С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

2 2 фев 2018, 8:45, 17309 прочитания

Будапеща за 72 часа

Как видимото изкуство и невидимите малцинства определят атмосферата на унгарската столица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Тук всичко се смесва, времето на войната и времето на мира, времето на триумфа и моментите на пораженията, историята играе безмилостното си представление, комедията дел арте преминава в бруталистичен театър, пише унгарско-полският писател Кшищоф Варга. Будапеща няма как да си я представиш без това, което е днес. Затова днешният ден на Будапеща е леко прашна версия на нейното минало."*

Варга описва столицата на Унгария преди десетилетие, но впечатленията му са валидни и днес. Но в някои части градът не изглежда като прашна версия на миналото си, а като (твърде) внимателно реставрирана.


Еврейският квартал (или "Седми квартал"), в който се намира най-голямата синагога в Европа, е притегателна културна точка от картата на града: частни галерии, книжарници, които работят и като кафенета, кафенета, които работят и като дизайнерски магазини, улично изкуство, привидно спокойни и празни улици – повечето барове и клубове са в задни дворове и дълги безистени и човек лесно може да се зачуди къде са всички, пропускайки място с двадесетина бара, наредени един до друг.

Илюстрация

Кварталът, най-малкият в града, но най-гъсто населеният, носи белезите на случилото се през Втората световна война до съвсем скоро – допреди две десетилетия той е пълен с изоставени сгради и пространства, а сега е мястото, където се случва всичко интересно в Будапеща. Като че ли всички са там – някои места привличат туристите и като цяло младите хора, в други посетителите са изцяло възрастни хора. Туристите и английската реч са навсякъде, което може да ви разсее от факта, че имигрантите в града, отвъд притежателите на малки бизнеси, са практически невидими.

Илюстрация

В Еврейския квартал се намират също така частната галерия за съвременно изкуство Knoll, основана през 1989 г. и първа по рода си в Източния блок, неделният фермерски пазар, популярните Ruin барове и ресторанти, разположени в изоставени след Втората световна война сгради.



House of Terror

Като че ли отрезвяващо действа намиращият се в съседния Шести квартал House of Terror (Дом на ужаса), музей, посветен на трагичните събития, случили се по време на фашистките и комунистическите движения в Унгария. Построената през XIX в. сграда е реалното пространство, където е оперирала държавната сигурност на комунистическия режим и в който хиляди са били измъчвани и убивани.
Най-близкият еквивалент на сградата в България е сградата до Лъвов мост, в която се е помещавала Дирекцията на милицията на Българската комунистическа партия, в момента необитавана и без лесно достъпна информация какво се е случвало вътре през годините. Най-близкото до изследване на случвалото се там е документалният филм "Народен дом на терора" на Стойчо Шишков от 2015 г.

House of Terror ще ви остави с усещане, че сте посетили галерия за съвременно изкуство с тематична изложба вместо типичен музей. Музеят предава събитията от Унгарското въстание срещу просъвестската политика на страната през 1956 г. и последвалите още по-големи репресии не толкова чрез артефакти и архиви, колкото чрез видео, игра със звуков дизайн и светлина, обекти. И като че ли не е нужно да има присъствие на артефакти – лицата, израженията и думите им са напълно достатъчни да ви пренесат в най-тъмните моменти от унгарската история.


[House of Terror]
Бавен асансьор, отвеждащ към реалните отделения, където са били измъчвани затворниците, и стена със снимки на всички агенти на Държавната сигурност на Унгария са добре премислените кулминации на обиколката. "Дали някога това може да се случи в България", е въпросът, който веднага ще ви дойде наум.

House of Terror е основан през февруари 2002 г. с 20 млн. долара, по време на първия кабинет на Виктор Орбан. За 16 години музеят е посетен от над 6 млн. души. Отварянето му предшества музеите в Букурещ, Рига и Талин.


[House of Terror]
И ако одобрението на Виктор Орбан ви остави с усещане, че нещо може да не е съвсем наред, ще бъдете съвсем прави. Освен за дългите си опашки, забраната за снимане и факта, че от време на време привлича по някой заблуден турист, убеден, че става въпрос за хорър филми, музеят е критикуван за нещо доста по-важно. Той е предимно посветен на зверствата, извършени по време на комунизма, и акцентира съвсем малко върху ролята на Унгария в смъртта на над 600 хиляди евреи – все още чувствителна тема както за обществото, така и за местната политическа среда, все по-свързвана с националистическа реторика и от няколко години все по-антисемитска. На въпрос дали музеят е наясно с критиката и дали планира да застъпи по-силно еврейската тематика "Капитал" не получи отговор.

Преосмислянето на комунистическия период и репресиите му се случва и през реалните галерии. Изложбата Half-Light в Műcsarnok Kunsthalle събра творби на седем цензурирани от режима художници и скулптори, а в отделна експозиция доскоро бяха изложени творбите на друг дисидент – скулпторът Габор Каратсон. До 18 февруари там може да се види фотоизложба, посветена на "Толди" - артхаус кино в Будапеща, известно с прожекциите си на забранени и малко показвани филми по време на комунизма и съществувало съвсем за кратко – между 1975 и 1976 г.

Лесно е да се потъне в едно особено безвремие в Будапеща – градът е решен в приглушена светлина. Като че ли дори и по този начин той иска да се фокусирате върху това, което иска да ви покаже, вместо това, което крие.

* "Гулаш с турул", изд. Paradox, превод: Милена Милева
Няколко бързи препоръки

Отделете си поне час за музея на съвременното изкуство Ludwig, където може да видите оригинали на Анди Уорхол, Пабло Пикасо, Рой Лихтенщайн. В музея има и работа на българския художник Лъчезар Бояджиев.

Robert Capa Contemporary Photography Center е задължителна спирка. Изложбата Golden Boundaries, събираща унгарски и чуждестранни автори, изгражда интересни паралели между понятията за младост и бунтарство в различните части от света. Продължава до 18 март.

Градът е подходящ за дълги разходки, така че транспорт рядко ще ви е необходим, но дори и той има историческа стойност. Построеното през 1896 г. метро в Будапеща е най-старото в Европа.

Оглеждайте се, вместо да търсите wi-fi. Красивата архитектура е буквално на всяка улица.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова концепция: Bagri by Boykovski 4 Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

6 дек 2019, 3400 прочитания

Ново място: Little Bird Place Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

29 ное 2019, 3541 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Антикварница

"Антикварница" на ул. "Гладстон" запълва отдавна пустееща ниша

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10