

Димана Трънкова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
За свикналия да пътува на юг от Кулата - и останалите гранични пунктове с Гърция - единствено с цел да разпъне хавлията си някъде из Халкидики или Тасос, Гърция може да изглежда привлекателна, но монотонна. Море, море и още море, селца с къщи от 50-те или 80-те, прясна риба, узо и антични развалини, които с няколко забележителни изключения са от интерес само за историците.
Но това е само на повърхността. С ексцентричната си география, високите си планини, начупената брегова линия и изобилието от острови (дали са 1200, 4000 или 6000, зависи кой точно сайт четете), Гърция е пълна с места със собствена физиономия и характер, където масовият туризъм (почти) не съществува.
Самотраки
Преди десетина година малко българи бяха посещавали този остров в Егейско море, а немският беше най-лесният начин да се разбереш в пристанището Камариотица, където са основната част от семейните пансиони и ресторанти. Днес нещата са други, но въпреки че положението с хотелите се е подобрило, Самотраки си остава спокоен, защото няма изобилие от плажове и е далеч (с ферибот от Александруполис е около 2 часа и трябва внимателно да планирате кога ще пътувате и в двете посоки).
Какво получавате в замяна? Спокойствие, живописната планина Фенгари, от която Посейдон наблюдавал как се развива Троянската война, и местен специалитет, нетипичен за остров - чеверме от козле ("кацики"). Забележителностите на острова са лесно достъпни с кола - Светилището на Самотракийските богове е образец за романтична руина, а традиционното градче Хора е лабиринт от стари живописни къщи. Преходът до ждрелото на река Фониас с неговите водопади е около 45 минути, основно през гъста гора.
От трите плажа, достъпни откъм сушата, най-приятен е Пахия Амос, а най-живописен - Кипос. Плажът Ватос, на южния бряг, ги бие по красота, но е достъпен само по море. Компанията Theodora предлага няколкочасова обиколка на Самотраки със спирка на Ватос за 25 евро, за подробности проверете в офиса на фирмата в Камариотица или в Samothraki Travel. Цените на общинския къмпинг Варадес за 2016 г. бяха 3 евро на нощ за възрастен, 1.5 евро за дете между 4 до 10 години, 2 евро за кола и 3 за каравана и палатка.
Парос и Андипарос
Санторини и Миконос са най-популярните късчета суша от Цикладската група, но ако търсите автентично цикладско преживяване, мястото е Парос (3-4 часа с ферибот от Пирея, като може да разчитате на directferries.co.uk за сравнения на цени и дати). Дори в разгара на сезона островът запазва атмосферата си на място, което не е превзето изцяло от туристите, и предлага живописни, богати на история забележителности и толкова плажове, че целият ви престой може да мине в обиколки из тях. Парикия, столица и основно пристанище, е логичното място, от което повечето пришълци започват обиколката си (колата е препоръчителна).
С белите си къщи, лъкатушещите улички и крепостта Парикия е образец на цикладска архитектура и има своя собствена забележителност - средновековната църква "Панагия Екатонпилиани". Но в Парос има много повече. Селцата Науса и Марпиза са запазили автентичния си дух, а античната кариера, дала мрамора, от който е изваяна Венера Милоска, е отворена за посещение. Близкото островче Андипарос (с лодка от Парикия през летния сезон, или с локален ферибот от Пунда целогодишно) е забележително с живописното си старо градче и пещера, за която се твърди, че е най-старата в Европа. Оглеждайте се и за Том Ханкс, който има къща на острова.

Възможностите за настаняване в Парос покриват всички видове бюджет, има и къмпинги (Koula е близо до Парикия, нощувката в разгара на лятото е 8 евро за възрастен, 3 евро за дете на 4-10 години, 4 евро за палатка, 5 евро за каравана, 7 евро за палатка под наем, 8 евро за бунгало, безплатно за коли, електричеството е 4 евро). Същото се отнася за ресторантите: Ephesus в Парикия е съчетава локална и малоазийска кухня, но за по-автентично и евтино преживяване, опитайте нещо по-скромно като Taverna Paros, отново в Парикия. Най-известният от местните плажове е Колумбритес заради причудливите му гранитни образувания.
Мани
Ограден от непристъпната планина Тайгет, в продължение на векове пелопонеският полуосторов Мани се свързва с изолация и суровите нрави на маниотите - наследници на византийски аристократи, превърнали кръвните междуродови вендети в начин на живот. Днес вендети в Мани няма, но пътешествениците, преминали по лъкатушещите планински пътища на Тайгет, попадат в място като никъде другаде в Гърция. Сред драматични планини, обрасли с кактуси опунция, сивеят каменни селца като Ватия и Кита, в които още стърчат високите кули, строени през ХVI-ХIХ в. като укрепления в междуклановите войни (последната приключила през 1870 г. след намесата на гръцката армия). Нос Тенаро съхранява малките, но мрачни останки от храм на Посейдон и оракул на мъртвите, и пещера, за която вярвали, че е един от входовете към царството на Хадес.
Въпреки своята суровост (а може би тъкмо заради нея) Мани е гостоприемно място - местните с удоволствие спират да си говорят с вас, а храната в скромните таверни е проста и вкусна. Ресторантите в Геролименас ви дават оптималното съотношение между очарователната изостаналост на т.нар. Дълбоко Мани и прищевки на цивилизацията като покривки и безжичен интернет - докато To Akrogiali лежи на стари лаври, To Limeni още държи ниво. Мани има и няколко добри плажове (Калогрия, Кардамили, Агиос Николаос, Итилио, Порто Кайо и Котронас), а най-популярното туристическо преживяване е влизането с лодка в пещерите Дирос край Итилио (билетът за възрастни е 12 евро, редуцираният е 7 евро, през лятото е отворено от 10.00 до 18.00 часа).
Ареополис на западния бряг и Гитио на източния предлагат най-голямо разнообразие от места за нощувка, включително къмпинги (в Gythion Bay е 6.50 евро на нощ за възрастен, 5 евро за дете между 4 и 10 години, 9 евро за кемпер, 7 евро за каравана, 8 евро за голяма палатка, 4.50 за автомобил, електричеството не е включено в цените). Пътят с кола от Атина е около 4 часа.
Спецес
Онези, които взимат ферибота от Коста за краткото пътуване до Спецес, трябва да оставят колата на пристанището - само жителите на острова имат право на автомобил. За останалите има мотопеди под наем (20 евро за 24 часа).
Защо ви е тогава цялата разправия? Спецес заема особено място на туристическата карта. Малък, покрит с пиниеви гори и със само едно селище от скромни къщи с тесни улици, островът не само ваканционно убежище за по-първа ръка гърци, но е и зареден с литературната слава на една от най-влиятелните романи на ХХ в. - The Magus на Джон Фаулс. Онези, които са го чели, лесно ще разпознат атмосферата, плажовете и старото училище на Спецес в съответните места на измисления Фраксос. Дори мистериозната вила на загадъчния Морис Конхис си има реално съответствие. Но дори да не сте и чували за The Magus (книгата не е преведена на български), Спецес ще ви спечели със спокойствието си, калдъръмените мозайки от бели и черни камъчета по улиците, тежката миризма на борове, плажове като Агия Анаргири и къщата-музей на Ласкарина Вувулина - участничка в Гръцката война за независимост от началото на ХIХ в., чието име може би ви е известно покрай Зорба Гърка.
Ако можете да си го позволите, хотел Poseidonion (във високия сезон около 270 евро на нощ за стандартна двойна стая, задължителен минимум от 2 нощувки) е като пътуване към началото на ХХ в., когато богатите и красивите тепърва започвали да откриват острова. Високият жизнен стандарт на Спецес личи и в цените в ресторантите. Според местните жители заведенията за хранене в Старото пристанище са "най-скъпите в Гърция", затова самите те предпочитат по-достъпните таверните в новото пристанище и околността като Patralis.
По-достъпна алтернатива е да останете в къмпинг Hydras Wave, на материка, срещу остров Хидра (нощувка за възрастен във високия сезон от 7.5 евро, 4 евро за дете от 4 до 10 години, 6.5 евро за каравана, 7 евро за кемпер, 7.5 евро за голяма палатка, 4 евро за електричество) и да посетите Спецес с някое от водните таксита, които чакат на Коста (20 евро в едната посока през деня).
Спецес е на около 3 часа с кола от Атина, по пътя минавате през Коринт (античен град, средновековна крепост, канал от ХIХ в.) и край Епидавър, където е прочутият античен театър. Наблизо са и места като Микена (цитаделата на Агамемнон, открита от Хайнрих Шлиман) и Навплио (живописно градче, първата столица на независима Гърция).

Загорохория
Гърция не е само море. Гърция е и планини. И то какви! Само на 8 часа път от София са Пинд и областта Загорохория - регион на спиращи дъха пейзажи, стари мостове с дръзко извити арки, едно от най-дълбоките ждрела в света и 48 традиционни села построени изцяло от камък. Да шофирате или да се разхождате из националния парк "Викос-Аоос" е най-голямото удоволствие тук (детайлната карта е препоръчителна). Където и да ви отведат късметът, краката и любопитството, не пропускайте селата Вица, Монодендри, Папиго и Кукули. Добавете мостовете Мисиос, Войдоматис, Пеционис и онези при Кипи и Калутас, и ще преживеете нещо, което рядко се случва в Гърция - чувството на откривателство. Дълго 20 км и дълбоко между 450 и 1600 м, ждрелото Викос е чудесна дестинация за преход, ако сте с подходящи обувки и екипировка. Дори да не сте подготвени, гледката откъм наблюдателната площадка в село Викос си заслужава.
Загорохория е регион на малки семейни хотели, често в традиционни каменни къщи и на достъпни цени до 70 евро на вечер за двойна стая във високия сезон. Най-лесният начин е да спрете и да питате, но ако искате да играете на сигурно и нямате нищо против да платите около 140 евро на нощ за двойна стая във високия сезон, опитайте Papaevangelou Hotel в Мегало Папиго или Aristi Mountain Resort and Villas в Аристи. Любителите на къмпингуването трябва да помнят, че свободното лагеруване е забранено в Гърция. Най-близкият къмпинг е Limnopoula край Йоанина (нощувка за двама души в "мобилен дом" за 24 евро, безплатно електричество).
Пътуването към Загорохория е идеалният повод да се отбиете в Йоанина (Янина), където ще откриете живописно езеро и стар град, и в традиционното село Мецово, от където да си купите апетитното местно сирене мецовоне. И двете са непосредствено край магистралата Егнатия Одос, но повечето пътуващи ги подминават, заслепени от желанието да опознаят Корфу и Йонийските острови, или изтощени от опознаването на Корфу и Йонийските острови.
8 коментара
Пишете по-лаконично! Ако искате да ви четат!
Пишете по-подробно! За да Ви четем:)
До коментар [#1] от "mrkrustev":
Съгласен. И аз съм за по-кратките, но съдържателни текстове (не че този не е такъв, но можеше малко по-сбито да бъде предадено всичко). Г-жа Трънкова е един от най-добрите специалисти по южната ни съседка и аз напълно се доверявам на предложенията й.
И аз харесвам да ми е подробно, чета с географкия атлас в ръка :) И веднага да се преведе на български The Magus на Джон Фаулс! Знаков роман на 20-ти век, пък не е преведен, ха!
Как не ви беше срам да го опишете толкова хубаво..Сега трявбва да зарежа всичко и да тръгвам да си уреждам отпуска и билети.. Не ви е срам :)
[quote#1:"mrkrustev"]Пишете по-лаконично! Ако искате да ви четат! [/quote]
ти сигурно си завършил библиотекарския, нали.. познах аз, познах... :) :)
Малко снимки има в тази статия :(
Добре продавате гръцкото. Както и да е. Имам за вас отдавна критика и я пиша под всеки пътепис - снимките не се намират близо до текста, в който се описва местността. Не намирам смисъл да гледам снимки, ако това, което се отнася за тях е един скрол надолу. Все едно да ти избързват субтитрите на филма...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.