С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

8 19 яну 2018, 15:50, 53150 прочитания

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Мароко винаги е било голямата ми мечта. Тя се сбъдна, когато за миналогодишния си рожден ден получих буркан със събрани пари за билет и антикварна карта на Мароко.

Заедно с още трима приятели решихме да обиколим Мароко с кола под наем, по маршрут от северната до южната част на страната. Искахме да видим пустинята, океана и да минем през Атласките планини.


Подготовката. Определихме датите на нашия престой спрямо два фактора - искахме да избегнем най-горещите месеци в Мароко, но да удължим българското лято. Също проверихме кога се пада Рамадан, защото тогава почти нищо не работи. Така избрахме ноември.

Виза за туристическо посещение в Мароко не е необходима, но трябва да проверите докога е валиден паспортът ви - изискването е оставащият срок на валидност да бъде не по-малко от 6 месеца.

Билетите. Пуснахме търсачката за най-достъпни оферти и си намерихме билети за по-малко от 300 лв. за човек (с чекиран багаж само на връщане).



На отиване летяхме от София до Милано (Малпенса), оттам направихме трансфер до летище Бергамо (Милано) същия ден, и оттам Бергамо – Фес. Обратно маршрутът ни беше Маракеш – Мадрид, с нощувка в Мадрид, и оттам към София. Към Мароко пътувахме само с ръчен багаж с идеята на връщане да си купим куфар или сак, който да напълним с подаръци и традиционни дрехи. Бяхме решили, че поне веднъж по време на пътуването ще си търсим обществена пералня.

Нощувки. Месец преди тръгването резервирахме хотели и Airbnb, защото не искахме да рискуваме и нещо да се обърка. Почти всеки ден щяхме да сме на различно място и времето и гладкото протичане на плана беше от съществено значение.

Мароканските жилища, предлагани в Airbnb, са риади - еднофамилни сгради, които масово, особено в близост до по-туристическите места, са превърнати в къщи за гости. Решихме да редуваме добри хотели, макар не толкова скъпи (около 250 лева за нощувка; в Маракеш и в хотелите по морето е по-скъпо - около 400 лв.), с традиционни риади (около 120-150 лв. на нощ общо за цялото място, което поема четирима).

Другото, което искахме задължително да опитаме, беше разходка с камили в пустинята. Спряхме се на www.cameltrekking.com и резервирахме най-обикновен преход на стойност 40 евро на човек.

Колата. Резервирахме кола под наем за 9 дни. Избрахме нискобюджетна, с 5 врати. За деветте дни преданото Peugeot 208 ни струваше около 900 лв. Цената на бензина е като в България.

Пътища. Изминахме общо около 3000 км. Като цяло пътищата са в добро състояние, с малки изключения. В големите градове трафикът е натоварен, извън тях ограничението е от 60 км/ч, което не бяхме предвидили при предварителното изчисление на времето за придвижване. Важно е да сте нащрек през цялото време за пешеходци, деца, които си играят, мотопеди, велосипедисти, магарета, натоварени с, хора, посуда и какво ли още не. Селата са разположени близо едно до друго и са доста оживени.

Език. Основните езици, които се говорят в Мароко са арабски, берберски, френски и испански, като освен арабския френският е основен. Не беше трудно да общуваме с местните и с базови фрази на английски, но всички бяхме благодарни, че имаме френскоговорящ в компанията.

Валута. Марокански дирхам (MAD). Един дирхам е 0.17 лева. Трябва да се има предвид, че законът не допуска да се внасят (или изнасят) повече от 2000 MAD. Добре е туристът да носи повече пари в евро, отколкото дирхами. Чейндж бюрата не са най-добрият вариант за обмен на пари, за предпочитане са известни банки.

Храната. Тук срещнахме леко разочарование, защото мароканската кухня се оказа не толкова разнообразна, колкото очаквахме.

Едно от традиционните ястия, които се срещат навсякъде, е таджинът (във всичките му разновидности – с пиле, с телешко, вегетариански таджин и други). Името му идва от традиционния съд, в който се приготвя, подобен на нашето гювече. Представлява комбинация от различни задушени зеленчуци с месо. Другите типични неща в менюто са супата харира, най-често доматена с нахут, кус-кус, мароканска салата (ситно нарязани домати и магданоз). Почти във всеки ресторант поднасят комплименти - маслини в зехтин с подправки, пикантни сосове и царевични питки.

Типичната берберска закуска се състои от прясно изцеден сок от портокал, царевичен хляб, омлет, маслини, зехтин, мед, поднесени в красиви керамични съдове.

Няма как да не споменем две неща – чаят от мароканска мента, който местните на шега наричат берберско уиски, и фурмите, които се срещат навсякъде по финиковите палми.

Все пак за желаещите алтернатива има доста западни ресторанти. Трудност срещнахме единствено при намирането на хубаво (по нашия вкус) кафе, особено капучино. Същото се отнася и за бирата и въобще алкохола, чиято употреба не е позволена от религията. Ако търсите упорито, ще намерите, разбира се, но цената е доста висока.

Сувенири. Те са на всяка крачка, предлагани от настървени търговци. Неминуема част от преживяването е и пазарлъкът. Цените търпят промяна във всеки един момент, каквато и да е стоката, но за да се пазариш с местните, се иска голям талант. Мароко е световноизвестен производител и износител на арганово масло, както и на кожени изделия. Някои от нашите любезни домакини ни предупредиха да внимаваме с покупката на арганово масло, защото често се случва да продават зехтин за арганово масло. Цената на истинското арганово масло е висока. Ние избрахме да купим масло и козметика от сертифициран женски кооператив, за да сме сигурни в качеството. Ръчно изработените предмети, подправките и мароканската керамика са чудесна идея за подарък.

Бюджет. Разумният бюджет на човек за едно десетдневно пътуване, който включва всичко (самолетни билети, нощувки, кола под наем, храна, джобни) е около 2200-2500 лв.



Нашето пътуване из Мароко:

Ден 1

Пристигнахме във Фес късно вечерта. На летището, преди паспортния контрол всички туристи трябва да попълнят кратък формуляр, който представят на граничните полицаи. На гишето се слага печат – номер, който трябва да пазите, защото ще ви е нужен при всяко чекиране в хотел/airbnb.

Във Фес имахме предвидени две нощувки в риад (къща за гости). Собственикът се беше погрижил да ни организира такси до входа на медината. Там ни посрещна Дрис – възрастен мароканец, който стопанисва риада. Човекът не говореше английски, но ни упъти до къщата през лабиринта от пътеки - най-голямата медина (или стар град/пазар) в Мароко. Атмосферата на площада в 11 вечерта и сенките по улиците леко ни притесниха, но веднага щом влязохме в риада, магията му ни плени. След като ни показа стаите, Дрис ни заведе на терасата, откъдето се откри гледка към цялата медина. Предложи ни чай и сладки – жест за добре дошли.

Ден 2

В стария град на Фес се намира една от най-известните и най-стари джамии в източния свят – "Карауин". Местните хора твърдят, че тази джамия е била първият университет в света. В Медината са представени различните марокански занаяти. Кожухари, обущари, калайджии, тъкачи, месари и други излизат рано по улиците да предлагат своите услуги.

Ден 3

След втората нощувка таксиметровият шофьор ни закара до летището, откъдето взехме колата под наем. Тръгнахме от Фес на север, посока Синия град – Шефшаоуен. Пътят до там беше 200 км, които взехме за 3 часа и 20 мин.

Разположен на южния склон на планината, целият град е боядисан в синьо и бяло. Интересното е, че тук боядисват само жените. Някои казват, че синьото е духовен цвят за мюсюлмани и евреи, други обясняват, че това е в знак на почит към небето и водите по тези земи. Има и версия, че тази комбинация от цветове прогонва комарите.

Най-добре ще прекарате деня си, ако просто се разхождате по улиците. Като атмосфера този град ни се стори най-привлекателен и релаксиращ. Понеже е стъпаловиден, колкото по-високо се изкачвате, толкова по-обаятелна става гледката. Навсякъде има дюкянчета. Горещо препоръчваме ресторант Lala Mesouda, на който попаднахме съвсем случайно. Много разнообразно меню, всичко е домашно приготвено на момента.

Ден 4

От Шефшаоуен поехме югозападно към океана. Решихме да нощуваме в Ел Жадида. Този ден прекарахме предимно в пътуване (440 км за 6 часа). В къщата за гости, разположена в стария град (португалска крепост от XVI век), домакинът ни посрещна много мило и ни посъветва как да организираме маршрута си до следващата дестинация, без да пропускаме крайбрежните курорти по пътя.

Ден 5

Станахме по-рано, за да закусим и да имаме време да разгледаме крепостта. После тръгнахме към дестинациите, препоръчани от нашия домакин. Последвахме съвета му да хванем живописния път край морето, вместо да се движим по магистралата. Минахме през Сафи, където решихме да опитаме стридите, предлагани от местни рибари. Понеже имахме запазена нощувка в Тагхазут (на 400 км, или 5-6 часа от Ел Жадида), спряхме да починем и да хапнем в Есауира – музикалният град на Мароко.

Там влиянието на африканската култура е осезаемо. Градът е осеян с музикални магазинчета, хората са подчертано дружелюбни, има доста хипита. Получихме и няколко покани за музикални събития вечерта. В търсене на ресторант се натъкнахме на La maisson du cinema, хотел-ресторант с изискан интериор и страхотна тераса, където изпратихме залеза. Оттам продължихме към Тагхазут - известна сърф дестинация в Мароко. Крайбрежното градче привлича много чуждестранни туристи, включително от Австралия и Америка. Зарадваха ни малките мароканчета, които караха скейтбордовете си боси.

Ден 6

Преди да заминем, в социалните мрежи случайно ми беше попаднала презентация на двойка пътешественици, които бяха обиколили Мароко. Сред препоръчаните от тях места беше едно райско кътче в близост до Тагхазут. Райската долина или Paradise valley се намира на 34 км източно от Тагхазут (40-ина минути с кола). Този оазис представлява палмова гора, опасана от река Тамрат (Tamrhakht), извиваща се като змия сред скалите. Въпреки безлюдния профил на района находчивите търговци са намерили начин да печелят от това райско кътче - тук са опънати тенти тип летни барове, в които се предлагат фрешове, чай, сладки и други. И тажин, разбира се. Прекарахме там 2-3 часа, след което продължихме на юг към Агадир.

В Агадир се разходихме в новата част на града, покрай марината. Планът ни беше да оставим дрехите си на обществена пералня и междувременно да хапнем. Заведението, в което седнахме, се казваше Les blancs - добър ресторант с испанска кухня на плажа, в който най-накрая успяхме да намерим бира! Не се поколебахме да дадем 6 евро за малка наливна. Гледката към океана беше безценна. След като си взехме прането, тръгнахме отново на път.

Сиди Ифни се намира на 3 часа (или 170 км) южно от Агадир. Искахме да нощуваме точно там с идеята да видим плажа Легзира. Имахме запазени стаи в Logis La Marinе – малък семеен хотел, собственост на белгийци, които от години живеят в Мароко. Беше сравнително по-скъп от останалите хотели в мароканското ни приключение, но това беше и хотелът, който харесахме най-много. Освен че домакините бяха извънредно мили, къщата имаше изключителен интериорен дизайн и вътрешна градина.

Ден 7

Станахме рано за закуска, разгледахме набързо центъра на Сиди Ифни и потеглихме обратно на север към плажа Легзира, само на 15 минути път с колата. Този плаж е известен с гигантските си естествени образувания, наподобяващи арки или порти. Някога те са били две, но през септември 2017 г. едната структура се срутва. Там океанът изхвърля и много интересни, разноцветни камъни по целия плаж. Джипиесът ни отведе по черен път директно до скалите. Слизането до плажа по скалата е стръмно и опасно, но това е част от преживяването. В крайна сметка успяхме да спестим времето, нужно за достигането до тази скала от близкото селце Легзира. За съжаление нямахме много време да се насладим, защото следващата ни дестинация Уарзазате (наричан понякога грешно от туристите Варзазат), или Портата към пустинята, беше на 500 км източно – разстояние, което ние взехме за 7 часа и половина.

Ден 8

Уарзазате е известен не само като входа към пустинята, но и като гигантска снимачна площадка за много западни филми. В стария град риадите са направени предимно от глина или кирпич и самото разположение на селото върху скалистите хълмове впечатлява не само туристи, но и кинематографи. Местните търговци, предлагащи бижута, килими, кожи и други, обичат да разказват за филмите, в които са участвали. Някои от по-известните филми и сериали, снимани там, са "Лорънс Арабски" (1962), "Джеймс Бонд – Живите светлини" (1987), "Гладиатор" (2000), "Небесно царство" (2005) и Game of Thrones (2011). Задължителната за посещение забележителност в Уарзазате е Касбата Таурирт – дворец– крепост, направен изцяло от глина.

Илюстрация


По обяд продължихме още по на изток към пустинята Сахара. Нощувка си запазихме в хотела касба Auberge De Charme – Les Dunes D’or малко извън Мерзуга (последния град преди пустинята). Джипиесът показваше, че пътят ни от Уарзазате до Мерзуга е 370 км, или около 5 часа. Тези 5 часа път бяха абсолютно пленителни – имахме усещането, че нашето "Пежо" 208 е всъдеход, който се движи по повърхността на Луната. В един момент бяхме дотолкова улисани от красотата, че ни спряха полицаи с камера, защото бяхме превишили максималната разрешена скорост от 60 км/ч с 10 км/ч. За това нарушение платихме 30 евро глоба. Имайте предвид, че органите на реда тук са много строги, но и приятелски настроени. За разлика от медината, в такива ситуации човек не бива да се пазари.

Въпреки инцидента с глобата това си остана любимата отсечка на нашия шофьор.

По пътя срещахме много хора, отбили встрани, за да се молят. Пристигнахме късно вечерта. Персоналът ни посрещна топло, с чай, сладки и берберска жива музика с тарамбуки, в която ни поканиха да се включим.

Ден 9

Събуждането беше като в приказка - отваряш очи, излизаш на терасата и си в пустинята. Закусихме и в 11 часа ни посрещна момчето, което трябваше да е организирало преход в пустинята с камили. Той ни натовари в джипа и ни закара до друг хотел касба, където да убием време до потеглянето с камилите в 16:00 ч. Следобедното тръгване е планирано така, за да успеят туристите да изпратят слънцето от дюните – атракция, която наистина не е за изпускане. Таксата от 40 евро на човек включваше паркинг, вода, стая за почивка или душ, вечеря и шоу (отново берберска музика) под звездите, две разходки с камили – една по залез слънце към лагера в пустинята и една на изгрев, на път обратно към хотела, плюс, разбира се, палатка за нощувката. На сутринта ни чакаше закуска в хотела.

От многото предлагани варианти това беше един от базовите пакети с една нощувка. В близост до нас имаше и лагер с луксозни шатри със собствена баня и тоалетна. Тук е важно да отбележим, че резките температурни промени в пустинята са реалност и вечер става наистина студено. Носете си топли дрехи.

Ден 10

Нашият бербер водач ни събуди в 5:15 ч. сутринта, за да тръгнем към дюните, където да посрещнем изгрева. За прехода рано сутрин човек отново трябва да бъде добре облечен. Неслучайно местните наричат Мароко студена страна с топло слънце.

В 8 часа сутринта вече бяхме обратно в хотела и се подготвихме за дългия път, който ни чакаше до Маракеш (560 км северозападно, или около 9 часа път). Спряхме за почивка и обяд отново в Уарзазате. За да разнообразим маршрута в обратната посока, избрахме по-южния път към Глинения град. Гледката отново беше като от друг свят, а точно преди Уарзазате Анти Атласките планини ни омагьосаха с красивите си каньони. След кратката почивка в Уарзазате продължихме на север към Маракеш. Единственият път през Атласките планини беше с много завои и в ремонт, което ни забави още повече. За съжаление не успяхме да видим много от планините, защото вече се стъмваше. Пристигнахме късно в Маракеш, където също бяхме избрали по-скъпо място за отсядане – хотел Lawrance d’Arabie в новия град.

Ден 11

Този ден решихме да се наспим подобаващо и след това да отидем до новооткрития музей на Ив Сен Лоран. "Това не е просто пространство, в което са събрани работи на Ив Сен Лоран, а своеобразен храм, издигнат в чест на изкуството и висшата мода", както гласи брошурата. В близост се намират градините Мажорел и къщата, където големият дизайнер е творил и получил вдъхновение за много от колекциите си. В тази къща сега се помещава музей на берберско изкуство, история и традиции.

Върнахме колата и се отправихме на пешеходна обиколка из улиците на новия град в Маракеш. В близост до нашия хотел се намираха внушителните сгради на операта и гарата. Новият град в Маракеш доста прилича на големите космополитни градове. Същата вечер решихме да оставим нашия изморен шофьор да си почива и ние, три момичета, да излезем по женски и да се докоснем до нощния живот на Маракеш. Консултирахме се с рецепциониста дали е добре да излизаме късно вечер само момичета и той, леко засегнат, ни отговори, че все пак живеем в XXI век. Хванахме такси и след като договорихме цената, т.е. смъкнахме я почти наполовина, озовахме се на медината.

Там кипеше живот. Медината се беше превърнала в гигантски фууд корт. Всеки ни дърпаше да ни продава от неговата храна и ни убеждаваше във вкусовите й качества. "Don’t panic – it’s organic!" Освен храна на площада имаше много танцьори, жени които рисуват с къна, и улични музиканти, които свиреха на змии.

Ден 12

Последния си ден прекарахме на медината в търсене на подаръци. Купихме арганово масло, керамика, аксесоари, чанти и бижута. Седнахме да обядваме в ресторант Nomad, от чиято тераса съзерцавахме града. Там приемаха картово плащане и всички бяхме много щастливи от този факт, защото дирхамите ни вече бяха свършили.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведска маса в гората 3 Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

18 окт 2019, 2998 прочитания

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 5937 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: My French Gourmandises

Сладкарница със заявка за истински френски десерти

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10