RIP: Тъй нареченият мой бизнес

С изключение на мозаик, при останалите само от няколкото думи си личи, че просто собствениците на бизнеса не само не са разбирали достатъчно от сферата, в която работят, но са им липсвали и ключови качества за предприемачи - мотивация, упоритост, гъвкавост.

От някои от местата имам лично впечатление. Сандвичите на Ву бяха блудкави на вкус - продаваш екзотика, ама без подправките... не става така. Освен това за една година почти не ги смениха - в тази концепция трябва да сменяш менюто всеки месец. Къщура беше скучно за децата, беше правено да се кефят родители хипари, а не да се кефят деца. Мозаик беше много вкусно и само за тях ми е жал, че не работят. Но определено имаха проблем с неадекватен персонал (проблем за повечето заведения в БГ)

[quote#1:"Батков-вън"] неадекватен персонал[/quote]
Еми за тия пари = толкоз...
Идете в Залцбург.. например... еталон за обслужване.. те обичат да ви направят усмихната.. независимо дали е семеен или голем бизнес..
О, и тази година закона гласи, че собственика решава дали да се пуши или не в части от заведението.
Най старият ресторант в Европа е там..
Селофия би била хубав град.. без Прас, Доган и тн. крадократи... но затова е нужно администрацията да се пръсне из страната.. Концентрираната крадокрация и рентиерите водят до град от селски тип, който само миже да води до .. омерзение.. независимо от добрите идеи или намерения..
Ако беха лафки, никой досега и гък....

"в началото, когато исках да имам бар, си мислех, че това ще е голямо забавление и че ще ми е добре, без значение дали изкарвам пари, но всъщност работата е страшно много"

"всъщност имам друга професия и готвенето ми е хоби. Нямаше как да се раздвоя. Едно място за хранене изисква през цялото време да си там, на място."

Всеки, който отваря заведение, е добре да хубаво да си помисли върху казаното от хора, които като него са си представяли, че да имаш заведение е забавно.