и приятните улички напряко на Графа
    Винаги е била жива улица с много пешеходци, магазини, звуците на трамвая

  • 5
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Да, не вдигаме глави в София към красивите сгради. Мисля, че е време общината да постави табелки на сградите-паметници на културата, за да привличат вниманието на хората. В чужбина съм виждала такива табелки на много по-неинтересни и незначителни сгради, но хората ценят и най-малкия знак за култура. Приятно е да се движиш в една одухотворена среда.

  • 6
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    facebook/Graf.Ignatiev.Street.Sofia

  • 7
    dunav avatar :-|
    Дунав

    Сякаш трябваше именно в Графа да бъдат инвестирани пари за превръщането му, в напълно пешеходна улица. Крие, далеч повече чар от Витоша.

  • 8
    fantazor avatar :-|
    fantazor

    Наистина интересна статия за една от най-хубавите улици в София. Искрено се надявам, че в най-скоро време общината ще се справи с драсканиците, които превръщат в гето една улица с толкова красиви сгради и дух.

  • 9
    vlpe avatar :-|
    vlpe

    Трябват истински паметници на културата сипещи мазилка и тухли желателно по-големи парчета. За съжаление уникални сгради като старата обувна фабрика на Опълченска и старото тролейбусно депо на Сточна Гара не бяха запазени за поколенията, за щастие поне къщата на Гошо Тарабата на Опълченска няма да бъде съборена и ще може да рухне сама когато и дойде времето.

  • 10
    gwa59354694 avatar :-|
    gwa59354694

    За съжаление хората малко ценят красотата на дома си, след като решават да забучат по най-грозен начин външни климатици на фасадата и да я унищожат по този начин. Явно вътрешният комфорт е по-важен от това как изглежда фасадата на домът ти в днешно време. Наистина жалко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход