Берлин - чиста приказка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Берлин - чиста приказка

Берлин - чиста приказка

Пет истории за бизнес, подплатен със страст

23942 прочитания

© Елена Сергова


A-A COLLECTED

Фотограф: Елена Сергова

Когато през 2010 г. Милисент Нобилс пристига в Берлин след изтощително обучение по мода в Сидни, тя грабва сервитьорската табла и се фокусира върху уроците по немски. Скоро и съвсем очаквано се насочва към модата. Ангажират я първо пред камерата. "Работата като модел ми донесе изключително полезни контакти в бранша. В момента, в който разполагах с първата си концептуална серия бижута в края на 2011 г., имах и екип от хора, с които да направим прекрасни снимки." Чрез един от тези контакти стига до Бали, където започва производството на по-голяма колекция. Бизнес план и визия за развитие все още няма, но първата линия ready to wear, произведена на острова, я класира на изложение в Париж, където листата с контакти продължава да расте. Въпреки че на производството в Бали може да се погледне с известна доза недоверие, Мили споделя: "Работех директно със занаятчии, специалисти в wrap and wire техниките, и смятам, че сделката беше взаимноизгодна. Понякога хората забравят, че да дадеш работа в ръцете на тези хора, не означава непременно експлоатация." Приключението с Бали продължава един сезон, когато Мили осъзнава, че малките й колекции не оправдават такова натоварване. Продължава да работи по своите бижута от "отвратително мазе в Нойкьолн, което нямаше как да ме стимулира артистично. Трябваше и да пътувам до центъра за срещи с някои от бутиците, където продавах колекциите си. Всичко това беше изключително времеемко и изтощително".

Фотограф: Елена Сергова

В началото на миналата година Мили намира подходящо място за производство и бизнес. Концепцията е семпла, сигурна и почти без риск: "За един месец трябваше да намеря четирима други дизайнери, с които да си делим наема на ателието. То пък плащаше разхода за бутика. Наемът беше троен на това, което плащах в Нойкьолн, но все пак не чак толкова непосилен. Така за 300 евро на месец всеки от нас петимата получава пълната печалба от продаденото отпред и разполага с пространство за идеите си. Реално с няколко продажби си избиваме наема. Съответно успях да се преборя етично с комисионите за останалите дизайнери, които представяме. Обезсърчаващо е за млад дизайнер, когато получава 40-50% от печалбата, а останалото прибира бутикът. Освен това спестихме от персонал - продавач-консултанти, защото всеки от нас поема по една смяна в седмицата. Така сме сигурни, че представяме по най-добрия и адекватен начин магазина пред клиентите."

Фотограф: Елена Сергова
"Когато за пръв път се настаних да живея в Кройцберг, плащах 180 евро за стая, а сега не можеш да намериш нищо под 300 евро."

В януарски сив ден потокът от хора по "Скалица щрасе" е почти несъществуващ, но според Мили това ще се промени. "Вярно е, че точно тази част на Кройцберг не се свързва с шопинг, но смятам, че е въпрос на време да се превърнем в дестинация. Лятото беше силен сезон, а и все пак това е популярен и развиващ се квартал, където гентрификацията (превръщането на по-занемарен район от града в популярно и приятно за живеене място чрез строителство, създаване на определена среда – бизнеси, демографски профил и пр. - бел. ред.) започва да прави място за малкия бизнес. Появяват се pop-up магазини, в другия ъгъл на улицата има огромен магазин за маратонки Overkill, малко по-надолу е и любимият на домашните гастрономи закрит пазар - Markthalle 9. Проблемът при този процес е по-скоро периодът, в който наемите се вдигат, цените на всичко наоколо - също, а заплатите не се променят. Но това също е въпрос на време. Не мисля, че този бутик би съществувал в град като Ню Йорк, Лондон или Копенхаген например. Берлин вече не е толкова беден, но продължава да е секси."

A-A COLLECTED

Skalitzer Str. 77, 10997 Berlin

PASSENGERS COFFEE

Фотограф: Елена Сергова

Ако свиете по първата тиха уличка до метростанция "Шлезишес тор", малко след ориенталските места за бързо хранене и ъндърграунд клубовете, ще ви посрещне Passengers coffee. В това семпло, но уютно пространство еспресото е със статута на хляб - необходимост без излишни претенции. Гарет, който започва връзката си с кафето още в родната Нова Зеландия, е един от първите "кафе месии" в Берлин. "Бях потресен от факта, че въпреки появата на добри италиански еспресо машини и кафе чаша качествено еспресо и капучино бяха изключителна рядкост. Тукашната представа беше супермашина, много хора, които работят пред нея с гръб към клиентите, за да сервират посредствен продукт. Не е за вярване как гордостта от добрата машина беше достатъчна."

Заради разочарованието от еспресото в Берлин Гарет се сдобива с кафе машина и започва да продава първото качествено еспресо в парка. Впоследствие преправя малък VW ван в будка, с която пътува от фестивал на фестивал всяко лято. "Но зимата беше твърде слабо и естествено появиха се планове за собствено пространство. Passengеr coffee отвори на "Оппелнер" преди шест години и оттогава е задължителна спирка в динамично развиващия се квартал. Сега 90% от клиентите там са редовни. Разбира се, кафенетата са основни точки за всеки район и оформят лицето му."

Гарет: "Бях на кръстопът, но вместо да си купя парче земя в Нова Зеландия и да се оттегля от цивилизацията, се сдобих с ван и започнах да продавам кафе в Берлин."

Няколко години по-късно необходимостта от собствен бленд, който да затвори целия цикъл, води до Passenger blend, зад който стои ядрото от петима приятели и кафе ентусиасти.

"Първоначално написахме бизнес план с идеята само за място, където само да печем кафе, но после намерихме пространство, достатъчно голямо и за заведение. Понеже не беше планиран ход, много скоро на мен и Джени ни се наложи да търсим потенциални клиенти. Ние не сме амбулантни търговци, просто искаме да правим добро кафе!"

Third wave coffee е ново течение в бариста културата. Кафето се възприема като занаятчийски продукт, със статута на вино и craft бира. Продължение на втората вълна, където големи компании като Starbucks се смятат за лидери, Third wave coffee е практика, която насърчава малкото производство, fair-trade, независимата търговия и устойчиво развитие.

Може би именно това е причината Passenger да е все по-често срещан бленд из популярните квартали тук. Да разполагаш с идеалната кафе машина и кафе, обяснява Джени, не е достатъчно: "Направихме кафе училище, където клиентите ни да научат основата на доброто еспресо. Идеята беше да привлечем ядро от лоялни клиенти, които да обучим добре, за да впечатлят крайните потребители. За нас е изключително важно да се поднесе най-добрата версия на бленда. Така не се нуждаем от реклама и набираме популярност по най-сигурния начин - от уста на уста."

В малкия диапазон от време в кафенето на Elsenstrasse, където в задната част се случва и магията на бленда, влизат изключително разнообразни представители на градската среда - офис служители, майки с колички и строителни работници. "За разлика от Passenger coffee на Oppelnerstrasse, където кварталът е вече развит и пространството е част от кафе културата на квартала, тук всичко е в процес на развитие. Още от Нова Зеландия помня, че най-важната обратна връзка са работниците в строителството. Те не са чували за Third Wave Coffeе или хипстър еспресо, а желаят просто да получат добър продукт. Срещу нас има няколко строящи се сгради и работниците там вече ни научиха. Предпочитат да платят двойно за нашето кафе, вместо да купуват от денонощното магазинче. Това ме кара да си мисля, че сме си свършили добре работата."

passenger coffee / roastery

ELSEN STR. 3812435 BERLIN
passenger espresso bar OPPELNER STR. 4510997 BERLIN passenger @ saturday market

BOXHAGENER PLATZ 10245 BERLIN

ST. GEORGE’S

Фотограф: Елена Сергова

Когато преди повече от петнадесет години Пол отваря St. George’s, клиентите му са объркани от предназначението на пространството. Тук са съжителствали само няколко рафта книги и около двадесет дивана Chesterfield, останали от предишния мебелен бизнес, който е развивал с брат си в Англия. "Приятел ни помоли да инвестираме в книжарница в университетското градче, в което учеше. Оказа се обаче, че неговите планове са за вечен студентски живот и бизнесът не потръгна. Получихме обратно стойността на инвестицията в книги. Така натоварих всичко в контейнер за Лондон, за да започна на чисто в Берлин-Бранденбург." Докато мебелите освобождават място за книгите, печалбата от продажбата веднага се инвестира в още заглавия - сега в St. George’s има над 30 хиляди. "Да вложим всичко в книги, съдържаше известна доза риск. Бързо се пренасочихме към стари заглавия, където печалбата ни е много по-голяма от новите. Но винаги сме се развивали плавно, без особени върхови моменти или спадове. В началото правехме и прожекции - 3 евро за билет и бира. Фокусирахме се в привличането на експат общността и малко по малко St.George’s набра популярност." За много клиенти, живеещи в по-вълнуващия източен Берлин, книжарницата е една причина да дойдат до тази част на града, където животът изглежда по-подреден, а сградите - поддържани. Пренцлауерберг е като междинна точка - притежава спокойствието на западната част, но все пак с известна доза декаданс, типичен за германската столица.

Фотограф: Елена Сергова
"В наш плюс е, че Amazon не са толкова разпространени тук, колкото във Великобритания или САЩ."

Плавното развитие на пространството е вероятната причина книжарницата да съществува на същия адрес толкова дълго в динамични за бизнеса години. А и фактът, че се намира на Wörterstrassee (Wört-дума), добавя известна доза органичност в проекта. Но Пол никога не е оставял нещата на символиката и късмета: "Гледах на книжарницата като на сериозен бизнес още от началото. Намерих начин да конкурирам цените на Amazon, развих онлайн продажбите и създадох концепцията за връщане на книгите. Така всеки получава 50% от цената, на която е купил старо заглавие, и до 30% - за ново. Тази практика върши невероятна услуга за бизнеса досега."

Непреднамерената английска любезност, с която Пол посреща и изпраща клиентите си, и невероятното познание на почти всяко заглавие по рафтовете превръщат St. George’s в особен тип преживяване. "Хората са чували за нас и привличат нови клиенти. Никога не сме плащали за реклама и постепенно се превърнахме в книжарница-дестинация." Усеща се уютът на добре развит бизнес, с отношение към клиента. Знае го и Юлс, английски сетер, дванадесетгодишния "сътрудник" на Пол, който спи под гишето. Готов да се притече на помощ веднага щом си чуе името. И впрочем позира чудесно.

St. Georges bookshop

Wörther Str. 27, 10405 Berlin

Steel Vintage Bikes Café

Фотограф: Елена Сергова

Да започнеш бизнеса си от страст към материята, в студентското си общежитие, между лекциите по информатика и математика, звучи като начало на позната история на успеха. За Алекс Бисалиев винтидж велосипедите са слабост още откакто в университета помага на приятели с познанията си по веломеханика. Като истински Шерлок Холмс в тази област той успява да разпознае бижуто под пластове ръжда, така че след внимателна грижа колелото да заживее нов живот. "Когато си студент и искаш да караш хубаво колело, но нямаш възможност да купиш най-запазеното, започваш безкрайния процес на търсене и преправяне. Части, внимателно консервиране на боята, самообучение по механика..." Впоследствие, за да направи място на новите открития, а и за да поддържа скъпото си хоби, той започва да продава онлайн.

След като завършва обучението си, опитва работа в стартъп компания, където се задържа около година: "Нямах мотивация, но научих много за маркетинга. Все още имах идея за бизнес с винтидж колела и реших, че Берлин е подходящ град. Преди пет години наемите бяха изключително ниски и да намеря подходящо пространство за Steel Vintage bikes не беше проблем. След успешна публична кампания за набиране на средства събрах 12 хил. евро. Поръчките се увеличиха и наех втори механик, който е с мен и досега, когато в компанията работим над двадесет души."

Фотограф: Елена Сергова
"Трудно е да откриеш 500 кв.м за бизнеса си на добра локация. Попаднах на тази съвсем случайно, докато минавах с велосипеда. Изглеждаше ужасно, не спах около месец, преди да взема решението - инвестицията беше огромна."

В началото на зимата врати отвори Steel Vintage Bikes Café. Еклектично пространство, което обединява страстта към винтидж велосипедите с италианската кафе култура. "Започнахме да се разрастваме и имахме нужда от повече пространство. Разполагаме с над 250 винтидж рамки и въпреки че сме нишов бизнес, продаваме онлайн в почти цял свят. Винаги съм харесвал идеята за велокафене, каквито има в Лондон и Милано, а и италианската гастрономия е естествено продължение на този начин на живот. Сега кафенето е лицето на нашия бизнес."

Фотограф: Елена Сергова

Лице, което ще ви спечели веднага - от невероятните винтидж колела, висящи от таваните и прецизно наредени до витражите, през плътния богат вкус на италианското еспресо, до селектираното вино от лозята на Франческо Мозер - един от култовите производители на италиански велорамки. А палачинките за закуска вече са любим ритуал на офис служителите наоколо. "Превръщаме се в забележителност - преди няколко дни дойдоха клиенти направо от летището. Още преди да се снимат пред Бранденбургската врата в близост, обядваха в Steel Vintage Bikes Café."

Фотограф: Елена Сергова
L’Eroica

Тази година традиционното състезание, в което участват колоездачи с ретро облекла и винтидж велосипеди, ще се проведе на 1 октомври, неделя, в италианския град Гайоле, Сиена. http://eroica.cc

"Съзнателно отворихме през зимата, за да се подготвим за наплива, който се очаква през туристическия сезон, да обмислим добре менюто и да се оборудваме малко по малко." Относно велочастта Алекс сякаш е създал вселена, която може да съществува отделно и цялостно. Освен красиви колела от средата на миналия век тук може да намерите всички аксесоари за тази страст. "Работим с малко занаятчийско предприятие в Италия и правим байк обувки - HMNB (hand made no brand). Свързахме се с производители от Флоренция, които все още работят със стари машини за изработка на винтидж горнища, а друга малка компания рециклира стари гуми в колани."

Wilhelmstraße 91, 10117 Berlin

SZIMPLA

Фотограф: Елена Сергова

Ако познавате купонджийския Берлин, където клубовете никога не затварят и всеки ден е петък, вероятно сте били във "Фридрихсхайн". Денонощни магазини за цигари, барове, клубове и ресторанти за бързо хранене оформят профила на най-популярния сега район. Някъде там се е сгушил площад "Боксхагенер", зелен, чист и уютен - сърцето и дробовете на квартала. Всяка неделя винтидж пазарът го превръща в оживен кадър от миналото, където може да намерите невероятни съкровища, стига да знаете как да търсите. Казват, че същото важи и за клубния живот тук.

Фотограф: Елена Сергова

След един такъв тур любима дестинация е Szimpla - унгарско бистро с няколко вида крафт бира, лате арт изживяване и интернационален персонал. "Основната промяна, която настъпи тук това лято, е, че се разделихме с голяма част от персонала", казва младата управителка Емма. Двете с Рожа целят да оптимизират бизнеса и да направят мястото още по-печелившо. "В началото бяхме на нокти, защото преструктурирахме модела за заплащане и по-голямата част от персонала си тръгна. Свалихме заплатите, но дадохме право на хората зад бара да задържат изцяло бакшиша, който за този район не е малък. Преди го деляха с останалата част от Szimpla, но сега са по-мотивирани", обяснява Рожа. Следващата стъпка е да намерят перфектния баланс между мотивация, опит и езици. Тук може и да не ви обслужат на немски, но пък ще видите невероятно пъстри представители на световната карта - Иран, Дания, Унгария, САЩ, България, Гърция и Полша са някои от тях. "Решихме да доведем емигрантите, защото някои хора забравят, че по-голямата част тук сме емигранти. Атила, който основава мястото преди седем години - също." И неслучайно добрите ревюта за Szimpla се въртят около приятния микс от националности в екипа и невероятния избор от наливна крафт бира.

Автор: Елена Сергова
Рожа: "Като мениджър все още не знам какво ще се случи днес, изненади изскачат зад всеки ъгъл и това е вълнуващо."

Следва фокус към устойчивото развитие. Преди да е мениджър, Рожа готви в кухнята на Szimpla и има добър поглед, който по-късно й помага да действа с размах. "Реорганизирахме изцяло нещата. Започнахме да работим лично с доставчици и малки производители за сметка на хипермаркетите." Емма добавя: "Стоплихме отношенията си с други хора от малкия бизнес и те започнаха да работят в наша полза. Например винаги знаем кога е по-добре да си спестим доставката на някой вид плод за сметка на друг - по-пресен." И наистина тук няма да видите ягоди през зимата и банани през лятото. Гроздето пък съвсем скоро е заменено с личи. Основен плюс остава близкият поглед, предотвратяващ загуби и етични сблъсъци, като изхвърлянето на храна.

В процеса на промени всичко се преразглежда. "Така започнахме и работа с Passenger, които набират популярност в Берлин. В момента, в който чух, че това е компания от петима души, реших да опитам. Имаше един италианец на бара, на когото направих няколко шота еспресо. След неговата реакция се свързах с тях и въпреки че цените са по-високи, накрая се оказа, че за кафе харчим по-малко, отколкото преди. Дължи се на отличната комуникация, никога не сме изхвърлили и едно зрънце кафе, а персоналът ни беше обучен как да го приготвя."

Фотограф: Елена Сергова

Управлението в Szimpla показва, че свеждането на всеки от процесите до конкретна и коректна работа с хора е разковничето на малкия бизнес в сферата на услугите. "И двете сме унгарки, малко над 30-годишни, и понятието немска ефективност ни е чуждо. Но все пак успяхме да оптимизираме целия процес, така че нещата да заработят в наша полза."

И докато Реза, барманът от Иран, приготвя чаша горещ шоколад, Рожа споделя плановете си да превърне подземния склад в пространство за джем сешъни, където с част от персонала да се занимава с музика. Предполагам и клиентите, дошли за IPA бира и унгарски гулаш, усещат сплотеността и атмосферата на семеен уют. "Да превърнем Szimpla във втори дом за всички, които работят тук, вероятно е най-добрата и естествена инвестиция като мениджъри."

Szimpla Kaffeehaus Budapest Gärtnerstraße 15, 10245 Berlin

A-A COLLECTED

Фотограф: Елена Сергова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK