Ако доскоро сте попадали на Drekka само онлайн, сега магазинът за кафе, чай и аксесоари се материализира на централна софийска улица, за да предложи селекцията си "от плът и кръв". Това му е и хубавото – ще усетите ароматите и комбинациите, а може да ги пробвате и на вкус. Напитката ще ви приготви бариста Киро, когото вероятно помните от Фабрика Дъга.
За собственика Христо Христов началото на Drekka слага един въпрос, който си задава, докато е в чужбина: "Защо това кафе е по-вкусно от онова, което пия обикновено?" И започва да чете, да се интересува. "Говорих с хората, които го приготвят, с хората, които го продават." Малко по малко се запалва по кафето и неусетно хобито се обръща в бизнес – отново с въпрос: "Защо, след като така или иначе търсим и внасяме кафе за нас, да не го правим и за хората?"
Характерното за т.нар. specialty кафета, каквито се предлагат в Drekka, е, че те са в ограничени количества, вкусът им е различен, защото зависи от реколтата и от изпичането, което пък от своя страна изненадва и самия потребител. "Тези кафета са в малко количество и свършват бързо. Така човек може да опита доста вкусове."
Селекцията и подборът на марки е дело на предварителните проучвания на екипа на Drekka. Започват първо с кафето, чаят идва на втори етап. Официален дистрибутор са на чайовете teapigs, на немските селекционери на кафе The Barn, на шведите Koppi, гърците от Taf Coffe (една от най-добрите пекарни на Балканския полуостров според Христо), на американците от Chemex и от Kalita, на англичаните от Paxton Chocolate, на италианците от Gardelli.
Drekka на исландски означава пия. "Кръстихме магазина така не само защото Исландия е любима наша държава, а и заради отношението, което скандинавските държави имат към кафето и чая. Него искаме да предадем и на хората – чрез продуктите и чрез идеята, че човек винаги да изпитва удоволствие от това, което консумира."
Сега в Drekka всяка седмица се обръща специално внимание на различен производител. "Тази например е Koppi за еспресо; за филтър е един бленд на The Barn, а този за напитките с мляко е от атиняните от Taf Coffe." Организират и работилници, в които показват различни практики за приготвяне на кафе.
Първото кафе на Христо е вкъщи – филтър. Приготвя го за себе си и за съпругата си, смила го и на ръчна мелачка, като цялата процедура му отнема не повече от 10 минути. Но той е горд и с това, че вече е накарал не един или двама души, опитали в техния магазин филтър кафе, да спрат да си поръчват еспресо.
Drekka е на ул. "Уилям Гладстон" 60, работи всеки ден от 10 до 18 ч.
Ако доскоро сте попадали на Drekka само онлайн, сега магазинът за кафе, чай и аксесоари се материализира на централна софийска улица, за да предложи селекцията си "от плът и кръв". Това му е и хубавото – ще усетите ароматите и комбинациите, а може да ги пробвате и на вкус. Напитката ще ви приготви бариста Киро, когото вероятно помните от Фабрика Дъга.
За собственика Христо Христов началото на Drekka слага един въпрос, който си задава, докато е в чужбина: "Защо това кафе е по-вкусно от онова, което пия обикновено?" И започва да чете, да се интересува. "Говорих с хората, които го приготвят, с хората, които го продават." Малко по малко се запалва по кафето и неусетно хобито се обръща в бизнес – отново с въпрос: "Защо, след като така или иначе търсим и внасяме кафе за нас, да не го правим и за хората?"
3 коментара
това е най-скъпото кафе предлагано в София, от Фурначе, Монтекристо и Чъкис примерно по нищо не отстъпват от това на Дрека, предпочитам ги даже пред Дъбов, на половин цена са от тези на Дрека, топ арабики, прецизно изпичане/смилане, интензивен аромат, деликатен крем, вкус, послевкус...
До коментар [#1] от "TAL":
Това не е вярно. Кафето, което продават DREKKA, е много по-добро от това на Чъкис, а и на Дъбов. Идва от пекарни, доказали се по цял свят - The Barn, Taf, Koppi и печелили множество награди.
До коментар [#2] от "Борис":
Аре сега, кви са тия изявления - кое кафе кви награди спечелило? Въпрос на вкус е, а той, вкусът е индивидуален. Подобно на изхвърлянията с вината, че еди-кое си Шато Петрус струвало 10 хил. евра бутилката. Струва на баба ми хвърчилото...