Ключ за Сан Франциско
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ключ за Сан Франциско

Ключ за Сан Франциско

Шест места, които ще пропуснете в града, а си заслужава да видите

11902 прочитания

© Цвета Стоева


"Един ден, ако отида в рая, ще се огледам наоколо и ще кажа: Не е лошо, но не е Сан Франциско."

Хърб Каен, американски журналист и носител на наградата "Пулицър"

Преди години, когато четях Джак Керуак и знаех цели страници от "По пътя" наизуст, бях сигурна, че някой ден ще отида в Сан Франциско. Вероятно щях да пътувам и аз по магистрала 101, да опитам да се метна незабелязано в някой товарен влак и да си купя, освен виното, хляб и бонбони. Сега, докато съм в самолета на път за града, а двете момчета до мен кодират на лаптопите си, съм сигурна, че това няма как да се случи. В главата ми Сан Франциско отдавна е обичайният хабитат на Марк Зукърбърг, Airbnb и документални филми за това как местните масово се изселват, защото не могат да си позволят високите наеми.

Автор: Цвета Стоева

За радост греша. И въпреки че почти на всяка спирка на градския транспорт можеш да чуеш как хората разпалено говорят само за данни, данни, данни, Сан Франциско все още е поезия, а не цифри. И това се вижда в сламените коси на момчетата, които карат скейт по улица "Мишън", в баровете, в които снимките са забранени, но марихуаната не, и в начина, по който колите спират на пет метра от пешеходната пътека, за да те изчакат да минеш (при това могат да те чакат с часове). Погледнат от определен ъгъл и въпреки жуженето на инвеститори и бизнес модели, които ще променят света, Сан Франциско е абсолютното спокойствие – един старовремски бхикшу в съвременни одежди и с най-новия iPhone в джоба, който тъкмо се връща от обиколка на света.

Местата, които ще ви предложа, не са най-известните забележителности в Сан Франциско, които трябва да се посетят на всяка цена (за тази цел имате Google, както и стотици приложения). Вместо това избрах няколко по-малко познати, но ключови за историята на града места.

Бунт във формата на стенописи

Преди джентрификацията да се настани трайно в квартал "Мишън", там живеят предимно латиноамериканци, за които Фрида Кало е покровител, а Диего Ривера – гений и вдъхновение. Мексиканското течение в стенописа, което Ривера въвежда в града през 1930 г., процъфтява отново и през 1970 г., а тясната уличка, която всички наричат Balmy Alley, се превръща в негов център. През 1972 г. една малка група мексикански художнички (известни като Mujeres Muralistas), чиито основни теми са женствеността, красотата, социално-политическите промени и циклите на природата, рисуват първите стенописи на гаражните врати и огради, скупчени в тясната уличка. През 1980 г. хилядите имигранти, бягащи от гражданските вълнения в Никарагуа, Салвадор и Гватемала, се заселват в квартала, а стенописите започват да говорят на техния език. Всяка следваща вълна от новодошли оставя своя незаличим артистичен отпечатък в алеята.

Днес там може да се видят най-различни стенописи – от непалски жени, борещи се да счупят оковите на потисничеството, до болната тема в последно време – джентрификацията на квартала. Тя започва в края на 90-те и може да я видите в стенописа на Лусия Иполито – Mission Makeover, който ни запознава с един тийнейджър от квартала в момента, в който го полицейски служител със Starbucks в ръка го претърсва; или пък фантастичният Victorion на Сирон Норис – гигантски робот, изграден от викториански къщи, който е изпратен да смаже под краката си фирмите за недвижими имоти. Наскоро обаче една от най-големите жилищни сгради в района е обновена. Сред нововъведенията е и камерата за наблюдение, която обезкуражава всеки творчески порив на артистите.

1-100 Balmy Street

Изкуството да помагаш

Историята на Сан Франциско е изпълнена с бунтове и протести като 25-дневната окупация на федералната сграда в подкрепа на законодателството за правата на инвалидите през 1977 г. Именно този бунт полага основите на американския Закон за хората с увреждания, приет 30 години по-късно. През последните няколко години института "Пол Лонгмор" за хора с увреждания (част от Държавния университет в Сан Франциско) заедно с асоциацията на слепите хора в града спонсорира "Суперфест" – най-продължителният фестивал за хора с увреждания в света.

Автор: Цвета Стоева

Освен всичко това в града може да откриете и Creativity Explored – място, "на което изкуството променя живота". С малка галерия в предната част и гигантско студио отзад, неправителствената организация е създадена, за да подкрепя художници с увреждания при създаването, представянето и продажбата на тяхното изкуство. Организацията е основана от Флоренция и Елиъс Катц през 1983 г. и организира курсове, преподавани от художници, на които участниците експериментират с различни похвати като живопис, печатни техники, папиемаше и т.н. Истината е, че картините на артисти с увреждания, които могат да се видят и купят там, ще надминат всички ваши очаквания, като част от тях са участвали в международни изложения и музейни експозиции. Изложбите в Creativity Explored често са претъпкани, а галерията е основна част от арт сцената на Сан Франциско.

3245 16th Street

Кулата в музея "Де Йънг"

Наблюдателница в короната на евкалиптови дървета
50 Hagiwara Tea Garden Dr

Ако шофирате по JFK и наближите "9-о aвеню", няма как да не забележите и задаващата се метална кула, облята в червеникав мед. В самата й основа, подминавайки градина, която повече прилича на скулптура, ще откриете и входа на музея "Де Йънг" – един от най-големите в района на залива. След като е бил разрушен при земетресение през 1989 г., той е построен наново почти изцяло от естествени материали от архитектурната фирма Herzog&de Meuron. Част от жителите на Сан Франциско обожават ултрамодерната реконструкция, докато други предпочитат оригинала и неговото консервативно изящество.

Независимо от вкуса кулата за наблюдение в музея е истинско откритие – трябва да попитате специално за нея, тъй като може и да я пропуснете сред стотиците американски и африкански експонати. След като асансьорът се изкачи на близо 45 метра над земята, ще попаднете в стъклена зала с 360-градусова гледка. Кулата оставя евкалиптовите клони в краката ви и открива една от най-впечатляващите панорами на Сан Франциско. На изток е "живият" покрив на Академията на науките, изграден от няколко симпатични зелени хълма, кацнали на покрива на институцията. На запад гледката се простира по целия път чак до моста "Голдън гейт", който изглежда някак прекалено близо, отчасти защото се издига над града на едно и също равнище със самата кула.

Паркът Pink Triangle

Защо е важно да разпознаваме символите на нацизма Market Street & 17th Street

Единственият град в Америка, който публично е почел гей хората, убити от нацистите по време на Втората световна война, е Сан Франциско. Доказателството ще намерите на "17-а" и улица "Маркет" в квартал "Кастро", където се намира паркът Pink Triangle. На пръв поглед изглежда малко странен и зловещ, но пък е единственият по рода си паметник. На около 300 кв.м са разположени 15 триъгълни каменни колони – по една за всеки хиляда убити от ЛГБТ общността. Формата на колоните символизира розовите триъгълници, които са били пришивани към униформите на хомосексуалните, за да обозначат конкретното "престъпление", за което са задържани, и да диференцират една "нежелана" от останалите група.

Официално паркът е създаден през 2001 г. от местно сдружение, което иска да напомни на всички, че "преследването на всеки отделен индивид или група от хора вреди на цялото човечество". Pink Triangle е само една от забележителностите в "Кастро", обявен за средище на гей общността през 1970 г. Силно препоръчвам и разходка из самия квартал, най-вече по улица "Кастро", осеяна с десетки барове, книжарници и заведения за хранене. Там можете да минете и по единствената в града пешеходна пътека с цветовете на дъгата. Ако сте в квартала през юни, по време на гей прайда в Сан Франциско, оглеждайте се за гигантския розов триъгълник, съшит от стотици малки парчета и разпънат в северната част на Twin Peaks. Той се появява там всяка година от 1996 г. насам, за да разкаже историята, за която много от хората дори не подозират.

Мостът мъгла

Разходка в облаците на "Експлораториума" Exploratorium, Pier 15

Ако трябва да посоча едно нещо, което улавя духа на времето в Сан Франциско, то ще е мъглата във всичките й различни форми. Тя е и перфектната метафора за всички мистерии и противоречия, с които ще се сблъскате в града.

Условията, при които се образува, са уникални за региона. Това е явление, което се случва предимно през летните месеци и се дължи на сблъсъка между студения влажен въздух от Аляска и тихоокеанските течения и топлото течение по бреговете на града. Външната инсталация, наречена "Мостът мъгла 72 494", на японската артистка Нужико Накая е вдъхновена именно от тази особеност на Сан Франциско. "Експонатът" се намира в природонаучния музей, или т.нар. Експлораториум – между кей 15 и 17, по протежение на "Ембракадеро". Инсталацията ще ви прекара през тесен мост с дължина 150 метра, свързващ двата кея. Минавайки по него, попадате в облак гъста мъгла, произведена от общо 800 дюзи под високо налягане.

След като минете по моста, задължително влезте и в самия "Експлораториум", който New York Times обяви за "най-ценния природонаучен музей на ХХ век".

Открий детето в себе си

Сан Франциско отдавна е магнит за творци и литературни гении, като писателя Дейв Егърс например. Неговите мемоари A Heartbreaking Work of Staggering Genius се превръщат в хит, но едно от най-големите му постижения всъщност е школа, в която децата учат различни методи за писане и четене, а учителите – как да вдъхновяват своите ученици.

Програмата за обучение на деца в областта на литературата е основана през 2002 г. на улица "Валенсия" 826 (оттам и името), която по това време е шопинг дестинация, осеяна с ретро мебели и магазин за принадлежности и провеждане на ритуали по сантерия. Идеята на Егърс е следната – хем да намери къща за своето литературно списание и издателска компания McSweeneys, хем да й даде живот, като я насели с общност от автори и редактори, които да работят с деца от квартала. Писателят искал да събере възможно най-много малчугани от околностите на място, където въображението е цар, а писането е разглеждано под лупа, и то с възхищение.

Ако сте фен на McSweeneys и искате да се докоснете или да подкрепите някоя от каузите на създателя му – минете през магазина за пиратски принадлежности в предната част на сградата. Той е създаден като магнит за потенциални ученици (в края на краищата кой не иска да си напише домашното, заобиколен от пиратски джаджи вместо от шкафовете в кухнята) и там може да се купи всичко – от изкуствен крак-кука до стръв за русалки. Освен с чуден сувенир гарантирам, че ще си тръгнете и преоткрили детето в себе си.

862 Valencia Street

"Един ден, ако отида в рая, ще се огледам наоколо и ще кажа: Не е лошо, но не е Сан Франциско."

Хърб Каен, американски журналист и носител на наградата "Пулицър"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Уважаеми "Капитал", струва ми се, че няма полза от публикуването на пътеписи за известни, големи места освен ако текстът не е написан по оригинален, интересен начин с изненади, които са недостъпни в популярните справочници, такъв текст беше, примерно, за Лисабон - преди 2-3 месеца - великолепен текст, кой му беше автора не помня, но текста помня отлично. Проблемът с големите, известни дестинации е, че днес всеки има достъп до океан от информация и едва ли се интересува какво някой друг преди него е добил като впечатление. Интересни са пътеписи за трудно-достъпни или неизвестни дестинации, примерно нещо от Африка извън туристическите зони или рядко посещавани места в Азия и Южна Америка. Текстът под който публикувам коментара, не съм чел (и не възнамерявам), пожеланието ми е в по-общ контекст и не дава оценка на текста.

  • 2
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Не съм много сигурна, дали точно си заслужава да се види квартала "Mission", докато се стигне до споменатите стенописи, като нищо може да ви се случи нещо неприятно. Струва ми се, че това е най-неугледния и беден квартал в иначе прекрасния Сан Франциско и едва ли си заслужава и без това ограниченото време на един турист.

  • 3
    lup25476256 avatar :-|
    lup25476256

    При положение, че Мишън е близо до Кастро според мен си струва. Зависи колко време имаш де.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK