С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

3 31 дек 2017, 8:45, 15259 прочитания

RIP: Тъй нареченият мой бизнес

Кратките истории на няколко места, които харесвахме, и важните уроци според техните собственици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Първо в "Петък" за по бира-две, после на концерт в Mixtape 5

Радослав Мирчев и Кирил Чешмеджиев стоят зад две от най-популярните и дълголетни заведения в София

9 фев 2018

Свободно съчинение

Ново заведение за салати разнообразява опциите за бързо ядене

26 фев 2016

UVU

Ново заведение за сандвичи от цял свят

11 сеп 2015
Mosaïk

Заведението отваря през май 2017 г. През октомври е затворено. Пълното му име е Mosaïk Comfort food. Интересно е, че на "Оборище" 17 винаги е имало ресторант/кръчма. През годините там са се помещавали "Мелник", "При Лаци", сладкарница "Синчец", "Колибри", Cabra, Nest. И колкото повече напредваме във времето, толкова по-често стават смените. Това, изглежда, вече е накарало някои хора в квартала да го наричат "трудно място".

Ето какво написахме в "Капитал" тогава: "Подреди се интересна квартална мозайка и е любопитно да наблюдаваме развитието на новата симбиоза: как ще се впише подобно бистро между две трудно сравними, но вече напълно разработени места: новия "Хлебар" и старата месарница "При Руска".

"Никога, никога не бива да се подценяват човешкият фактор и случайността. Ето, още в началото имахме случай на порязване на пръст и скъсано сухожилие, а малко след това колега падна и си счупи петата. Така изведнъж се оказваш с двама души извън строя", разказва единият от съсобствениците на бистрото, Орлин Дамянов.

А това се превръща в истинска драма, особено на фона на болезнения проблем "персонал". Ако трябва да сме по-точни - на липсата му. "Мисля, че всички в този бизнес ще се съгласят, че това е болна тема. Дори не говоря толкова за липсата на професионализъм, колкото за липсата на желание. За повечето сервитьори например това не е професия, а някакво временно пребиваване."



За Дамянов регулациите, контролът, проверките категорично не са проблем. "Бумащината е навсякъде. Продаваш храна на хората. И затова трябва да си суперотговорен. Във всеки един момент трябва да знаеш всеки продукт откъде идва и как се съхранява. Затова и нямам нищо против честите проверки."

Опитът и наблюденията на Орлин Дамянов до момента са го убедили най-вече, че обясненията за успех или не при всяко предприемачество трябва да се търсят първо в самата му концепция и организация, а крайната дума винаги има пазарът:

"Извън всички конкретни проблеми, каквито има във всяко ново място, смятам, че тапас културата е все още непопулярна и нехаресвана формула у нас. Да изпиеш чаша-две вино с едни скариди тук, да отидеш на следващо място за още една или две с маслини - това е нещо, което не работи тук. Просто в момента няма пазар за нея."

"Радио кафе"

Въпреки че "Радио кафе" не съществува от четири години, клиенти все още продължават да се обаждат за резервация. Симпатичният бар с живи изпълнения на групи и запомнящи се партита продължава да живее в сърцата на редовните си посетители. Те някак си не успяха да превъзмогнат затварянето му и не проявиха интерес към новия клуб, който се появи на негово място – Trip ten. Това заведение не издържа и една година и затвори, а в момента на същия адрес под Моста на влюбените се помещава бар Switch.

Аделина Каспарянова, собственичка на вече несъществуващото "Радио кафе", споделя, че и до днес фенове честитят рождения ден на бара на фейсбук стената му и питат кога пак ще отворят. "В един момент стана много трудно да се поддържа този бизнес. Спъваха ни няколко основни неща като нелоялната конкуренция или наемодателят, който, като видеше, че ни върви, решаваше да вдига наема." След въвеждането на забраната за пушене на обществени места Аделина Каспарянова прибира пепелниците и изкарва пушещите навън. Но много други заведения не са толкова добросъвестни и не спазват закона, съответно, клиентите пушачи предпочитат да ходят там.

Локацията на заведението – точно под Моста на влюбените до НДК по принцип би трябвало да е идеална за бар, защото наблизо няма жилищни сгради. "В петък и събота, точно когато имахме най-много посетители, започнаха да идват полицаи за проверка по "анонимни сигнали", че пречим на някого с шумните партита. Предполагам, че това са били конкуренти", казва Аделина.

Според нея хората често започват бизнес с една нагласа, представяйки си нещата по определен начин, а реалността е съвсем друга - "в началото, когато исках да имам бар, си мислех, че това ще е голямо забавление и че ще ми е добре, без значение дали изкарвам пари, но всъщност работата е страшно много".

Бюрокрацията в България води до абсурдни ситуации, най-трудно е, когато човек иска да е изряден и да прави нещата по правилния начин. Разрешителните за такъв тип заведение са безкрай: едното може да се извади чак след като имате друго. "Няма информация, никакво съдействие. Питах официално как да пускаме касови бележки на благотворителен базар, организиран в бара, и получих отговор месец след събитието", разказва Аделина.

Българите са особени клиенти – "искат всичко да им е ново и по възможност лъскаво и луксозно, получавали сме оплаквания за столове, маси, елементи от обзавеждането. Доста е странно в сравнение със заведенията на Запад, където има пъбове и барове с мебели на по сто години, те си имат своята история".

Аделина потвърждава често повтаряното наблюдение сред българските предприемачи, че у нас е почти невъзможно да намериш свестен персонал. А това са хората, които общуват с клиентите и са лицето на мястото. "Изключително трудно се проследява нивото на обслужването и всичко останало, свързано с персонала. Това може да съсипе цялата концепция и бизнес. Цяла една инвестиция или мечта може да бъде разрушена в рамките на минути от някой сервитьор, който дори не смята да работи тук повече от месец-два."

"Супер купа"

След затварянето на "Радио кафе" в началото на миналата година Аделина Каспарянова прави място за здравословно хранене – салатен бар, от който клиентите сами си избират съставките. В "Супер купа" на Малките пет кьошета се предлагаха още супи и здравословни напитки. Идеята е добра, попада в нишата за здравословно хранене, която тепърва се запълва – това лято в София се появиха подобни заведения от франчайз веригата Salad Box. "Може би не оставихме достатъчно време на "Супер купа" да се разгърне, след половин година продадохме бизнеса, а новият собственик смени концепцията. Но разходите по наем, режийни и заплати бяха големи. А и мисля, че не бих отворила пак заведение за хранене, струва ми се досадно."

В момента Аделина Каспарянова гледа двегодишното си дете, учи интериорен дизайн и следващият й бизнес най-вероятно ще бъде свързан с новата й професия.

Съветите, които Аделина с готовност споделя, изхождайки от личния си опит, са съвсем практични:

1. Направете хубаво проучване – ако сте се сетили за нещо, което ви се струва много гениално или оригинално, проверете дали някой друг не се е сетил преди вас. Проучете дали вече не съществува нещо подобно.

2. Когато избирате мястото, задължително проверете документите и какъв е статутът на помещението и може ли да се променя. Възможно е там досега да е имало магазин за дрехи, но изискванията за заведение са различни.

3. Не се стеснявайте. Не трябва да ви е неудобно да се пазарите, да преговаряте, да отстоявате позицията си. Може да намерите перфектното място, но обявеният наем да е твърде висок за вашия бюджет. Питайте, преговаряйте, понякога ще се изненадате колко отстъпки са склонни да направят собствениците.

4. Онлайн търговията се развива много бързо. Ако отварям магазин днес, ще го направя първо онлайн. Спестяват се всички разходи за наем, ток, парно, заплата на постоянно присъстващ човек. И чак след сигурния успех на онлайн магазина бих отворила физически.

Uvu

Uvu отваря през септември 2015 г. Продават бизнеса през миналото лято.

Концепцията на Uvu е околосветско пътешествие през сандвичи. Тя е на Ву Нгуен, познат от участието си в Master Chef. Идеята му е да създаде място с образцова street food. Концепцията е ясна, нишата - празна. Само тук можеше да се опитат бан ми, торикатсу, качоро куенте, фили чийз стек или вада пав.

Проектът започва с екип от пет души - двама касиери, двама готвачи и самият Ву Нгуен. Началото е обещаващо.

"От самото начало имахме редовни клиенти. Помня, че един човек идваше всеки ден в продължение на три месеца", разказва Ву. Преобладаващите клиенти били мъже между 20 и 40 години, "неконсервативни хора, пътуващи, които вече са чували и опитвали тези сандвичи по света", също и далеч от философиите за здравословното хранене. Мястото предлагаше питателни сандвичи, повечето с месо.


С времето обаче става все по-трудно с персонала. След първоначалното въодушевление става ясно, че да си готвач е трудна професия. "По 12 часа си на топлина и миризми, освен това няма разнообразие. И изобщо трябва да кажа, че с персонала е ужас. Три месеца обучаваш някого, после идва лятото и той изчезва да работи на морето. Помня, че лятото беше ад."

Друг проблем за Ву са купищата регулации, бюрокрация и постоянните проверки. "Вярно, че бюрокрация има навсякъде. Но проблемът тук е липсата на информация. Просто няма място, откъдето можеш да се информираш за всичко накуп. Освен това има противоречащи си правила. Като цяло ги смятам за доста поостарели, някои - за абсурдни"

Съседите също се оказват негативен фактор за бизнеса. Оплакванията за шум и миризми са през цялото време и се превръщат в истински тормоз. От своя страна Ву разполага с всички разрешителни за дейността, която упражнява, както и разрешение да работи до 10 ч. вечерта, а всъщност е затварял още в 8 и половина.

"Може би най-основният фактор за решението да приключим с този бизнес беше, че всъщност имам друга професия и готвенето ми е хоби. Нямаше как да се раздвоя. Едно място за хранене изисква през цялото време да си там, на място. Иначе нещата веднага се разпадат. В случая се искаше много повече от мен, включително да измислям и разработвам нови сандвичи, това беше динамична концепция. Може би, ако бях успял да си намеря заместник, сандвичарникът щеше да съществува и сега."

Въпреки че в един момент е имало падане на продажбите, Uvu не е бил на загуба. Но един ден заедно с жена си Ву взима решението да се раздели с него. "И до ден днешен получавам мейли, в които ме питат дали няма да отворя Uvu отново. Въпреки това мисля, че все още българският вкус е консервативен. По света места като Uvu може с лопата да ги ринеш, тук няма нито едно. Въпреки това съм оптимист. Може би след десетина години ще бъде пълно с най-различни Uvu."

"Къщура"

"Къщура" беше доказателство, че само на мускули - без инвестиции и от нищо - мога да направя бизнес. Използвах фантазията си и подръчни материали, за да създам красиво място, което да стимулира децата да използват творческия си потенциал", казва Магдалена Митева, известна като Lumagi. Вълшебната къща за детски игри, партита и рождени дни, която отвори врати през 2014 г., вече не съществува.

Покрай малкото си дете Магдалена ходи на редица рождени дни в кичозни детски клубове и стресната от местата, на които децата би трябвало да се забавляват, решава да създаде нещо съвсем различно. "Нямаме пари, добре, но имаме боклуци, посуда и покъщнина и така се ражда птица от чорап и ток, влакче от стари куфари, море, лодка в двора" – така тръгва различното място за отдаване под наем за събития "Къщура". Магдалена Митева е завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ и силата й е именно във вдъхването на живот на куклите. "Според мен българите трябва да създаваме оригинални неща с това, което имаме около себе си, и съответно да правим бизнес с тези наши си локални идеи, а не да копираме и привнасяме всичко отвън. Деветдесет процента от предприемачеството се проваля именно защото е копие."

Lumagi залага на оригиналната идея, както и на две много важни според нея неща: първото е отговорно ползване и пълно доверие – иначе казано, никой не надзирава посетителите какво правят. Те си празнуват рождения ден, а тя се появява, когато са приключили. Второто – развиване на въображението, тоест без аниматори за децата. Тези нейни принцип са приети радушно от някои родители, но други не могат да свикнат. "По навик търсеха някой да забавлява децата им, не вярваха, че е добре да пуснат децата на воля да изучават къщата, за да разберат сами как могат да играят в различните кътове."

Не всички възприемат и решението й клиентите сами да почистват след себе си – някои искат да празнуват и да не се занимават повече. "Не им слагах ограничения като в детските кътове по моловете какво да носят, но условието беше да изчистят след себе си."

Къщата, в която започва бизнеса, е стара и взета под наем – "след като прочете статиите за откриването на "Къщура", собственикът започна да прави сметки колко взимаме за празнуване на рождени дни и реши да вдигне значително наема". Освен хазяите Магдалена усеща и завистта на съседите си, които, вместо да се радват на красиво преобразения двор, негодуват.

"Нямам бизнес нюх. Целта ми беше да създавам, да творя, а някой друг да развие идеята като бизнес", казва Магдалена.

Уморена от поддръжката на къщата, Магдалена решава да закрие "Къщура". "Работи ми се с хората, които са минали през всички тези трудни моменти като Прехода, защото това е мъдрата публика." Идеите й не спират и ръцете я сърбят – "ако някой ме извика и иска да преобразя една от всички тези стари къщи в центъра на София, които евреите някога са дарили на общината, когато са напускали България и сега същата тази община чака да се разрушат, веднага ще се отзова". Така или иначе все още й се обаждат за резервации.

Съветите на Магдалена Митева, изведени от нейните начинания:

1. Не гледайте в интернет – няма значение дали на някого вече му е хрумнало подобно нещо, вие ще го направите по ваш си уникален начин. Например, когато започнах да правя обеци от копчета, много хора ми казаха, че вече се произвеждали такива масово, но аз ги правех с конец по средата, за да изглеждат все едно са зашити за ухото. Малък, но ключов детайл.

2. Обяснявайте, особено ако предприемачеството ви е свързано с творчество. Може да ви се струва очевидно какво сте искали да кажете или как е възникнала дадена идея, но невинаги е така. Хората са различни и мислят по различен начин. Имах магазин за бижута от рециклирани материали на ъгъла на ул. "Гурко" и ул. "Шишман" и Ивайло Пенчев от "Уолтопия", който ми е приятел, ме посъветва като страничен наблюдател да слагам пояснения. Например "направих тази диадема от извита релса на детско влакче".

3. Пробвайте, проваляйте се и пак пробвайте.

4. Доверявайте са на хора с бизнес нюх.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Албания - балканска приказка Албания - балканска приказка

Красота и изненада отвъд клишетата на 600 км от София

19 окт 2018, 18726 прочитания

Ново място: Kulture Knot Ново място: Kulture Knot

Барът акцентира върху културни събития – представяния на книги, прожекции на стари и нови филми, дискусии

5 окт 2018, 77428 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Ibeco

Ibeco е шоурум, посветен на кафето, чая и виното

Сезон 2019: Лоукост дрехите идват

Германската KiK и полската Pepco искат да превземат ниския сегмент със съответно над 100 и 60 магазина

Костадин Паскалев: Не съм опозицията, аз съм позицията в БСП

Членът на националния съвет на партията пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Първият човек"

Човешката страна на героя през перфектно кино

Ново място: Simple

Менюто съдържа вече отдавна превърналите се в световна класика италиански специалитети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, DHL откри нов логистичен център за 10 млн. евро, чуждите инвестиции намаляват през август, bTV с 85% ръст на печалбата за тримесечието

Емисия

DAILY @7AM // 22.10.2018 Прочетете