С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

4 23 сеп 2017, 10:52, 23115 прочитания

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Младен Петров | Тбилиси – Горно Омало
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Качен на покрива на своето Mitsubishi Delica, Андро ни уверява, че всичко ще е наред. "Прогнозата за времето е чудесна, а аз не съм взел никакво свинско месо, за да не дразня боговете. Готови сме за път", казва Андро, докато товари провизии, в това число и домашен обяд, приготвен от баба му, на покрива на нашия 4Х4 миниван. "Каква е връзката със свинското", споглеждат се с недоумение пътниците, докато слагат раниците си в багажника.

Пътуваме към Тушети, най-труднодостъпния планински район на Грузия. Разположен на североизток, в съседство с Чечения и Дагестан от другата страна на Кавказ, Тушети е на по-малко от 200 километра от Тбилиси, но нека разстоянието не ви заблуждава. Предстоят ни 7-8 часа път до мистичната област, която усилено продължава да се бори със съвременността.


С 52 села, разположени на повече от 2000 метра надморска височина, Тушети се свързва чрез път със съседната област Кахети, а оттам и с цяла Грузия, едва през началото на 70-те. Абано, най-високият проходим с автомобил планински проход в Кавказ, се простира на 72 километра, изпълнени с резки завои и красиви гледки. И едното, и другото спират дъха. Проходът бързо влиза в списъка на най-опасните пътища в света и до днес въпреки направените подобрения не излиза от него. Каменни свлачища, непредвидими дъждове, превръщащи пътя в хлъзгава кална маса, водопади, пресичащи пътя, и въобще лееща се откъде ли не вода, както и снежна покривка, която затваря пътя за почти 8 месеца в годината, са сред главните причини за челната позиция на Абано в списъка на опасни пътища. Местната традиция да се пие ракия за кураж по време на трудното пътуване не помага.

Илюстрация


В най-високата си точка проходът е на малко повече от 2800 метра над морското равнище. Оттук до Омало, главното селище в региона, ни делят 2 часа. Каменните свлачища след края на миналата зима са толкова значими, че пресичат на две места съпровождащата ни до Омало живописна река, създавайки изкуствено езеро с тюркоазена вода и потопени почти до короната дървета. Тази година вместо в средата на април пътят е отворен едва през юни.

Въпреки изолацията Тушети е неделима част от грузинската история и култура, макар и много малко от грузинците да са го посетили. Областта с население около 100 000 души функционира едва ли не като митическо място в съзнанието на повечето грузинци – красива земя, позната основно от приказките.



Недостъпността на Тушети е и причината, поради която местното население, в основната си част заето с животновъдство, смесва православие с тачени елементи от стари вярвания. Грузия наред с Етиопия и Армения приема християнството като държавна религия още през IV век, но новините стигат със закъснение по тези места. Нещо повече - Тушети, незаселено до IV век, става дом на грузинците, които се противопоставят на приемането на християнството и бягат във високите планини, за да съхранят старите езически традиции.

Съветските планове за построяване на голяма военна база в Тушети, заради които е и прокаран път през 70-те, не се осъществяват, но в Омало една изоставена сграда напомня за този проект. Постройката, предвидена за военни, бързо обезлюдява. Местните разказват, че сградата е построена на свещено място, посещавано за молитви, и базираните тук войници имат индивидуални срещи с "черния дух". След няколко случая на съветски военни, получили психически отклонения след служба в Тушети, и след два неуспешни опита да поддържат сградата пълна базата е напусната.

В момента обаче тече усилен ремонт - бившата база се превръща в луксозен хотел, който предизвиква негодуването на местните. Те разчитат на парите от туристите, които отсядат в техните къщи. Как един луксозен хотел ще повлияе на местния туризъм? И по-важното - какво ще направи "черният дух"?

За местните вярвания свидетелства и един предмет в градината на нашите домакини в Горно Омало, китно селце с къщи, насъбрали се около площада и склона. Големият бял камък не е поставен на централно място в градината за красота - той служи за предпазване от зли духове. Всяка местна къща има по един такъв камък.

Тук се намесва и историята за свинското месо, строго забранено в Тушети. Макар и местните да са християни, вярванията за нечистотата на свинското месо и за това, че то е носител на нещастия, се запазват. "Преди години водих група немски туристи. Планът беше да си направим барбекю и те настояха да им взема свински наденички. Така и направих, въпреки че знаех за забраната. Прогнозата за времето беше чудесна, шест слънчеви дни. Вместо това пет дни не спря да вали, а това се превърна в най-кошмарното ми и опасно пътуване. Наруших правилата, донесох свинско в Тушети", разказва Андро. Вярваме му - това е дванадесетото му пътуване до Тушети това лято.
На пътя, осеян с кръстове и надгробни плочи, маркиращи поредната смърт в прохода, всеки има нужда от късмет. Край надгробната плоча до един от водопадите по пътя са приседнали близки на починалите тук. По грузински обичай те са дошли с кошници, пълни с храна и напитки. Спираме за кратка почивка и получаваме по чаша огнена грузинска ракия ча-ча. Докато надигаме чашите за бог да прости, от надгробната плоча ни гледат лицата на мъртвите, майсторски издълбани в мрамора. Пътят продължава.

Илюстрация


В първата половина на септември движението от високото към ниското вече е започнало. Хубавото време позволява на местните да се спуснат към зимните си къщи в Кахети още преди първия сняг да се появи по върховете след две седмици. По пътя минаваме покрай овчи стада, крави, навигиращи по тесните пътеки със завидна грациозност, и коне, натоварени с местното овче сирене гуда. Наричани от Андро "карго коне", те достигат до определена точка по пътя, откъдето узрялото сирене, носещо стабилен доход на Тушети, се пренатоварва на джип и продължава пътя си към грузинските маси, базари и ресторанти. През следващите няколко седмици движението по прохода ще нараства, но само в посока надолу - през изминалата зима в планината остават само 25 жители на Тушети. Тогава единственият начин да се стигне до Омало е с вертолет, използван да превозва граничари веднъж на месец.

Животът в планината е труден и без двуметрова снежна покривка, заради която през зимата най-сигурният път в селата минава през покривите на къщите. От началото на 90-те с изключение на едно село в областта няма електричество. Правителството отказва да инвестира в нова инфраструктура, която няма да генерира приходи 8 месеца в годината. Така към чистата си храна – благодарение на факта, че Тушети разчита изцяло на местни продукти за изхранването си – местните прибавят и чиста енергия. Върху покривите на каменните къщи - на повече от 200 - 300 години, игриво проблясват слънчеви панели. Там, където енергията от слънцето не е достатъчна, се намесват генератори. Горивото, както всичко останало тук, се носи от ниското. Макар и потънало в зеленина, Тушети няма много обработваема земя, което означава, че вкусните домати и краставици в салатата са изминали същия дълъг и друсащ път като измъчените посетители, които им се наслаждават.

Веднъж преминали прохода Абано, надеждите ни за по-спокоен път бързо рухват. Каменните села на Тушети с магическите високи наблюдателни кули, типични за тази част на Кавказ, са свързани от мрежа от по-малки, но еднакво стръмни и опасни пътища. До село Чешо например стигаме пресичайки буйната река с колата. Мост няма.

В Тушети и до днес конете са надеждно средство за транспорт, използвано както от мъже, така и от жени. Наближавайки Омало, настигаме група местни конници, носещи се свободно по тесния път. Изплувайки от прахоляка, оставен от копитата, разпознаваме група полски туристки - опознаването на Тушети чрез конна езда е популярна атракция. Няколкото проби за внасяне на чужди породи коне в областта завършват с неуспех - за разлика от местните коне новодошлите не мога да се справят със стръмните пътеки и често приключват службата си със счупен крак. А предвид факта, че в Тушети има села, до които не достига дори и импровизираният планински път, надеждният кон е от първа необходимост.

Квавло е едно от тези села. Пътят свършва в съседното село, което означава, че запътилите се към Квавло, например натоварени с продукти, трябва да се спуснат по стръмната пътека, да прекосят водопада по хлъзгавите камъни и отново да се изкачат, продължавайки да стискат найлоновите торби в двете си ръце.

Изглежда така, сякаш цялата история на Тушети се състои в това кой ще успее да заживее на по-високо и още по-трудно достъпно място. По друг стръмен път вечерта стигаме и до Бочорна, най-високото селище в Европа. Намираме се на 2345 метра височина. В селото цари пълен мрак. В тъмнината някой ни поздравява с добре дошли. Бочорна открадва престижната титла от Ушгули, предишното най-високо населено място в Европа, намиращо се в областта Сванети в Северозападна Грузия. Смяната на върха се случва, след като един жител на Бочорна прекарва зимата в селото, с което то става целогодишно обитаемо.

Макар и без електричество, а на много места и без телефонно покритие, всяко село в Тушети има безжичен интернет. За съжаление обещаните 4 камиона за извозване на смет така и не пристигат тук - Андро често спира по пътя, за да направи снимки на изхвърлени сред природата боклуци. Снимките на най-красиво разположените сметища в Грузия ще бъдат изпратени на правителството с молба за бързо разрешаване на проблема.

Други подобрения обаче не закъсняват. Нова програма помага на тукашните жители да рекламират своите къщи и да достигнат до още повече гости, привлечени от техния все по-рядко срещан традиционен начин на живот. В единствения павилион, които виждаме по пътя, се продават бисквити, цигари и две бутилки местна "Кока-Кола".

Традиционният начин на живот включва и медицина - ако местните билкари и народни лечители не са в състояние да помогнат, единствената фелдшерска помощ е достъпна в Омало. За всяко друго посещение на лекар местните трябва да пътуват 4-5 часа до Телави, главния град в съседната област Кахети.

Не е ли строителството на асфалтови пътища, колкото и да е скъпо, единственото решение на проблемите на местните жители? Сванети, конкурентната на Тушети високопланинска област, от десетилетие се радва на нов път, свързващ главното градче Местиа със Зугдиди в ниската област Мегрелия, благодарение на който продължителността на пътуването е намалена наполовина - три часа. Пътят и новото летище, проектирано от немското студио J. MAYER H. Architects, автори и на други футуристични сгради в градчето, бързо превръщат Местиа в значим туристически център, активен и през зимата като ски курорт. И въпреки че за да достигнете до много от селата в Сванети, в това число и до Ушгули, все още се нуждаете от мощен джип, едно от новите кафенета в Местиа предлага flat white, направено от хипстър бариста.

Дилемата flat white или турско кафе добре отразява промените, пред които е изправена Грузия, любима държава на безброй автори, изпълващи през последните години страниците на издания като New York Times, Guardian, Financial Times, Wall Street Journal и Vogue със статии, възхваляващи всичко от храна и вино до дизайн и природни забележителности. Ефектът не закъснява. С всяка изминала година Грузия отбелязва значим ръст на туризма, позиционирайки се успешно както сред по-консервативни посетители от Близкия изток, така и сред градски foodies и авантюристи с раници от цял свят.

Докато летището в Тбилиси става все по-натоварено, а в столицата се строят 4 петзвездни хотела, ще съумее ли Грузия да запази първоначалния си облик? Съдейки по Тушети, където отскоро започнаха да се появяват първите по-големи групи посетители, отговорът е успокоителен.

Ушгули, второто най-високо село в Европа, обаче и без път вече е пълно с туристи. Какво ще стане, ако пътят бъде построен? Пътят, макар и удобство, е и заплаха за съхранението на местните традиции. Андро, нашият гид, чието сърце е разделено на равни части между Тушети и Сванети, е против построяването на пътища, "за да може Тушети да остане това, което е".

През последните години все по-често се говори и за строителство на летище в Омало.

Четири часа по-късно сме в Кахети. По всичко личи, че грузинското лято, поне в ниското, няма никакво намерение да си тръгва. След по-малко от месец последните жители на Тушети ще поемат по прохода Абано, оставяйки планината зад гърба си. Дългият зимен сън на Тушети започва.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведска маса в гората 4 Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

18 окт 2019, 4011 прочитания

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 6343 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Old is New

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10