България на три проекта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България на три проекта

с. Ясна поляна в Странджа

България на три проекта

Трима фотографи и техните артистични търсения, посветени на миналото, настоящето и бъдещето на България

Светослав Тодоров
7991 прочитания

с. Ясна поляна в Странджа


с. Ясна поляна в Странджа

"Българите" от Антони Георгиев

"Не виждам лесни и бързи отговори и решения. Обратното - виждам, че нещата вероятно ще се влошат още повече, преди да започнат да се оправят", смята фотографът и журналист Антони Георгиев. Какво му дава увереност да го каже? Фотокнигата му "Българите" обединява 250 снимки от пътуванията му из малките и големите градове на страната през последните няколко години.

Според Георги Лозанов, автор на предговорa, проектът "ще ви раздруса с тъга и магия". Но в снимките си Георгиев не отива в нито една крайност, а се интересува от нюансите на живота и най-вече от различните Българии. Нe търси улавяне на момента, а представяне на цялостния контекст.

Според него има два начина да подходиш към идея с подобна цел. "Първият е човек да има ясна идея какво иска, да излезе и да я реализира. Другият е въпрос на наслоявания и натрупвания. Хора, места, неща и пр., които си виждал в определен период от време - десет дни, десет месеца, десет години - в един момент придобиват съвсем нови измерения и значения. Тогава работата е повече пред компютъра, отколкото на улицата. Нарича се редакция, или ако трябва да употребя езика на киното - постпродукция. Моят метод е вторият", казва Антони Георгиев, главен редактор на Vagabond, единственото българско списание на английски език в България.

София, по време на Цветница

През 1989 г. се установява в Копенхаген, а през 90-те години живее в Лондон, където работи за BBC. Редактор е в радио "Свободна Европа" в Мюнхен и Прага. В периода 1996 - 2002 г. се завръща в Копенхаген като журналист, писател и фотограф на свободна практика. През 2002 г. става главен редактор на българския Playboy, а година по-късно - на бордното списание на Bulgaria Air. Има издаден един роман, "Виена", съавтор е заедно с Димана Трънкова на книгите "На изток от Константинопол" (2008), "Пътеводител за еврейска България" (2011), "Пътеводител за османска България" (2011 и 2012) и "Турците в България" (2012). Но сегашният му проект е по-скоро повлиян от литературата, отколкото от историята.

Идеята за "Българите" възниква по време на семинар по творческо писане, организиран от фондация "Елизабет Костова" в Копривщица миналата година. "Макар това да е предимно фотографски албум със съвсем очевидно влияние в заглавието от Робърт Франк и "Американците", издаден през 1958 г. с предговор от Джак Керуак, истинското вдъхновение е в литературата." И по-точно покойни и живи поети, чиито идеи Антони Георгиев смята, че трябва да бъдат визуализирани и са му помогнали да намери точното място и правилното време, където може да "хване усмивката на кучето". Имена не иска да споменава, тъй като "българите веднага ще ги разпознаят, а за чужденците те няма да значат нищо, дори да бъдат изписани, защото принадлежат на хора, които по волята на случайността са се родили в държава със слабо превеждан език."

В Калофер на Йордановден

Литературата всъщност го кара да направи тази книга с минимум думи и да остави останалото на предимно черно-бялата селекция от снимки. "Смятам, че светлосенките в нея разказват достатъчно истории и създават достатъчно настроения, за да направят думите излишни. Идеята, поне в моята глава, беше да създам разказ за многото малки Българийки, в който думите да нямат място, защото картината казва всичко. Тя няма нужда от превод."

И все пак защо проектът на Антони е важно изследване? Най-вече заради натрупването на различни кризи през последните години - политически, икономически, морални, демографски. Според него най-трудна за преодоляване е кризата на идентичността и тя води към следните въпроси: "Къде са или трябва да бъдат българите? На Изток или на Запад? В големия или в малкия град? В проспериращото село, в което се произвеждат домати или има цехче за ишлеме, или в обезлюдените погранични райони, в които живеят само няколко души прекалено възрастни или прекалено самотни, за да се преместят някъде другаде? Накъде е тръгнала България? Към Европа или към Русия? Към църквата или към светската държава? Ако към религията - към коя: тази, налагаща вяра в Исус Христос, или в Мохамед, или в Бoг? По-добра ли е демокрацията, с всичките й проблеми, недостатъци и несправедливости, от комунизма - със заводите, скромните, но сигурни заплати, и безплатните болници?"

В Устремски ма-настир "Св. Тро-ица", в близостдо Ямбол

А има ли нещо покрай пътуванията му, което да му е дало повод за оптимизъм? Според него той се крие във факта, че всъщност "не сме толкова уникални, колкото ни вменяват". "Не сме много по-различни от румънците, сърбите, италианците, руснаците, турците и т.н. въпреки годините пропаганда и промиване на мозъците. Обикновените хора искат същите неща, които искат всички останали обикновени хора в Европа. Има, разбира се, особености в детайлите, но хората искат сигурност в ежедневието си, достойно съществуване, добри възможности за тях и децата им. Хората искат да живеят сега и тук, не в някакво имагинерно бъдеще, обещавано им от политиците, или в още по-имагинерното минало, насаждано им от псевдопатриоти и обикновени шарлатани. Това е позитивно."

Въпреки че книгата е вече факт, Антони Георгиев не смята идеята да документира България за завършена. "Всеки един опит в документалното изкуство, а и въобще в изкуството, е като ларва. Веднъж излязла на чист въздух, от ларвата може да се роди красива пеперуда. Може да излезе и чудовище."

А какво е научил, което не е знаел преди? "Много помага човек да може да види нещата от дистанцията на времето и разстоянията."

"Българите" на Антони Георгиев, издание на Vagabond Media, е вече по книжарниците

"Следи от демокрация" на Павел Г. Веснаков

"Изпитвам вътрешна потребност да документирам болката в очите на хората, защото смятам, че след 20 години нашите деца трябва да знаят каква е била цената на демокрацията. Само по този начин те ще могат да разберат какви щети е нанесъл комунизмът", казва познатият най-вече като режисьор Павел Г. Веснаков. Тази аргументация като че ли е валидна и за късометражните му филми – вдъхновения от реално убийство в столичния кв. "Младост" "Парафиненият принц", многократно награждавания "Чест", един от малкото ни филми на ЛГТБ тематика, и също отличения на европейско ниво "Зевс", история за конфликтите между двама братя на фона на семейна трагедия. Сега работи по медицинския сериал "Откраднат живот" и в момента снима втория му сезон.

Извън киното, без много шум той споделя снимки на блога си "Следи от демокрация" и така постепенно развива съвсем отделен от обичайната си работа проект. "Замислях го около година и половина. В този период бях изцяло фокусиран върху това да изучавам историята на фотографията. Прекарах дълго време взрян в книгите на Уилям Юджийн Смит, Робърт Франк и Джоел Мейеровиц, докато един ден не се озовах на улицата с фотоапарат в ръка и страхотни болки в краката от осемчасовото ходене. Така започна всичко."

Той снима изцяло в черно-бяло и е фокусиран върху София. "Реших, че е най-правилно да започна от среда, която познавам и към която принадлежа. Когато преценя, че работата ми в този град е приключила, смятам да навестя Северозападна България. А и в София се намира едно от най-тъжните и най-интересни места, на което човек може да попадне - Женския пазар. Там в рамките на 500 метра се сблъскваш с миналото и бъдещето на тази държава и докато се опитваш да анализираш видяното, осъзнаваш, че няма и помен от настоящето, който да ти даде поне някаква надежда, че нещата може и да се оправят."

Ходенето го води към няколко извода. "Осъзнах, че българите се разделят на три групи: Такива, които имат безкраен праг на търпимост, но някак си свързват двата края. Такива, които са безкрайно бедни, и такива, които са безкрайно богати."

Преглед на оригинала

Очаква се скоро снимките да излязат и отвъд блога. "Планирам изложба и издаване на книга, но все още съм в сравнително начална фаза от работата по този проект, така че не мога да се ангажирам с дати. С един приятел, който също се занимава с улична фотография, работим върху създаването на платформа за подобен тип фотография."

Работата на Павел Г. Веснаков като фотограф е на tracesofdemocracy.tumblr.com

"Хората на София" от Вихрен Георгиев

Автор: People of Sofia
Преглед на оригинала

От точно три години Вихрен Георгиев снима хора из София за платформата си People of Sofia, създадена по примера на изключително популярния проект Humans of New York на Брандън Стантън. Подобно на него, Вихрен снима не просто интересни хора по улиците, а бързо намира пътя към личната история на съответния човек. Формулата дава резултати – дебютна книга с твърди корици и надхвърляща 104 хиляди души публика във Facebook.

Интересното е, че Вихрен само частично представя града, тъй като често в коментарите си хората сами показват какви са настроенията, предубежденията и начинът им на мислене. Скорошна снимка на момче, загледано в таблета си, разгаря дискусия дали новото поколение е твърде зависимо от технологиите или, както пише в най-харесвания коментар: "Кое точно е сбърканото? Че не си лови обяда само в гората ли?"

Фотограф: People of Sofia

Снимка на момиче с лозунг против хомофобията очаквано също провокира сблъсък на мнения и дори агресивни лични съобщения към профила. Така несъзнателно визия, текст и народопсихология постоянно се допълват.

"Първия човек, когото снимах портретно с малко интервю, беше преподавател с едни страхотни побелели мустаци, които поддържаше от ученическите си години. По стечение на обстоятелствата го познавах от доста време и му предложих да го снимам. Също така едно момче, който със семейството си бяха осиновили куче в инвалидна количка."

Да документира града и обитателите му по-скоро го отвежда към постоянно преоткриване, отколкото към бързо омръзване. "Един град, както и един човек, може доста често да те изненада. Въпросът е в каква светлина - положителна или отрицателна. Конкретно за София, нещата в последните години се развиват много динамично, градът се променя и не спира с изненадите си."

Но срещите са го насочили към няколко сериозни извода. "Хората има какво да разкажат, но предпочитат да не го правят поради различни скрупули, предразсъдъци, останали от времето на комунизма. И, че идва едно много различно младо поколение, което ще промени коренно средата, мисленето, живота тук."

Фотограф: People of Sofia

Направеното от Вихрен бързо пусна корени и в други градове. Във Facebook можем да намерим страници като People of Plovdiv, People of Varna и People of Veliko Turnovo - всяка с няколко хиляди почитатели. "Но не ги следя, ако трябва да бъда честен. Нямам време, а и предпочитам да не се разсейвам. Бих снимал в града, в който съм израснал – Русе", казва Вихрен, а бърза проверка установява, че вече има People of Ruse. "Не само защото ми е познат, а и защото е изпълнен с култура и история град, един предкомунистически дух, който вярвам, че отново ще излезе на повърхността." Вихрен намира повод за позитивизъм в младите хора. "В стремежа им към индивидуалност, към това да си различен, да покажеш, че се открояваш. А това променя градската среда."

Книгата People of Sofia е по книжарниците от изд. "Егмонт". Повече около проекта - на peopleofsofia.com

с. Ясна поляна в Странджа

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK