С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

11 25 мар 2016, 16:37, 16651 прочитания

С трамвая на желанията

Бавна разходка по "Граф Игнатиев"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

От Стария мост на Перловската река... покрай Попа на Графа... край лика на Джон Ленън... зад скамейката с Дядо Славейков... встрани от Банкера и там до Гарибалди на кон... За километър и нещо се извървяват няколко века история, преминава се през три архитектурни стила, долавят се делата на властници, на учители и на бохеми. И всичко това, озвучено с грохот на трамваи, клаксони на коли, подвикванията на зеленчукопродавачите, а от време на време се разнася и звън на черковни камбани - добре дошли на ул. "Граф Игнатиев", единствената почти успоредна на бул. "Дондуков", само че през три квартала.

Така двете улици все едно обрамчвали града на кръстопът още отпреди той да е станал столица - едната го отваряла на запад, а другата отвеждала на югоизток, та най-напред я нарекли "Самоковска" или "Стара улица" и тогава до Самоковския (Стария) мост свършвал градът. Това ясно личи в акварелния пейзаж на моста, рисуван от австриеца Йосиф Обербауер – строителят художник, изобразил следосвобожденска София, на която посветил труда и живота си. А неговият връстник и сънародник Константин Иречек, историк и педагог в събуждащата се за свобода България, възторжено писал, че пример за такъв бърз възход като на нейната столица не е отбелязан в историята на никой европейски град.


Кална и безлюдна била някога "Кадън сокаги", преброждана само от волски коли, но пък водела за Имарет махала с богати турски чифлици по живописния хълм Корубаглар – днешния Лозенец в полите на Витоша. Българите помнели, че оттам минавал Шишмановият път към Самоковското шосе, покрай който се издигали множество параклиси, впоследствие разрушени от завоевателите. По-късно били заменени от две джамии и един конак, а покрай тях възникнали кервансараи за търговците, хамами и водоскоци с хубавата планинска вода. Европейски пътешественици оставали изненадани от гостоприемството и чистотата, с които ги посрещали.

Преименувана след 1878 г. на "Самоковска", улицата скоро получила името на графа дипломат в Истанбул, който в служба на имперските амбиции на страната си се представял за славянофил, ала с влиянието си пред султана успял дори да отстрани от власт великия везир Махмуд Недим паша – застъпника за българската екзархия съобразно султанския ферман от 1870 г. Вероятно поради неизяснената роля на граф Николай Игнатиев в борбите на България за национална независимост назоваването на улица на неговото име – традиционен български израз на признателност към освободителите – става едва след убийството на Стефан Стамболов през 1895 г.

Илюстрация


Само пет години по-късно столицата навлиза в новия век с електрически трамвай, а първата мотриса потегля в 1901 г. по линията между Гарата и "Граф Игнатиев" . Улицата постепенно се отваря за търговия, публични събития и благотворителност. Този дух вече е витаел около площада Кафене баши с Едрилез джамия, където през 1879 г. писателят и вече държавник Петко Р. Славейков купил малка гиздава къща за голямото си семейство. Последвалото застрояване на разчистената площ с внушителни и многоетажни сгради за новата администрация и нейните чиновници ставало по старото европейско правило, че градският площад трябва да формира затворено пространство и да прилича на стая.

Едно министерство (днес Столична библиотека), един френски културен институт с библиотека и голяма зала ("Алианс франсез"), една сграда на учителското сдружение, издигната на мястото на стария конак с телефонна централа, и Домът на изкуствата и печата по проект на арх. Петко Момчилов от 1902 г.(уви, бомбардиран и невъзстановен) "затворили" площада, който получил името на своя духовен патрон П. Р. Славейков. Той сякаш е орисал това място да пребъде като средище на книгата и образованието – откритият книжен пазар, няколкото големи книжарници наоколо, Библиотеката с театър "Възраждане", дългогодишният чуждоезиков център, двата киносалона (за съжаление вече закрити), а и множеството офиси на малки издателства поддържат ролята на площад "Славейков" като интелектуално средище.



Тази слава се е предала и на Графа, както младите поколения маркират накратко улицата, препълнена от дейности и движение през целия ден. В началото й е полуотвореният площад "Гарибалди" с изящната малка статуя на големия италианец, вдъхновявал българските национални герои. Сякаш пазачи - крепители на традициите, по тази улица са двете скулптурни фигури на атланти, фланкиращи достолепния вход към знаковата сграда на ул. "Граф Игнатиев" 2, построена през 1914 г. по проект на арх. Никола Лазаров за жилище и доходното здание на фабриканта Коста Балабанов.

Илюстрация


Наричат я Къщата с титаните, вероятно защото на тези митически същества по приляга да крепят на плещите си дори и само единия от трите барокови еркера на фасадата към улицата заедно с цялата й богата украса от тераси, балюстради, йонийски колони. Отвън изглежда запазена и поддържана от наелите я учреждения и офиси, но интериорът носи неизличими белези от обитаването й през годините на национализацията.

Отсреща, на №3, Кооперацията с четирите глави, както е известна, се крепи на глинени крака. Строена е през 1927 г. за жилищно и доходно здание на английската легация и фасадата й е декорирана с елементи на сецесиона и неокласицизма. Над главния вход има глава на мъж, фланкирана от козли с опашки на риба, а над четирите прозореца на втория етаж са подредени каменни маски на мъжки лица. По някое време й е нанесено тежко поражение с премахването на партерния етаж, за да се отвори пешеходен проход. Не само пропорциите й са нарушени, но и колоните не издържат вибрациите от трамвайния поток, както и от различните търговски дейности в апартаментите, несъобразени с тяхното първоначално предназначение. Обитателите й живеят под постоянен страх, че "краката" й ще се подкосят.

Дали ще издържи по-дълго красивият образец на величествената европейска архитектура, навлязла в София през 20-те години на ХХ век, който оформя със заоблена кула и хоризонтални прозоречни пояси с изнесени напред декоративни парапети сградата под №5 на ъгъла с ул. "Княз Александър І". Побрала какви ли не фирми и заведения, тя се държи на същия ред колони, между които тук паркират превозни средства и се пилеят градските отпадъци...

Илюстрация


По тесните тротоари покрай трамвайните релси не може да се крачи бавно, нито да се гледат дълго високите сгради, изнесени до самата линия на улицата, така че бързам да се върна пак на оживения площад "Славейков", за да спра на уширението оттатък улица "Раковски" и да разгледам по-добре новия вид на една силно пренебрегвана сграда. Тя е с адрес "Граф Игнатиев" 15 , съществува от почти сто години и е построена като общежитие за бедни студенти от благодетелния Иван Евстатиев Гешов и съпругата му Мария, чиито имена отдавна вече са заличени и забравени. Добре че поне мозайката на стълбището е съхранила годините на началото, 1924 - 1926.

Оттогава хиляди младежи, възпитаници на Софийския и други български университети, са прекарали поне част от студентските си години на някой от трите етажа, хранили са се в стола и са замръквали в читалнята. Когато се срещахме там с колеги през моето следване, никой не знаеше за родолюбивия дарител, описал разгрома на Априлското въстание в дописка за в. "Таймс" и получил смъртна присъда, заменена със заточение в Халеб, днешна Сирия, където той написва "Записки на един осъден".

Илюстрация


Завърнал се в освободената си родина, той се занимава с банково дело, с журналистика, води преговори за мир, става член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Неговите синове и дъщери продължавали да финансират пансиона дълго след кончината на баща си през 1924 г. След национализацията предназначението му беше запазено, но при пълна занемареност. Днес поне се вижда освежена, респектиращо орнаментираната фасада, а в партера има книжарница, обикновено пълна пак с млади читатели.

Пазарът пред градинката около храма "Св. Седмочисленици" отдавна се е вписал в атмосферата на тази част от улицата, където в някогашната емблематична кръчма "Дивите петли" са се събирали писатели, художници, всякакви бохеми с по-свободен дух. Тук и къщите стават по-ниски, а две от тях стоят като малки порти пред уличката "Мальовица", но едва ли си говорят, тъй като едната е доста остаряла, а другата явно е подмладена.

Илюстрация


През 1905 г. арх. Мицев, който е бил и строителен предприемач, преселник от Крушево, Македония, си построява на "Граф Игнатиев" №31 романтична къща за многодетното си семейство. Украсява я с гипсови флорални орнаменти в стил сецесион, но на фронтона и повдигнатите стрехи поставя акценти от възрожденската архитектура – изящни дървени дъги и парапети като от дантела. Получил се е миниатюрен дворец от приказките. По-късно той е строил по-модерни сгради с характерните за времето заоблени ъгли с редове от прозорци, гледащи и към двете сключващи се улици. Уменията си да работи с дърво е проявил в интериора и остъкляването на Съдебната палата. Арх. Мицев не доживял да види как кокетният му дом е завзет от натрапени наематели след 1944 г., а и от наследниците му днес няма кой вече да се грижи за 110-годишния му шедьовър, който поне радва очите на минувачите.

Напетата красавица на отсрещния ъгъл под №33 е принадлежала на някоя си д-р Каназирска, пише в архивите на архитектурните паметници. Явно има добри стопани и днес. И двете й фасади са с акцентирани орнаменти, а заоблените еркери и терасите се срещат и на други къщи по тази улица.

Илюстрация


Преди да завърши до Стария мост, Графа се среща с Попа пред една от най-красивите къщи на София, оформяща ъгъла с бул. "Патриарх Евтимий". Паметникът на църковния просветител и закрилника на душите български при варварското "агарянско нашествие" (по думите на Григорий Цамбалак) в Търновград е поставен през 1939 г. по времето на кмета инж. Иван Иванов. Зад него е една уникална за целия град сграда – домът на инж. Михаил Момчилов, проектирал през 1892 г. софийската канализация, след като вече бил построил два моста над р. Нева в съдружие с Густав Айфел.

Със спечелените пари младият български инженер издига подобаващ дворец за съпругата си, австрийската аристократка Филипина фон Глайхен, по проект на брат си, арх. Петко Момчилов, в средиземноморски стил. Двамата братя са потомци на създателя на първото класно училище у нас, наречено от П. Р. Славейков Даскалоливницата. Но нито тази фамилна заслуга към родината, нито наградите и грамотите, дадени на инж. Момчилов от испанския престолонаследник през 1894 г. и от Световното изложение в Париж през 1900 г., нито това, че е ръководил строежа на жп линията София - Перник, а след това е завеждал отдел в Министерството на обществените сгради и благоустройството, не спасява първородния му син Александър от жестока смърт в лагера "Куциян", където е хвърлен като "народен враг", загдето е учил в САЩ (и най-идеалистично като баща си и чичо си се е завърнал в България през 1944 г.).

Илюстрация


Блясъкът на къщата, помрачен от бомбардировките, изгасва съвсем при следващите й обитатели. Помни се като дипломатическо представителство, а после стана нотариат. Под величествените й колони, балкони и арки е стаена паметна плоча с образа на Джон Ленън, поставена там по настояване на по-будни софиянчета през 80-те години на миналия век, когато "Бийтълс" все още се слушаха само в приятелски кръг. На този отворен площад - пресечка между два столични булеварда и улицата с първия трамвай - винаги има младежи, които се срещат, събират, отиват в близкото кино "Одеон", а през лятото свирят на пейките, викат, прегръщат се... Патриархът сигурно не ги упреква, а ги благославя.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Хумус сапиенс Хумус сапиенс

Заведение от европейската верига Hummusbar отвори врати в София

22 фев 2019, 1827 прочитания

Ново място: Амок Ново място: Амок

Клубът иска да разнообрази алтернативната сцена в София

14 фев 2019, 2941 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Цветя и рози

Представяме ви три нови магазина за цветя, които ни направиха впечатление с концепцията и атмосферата си

ДАНС: машина за губене на време и за глоби

Задължението за представяне на планове за обучение по закона за мръсните пари хвърли в стрес граждани и организации

Ерик Рубин: Ако една държава контролира енергията ви, тя има огромна власт над вас

Американският посланик пред "Капитал" за активизирането на САЩ срещу Русия и Китай на Европа и Балканите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

Роман от най-балканската страна

Писателят и театрален режисьор Петър Денчев превръща разочарованията в идейна сила за новата си книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 23.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.02.2019 Прочетете