Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

2 16 сеп 2016, 17:43, 16335 прочитания

Европа на четири колела

От Англия до България с автомобил, куче, палатка и без миг скука

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едно вълнуващо пътешествие през Европа по земя – от Англия до България – започна за мен в началото на август тази година. Да се върна от големия остров с кола се оказа екстремно преживяване, изпълнено с твърде много съвсем нови впечатления от места, на които вече бях ходила, но и от земи, които разгледах за първи път. Нямахме конкретен план освен ориентировъчен период от шест дни (който се оказа доста кратък). Изминахме разстояние от около 2300 км през Белгия, Германия, Австрия, Словакия, Унгария и Румъния.

Тръгнахме от пристанището на Дувър в Южна Англия, заредени с прясно изцеден английски хумор, малко храна и екипировка за нощуване на открито. Като по чудо пристигнахме в София цели и невредими заедно с колата, кучето и палатката. За да пътуваш с домашен любимец и да разгледаш повече държави, най-подходящо е да си със собствено превозно средство. Само така можеш да посрещнеш с отворени очи и обятия това, което съвсем не случайно се изпречва на пътя и привлича вниманието. За шест дни опознахме белгийското крайбрежие и Брюж, Словакия, Егер и термалните извори в Унгария, и Тимишоара в Румъния.


Белгия

Още от каменната епоха пристанището в Дувър (в Югоизточна Англия) се използва за вход и изход от острова. От него до континента са само 40 км и е хубаво да се минат по вода, защото от ферибота се разкрива величествена гледка към Белите скали на Дувър – варовикови образувания, надвиснали над Северно море на височина над 100 метра. Континентална Европа се отличава с прави отсечки, които сякаш безцеремонно пресичат всичко, за разлика от английските пътища, тактично заобикалящи антични каменни постройки, хълмове и гори. Стъпвайки на твърда земя, идеята ни бе да се разходим по белгийското крайбрежие, което продължава около 70 км. Пясъчните плажове са просторни и приветливи, но за съжаление само по няколко километра делят едно населено място от друго.

Неприятно се изненадах от масивните двайсетинаетажни блокове, които са предпочитаният архитектурен похват по крайбрежието и наподобяват така нежеланите грандомански хотели по нашето Черноморие. За сметка на това в страната се намира най-дългата трамвайна линия в света, която свързва най-югозападното с най-югоизточното населено място. Трамваите вървят успоредно на брега, разкривайки просторна романтична панорама към водата и облаците. Някъде сред пясъчните дюни прекарахме първата нощ на континента в палатка, необезпокоявани и доволни да се събудим на плажа. Напазарувахме индийски сосове на прилични цени от арабски магазин в Остенде (най-големия морски град в Белгия, който е досущ като останалите застроени селища до морето), сбогувахме се с голямата вода и навлязохме навътре.



След около час бяхме в Брюж. Белгия отново ме впечатли с това, че всички градове са различни един от друг. Брюж е средновековен. Той е шарен, с реки и канали, но и с хиляди туристи през цялата година. Има много цветя, разбира се, шоколад, въшкарски пазари (floe markt, т.е. пазари за стари вещи, неприлично надценени), сладолед и типични туристически лодки с говорещи на мегафон екскурзоводи. Има няколко прекрасни просторни площади, където сградите, макар и антични, са освежени в различни меки тонове.

Алтернативните магазинчета със сувенири от истински творци обаче са на недотам централните улици Ezelstraat и Sint Jakobsstraat, a Leeloo на Sint Jakobsstraat може да зарадва хипстърите. В събота се озовахме на един от главните площади Het Zand, където в почивния ден се разполагат десетки каравани с разнообразни вкусни здравословни гозби. Можеш да похапнеш на крак или да напазаруваш за вкъщи, но задължително преди ранния следобед, защото малко по-късно всички щандове мистериозно изчезват. Чудесен ресторант със свежо и много вкусно меню е Lieven, но цените там не са за всеки джоб. Ресторант Stoepa (Oostmeers) срещу кръговото на гарата има лятна тераса и е по-достъпен, готвят фюжън кухня. До него е Bagientje, където храната е в традиционен фламандски стил, но е малко надценен, винаги пълен и е по-добре да се резервира предварително.

Накрая на парка Astridpark е разположено автентичното ретро кафене L’Estaminet, където сервират прекрасни спагети. Ако искаш да изпиеш една белгийска бира, кафе или горещ шоколад под звуците на музика на живо, мястото е Joey’s в Zilverpand. Ценителите на комбинацията бира плюс билярд пък биха се зарадвали на Charlie Rockets на Hoogstraat. Retsin’s Lucifernum на улица Twijnstraat 6 е интересно място, странна смесица между музей и бар с ексцентричен собственик, но трябва да позвъниш, за да влезеш.
Като повечето големи градове и Брюж постоянно се променя. Отлични места често изчезват, а на тяхно място изникват нови. Доста е забавно да се разхождаш безцелно, преоткривайки града.



Словакия

От Белгия до Словакия стигнахме за около 15 часа с едно преспиване в крайпътен хотел в Германия. Цените в подобни мотели са около 80 евро на вечер, но вече бяхме твърде уморени, за да потърсим къде да разпънем палатката. Късно на следващата вечер влязохме в просторна Братислава, разположена от двете страни на Дунав и на левия бряг на Морава. Градът граничи едновременно с Австрия и Унгария, което го прави уникален в културно отношение. Още от древността Братислава е странна смесица от разнообразните етоси, които са я обитавали – австрийци, хървати, чехи, унгарци, евреи и сърби са оставили своите отпечатъци. Сега стандартът на живот е висок, подобен на австрийския. Историческият център е добре осветен и може да се разгледа за около два часа и след залез. Над града, на 85 м над Дунава, се извисява белият замък "Братислава" – романтична постройка от каменната епоха, в която са живели дори келти, преминала гордо през готически и ренесансови архитектурни влияния, за да добие сегашния си външен вид. Градът изобилства от паркове и гора, която е непосредствено до центъра, защото се намира в подножието на т.нар. Малки Карпати, а и на бреговете на две реки. Това го прави подходяща дестинация за туризъм с деца и велосипеди. Заобиколен е от кристално чисти езера, които се използват за плаж през лятото.

Прекарахме нощта на гости при моя добра приятелка, която живее със съпруга и трите си дъщери в просторна къща в предградията. Словаците строго спазват специфични строителни ограничения, за да съхранят архитектурния облик на квартала, който в миналото е бил автентично село. Разказаха ни колко дълго са ходили по мъките, докато построят втори етаж на къщата, и колко стриктно са били проверявани от властите. В крайна сметка живеят в просторна къща срещу църквата, а дворът и паркоместата в него делят със съседите.
Словакия е красива страна с много планини. Пресякохме я по средата по първокачествен път, зареяли поглед в безкрайните хълмове. Усещането ми напомни пътешествие по Подбалканския път в България, ако си го представим по-широк и без дупки. Тук-там покрай пътя сред планините се забелязват изоставени замъци и сгушени в зелените възвишения села, които обаче са живи, осъвременени и цветни. Страната е чиста и спретната и макар да минават през планини и гори, пътищата са високоскоростни. Има много ски курорти главно в Татра – най-високата планина, но местните предпочитат да прекарват зимната ваканция в Австрийските Алпи, където, изненадващо, цените са по-ниски.

Унгария
На около шест часа от Братислава е границата с Унгария. Макар и да бяхме все още в Централна Европа, пресичайки я, сякаш навлязохме в съвсем далечна земя. Усещането ми за "Алиса в Страната на чудесата" се засили, когато попаднахме в уникално селце, а край пътя ни спря забележителна градина с десетки каменни статуи, малко по-високи от човешки ръст. Така се правят непредвидени спирки – изскочихме от колата и се смесихме с творбите на незнаен местен скулптор, които предизвикваха учудени размисли.
Унгария е приветлива, весела държава, където хората добре поддържат старите си, но светещи обгрижени къщи. Селцата са свежи – местните държат на градините с красиви цветя и зеленчуци. Елените се разхождат свободно и за втори път в живота си видях сърни (първият беше в Словения), пасящи край пътя, без да се притесняват от шума на моторите.
Целта ни в Унгария беше да се потопим в Минералната долина на Егер, която е на двайсетина километра от Националния парк "Бук". Градът е с красива барокова архитектура, гигантски катедрали, улици покрай реката, замък, много исторически сгради и турско минаре. Макар и чак деветнайсети по население в страната, Егер изглежда голям и е привлекателен. Старинните сгради и просторните пешеходни улици и площади приканват за дълги разходки, почивки и дегустация на известното за района червено вино Eger Bull's Blood (Egri Bikavér) в открито кафене или ресторант. Отвсякъде се разкрива омайна гледка към крепостта, оцеляла след няколко битки срещу османската армия. Поне са оставили след себе си хамам с арки, покрити с пищна керамика. В центъра на унгарския град може да се потопиш в тази автентична и реставрирана турска баня с вода от 31 градуса, която е с най-високото съдържание на радон в Унгария.
В околността на Егер сред природата още през комунизма са построени огромни курортни комплекси с открити и закрити минерални басейни. Архитектурата им е доста ретро, но все още в употреба, макар и на места да изглеждат плачещи за реставрация. Използвани са масивни материали, които унгарците явно предпочитат да пребоядисват, вместо да сменят. Тричасово посещение на минералните басейни в хотелския комплекс Cascade Demjen струва 8 евро, включително всички вътрешни басейни и тунели с вода, сауни, парни бани и шезлонги за почивка.
След здрач, изцедени и пречистени от силните лечебни свойства на водата, се върнахме в Егер и прекарахме нощта в един от многото малки семейни апартхотели на хълма зад замъка, над огромната сграда на университета. Цената е 30 евро за двойна стая, включително използване на кухня. Останахме неприятно изненадани единствено от факта, че всички ресторанти бяха затворили кухнята и единственото място, където беше останала храна след 22 ч., беше търговска верига за бързо хранене. За сметка на това летният нощен живот продължи до ранните часове на следващия ден.

Румъния
Около пътищата в Румъния в равнините също пасат необезпокоявано стотици свободни елени. Ако имаш късмет, може да забележиш групи от четири-пет животни. За около осем часа стигнахме от Егер до Тимишоара, третият по големина град в страната, който избрахме за наша последна спирка по пътя към Дунав мост. Градът неслучайно кандидатства за Европейска културна столица през 2021 г., макар и да се нуждае от спешна реставрация на още много от прекрасните си сгради.
Немци, сърби, унгарци, словенци и хървати са обитавали тези земи. Тимишоара е обявен за университетски център в началото на миналия век от цар Фердинанд I, което допринася за бурното икономическо и културно развитие на града. През далечната 1884 г. е станал първият европейски град с улично осветление, което е една от гордостите на местните жители. Там за първи път в света е имало и конен градски транспорт в карети, в наши дни заменен с обикновени трамваи.
Със своите цветни орнаменти и заоблени кубета най-високата историческа сграда в града – Ортодоксалната катедрала, напомня руските приказки. За съжаление на окъснелите туристи като нас не е постоянно отключена за посещения. Разходката сред просторния център, наситен с мегаломански сгради, които обаче са с артистична, романтична архитектура, напомняща Гауди, ме остави без дъх – била съм в Букурещ и Констанца, но Тимишоара печели по величие, красота и усещане за открито пространство. Чарът на града проличава точно в тази специфична архитектура, но и в живия културен живот. Много паркове и площади, сред които и елегантният бароков площад, канят гостите на дълги разходки и разговори в откритите кафенета и ресторанти. Някои наричат Тимишоара "малката Виена", защото целогодишно подслонява театрални и музикални представления, изложби, музеи и неспирен нощен живот. Има и еврейски квартал с една от най-красивите сгради в града – синагогата в зоната с фабрики. Издигат се още две синагоги, едната от които е в ориенталски стил, а другата е известна като Ортодоксалната синагога.
След двучасова разходка в стария център на града се отправихме на юг. Пътят към България стига до реката, виейки се успоредно на нея през хълмисти местности в продължение на 40 - 50 км, преди да пресече Дунав мост. Дунав остава една от най-живописните реки в Европа, което се забелязва дори и през нощта, защото е оградена с хиляди улични светлини. Когато стъпихме на местна земя, състоянието на пътищата и сградите рязко се промени – Румъния отдавна е надминала България по стандарт, поне що се отнася до пътищата и поддръжката на къщите в провинциалните градчета. Около шест часа след като тръгнахме от Тимишоара, стигнахме във Видин, където прекарахме последната нощ в хотел близо до една от крепостните стени. На следващия ден бяхме в София, цели и заредени с куп емоции след този незабравим едноседмичен маратон през Западна и Централна Европа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Бар "Сол" Ново място: Бар "Сол"

Заведението отваря след основен ремонт и с разнообразна храна

13 мар 2020, 1994 прочитания

Networking Premium открива петата си локация в Пловдив Networking Premium открива петата си локация в Пловдив

Така се превръща в първата национална мрежа от споделени офис пространства в страната

6 мар 2020, 3427 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Лято по нормандски

Една разходка из нормандските плажове с англоезични имена

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10