Лято по нормандски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лято по нормандски

Лято по нормандски

Една разходка из нормандските плажове с англоезични имена

9877 прочитания

© Радмила Младенова


Бяло спретнато хотелче с два танка отпред. Така ни среща Нормандия. Танковете са американски, с по една бяла звезда върху тъмнозелените си четвъртити шасита и бодро щръкнали оръдия. Единствено черната гума върху гъсеничните вериги, втвърдена, напукана и слепнала се с метала отдолу, е сигурен знак, че са извън движение. Първият е "Шърман", развиващ скорост от 42 км/ч при разход от 430 на сто, вторият е унищожител на танкове, М10, малко по-бърз и икономичен. И двете машини са замислени за петчленен екипаж. Докато ги оглеждам отвън, в августовската жега, ме обхващат ужас и клаустрофобия при мисълта за сгъчканите в металната им сърцевина човешки тела. Виждам ги и как напредват през плитчините на плажа Омаха, през осеяния с малки рачета, морски червеи и миди златен пясък.

Автор: Радмила Младенова

С тези бронирани бойни динозаври американските, английските и канадските войски осъществяват десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г., паметният D-Day, един от най-драматичните моменти в хода на Втората световна война, който е и решаващ за победата на Съюзниците. Welcome to our liberators! е надпис, посрещащ отвсякъде новопристигналите тук, изрисуван по стъклените витрини на хлебарниците, банките, кметствата, ресторантчетата и кафенетата в съчетание с бели гълъби и цяла плеяда от знамена. Почти всичко наоколо напомня с голяма приповдигнатост за присъствието на Съюзниците, сякаш току-що са освободили крайбрежните села и градчета и сега, в този момент, са на път към Париж. Национални знамена, вдигнати на високи пилони, флагчета над входните врати на магазините със стилизиран надпис 1944 D-Day Normandie, Terre de Liberté, черно-бели архивни фотографии, уголемени почти до реален размер, по фасадите на сградите, безчет паметници, мемориални плочи, над 30 музея, военни гробища – морета от бели кръстове, организирани на национален принцип. Когато човек пристига от Германия, цялата тази обстановка стъписва в първия момент до степен, в която стандартният въпрос в бюрото за туристи "От коя държава сте" звучи като опит за разобличение. И всеки автомобил с немска регистрация успокоява.

Двата танка пред хотела технически принадлежат към Overlord Museum, част са от впечатляващата колекция на музея, съдържаща над 10 000 исторически реликви и пресъздаваща с голяма доза реализъм битката за Нормандия. Тук попадам за първи път и на текстове и фотографии, отчитащи съществуването на Германия, която инак осезаемо липсва във възпоменателните чествания и украси. Още първият абзац, с който започва музейната разходка в миналото, напомня за споделената отговорност, която имат Великите сили на деня за избухването на Втората световна война, внася баланс в обяснителната рамка, в която са положени отделните събития:

"Мирният договор, подписан в края на Първата световна война във Версай, носи голямо унижение на Германия.

Пагубните финансови условия, глобалната криза през 20-те години и нарастването на безработицата водят до появата на много крайнодесни групировки. Най-добре организираните сред тях са националсоциалистите, добили известност през 1923 г., когато един от водачите им, дребен мъж с четкообразен мустак, бивш ефрейтор от армията на име Адолф Хитлер, е хвърлен в затвора за опит за преврат в Мюнхен."

В края на експозицията обаче, и по-точно в магазинчето на музея на изхода, този балансиран поглед към историята напълно отстъпва пред поразителната палитра от сувенири. Стъклени топки с падащ сняг, а по средата им – съюзнически танк. Танкове и бомбардировачи играчки, мечета с униформи на американски военни пилоти, тениски с лика на забрадена с кърпа труженичка, оголила релефен бицепс, копия на военни униформи, плакети, илюстровани книги на всевъзможни военни теми и други подобни.

Всъщност французите са извънредно мили. В два музея попадаме на момчета, които с видимо задоволство превключват на немски, вече след като сме преодолели първоначалния смут и без притеснение казваме откъде идваме. Най-очарователна е срещата ни с Рене, възрастен мъж, надхвърлил деветдесетте, с когото ни запознават, защото владее немски. "Много се извинявам", обяснява ни усмихнато той, след като се е ръкувал сърдечно с нас и сме си разменили обичайните фрази при първа среща, "но съм си забравил слуховото апаратче и не мога да ви чуя". Немският, оказва се, е овладял като военнопленник в Германия. Търся по лицето му следа от горчивина, морално високомерие или желание за мъст и не откривам нищо.

Плажовете в Нормандия носят кодовите имена от деня на десанта: Юта, Омаха, Голд, Юно, Суорд, всеки от тях – спираща дъха осем-десеткилометрова ивица златен пясък, в който краката потъват като в коприна. Плажът Омаха е в защитена природна местност и освен малкото ваканционно селище в единия му край там е и градчето Виервил-сюр-Мер. Другият, напълно див, незастроен, е една необятна гледка от море, пясък и дюни, която ми се струва най-красива следобед, по време на отлива. Тогава водата се отдръпва на 200 - 250 метра навътре в морето и оголва едно гигантско небце от пясък. На места това пясъчно небце е напълно гладко, на километри без следа от човешки крак. Другаде носи отпечатъка от ритмичното движение на вълните – миниатюрни дюни, подредени по някаква сложна, но прецизна логика, която само фракталната геометрия е в състояние да опише. На места част от водата е изостанала и отразява лазурно синьото на небето и когато се разхождаш, изглежда тъй, сякаш ту стъпваш по пясък, ту по копринени откъслеци небе. Светлината има действието на наркотик, опиянява с кристално светлите си нюанси и превръща щъкащите в плитчините чайки в искряща бяла светлина; френските импресионисти се стичат тъкмо в Нормандия, за да изследват с четките си сложната природа на светлината.

Хората тук се наслаждават на природните дадености обрано, без шум и излишества: повечето се припичат на сухата ивица пясък току до дюните, които са и добро укритие от напористия вятър. Единици се настаняват като самотни острови върху току-що оголения от водата пясък околовръст им, понякога и с километри ни жива душа. Някои ровят в пясъка за миди или морски червеи.

По-специално удоволствие е пясъчният сърф: всеки ден към четири следобед по плажа преминава трактор, теглещ върволица от десетина сърфа наедно с водачите им. Когато им намери подходящо място, тракторът ги оставя и сърфистите се впускат да обикалят по мислено начертана писта, безшумни и на разстояние от плажуващите. А ако са достатъчно опитни в ловенето на вятър с крило, в края на упражнението поемат вкупом на по-дълго и скоростно пътешествие край брега.

Други върволици от хора правят тегели в морето, крачат в колона от единия край на плажа до другия, нагазили до гърди във водата. В късния следобед излизат и ездачи с конете си. Галопират. А привечер, някъде към девет, водата се връща обратно към брега, пясъчната ивица изтънява до едни десетина метра и тогава погледът неусетно се насочва към тучно зелените поляни и хълмове, които се разстилат зад дюните. Някои са обиталище на стада от бели крави, други са старателно стилизирани за нуждите на запалените играчи на голф. Не помня да съм виждала толкова сочно зелена трева до морето, и то в разгара на лятото.

Постепенно в съзнанието ми се оформят две карти на местността: едната е туристическата, в нея възлови точки са кафенета и пазарища, ресторантчета и хлебарници, кейове и плажове; другата е военноисторическата, в нея крайбрежната ивица е разграфена на десантни зони и всеки ден се разгръщат наново бойните действия от "Денят "Д". Двете карти се наслагват една върху друга и постоянно се допълват. Дори на вечеря рибената чорба в La petite Chaloupe пристига върху хартиена подложка, рекламираща Overlord Museum с архивна снимка на настъпващи войници с каски и автомати, следвани от танк. На гърба на подложката има подобна картинка с войник, танк, бомбардировачи и парашутисти, само че от тези за оцветяване, за децата. Между другото рибената чорба в Нормандия е особено преживяване не само заради хартиената си подложка: изненадва с гъстата консистенция на крем супа, с тъмнокафявия цвят и с вездесъщата добавка от крутони и настърган ементал.

Голд бийч също има свой музей, който огласява центъра на Ароманш-ле-Бен с бодри американски шлагери от времето на десанта. Оттук гледката към морето стъписва. В кръг по хоризонта стърчат тъмни безформени останки от бетонните платформи, осигурявали достъп до сушата на многотонните танкове и самоходни противотанкови оръдия. Гигантско парче зеленясал бетон лежи насред плажа, до него са боднати табели, забраняващи плуването. В десния край на Голд бийч стигаме до друго грозилище, добре оголено от отдръпналото се море, наежено с обрасли с водорасли и миди ръждясващи метални пръти. Пред тази руина се образува естествен басейн, явно добре познат на група деца, които плуват, пляскат и се пръскат в него, докато родителите им кръжат с включени камери на мобилните си телефони. Дали войниците, стъпвали по същия този бетон, са можели да си представят подобна сцена?

Бяло спретнато хотелче с два танка отпред. Така ни среща Нормандия. Танковете са американски, с по една бяла звезда върху тъмнозелените си четвъртити шасита и бодро щръкнали оръдия. Единствено черната гума върху гъсеничните вериги, втвърдена, напукана и слепнала се с метала отдолу, е сигурен знак, че са извън движение. Първият е "Шърман", развиващ скорост от 42 км/ч при разход от 430 на сто, вторият е унищожител на танкове, М10, малко по-бърз и икономичен. И двете машини са замислени за петчленен екипаж. Докато ги оглеждам отвън, в августовската жега, ме обхващат ужас и клаустрофобия при мисълта за сгъчканите в металната им сърцевина човешки тела. Виждам ги и как напредват през плитчините на плажа Омаха, през осеяния с малки рачета, морски червеи и миди златен пясък.

Автор: Радмила Младенова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    tzm41313897 avatar :-?
    Mark Twain

    Всичко е туризъм.
    Айде сега в Близкия Изток да се поучат...
    (Не не съм пил...)

  • 2
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    Добре почувствана атмосфера и пейзаж. Приятен ретроспективен пътепис. Авторката има леко перо и очаквам , пак да ни зарадва.Жалко ,че фотографиите са само две.

  • 3
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    [quote#1:"Mark Twain"]Всичко е туризъм[/quote]
    Всичко е история.
    За любителите на историята (голямата и малката) препоръчвам музея в Ароманш и невероятния разказ за създаването и пренасянето на цяло пристанище от Великобритания (идеята е на Чърчил), използвано само 5 месеца, но позволило осъществяването на десанта в Нормандия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK