"Те победиха" ли наистина?

Съвсем неочаквано се появи този въпрос, докато четях литературната импресия на Йордан Йовков, носеща името на скулптурна композиция от Иван Лазаров, претворил по-късно в майчин копнеж саможертвата на Димчо Дебелянов. Чрез творбите си тримата, почти връстници, се свързват през първите десетилетия на XX век в подножието на хълма Курубаглар в полите на Витоша – някъде около къщата на скулптора, наричан българския Роден.

Не са се видели, разбира се, нито там, нито когато са били почти едновременно по фронтовете. Но ето как ваятелят е вдъхновил писателя: "...ясно и отчетливо се изправяше Витоша, царствено горда, ...с неподвижен поглед, който сякаш търсеше далечни спомени в изминалите векове или надничаше в бъдещето... До пътя, който се отделя за Семинарията, се бяха спрели десетина биволски коли... Изведнъж ми дойде наум за една малка скулптурна група, която видях на последната художествена изложба – "Те победиха". Един бивол с широк, масивен корпус на ниски нозе, корпус, в който се таи голяма, неимоверна сила, и широко виторого чело с някаква тежка и апатична, но упорита мисъл. До него – един селянин, опълченец, с широки плещи, с преметната на рамо пушка, с открито чело, на което стои същата тежка, но упорита мисъл."