Prima Primavera

Когато някой спомене "летен музикален фестивал", първата ми асоциация е с отегчени немски медици, които завиват в станиол непознати младежи, видимо прекалили с всякакви субстанции, докато ние вече втори час се опитваме да разпознаем палатката си сред стотиците такива във фестивалния лагер някъде в покрайнините на Берлин. Беше преди повече от 10 години.

Реших, че след една определена възраст концертите, където културно се поклащаш с хора и най-екстремното нещо, което може да ти се случи, е да не ти се извинят, след като те настъпят, са моята стихия. Затова и твърде дълго посрещах с пасивно недоверие всички отзиви за Primavera Sound, градски музикален фестивал в Барселона. Досега. Една седмица след като се прибрах от тазгодишното му издание, аз на свой ред се усмихвам на кроткия скептицизъм на околните, докато им разказвам, че този фестивал наистина е различен.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Пролетарии от всички страни

Primavera Sound се провежда вече 15 години за поне три дни в началото на летния европейски фестивален сезон. Стартирал като нишово събитие с няколко инди групи и не повече от 350 души, миналата година фестът събира над 200 музикални имена и 190-хилядна публика, половината от които чуждестранни посетители. Значи, няма нищо чудно в това, че шофьорът на таксито ни веднага позна защо сме в града и започна да ни ориентира в местоположението на сцените още по пътя.



За три дни в градския Park del Forum, където тече основната програма на фестивала, ще срещнете най-вече хора между 30 и 35 години, за някои от които Primavera Sound е традиция, започната в младостта им, която днес споделят с децата си. (На миналогодишното издание около 400 деца са минали през фестивала за всичките му три дни.)

Освен вечерната концертна част през деня се провежда и конференцията Primavera Pro, която за пет години се превръща в популярно средище на професионалисти от музикалната индустрия - продуценти, музикални агенти, промоутъри и журналисти от цял свят, както и специална сцена с интересни дебютиращи музиканти. И има защо тъкмо тук - Primavera Sound е обявен за "Най-добър фестивал" според музикалните артисти на Европейските фестивални награди преди две години, a през останалото време традиционно присъства в номинациите за "Най-добра програма". Аз лично безапелационно му присъдих наградата за най-чисти фестивални тоалетни, но това наистина е най-малкото. С една дума - организаторите си знаят работата и това става ясно от първия момент.

Логистика


Паркът Forum, където се провежда основната концертна програма, е с чудесна локация до яхтеното пристанище, лесно достижима с метро за 15 минути. Когато отиваме да се регистрираме по-рано през деня, все още делим парка с обичайните местни бегачи, велосипедисти и достолепни възрастни дами с кученца.

Пространството между десетте сцени е разчупено от площадки на няколко нива, зелени площи за почивка и големи бетонни платформи, облещили соларни панели към брега. През следващите три дни тук ще се разминем с близо 200 000 души, без дори да усетим - в нито един момент няма опашки, скупчвания или ръчкане с лакти. Местата за регистрация са отворени дни по-рано, за да може всички да си вземат пропуските бързо и лесно и да не се създава суматоха непосредствено преди отварянето на вратите.

И наистина - отнема ни точно 2 минути да се регистрираме, а в деня на концерта опашката е не повече от 15 минути - добро време за фестивал с няколкостотин хилядна публика. И това се отнася за притежателите на най-евтините "базови" билети - има няколко ценови разновидности, които включват достъп до "тайни" сцени, специални сектори по-близко до сцената и отделен вход за по-бърз достъп - всичко за деликатния модерен градски човек. Включително и мобилно приложение, в което чинно да подредите личната си подборка за следващите три дни и да ви известява 15 минути преди началото на следващия концерт. Както и да го смятаме, едновременно във всеки момент свирят поне по петима музиканти на различни сцени, така че, ако сте ценител, е добре да планирате, както и да се разделите с илюзиите, че ще успеете да видите всичко интересно.

Храната в зоната на фестивала варира от Pulled Pork бъргъри през ramen до паеля. Дали защото бирата стига сама до тълпата чрез симпатични младежи с бироноски на гърба, но опашки се вият единствено на павилионите за вино със специална селекция бяло, червено и розе, които всъщност са отлични и се харчат за по 5 евро на чаша, 1 евро от които получаваш обратно, ако си върнеш чашата, но ние си ги взимаме за спомен - чудесни са за пикник. Няма самодиви с летни рокли и цветя в косите, хората са облечени, за да им е удобно - защото, както ни научи животът, гащеризонът не е най-подходящият тоалет за вечер, която обещава поне три посещения в химическа тоалетна, била тя и най-чистата.

Ден 1: Cass Mccombs, Suuns, Daughter, LCD Soundsystem

За първия ден на фестивала може и да се поспори, тъй като поне седмица преди това вече са започнали серия дневни и вечерни събития в малки клубове и локации в централната част на Барселона като Музея на модерното изкуство и Центъра за съвременна култура, някои от които безплатни. Така още в ранния следобед уцелваме специалната селекция от австралийски музиканти с Джак Карти, непознат за нас, но доста популярен в родната си Австралия. Toй започва колебливо сам на сцената единствено с китарата си, но бързо събира приятна група от хора с акустичния си фолк сет, който върви чудесно с лежерното следобедно слънце.

Дискретният чар на Daughter

Фотограф: Николай Бачийски

Предната вечер програмата в oсновната локация Park del Forum също вече е открита с безплатен концерт на Suede. Сцените там са няколко, големите носят имената на основните спонсори и са на достатъчно разстояние една от друга, така че хем да ги обикаляш лесно, хем звукът да не се смесва. Първи в моята програма са Cass Mccombs, които харесвам заради мекия и почти напоен с джин-тоник калифорнийски звук, и канадците Destroyer начело с леко провлачените вокали на Dan Bejar, които свирят един след друг на една от по-големите сцени - амфитеатърът на Ray Ban. Въпреки че и двамата са хубав саундтрак на всеки летен залез, излиза, че ще стоят по-добре на по-малка, камерна сцена, защото нюансите в музиката им леко се изгубват тук.

Следват Daughter, които изобщо не си представям на летен фестивал заради доста минорния им звук. Но ето че са им отредили една от двете основни сцени, от което дори вокалистката им изглежда изненадана, защото след третото парче неподправено възкликва към притихналата с внимание тълпа: "О, вие сте още тук?! Благодаря ви."

Изсвирват всичко брилянтно и все така срамежливо се прибират, за да отстъпят място на Air на отсрещната голяма сцена. Те са подготвени и изпипани като ветерани, но ние решаваме, че ни трябва малко по-свежа енергия и пробиваме тълпата до младежите Suuns на интересния музикален лейбъл Secretly Canadian, които буквално ни отвяват със смесица от електроника, китари и репетитивни вокали. Напомнят ми на млади Rаge Against The Machine, но без агресията и политическата окраска - с една дума, ако бяха изпълнени от истинска машина. Сцената е по-малка, но много бързо се запълва с хора, привлечени от звука, и тълпата става приятно екзалтирана - липсват подпийнали тийнейджъри, няма груби изпълнения или агресивни компании. Само симпатична интернационална група от хора, които са тук най-вече заради музиката.

Идва ред на Tame Impala, които не изненадват с нищо и улесняват решението ми да заема по-предни позиции на отсрещната сцена навреме за LCD Soundsystem. Два часа преди началото секторите пред сцената вече са пълни с хора, въпреки че това е вторият концерт на групата в рамките на фестивала - две вечери по-рано правят изненадващ лайв в клуб в центъра на Барселона. Това е първото им излизане на живо в Европа, след като преди пет години обявиха, че прекратяват участията си, и аз си мислех, че този момент никога няма да ми се случи. Започват точно навреме, а многохилядната тълпа избухва в момента, в който Джеймс Мърфи последен заема мястото си и музиката прелива в рефрена "Тhe time has comе/ the time has come today".


После Мърфи споделя, че са свирили за първи път на Primavera преди 13 години, когато все още нито те, нито фестивалът са били това, което са днес, и си личи, че има нещо символично в завръщането им - дори по начина, по който Мърфи окуражава тълпата да поздравя всеки член на бандата поотделно между песните, както на среща със стари приятели. В изпълнението им няма нито една нова песен, но е вълнуващо точно колкото си го представях, а истинският пик е в началото на "Losing my edge", когато Джеймс Мърфи застава до самия ръб на сцената с гръб към публиката, рецитирайки "I'm losing my edge. The kids are coming up from behind". В този момент обаче няма нито един човек в тълпата, който да му вярва: Не, Джеймс, you haven't lost your edge just yet. Сетът им завършва с "All Your Friends", а аз наистина се чувствам все едно съм видяла отново всичките си приятели тази вечер.

Ден 2: Beirut, Savаges, Radiohead

Преди да продължим, отсега е редно да сложа всичко на масата - така и не станах фен на Radiohead. А това беше техният ден - онзи, в който съжалих, че не съм - защото тогава вероятно това шеще да е концертът на живота ми и оттам насетне щях да продължа спокойна, че съм видяла всичко, което трябва. Но да започнем от по-напред, когато все още имаше два часа до началото им, a ние вече бяхме приклещени по средата на терена и аз съчинявах тъпи шеги като "Как ще познаеш случайно попаднал човек на концерт на Radiohead? По това, че танцува". Междувременно на отсрещната сцена Зак Кондън от Beirut достойно изпълнява партията на човек, изтеглил късата клечка да свири между Savages и Radiohead.

Още тогава става ясно, че няма да видим нищо от сцената - тълпата вече е безкрайна. Затова пък минути преди да се появят Том Йорк и компания, наоколо се чува само тишината от спотаеното очакване на двеста хиляди души. А Radiohead излизат готови да им дадат всичко. Никой в публиката не помръдва, когато се появяват, все едно още не могат да повярват. Само Том Йорк се движи на сцената. Следва едно от най-красивите музикални изпълнения на живо, които съм слушала изобщо - без претенция, поза или намек за елитарност. Значи, проблемът не са Radiohead, a феновете им, мисля си. По думите на организаторите на фестивала Том Йорк е чест посетител в публиката на Primavera през годините. Не знам дали заради това тази вечер решават да направят немислимото - да изсвирят солидна част от по-старите си албуми, въпреки че почитателите им се кълнат, че не го правят никога: The National Anthem, Everything in Its Right Place, Paranoid Android, Street Spirit (Fade Out).


Изпълнението на "Karma Police" е толкова въздействащо, че поне минута след края му тълпата продължава да припява в унес "For a minute there/I lost myself". След 22 песни и два биса и точно преди да започнат да прибират инструментите, Том Йорк излиза неочаквано за трети път. Тръгват първите акорди на "Creep", a Том се обръща към публиката с "You gotta buy us a drink for this". Последният път, когато са свирили "Creep" на живо преди тази година, е през 2009-а. Наоколо няма нито един човек, който да не е насочил камера към сцената. В далечината над нея минава въздушен коридор и сега продължават да кацат и излитат самолети, а аз си представям как ли изглежда гледката отгоре - като появата на папата на Великден? И все пак театралният завършек с "Whatever makes you happy/ whatever you want/ You’re so fucking special" от Том Йорк към многохилядната публика звучи болезнено искрено.

Ден 3: PJ Harvey, Sigur Ros, Julia Holter

Третият ден на фестивала вече се усеща като прегръдка за довиждане. Започвам го ударно с PJ Harvey, която едва разпознавам отдалече зад саксофона в парада на оркестъра, съставен иначе само от мъже - нейната армия. После изскача напред и подчинява всички на сцената и отвъд нея с енергията и излъчването си. Едва когато я видиш на живо, разбираш колко й отива текстът "You oughta hear my song/ come on measure me/ I'm 50 inches long". Изпълнява както нови, така и по-стари неща, чак до "Down by the water", които обаче преливат естествено едно в друго и не оставят впечатление за нищо излишно. След нея Sigur Ros не успяват да ми задържат вниманието, въпреки че звукът им е кристален и визиите безупречни, така че бързам към младата Джулия Холтър, която ми се иска да съм слушала повече преди това, защото ми се струва по-хаотична, отколкото очаквах, и не се задържам много. Сещам се, че като истински новобранец съм резервирала полет рано на другата сутрин, така че се налага да пропусна и Moderat.


Междувременно на път към изхода на огромните монитори започва да се върти рекламата за Primavera 2017 - slow motion на хора от публиката, всеки в своя собствен транс и празник. Всички наоколо се усмихват, защото всеки припознава себе си в хората на екрана. На сутринта, когато таксито ме понася към летището, малки спретнати групички все още разговарят приповдигнато на Avinguda Diagonal, улицата, която води към фестивала. Познавам ги по гривните. Докато чакаме на светофара, един от тях ми махва - и аз знам, че ще се видим догодина.

Билетите за Primavera Sound 2017 са в продажба от 15 юни 2016 г., a пълната програма обикновено бива обявена в началото на следващата година.