Стълба към небето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стълба към небето

Стълба към небето

Любен Рабчев и пътят от Калифорния до Стълпище

19328 прочитания

© Илко Вълков


Срещнах го в края на лятото – дни след премиерата на книгата му "От Калифорния до Стълпище" и часове преди 74-ия му рожден ден. Всичко това предопредели откровения ни разговор. Мислех си, че трудно ще проникна зад дебелите рамки на очилата му, но сгреших. Любен Рабчев е от хората, които даряват добро. Урок, принцип, мантра, наследена от дядовците му – най-големите производители на вино в село Бяла черква през далечната 1919 г.

"Още нещо научих от тях – за честността като най-важното нещо и в бизнеса, и в живота. Често ми го повтаряха по един или друг повод. Казваха ми: "Любене, да си нечестен, е като да си като коте, което стъпва на тенекия."

Именно от двамата си дядовци вкусва и първата глътка на свободния дух. "Те бяха обиколили Западна Европа. Дядо ми Атанас правел масово вино за германската армия. Другият ми дядо, Николай, произвеждал качествени, много скъпи вина и ги продавал само в бурета за елитни заведения в София. Обръщал всичко в златни монети. А вкъщи все четеше някаква книга за Америка. Щом отидех при него, малко несръчно, но веднага я скриваше. Като излезеше, аз я взимах и от нея научавах за тази страна отвъд океана. Разглеждах снимките на евкалиптовите дървета, на хората с бомбета, на небостъргачите."

Така още на 15 Любен се влюбва в Америка. Прави три неуспешни опита да избяга от България. "Беше си тоталитарен режим. Нямахме никаква свобода за каквото и да било. Правиш това, което казва другарят Живков. И всеки, който е мислел по-свободно, искаше да избяга, но беше изключително трудно да отидеш до Югославия или Румъния, какво остава за Америка."

Автор: Илко Вълков
Преглед на оригинала

Любен успява на четвъртия път, през 1968 г. Трудният път минава през емигрантски лагер в Австрия, където се ражда дъщеря му Албена. Пристигайки в САЩ, той се установява със семейството си в малък град в щата Ню Джърси. "Понеже ми беше много труден английският, отидох в градче с пуерториканци, евреи, мексиканци, черни и руснаци. Никой от нас не знаеше езика", споделя с усмивка Рабчев и продължава да превърта назад лентата от не чак толкова усмихнати спомени. Първата му работа е да мете подове във фабрика, после се захваща като техник и купува стара газ станция. Няколко случайности му помагат.

Един ден при него пристига мъж с молба да поправи мигача на колата му и след ремонта му дава долар. Българинът не искал да го приеме, а клиентът се учудил и му оставил не долар, а два. На следващия ден дошъл друг собственик на автомобил, който имал проблем с предния фар. Емигрантът и този път отстранил повредата и отказал пари за ремонта. Дошъл трети клиент с проблем с карбуратора. И него Рабчев ремонтирал почти без пари. "Оказа се, че единият мъж е кметът на малкото градче, другият – свещеникът, а третият – началникът на полицейското управление. Така се разчу за мен и хората започнаха да ме търсят."

Фотограф: Илко Вълков

Няколко години по-късно отваря магазин за авточасти. За три години магазините стават шест. След като ги продава, се премества да живее в Хюстън, щата Тексас. Там отново започва бизнес с авточасти, като от 1976 до 1984 г. открива 16 магазина. По-късно ги продава на голяма корпорация и заминава за Калифорния. В Палм Спрингс се захваща със строителство. Направил луксозни апартаменти, които искал да задържи по-дълго, тъй като му носели добри доходи, но в крайна сметка и тях продал. "Почнах да търся бизнес, който да е по-стабилен", разказва Рабчев. Така през 1987 г. купува фабрика за пластмасови опаковки. В началото в предприятието работели малко повече от 80 души, като за известно време служителите станали 1050.

"Наричаха ме money hungry – гладен за пари. Това не ме обиждаше, знаех целта си. Спестявах около 80% от приходите. Пестенето беше постоянно в главата ми. Знаех, че кредитът погребва. Сега, като се замисля през какво съм преминал, сякаш съм живял девет живота – като котките. И ангели, и демони са кръжали над мен. Винаги съм смятал живота си за уникален. И цял живот съм бил сървайвър, дори в Америка, където постигнах всичко. Но не го наричам оцеляване. Ако вървиш по отъпкания път, ще стигнеш там, където стигат всички."

След 47 години в Америка Любен стига до местността Стълпище, край русенското село Мечка. От април до ноември се грижи за 1500-те декара земя и за винарския комплекс, които е създал заедно с втората си съпруга – американката Джо. И този път обратно до България е осеян с неравности, най-вече бюрократични. "Всичко е ходене по мъките. Но явно съм мазохист. А имам и една слабост – да работя", признава Рабчев и се фокусира върху положителното. "Живеем между земята и небето и също като птичките през лятото сме на Дунава, през зимата отвъд океана. Често, когато Джо заспи, гледам залеза над реката, ширналите се лозя и се питам защо тази библейска красота не е в Америка, а тук. Защо съзнанието ни е вечно раздвоено? Защо толкова години запазих у себе си порива да успея и накрая все пак да се прибера в България? Не сме ли и ние като морските създания, които изминават хиляди километри, за да хвърлят хайвера си на точно определено място, а понякога и да намерят смъртта си там?..."

След този по-скоро риторичен въпрос Любен пуска за фон едно от любимите си парчета "Стълба към небето" на Led Zeppelin.

"По радиото в колата чух, че ги съдят за плагиатство. Стана ми смешно – били "откраднали" някакъв мотив от парче на друга група и го включили в своята композиция. Не зная дали е истина, или не, пък и това не е толкова важно. Дори и да са заимствали нещо, са създали шедьовър – една от най-популярните балади в рок музиката на XX век. Помислих си, че и мен могат да ме съдят за плагиатство – откраднах стълбата до небето, чийто долен край съм забил в Стълпище, откраднах рецептата за виното от боговете над него. Творецът не краде, той заимства – той вижда и чува по-ясно от другите."

Срещнах го в края на лятото – дни след премиерата на книгата му "От Калифорния до Стълпище" и часове преди 74-ия му рожден ден. Всичко това предопредели откровения ни разговор. Мислех си, че трудно ще проникна зад дебелите рамки на очилата му, но сгреших. Любен Рабчев е от хората, които даряват добро. Урок, принцип, мантра, наследена от дядовците му – най-големите производители на вино в село Бяла черква през далечната 1919 г.

"Още нещо научих от тях – за честността като най-важното нещо и в бизнеса, и в живота. Често ми го повтаряха по един или друг повод. Казваха ми: "Любене, да си нечестен, е като да си като коте, което стъпва на тенекия."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    нааайс...!

  • 2
    hipukritus avatar :-?
    Иван Белчев

    Препоръчвам книгата му. Четох интервю с Любен Рабчев в списание Амбиция: http://ambicia.com/balgarski-lichnosti/lyuben-rabchev/

  • 3
    titina avatar :-|
    titina

    Не знам дали стълба към небето, но
    http://www.leagle.com/decision/In%20CACO%2020090609022/MERCURY%20PLASTICS,%20INC.%20v.%20RABCHEV
    Как по български можем да се опитаме да прекараме американска фирма. Иначе господинът чист като сълза....че и с всите роднини.
    И фирма в Хюстън не е имал, никога не е имало регистрирано нещо на негово име.
    Защо като се върнат в България, всички са толкова ....едва ли не президенти на Сащ. Този с голямата торба....1050 служители.
    А журналистите, защо преди да напишат нещо не направят проучване

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "titina": Мерси за линка. Ама пак не разбирам злъчта в постинга ти. Става дума за търговски спор, който Рабчев губи. Съдът е преценил, че е ощетил другата фирма. Нали не е влизал в затвора? Платил си е обезщетението и си гледа живота.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK