Арт градовете: Лос Анджелис

Инсталацията "Градски светлини" на Крис Бърдън пред Los Angeles County Museum of Art

Арт градовете: Лос Анджелис

13812 прочитания

Инсталацията "Градски светлини" на Крис Бърдън пред Los Angeles County Museum of Art

© © Jason Moskowitz / Alamy


"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

Защо не започваме с Ню Йорк, с Париж, с Лондон или с Берлин? Истината е, че Лос Анджелис в момента е в истински културен ренесанс и мнозина го определят като новия световен културен център. И докато нюйоркчани кисело повтарят мантрата, че няма по-велик град на света от Ню Йорк, в Лос Анджелис се развива динамична арт сцена, задвижвана от енергията на млади и експериментаторски настроени художници и парите на амбициозни арт инвеститори.

"Обичам Лос Анджелис. Обичам Холивуд. Прекрасни са. Всички са пластмасови, но аз обичам пластмаса", казва Анди Уорхол в онези легендарни времена на нюйоркския авангард през 60-те и 70-те, които дадоха тласък на съвременното изкуство. И наистина Лос Анджелис като града на голямата илюзия, наречена кино, до много скоро изобщо не блестеше с културната си сцена. Преди шест-седем години едва ли някой би предположил, че откриванията на изложби ще изместят кино премиерите от челните места в календара на светските събития.

"Културно винаги сме били засенчвани от филмовата индустрия, а сега артистичният свят е неин странен паралел", казва пред New York Times художникът Стерлинг Руби, който на пръв поглед изглежда като пънкар от отминала ера, а всъщност е един от най-успелите автори от Ел Ей и притежава студиен комплекс с площ над 16 000 кв. м във Върнън, Калифорния. Творбите на Руби достигат цени над 250 хиляди долара, а през 2014 г. заедно с Раф Саймънс създава модна колекция за Dior. В същото време Руби е с дълга коса и скъсани дънки и така и не успява да получи диплома от Института за изкуство в Лос Анджелис. В известен смисъл Руби е олицетворение на новата вълна от Ел Ей.

И все пак – какво обърна нещата в тази посока? Този въпрос задаваме към Николай Хаас от дизайн студиото The Haas Brothers. За него основните причини са съвсем прости: "Ел Ей е спокоен, относително евтин в сравнение с други градове, които могат да поддържат артистична общност, и е доста освободен от твърде голямата конкуренция, която може да удави една арт сцена. Човек може да прекарва повече време във вършене на работа, отколкото в ежедневни дреболии."

За да допълним картинката, попитаме и Бен Лий Ричи Хендлър, който е може би най-готиният библиотекар и архивар, който човек може да си представи – работи в Gagosian Gallery Beverly Hills и е като енциклопедия за съвременно изкуство и парти културата в града. "За разлика от Ню Йорк, Лос Анджелис не мирише на урина, когато навън е горещо. Градът е красив през цялата година и човек може да си позволи да живее в апартамент, по-голям от чекмедже, с дохода си на художник. Галеристите наемат огромни пространства за малка част от това, което биха дали където и да било в Манхатън. Бельото е приемливо облекло в офиса. Всеки ден можеш да попаднеш на Кейти Пери на будка за бурито, да помахаш на Сюзън Сарандън, докато кара колело, или да пипнеш с пръст Кийфър Съдърланд в някоя публична тоалетна. Хората от арт бизнеса обожават такива неща."

Ниските цени, по-лежерната атмосфера и тръпката на това да се разминаваш със знаменитости в комбинация с добрите арт училища правят Лос Анджелис притегателна сила за все повече млади художници. Създава се социална среда от 25- до 35-годишни хора на изкуството, които искат пространство и свобода за работа. Целият този процес не е непознат и в Европа – подобно на Берлин, Лос Анджелис се развива и превръща в арт център с такива темпове, каквито интелектуалците от Ню Йорк, Лондон или Париж дори не биха и предположили.

Разбира се, една арт сцена (колкото и да ни се иска) не се изгражда само с енергията на бедни млади художници. За това са необходими и много пари. Тласък в това отношение дава петролът. Getty Center, Getty Villa и Hammer Museum – три от най-големите арт институции в града, са основани от петролни милионери. Най-големият инвеститор в арт сцената пък е натрупал състоянието си от строителство и застраховки – това е Ели Броуд, когото New Yorker нарича Лоренцо ди Медичи на Лос Анджелис. Броуд инвестира над 140 милиона долара в едноименния музей, който приютява колекцията му от над 2000 работи на близо 200 автори, сред които Яйои Кусама, Джеф Кунс, Ед Руша, Анди Уорхол, Йозеф Бойс и Жан-Мишел Баския.

Музеят отваря врати през септември 2015 г. в централната част на Ел Ей – едно особено, меко казано, място, което в момента се спряга за новия арт квартал на града. От една страна, по пустите му улици обикалят само бездомници. От друга – именно там са Музеят за съвременно изкуство, Walt Disney Concert Hall, отскоро Broad Museum и все повече пространства за изкуство. В своя статия New York Times цитира художничката Маги Лий, която споделя, че целият подем около квартала е като сбъдната мечта, но все пак нощно време единственият звук е този на огромните камиони. Въпреки това мнозина вярват, че е въпрос на време централната част на Ел Ей да се превърне в място, подобно на Манхатън или Челси.

Присъствието на значими институции като Broad Museum, Getty Center, Hammer Museum, Los Angeles County Museum of Art (LACMA) и Museum of Contemporary Art L.A. (MOCA) е от изключително значение за динамичната артистична сцена в града. Не по-малко важна роля играят и частните галерии. Дейвид Цирнер и Лари Гагосян, чиито галерии функционират като гигантски корпорации, които продават за милиони и се разширяват с нови клонове по цял свят, отдавна стъпиха на калифорнийския бряг, усещайки, че Лос Анджелис е правилното място за изкуство. Съвсем скоро и друг гигант на пазара за изкуство отвори клон там – галерията Sprueth Magers, добавяйки нова локация след Лондон и Берлин.

Според Бен Лий едно от местата, предпочитани в арт средите, е Underground Museum – независимо пространство, основано от художника Ноа Дейвис и жена му Карън. Преди смъртта си миналата година на едва 32 години Дейвис курира 12 изложби в пространството, като за тях работи заедно с MOCA, които му дават достъп до колекцията си. Бен отбелязва, че Underground Museum е едновременно популистки и академичен. "Откриванията и събитията там са истински репрезентативни за разнообразието на града, това са и най-добрите арт партита, които някога ще посетиш." От галериите препоръчва Arturo Bandini, Nicodim Gallery, Joan, Del Vaz Projects, LACE, Ghebaly Gallery, Night Gallery и, разбира се, Gagosian Gallery, където работи. Когато питаме Николай Хаас кои са ключовите арт места, той просто казва, че обича природата – планината Сейнт Гейбриъл, Джошуа Трий и Биг Сър. Отговорът му отново ни връща в началото – Лос Анджелис се развива в един истински космополитен град, подобно на Ню Йорк и Лондон, но запазва свободния си и спокоен калифорнийски дух. Колко още ще продължи това, бъдещето ще покаже.

"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

Защо не започваме с Ню Йорк, с Париж, с Лондон или с Берлин? Истината е, че Лос Анджелис в момента е в истински културен ренесанс и мнозина го определят като новия световен културен център. И докато нюйоркчани кисело повтарят мантрата, че няма по-велик град на света от Ню Йорк, в Лос Анджелис се развива динамична арт сцена, задвижвана от енергията на млади и експериментаторски настроени художници и парите на амбициозни арт инвеститори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    "И докато нюйоркчани кисело повтарят мантрата, че няма по-велик град на света от Ню Йорк..."

    Стефче, разбирам напъните ти да остроумничиш и да се правиш на оригинална, но чак толкова не се изхвърляй, а само направи справка колко изкуство е било продадено в Ню Йорк през последната - която и да е година - и в Лос Анджелис.

  • 2
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    Много адекватен и точен прочит на последните промени в арт живота, в града на ангелите. Музеят Броуд набра невероятна скорост последните месеци и достойно конкурира LACMA! Не сте прав с коментара и обръщението си - Стефче, и прочие, защото в Ел Ей последната година продажбите са в пъти повече от Ню Йорк.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал