Ресторант Бор, бар Шишарка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ресторант Бор, бар Шишарка

Ресторант Бор, бар Шишарка

27855 прочитания

© Цветелина Белутова


Когато собственикът на този ресторант среща Антонио Иванов, настоящия му главен готвач, той го вижда повече като гладен, отколкото като главен, и на шега го призовава да се нахрани в неговото заведение. Така със закачка и от приказка на приказка Антонио бива поканен на работа в кухнята, където да е основно действащо лице. А той не е случаен човек, доказателство за това е явяването му на европейските финали на Bocuse d’Or в Будапеща тази година, където представи България. И макар че това не е първото му отличие, според Антонио наградите нямат нищо общо с предизвикателството един ресторант да заработи.

Концепцията на "Ресторант Бор, Бар Шишарка" е семпла: авторско меню с шест салати, четири предястия, пет основни и пет десерта. Екипът, който шеф-готвачът събира, е също от млади професионалисти: Чавдар Генков, сушефът (28 г.), е работил в Испания и в Малта; Марио Стоев е събирал познания в Германия, Франция и Италия и доскоро е част от кухнята на Андре Токев, а Албена Стоянова – главният сладкар (27 г.), допреди няколко месеца е на същата позиция в екипа на Андрей Стоилов. И тримата са тук, защото "са надъхани и всеки иска да върви нагоре. Затова и няма за какво да се притеснявам".

Работата по менюто отнема около два месеца, а подходът към храната е наистина интересен. В него, разбира се, има и класически предложения с "по-търсените от масовата публика ястия, но гарнирани различно". Различна е и презентацията им. Но погледа привлича авторската част. Тук фаворитите на Антонио са "стекът от бавно печен свински корем, глазиран със свинско Жу, пюре от цвекло, глазирани моркови и Уилямс картоф с диви гъби и пармезан", както и "Гьоза със скариди". Десертите също са авторски. Пет познати, но "пипнати малко по-различно" според главния сладкар. Така класическият чийзкейк е с тиква, сини сливи, мащерка и солен карамел. Интересен е и "лавандуловият мус с малинов център и бял шоколад".

И Антонио, и Албена застават изцяло зад менюто, защото то е това, което са и те самите. При избора на ястията и десертите са имали абсолютната свобода. А най-хубавото е, че по думите им всеки в този екип уважава другия като професионалист и му се доверява напълно.

"Ресторант Бор & Бар Шишарка" е на ул. "Панорамен път" 2

Антонио Иванов е на 23 години. Участва в квалификациите за Baucuse d’Or в София два пъти, но като помощник. Тази година печели и представя страната ни в Будапеща заедно със Симеон Николов (в момента е в ресторант Roka в Лондон). Преди "Ресторант Бор & Бар Шишарка" Антонио работи в Lazy, Este и Pure. Но този, който му драсва клечката по авторската кухня, е Джун Йошида.

Когато собственикът на този ресторант среща Антонио Иванов, настоящия му главен готвач, той го вижда повече като гладен, отколкото като главен, и на шега го призовава да се нахрани в неговото заведение. Така със закачка и от приказка на приказка Антонио бива поканен на работа в кухнята, където да е основно действащо лице. А той не е случаен човек, доказателство за това е явяването му на европейските финали на Bocuse d’Or в Будапеща тази година, където представи България. И макар че това не е първото му отличие, според Антонио наградите нямат нищо общо с предизвикателството един ресторант да заработи.

Концепцията на "Ресторант Бор, Бар Шишарка" е семпла: авторско меню с шест салати, четири предястия, пет основни и пет десерта. Екипът, който шеф-готвачът събира, е също от млади професионалисти: Чавдар Генков, сушефът (28 г.), е работил в Испания и в Малта; Марио Стоев е събирал познания в Германия, Франция и Италия и доскоро е част от кухнята на Андре Токев, а Албена Стоянова – главният сладкар (27 г.), допреди няколко месеца е на същата позиция в екипа на Андрей Стоилов. И тримата са тук, защото "са надъхани и всеки иска да върви нагоре. Затова и няма за какво да се притеснявам".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    osho avatar :-|
    osho

    А с блюдото от сн. №6 можеш да се обзаведеш с прекрасни, млади чревни паразити!

  • 2
    osho avatar :-|
    osho

    Пардон. Снимка №5

  • 3
    koz avatar :-|
    koz

    Бърз преглед на гиганското меню на сайта на ресторанта показва изумителни кулинарна култура:

    - шкембе, боб, таратор

    - шопска, очарска, селска, ловджийска, механджийска салати

    - хрупкави пилешки филенца

    - агнешка главичка в масло

    - гурманска плескавица

    - сирене аЛ_4 рBл_ по тракийски (каквото и да значи това)


    съчетано с:

    - гьоза със скариди

    - стек от бавно печен свински корем, глазиран със свинско Жу, пюре от цвекло, глазирани моркови и Уилямс картоф с диви гъби и пармезан

    - лавандулов мус с малинов център и бял шоколад

    "И Антонио, и Албена застават изцяло зад менюто, защото то е това, което са и те самите."


  • 4
    penchobrecheti avatar :-|
    penchobrecheti

    Откровена реклама. Абе, хора, какво ви стана с хубавите ресторантски ревюта???

  • 5
    dilkin avatar :-|
    dilkin

    Статията не е ревю на ресторанта, не е и реклама, защото не е пожелавана/спонсорирана/заплащана от тяхна страна.
    Тя е представяне на ново място в София, което е факт отскоро.
    Ревю на ресторант не се прави веднага след като той отвори, а след известно време, през което екипът има възможност да изглади всички неравности около напасването на менюта, обслужване и презентация на храната.
    Едва след този нужен период една оценка на сервираното и сервиза в ресторанта би могла да бъде обективна.

  • 6
    koz avatar :-|
    koz

    @dilkin
    "Статията... не е пожелавана.." - много се съмнявам.

  • 7
    dilkin avatar :-|
    dilkin

    @koz
    Всеки човек е свободен да се съмнява в каквото пожелае. Това е негово право. А аз ще продължавам да отстоявам твърдението си.

  • 8
    zumz avatar :-|
    zumz

    Уважаеми "Капитал", по-точно главният редактор, бихте ли прекратили присъствието на dilkin (авторът на текста) в редакцията си и във вестника? Въпросният dilkin си позволява да влиза в спорове с коментиращите във форума, опитва се да "доказва" и публикува бисери от типа на коментар 7:

    "Всеки човек е свободен да се съмнява в каквото пожелае. Това е негово право. А аз ще продължавам да отстоявам твърдението си."

    Не мисля, че по каквито и да било критерии, дори и в Зимбабве такова "професионално" поведение на журналист, който получава заплащане за труда си следва да бъде толерирано. Въпросният dilkin ясно демонстрира дребнаво улично поведение на заядлив, сприхав дърдорко и си позволява отгоре на това да демонстрира някакво мнимо превъзходство над читателската аудитория. Ако смятате, че такава личност има място в екипа ви - пазете си го, а читателите ще си направят съответните изводи.

    Реакциите на коментиращите са валидни, използван е достоен, не обиден или унизителен език, а реакциите на сътрудника ви dilkin са неуместни и са ясна индикация за професионална непригодност. Ако има нещо да "защищава" - журналистът го прави на страниците на изданието, а не във форума за коментари.

  • 9
    ndd_1452 avatar :-|
    1452

    Т.е. искате Капитал да уволни журналист, заради това, че защитава позицията, която е изразил в статията? Супер сте!

  • 10
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#9] от "1452":

    Да, точно това предлагам - "Капитал" да уволни въпросния "журналист" поради професионална непригодност, която ясно е демонстрирал в подхода и коментарите си. Или поне да накара dilkin да се извини на читателите в коментарната секция. Ако за журналист е наложително да доказва или защищава дадена теза или позиция в коментарната секция - това значи, че погрешно е избрал професията си или е бил назначен/нает по погрешка. Грешки се допускат, това е разбираемо, необходимо е също така такива грешки да се коригират. Платен сътрудник на която и да било медия доказва или развива каквото трябва да доказва и развива в публикуваните си текстове, а не в спорове с читателите в коментарните секции на изданието. Отгоре на това в случая въпросният dilkin си позволява неуважителен тон към читателската аудитория и демонстрира мнимо превъзходство. Ако тези неща не са достатъчни редакцията/редактора да си зададат въпроса за професионалната пригодност на даден сътрудник - то не знам какво е критерий тогава.

    Дано не създавам впечатление за някакъв кръвожаден читател/коментатор, който жадува за мъст или нещо подобно. По отношение на професионалните критерии за журналисти има предостатъчно материали в качествените западни медии, които, надявам се, са все пак някакъв критерий. И също - немалко примери, когато медийни сътрудници са се разделяли с работата си за далеч по-леки провинения.

    Ако въпросният dilkin, примерно, се извини, и признае, че е постъпил некоректно с коментарите си, че денят е бил кофти или е било моментна загуба на способност за обективна преценка - мисля, че може да му се прости, в крайна сметка за храна и ресторант става дума, не за престъпления против човечеството. Но ако няма никаква реакция или пък се публикува поредния насмешлив коментар - леко тъпо мисля че ще се получи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.