За мравката, щуреца и други недраги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За мравката, щуреца и други недраги

Сем. Атанасови – ул. "Женева" 6

За мравката, щуреца и други недраги

Няколко къщи на художници с трудна съдба в централна София

14239 прочитания

Сем. Атанасови – ул. "Женева" 6

© Александър Геров


Пълна с изненади е София! Докато прекосяваме бързешком Градската градина или поседнем за малко на някоя пейка, кой да ни каже, че сме в най-стария столичен парк, съществувал още преди Освобождението, срещу тогавашната сграда на турската администрация, преустроена след 1878 г. за дворец на българския княз. Нарекли градината "Александровска" като жест към руския император.

Понеже през и покрай нея се минавало за държавните учреждения, видяла градината и доста кървави драми, докато към 1910 г. в нея било построено градското казино по проект на арх. Наум Торбов, завършил в Букурещ и проектирал халите в София и в още няколко от големите ни градове. Но не за хазарт, а за балове и карнавали се използвала най-голямата тогава зала в столицата, а в кафенетата й се събирали на приказка писатели – Елин Пелин, Александър Балабанов, Симеон Радев, поети като Теодор Траянов и Кирил Христов, а понякога идвали и художниците Александър Божинов и Илия Бешков.

В красивата сграда имало и атентат срещу елита, стекъл се за традиционен бал през 1915 г. Ала през 1928 г. идеята за градски музей с архив и библиотека осенила тогавашния кмет Владимир Вазов и мястото вече посрещало друга публика. След бомбардировките сградата е възстановена, макар и не в първоначалната й прелест, с доброволния труд на художници от Академията – за изложбено пространство – и отново събира творци. Откакто вече я няма половинвековната преграда между нея и Националната галерия в двореца, епохите в българското изкуство свободно си общуват през алеите и зеленината на парка.

Иван Ненов – ул. "Будапеща" 7
Автор: Александър Геров

Тази пролет в Софийската градска художествена галерия най-сетне настъпи Сезонът на премълчаваните художници – бунтари или отшелници, неколцина по-късметлии, но и немалко принудени да повдигат духа си с изкуството си по затворите. Творци с европейски стил и дух, недраги след 9 септември 1944 г. и лишени от възможността да обогатят и Европа, и родината си със своето модерно, самобитно и много лично изкуство.

Излизайки от изложбата, реших да видя къде и как са живели някои от художниците, страдали заради неподвластното си на догмите вдъхновение.

Най-забележителна е къщата на Александър Божинов, почти до Перловската река, на уличката "Николай Павлович" 6, която отдавна би трябвало да е музей, но завещанието му още не е изпълнено. Проектирал я през 1923 г. заедно със свой приятел, арх. Атанас Донков, който бил повече художник, отколкото строител, та двамата подходили съвсем артистично към измечтаното от собственика жилище. Списователят на "Българан", създателят на Пижо и Пендо, стихоплетецът на "Щурец и мравка" от "Златната книга", карикатуристът на всичко и всички, майсторът на психологическия шарж държал повече на ъгловите лоджии, арките и сводестите прозорци, отколкото на стълбата за връзка между етажите, та я забравили и се наложило да преправят цялата конструкция.

Елисавета Консулова-Вазова – ул. "Хан Крум" 41
Автор: Александър Геров

Но вратата му била винаги отворена към уютния интериор за всички "щурци", дори и след като през 1939 г. става академик. В спомените му, записани от единствения му син и издадени за първи път цели 50 години след смъртта и на двамата, несломимият критик на всички неправди и всякакви властолюбци разказва с насмешка за арестуването му в Черната джамия за "обида на княза", но с горест и болка – за обвинението от "народния" съд, че бил враг на народа.

Затворили го заедно с най-популярните тогава художници, Константин Щъркелов, Борис Денев, Райко Алексиев и други. По това време властниците намислили да съборят неизплатената му още къща в стила на националния романтизъм заедно с още няколко съседни архитектурни бижута, за да си построят блокове в оформилия се като артистичен квартал край реката. Добре че съседите проявили гражданска смелост и с подписки и молби защитили Божиновото произведение и целия ансамбъл от еднофамилни жилища на български интелигенти.

Съседната къща, на номер 8, е уникална минималистична творба на арх. Георги Овчаров, създателят на неподражаемия "замък" на художника-писател Сирак Скитник малко по-нагоре край гората в подножието на хълма Корубаглар (Лозенец). Къщата на ул. "Николай Павлович" с едно-единствено готическо сводесто прозорче за акцент е построена в 1926 г. за д-р Илия Палазов – пионерът на кооперативното дело в България и създател на популярните банки в страната, но и професор в Свободния университет. С дисертация от Ерланген, Германия, д-р Палазов дълги години бил главен редактор на изданието на Съюза на популярните банки, към което привлякъл за сътрудници писателите Тодор Влайков, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, както и Илия Бешков, за да може да ги подпомага.

Александър Божинов – ул. "Николай Павлович" 6
Автор: Александър Геров

С името на д-р Палазов са свързани книги за управлението на кооперациите, за финансирането на земеделци в затруднение, за издръжката на детски колонии. Уволнен след национализацията на банките през 1947 г., той е призован и пред тогавашния съд, където свидетелства в защита на несправедливо обвинени свои съратници. В долния етаж на къщата по едно време живял и Ангел Каралийчев, а днес там твори композиторката Дора Драганова – авторка на много любими детски песни и два мюзикъла, потомка на две поколения музиканти. Баща й, Илия Драганов, е свирел в Царския симфоничен оркестър, преподавал е музика в тогавашния Американски колеж и композирал хорови песни, а неговият баща е един от създателите на прочутите църковни хорове в Свищов, откъдето впрочем е родом и Александър Божинов.

Техен съгражданин е възрожденският художник Николай Павлович, на чието име Божинов предложил да бъде назована уличката с току-що завършената му тогава къща. Поводът бил четвъртвековният творчески юбилей на признатия вече карикатурист, за който общината му направила подарък – изгребали калта пред дома му и павирали улицата. Името на съседната, не по-широка, улица "Женева", било дадено през 1928 г. в чест на града-седалище на Обществото на народите – като знак за добросъседство между различните по произход и убеждения нейни обитатели. Най-красивата и запазена до днес къща е на номер 6, събрала потомците на два достойни рода.

Никола Танев – бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 89
Автор: Александър Геров

Проектирал я за семейството си с двама сина военният инженер ген. Атанасов, който е щял да стане жертва на атентата в черквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г., ако не се бил забавил малко около строежа. Вече от запаса, той участвал заедно с арх. Георги Фингов в строителството на няколко софийски училищата по онова време. Единият му син, Боян, станал дипломат и като български консул в Париж през 1940 г. успял да спаси няколко десетки български евреи, за което в Израел му е оказана подобаваща почит през 2000 г. Но при следвоенния режим в родината си можеше само да превежда литературни произведения от френски и английски. Съпругата му Теодора Атанасова, дъщеря на англичанка художничка, омъжена за българин, беше високо ерудиран преподавател в катедрата по англицистика на Софийския университет, и, като не й бе позволено да прави академична кариера, тя преведе на майчиния си език "Под игото", състави англо-българския речник и преведе английски класици – винаги се усмихваше, щом вдигнеше поглед от текста... Единият от тримата й сина, Васил, поддържа просветителската атмосфера в дома заедно със съпругата си Александра, по баща Дипчикова, посветила се също на книгите.

От техния двор се вижда, потънала в зеленина, малка кокетна къща с чаровно извити като периферия на дамска шапка стрехи. Връстница е на къщата на Александър Божинов – от времето на калта и пасящите наоколо стада. Обитавана била също от творчески дух – художничката Елисавета Консулова-Вазова и съпруга й Борис Вазов, най-малкия брат на народния поет, и той като него наследил поетичната дарба на майката Съба. С военен чин и с юридическо образование, Борис всъщност се изявява като журналист и споделя артистичните интереси и средата на талантливата си съпруга.

Елисавета прави истинска революция в представите и очакванията за жените в началото на ХХ век, като завършва Рисувалното училище, извоюва още там рисуването от натура и на открито, отива с две съвсем малки деца да довърши образованието си в Мюнхен, за което спечелва благоволението на свекърва си. Прави първата публична изложба от жена, а заедно със съседа си Ал. Божинов и другия художник, Борис Денев основава първия у нас куклен театър, списва, издава и разпространява списание "Дом и свят", на което сътрудничат освен Дора Габе, Елисавета Багряна и Екатерина Каравелова още и Димитър Талев, Елин Пелин, Йордан Йовков, и, разбира се, Борис Вазов. Благодарение на чувството си за хумор се сприятелява с "българановците" около Божинов и Пелинко.

Драганов и Палазов – ул. "Николай Павлович" 8
Автор: Александър Геров

Със своето свободолюбие и модерен поглед към живота Елисавета рисува свежи и слънчеви цветя ("майка на цветята" я нарича германистът проф. Константин Гълъбов), оптимистични пейзажи, психологически осмислени портрети на забележителните личности около нея, а своеобразният й импресионистичен стил е оценен като напълно в европейските тенденции. Едната й дъщеря, Бинка, наследява таланта й, а една от внучките й става университетски преподавател по латински. Самата художничка превежда големи и значими литературни произведения от немски и английски, а намира сили да отиде и като самарянка на фронта през Балканската война и доброволка в холерен лагер. Не са й спестени и униженията от комунистическия режим, особено когато Борис е оставен само на една мизерна пенсия от СБЖ, нейни приятели и колеги изчезват по затворите, брат й, химик-откривател, е съден от "народния" съд, а единият й племенник, братов син на Поета, е застрелян в нощта на 1 февруари. Намерила опора в четките и багрите, тя не ги оставя до последния си дъх.

От реката към центъра се минава покрай сградата на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 89, където на четвъртия етаж е живял художникът на градския пейзаж Никола Танев, истински потомък на импресионистите, както го оценяват познавачи. Как иначе би уредил над 50 изложби по света и в родината. Роден във възрожденско семейство от Свищов, с баща, финансирал за оръжие и облекло доста от четниците на Ботев, Никола Танев се озовава в сиропиталище във Франция, когато баща му фалира. Там откриват таланта му, учи се от Мане, а като се връща, започва да рисува площади и булеварди на София, дворовете на Карлово, пейзажи от Търново и крайморските градчета. По-късно, в затвора, пресъздава обстановката в графики и пак се връща към багрите, когато е на свобода. За да го унижи, социалистическата критика отсича "това на какво прилича не ми е ясно" или "не бих живял в такъв град". По него време в България нямаше място за импресионизъм.

Завиждали са му, че се е радвал на живота и го живеел бохемски, а картините му били търсени от Берлин до Загреб, от Будапеща до Малмьо и Стокхолм, от Милано до Амстердам. Но пари никога не събрал за къща и си останал с преданата си и търпелива съпруга Димитрия (Миша) в двустайния апартамент над булеварда. Заради него го пратили зад решетките – да му го вземат, както постъпвали обичайно. През това време го прехвърляли от затвор в затвор, където срещал колегите си, художници, някой и друг писател, брат си Стефан, журналист. Рисувал ги – цяла серия портрети и фигури на жалки арестанти, без самоличност.

По липса на място за толкова много политически "престъпници" в затвор била превърната и къщата на бившия министър Атанас Буров на "Московска" 41, но Танев настанили в кучешката барака в двора. Жена му пишела до палачите му молби и обяснения. Когато излязъл с разклатено здраве, пратили го да рисува бригадири и миньори, където вече сърцето му отслабва, а след няколко години се парализирал и се движеше до края си в инвалидна количка. За да се изхранват, продавали вещите си, но малкия апартамент с геометрично декорирано лице към улицата художникът освежил с рисунки по стените и по мебелите. Надявал се е поне музей да подредят в него. Ала след няколко кражби на оставените му вътре картини прибрали всичко ценно от необитаваното отдавна жилище и само плочата с името му долу отличава този вход от съседния.

Нищо не напомня на ул. "Будапеща" 7, че там е живял може би най-европейският от модерните ни класици в живописта - Иван Ненов. Красивата стогодишна къща с ъглов еркер и богато украсен фронтон над фасадния еркер е принадлежала на семейството на Екатерина Савова, състудентка и после съпруга на нежния деликатен живописец. Самата тя прекрасна художничка портретистка, Екатерина печели награда за дамски портрет от Световното изложение в Париж през 1937 г., прави три самостоятелни изложби и членува в Дружеството на независимите художници, а и преподава рисуване в Учителския институт.

Била е вдъхновителка на съпруга си за въздействащите женски образи, които той рисува: в малките му платна душевните състояния на жената отекват чрез меките багри с някаква особена чистота и прозрачност, независимо кой от преобладаващите в периода стилове използва. Един от първите му портрети е на Екатерина, а посткубистичните му сцени "На прозореца", "Жена, която се съблича", "Балкон с канарче" излъчват топлина. Море, рибари, мрежи са другите му любими образи с характерен колорит и синтез на формите. Работил е в Париж, Флоренция, Мюнхен, но талантът му е пропит от някаква етичност, която го прави универсален. Един от морските му пейзажи е награден на миланско триенале.

За жалост ладията на живота му се сблъсква с непредвидими беди и бури – бомбардировката унищожава почти 100 рамкирани картини, негови и на Катя, приготвени за изложба, загубват единственото си дете, а глашатаите на соцреализма го обявяват за "формалист" и от 1950 до 1960 г. е лишен от правото да излага творбите си. Насочва се към малката пластика и ритуални съдове с мотиви на женски образи. Следващият му опит за изложба през 1963 г. отново е осуетен от властта. А частни колекционери в САЩ, Япония и Италия ценят творбите му. Закъснелите официални почести и медали не го радват. Едва през 1994 г. е избран за академик на БАН. Помня го на последната му малка самостоятелна изложба в една от частните галерии на София – ведър, благ, озарен от светлината в душата си. Не дочака първата биографично-мемоарна книга за него, която излезе през 1998 г.

Колко ли много книги дължим на творците си, които принадлежат на света, а родината им иска да ги забрави? До ден днешен.


2 коментара
  • 1
    the_axel avatar :-|
    the_axel

    Красиво и тъжно .

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Благодаря за оцененото ми мнение - действително този път сте сложили имената и адресите в описанието под снимките. Въпреки това остава неприятното объркване при четенето на статията, благодарение на разбърканото и несвързано с текста пласиране на снимките.

    Интересни истории, поздравления!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK