Разходка по ул. "Св. св. Кирил и Методий"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разходка по ул. "Св. св. Кирил и Методий"

Куполите над ул. "Св. св. Кирил и Методий"

Разходка по ул. "Св. св. Кирил и Методий"

Една от най-дългите улици в София е средище на занаяти, работилници, магазини и пазари

35690 прочитания

Куполите над ул. "Св. св. Кирил и Методий"

© Александър Геров


Улица "Св. св. Кирил и Методий" е една от най-дългите улици на София. Исторически тя е средище на занаяти, работилници, магазини и пазари, а много, много отдавна и на мостарите – привилегированите пазачи на мостове още по турско време. Мостовете били на тогавашната Владайска река, през която се влизало в София от запад. Драз махала била в периферията на съвсем малкия все още град, но край оживения път към него, благоприятен за търговия. През XVII век преселници отвсякъде - евреи и арменци, българи земеделци, воденичари и овчари - предпочитали да са по-далеч от властта, затова и животът в този квартал бил по-шарен, а духът му – по-неспокоен, изобретателен, потаен. Описан е в мемоарни книги и в романи за София. Елин Пелин и Кирил Христов са предали атмосферата му в стихове – кое за гъдуларя Геле или за мелничаря Спиро, но и за чорбаджията Нено, дето бил купил махалата. Днес, четири века по-късно, алъш-веришът между новите заселници мигранти и "старите софиянци" се вихри с пълна сила, за добро или за лошо.

"Св. св. Кирил и Методий" 82 -80- Никола и Георги Михайлови
Фотограф: Александър Геров

Улица " Кирил и Методий" е своеобразна връзка между двата знакови моста - Орлов на южния вход към София и Лъвов на северния. Оглася я и глъчката на Женския пазар и песнопението от близката църква, наречена отново на Кирил и Методий.

Достолепен, светъл и целодневно отворен, храмът е построен (вероятно върху основите на голяма джамия) по проект на арх. Наум Торбов в началото на ХХ век в стила на черквите от времето на Втората българска държава. Скромният архитект е учил в Букурещ и ведрият му творчески почерк с рамкирани прозорци, цветни орнаменти и изящни медальони се разпознава и на Централните софийски хали, но и по още над сто забележителни обществени сгради и фамилни къщи.

"Св. св. Кирил и Методий" 42 - Тахови
Фотограф: Александър Геров

Централният купол на църквата е в странно съзвучие с надпокривната куличка над една жилищна сграда в непосредствена близост, вече по пресечната ул. "Георг Вашингтон". Дори и сред околното разностилие тя пак е твърде причудлива с двете си различни фасади, свързани от кула през четирите етажа. Специалистите все още не са разгадали надписа или инициалите в кръглите медальони под главния корниз. Знае се само, че е построена през 1912 г. и в нея е живяло семейството на Васил Митаков, министър в две от правителствата преди смъртта на цар Борис III, впоследствие жертва на "народния" съд. Надлежно воденият му дневник беше публикуван преди десетина години.

Образованието в този плътно заселен квартал трябва да е било на почит, ако се съди по престижното френско училище, отдавна закрито, за което е написано и се разказва много, но и по съществуващата все още внушителна сграда на 13-о училище "Св. св. Кирил и Методий". Там е била и първата полукласическа гимназия на София.

"Св. св. Кирил и Методий" 100 - Попмиткови
Фотограф: Александър Геров

Цялата улица изглежда някак западнала, а за кипелия по нея живот в дюкяни, кръчми и шантани, с коне, файтони и латерни, с момчешки лудории между съседските дворове, си спомнят само останалите кореняци и някои автори. Оживлението е съсредоточено главно в прочутия Женски пазар, благоустроен, подреден и с почти европейски облик.

Малко по-нататък, отвъд пазара, се виждат няколко силни архитектурни доказателства за духа на почти два и половина километровата улица, която започва от бул. "Васил Левски" и опира о ул. "Инж. Иван Иванов". Тройната къща на номерата 98-100 и покрай ъгъла с бул. "Стефан Стамболов" e построена около 1910 г. от свещеника Митко за трите му деца. И трите фасади в различни цветове са в стил сецесион, доста раздвижен с асиметричния еркер и една кокетна мансарда.

На номер 102 днес успешно се е вписала в търговския живот на улицата кюрдската пекарна "Лилан" - баклава, кадаиф, тулумби и всякакви курабийки. Майсторът и помощникът му ги приготвят пред очите на посетителя зад стъклена витрина. Превъзходният вкус на баклавата върви заедно с най-ниската цена на това удоволствие в София – само 14 лв. за килограм.

"Св. св. Кирил и Методий" 51 - Янаки Караджов
Фотограф: Александър Геров

Предприемаческият дух на жителите по тази улица е привлякъл и някои от най-изтъкнатите европейски архитекти, заселили се в България след Освобождението. Йозеф Прошек от семейството чехи, които не само са строили, но са се и борили за свободата на нашите земи, е създател на самия Лъвов мост (на мястото на Шарения) – като мемориал на загиналите там българи. През 1896 г. той построил и една "братска" къща като малък италиански палат, с фасада в стила на неокласиката, със симетрични балкони – за търговците на жито Георги и Никола Михайлови.

На отсрещната страна се извисява елегантна триетажна къща с боядисана в брик фасада, богато украсена с гирлянди, с фризове и допълнена с балкон над високата красива врата. Строена в първите две години на ХХ век за богатия търговец на добитък Янаки Караджов, който още докато чиракувал в турски хан наблизо, се запознал с Левски и му предложил съдействието си за революционен комитет в София. След Освобождението придобил и хана, и турските чифлици, а пък мястото на срещата му с Апостола е обозначено днес с паметна плоча.

Други знаменити архитекти са проектирали през 1888 г. къщата на фамилията Тахов, преселници от Крушево - арх. Иржи Прошек, братовчед на Йозеф, първо участник в шипченската епопея, а после градостроител, и арх. Удо Рибау, автор на едни от най-красивите сгради в Русе. Преустройството на къщата през 1905 г. е направено от големия арх. Никола Лазаров. Вероятно баща и син Янко и Димитър Тахови са имали добри контакти в архитектурните среди. Масивна и представителна, с еркери и балкони, къщата е излъчвала ренесансова сдържаност, а в интериора е имало стенописи и кахлени камини, отдавна унищожени.

"Св. св. Кирил и Методий" 98 - Райна и Димитър Попмиткови
Фотограф: Александър Геров

Ако времето и човешките ръце са заличили много от красотата на сградите по тази тайнствена някак улица, то отворените в последните години малки съвременни галерии, кафенета и заведения успяват да я изпълнят с нова естетика, да й вдъхнат енергията на младото поколение. В няколко бивши складови помещения към южния край на улицата звучи електронна музика, а зад наскоро остъклени стени се вижда модерна живопис и скулптура. Галерия "Червената точка" на ул. "Кирил и Методий" 24 показва в приземния етаж на една модерна сграда колекциите си от смели авторски решения на интериорния дизайн, както и графики, пластики и гостуващи изложби с особени акценти. А тук-там се използват и буквите от кирилицата, оформени според виждането на един или друг артист.

На 24 май тази година ще ги честваме за 196-и път в новата история на България.

Улица "Св. св. Кирил и Методий" е една от най-дългите улици на София. Исторически тя е средище на занаяти, работилници, магазини и пазари, а много, много отдавна и на мостарите – привилегированите пазачи на мостове още по турско време. Мостовете били на тогавашната Владайска река, през която се влизало в София от запад. Драз махала била в периферията на съвсем малкия все още град, но край оживения път към него, благоприятен за търговия. През XVII век преселници отвсякъде - евреи и арменци, българи земеделци, воденичари и овчари - предпочитали да са по-далеч от властта, затова и животът в този квартал бил по-шарен, а духът му – по-неспокоен, изобретателен, потаен. Описан е в мемоарни книги и в романи за София. Елин Пелин и Кирил Христов са предали атмосферата му в стихове – кое за гъдуларя Геле или за мелничаря Спиро, но и за чорбаджията Нено, дето бил купил махалата. Днес, четири века по-късно, алъш-веришът между новите заселници мигранти и "старите софиянци" се вихри с пълна сила, за добро или за лошо.

"Св. св. Кирил и Методий" 82 -80- Никола и Георги Михайлови
Фотограф: Александър Геров

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    lanzz avatar :-|
    lanzz

    Само дето №42 не е проектирана през 1888г. за фамилията Тахови. През 1922г. прадядо ми Лазар и брат му Филип Вангелови купуват парцела на №42, който до тогава е бил нива, каквито са били и всички съседни парцели според нотариалния акт. Къщите-близнаци са построени със сигурност след 1922г.

    Кахлени камини обаче е имало, поне една има оцеляла и до ден днешен.

  • 2
    yko49371775 avatar :-|
    Мариана Христова Мелнишка

    До коментар [#1] от "lanzz":

    Най-вероятно е така, но единствената документална информация, която сме ползвали, е от досиетата на И-тута за паметници на архитектурата. Ако там е въведено неточно през далечните 70-80 год. на 20 в.... Чудесно е, че има някой потомък на първите обитатели, който да ни насочи към по-вярна следа:-) Ще тръгнем по нея при подготовката на разширен вариант на очерка за включването му в сборник!

  • 3
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    Интересна улица и наистина забележителни сгради. Мисля си обаче, че ако тези видно доста заможни хора бяха влагали повече от средствата си за общото благо, комунизмът щеше да срещне далеч по-голяма съпротива спрямо шепата горяни, които се възправят срещу него. Сиреч - нещо кардинално не е било наред в България в навечерието на 09.09.1944 г., за да се случи тази рязка промяна и реално едва след тази дата се усеща подем и то от всички в страната, въпреки че преди това сме били сред първите няколко държави в Европа по стандарт на живот.

    Все пак, хубаво е, че тези сгради са запазени, важно е да се знаят техните истории или най-малкото по-общите факти от миналото им и да се продължи тази традиция с нови къщи в стил сецесион или неокласика. Лично на мен ми харесват, а вярвам и не само на мен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK