Будапеща за 72 часа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Будапеща за 72 часа

Из еврейския квартал на Будапеща

Будапеща за 72 часа

Как видимото изкуство и невидимите малцинства определят атмосферата на унгарската столица

Светослав Тодоров
18739 прочитания

Из еврейския квартал на Будапеща

© Светослав Тодоров


"Тук всичко се смесва, времето на войната и времето на мира, времето на триумфа и моментите на пораженията, историята играе безмилостното си представление, комедията дел арте преминава в бруталистичен театър, пише унгарско-полският писател Кшищоф Варга. Будапеща няма как да си я представиш без това, което е днес. Затова днешният ден на Будапеща е леко прашна версия на нейното минало."*

Варга описва столицата на Унгария преди десетилетие, но впечатленията му са валидни и днес. Но в някои части градът не изглежда като прашна версия на миналото си, а като (твърде) внимателно реставрирана.

Еврейският квартал (или "Седми квартал"), в който се намира най-голямата синагога в Европа, е притегателна културна точка от картата на града: частни галерии, книжарници, които работят и като кафенета, кафенета, които работят и като дизайнерски магазини, улично изкуство, привидно спокойни и празни улици – повечето барове и клубове са в задни дворове и дълги безистени и човек лесно може да се зачуди къде са всички, пропускайки място с двадесетина бара, наредени един до друг.

Из еврейския квартал на Будапеща
Автор: Светослав Тодоров

Кварталът, най-малкият в града, но най-гъсто населеният, носи белезите на случилото се през Втората световна война до съвсем скоро – допреди две десетилетия той е пълен с изоставени сгради и пространства, а сега е мястото, където се случва всичко интересно в Будапеща. Като че ли всички са там – някои места привличат туристите и като цяло младите хора, в други посетителите са изцяло възрастни хора. Туристите и английската реч са навсякъде, което може да ви разсее от факта, че имигрантите в града, отвъд притежателите на малки бизнеси, са практически невидими.

Из Еврейския квартал. Улично изкуство, пресъздаващо корицата на Time, която обявява революционерите от 1956 г. за "личност на годината"
Автор: Светослав Тодоров

В Еврейския квартал се намират също така частната галерия за съвременно изкуство Knoll, основана през 1989 г. и първа по рода си в Източния блок, неделният фермерски пазар, популярните Ruin барове и ресторанти, разположени в изоставени след Втората световна война сгради.

House of Terror

Като че ли отрезвяващо действа намиращият се в съседния Шести квартал House of Terror (Дом на ужаса), музей, посветен на трагичните събития, случили се по време на фашистките и комунистическите движения в Унгария. Построената през XIX в. сграда е реалното пространство, където е оперирала държавната сигурност на комунистическия режим и в който хиляди са били измъчвани и убивани.

Най-близкият еквивалент на сградата в България е сградата до Лъвов мост, в която се е помещавала Дирекцията на милицията на Българската комунистическа партия, в момента необитавана и без лесно достъпна информация какво се е случвало вътре през годините. Най-близкото до изследване на случвалото се там е документалният филм "Народен дом на терора" на Стойчо Шишков от 2015 г.

House of Terror ще ви остави с усещане, че сте посетили галерия за съвременно изкуство с тематична изложба вместо типичен музей. Музеят предава събитията от Унгарското въстание срещу просъвестската политика на страната през 1956 г. и последвалите още по-големи репресии не толкова чрез артефакти и архиви, колкото чрез видео, игра със звуков дизайн и светлина, обекти. И като че ли не е нужно да има присъствие на артефакти – лицата, израженията и думите им са напълно достатъчни да ви пренесат в най-тъмните моменти от унгарската история.

Източник: House of Terror

Бавен асансьор, отвеждащ към реалните отделения, където са били измъчвани затворниците, и стена със снимки на всички агенти на Държавната сигурност на Унгария са добре премислените кулминации на обиколката. "Дали някога това може да се случи в България", е въпросът, който веднага ще ви дойде наум.

House of Terror е основан през февруари 2002 г. с 20 млн. долара, по време на първия кабинет на Виктор Орбан. За 16 години музеят е посетен от над 6 млн. души. Отварянето му предшества музеите в Букурещ, Рига и Талин.

Източник: House of Terror

И ако одобрението на Виктор Орбан ви остави с усещане, че нещо може да не е съвсем наред, ще бъдете съвсем прави. Освен за дългите си опашки, забраната за снимане и факта, че от време на време привлича по някой заблуден турист, убеден, че става въпрос за хорър филми, музеят е критикуван за нещо доста по-важно. Той е предимно посветен на зверствата, извършени по време на комунизма, и акцентира съвсем малко върху ролята на Унгария в смъртта на над 600 хиляди евреи – все още чувствителна тема както за обществото, така и за местната политическа среда, все по-свързвана с националистическа реторика и от няколко години все по-антисемитска. На въпрос дали музеят е наясно с критиката и дали планира да застъпи по-силно еврейската тематика "Капитал" не получи отговор.

Преосмислянето на комунистическия период и репресиите му се случва и през реалните галерии. Изложбата Half-Light в Műcsarnok Kunsthalle събра творби на седем цензурирани от режима художници и скулптори, а в отделна експозиция доскоро бяха изложени творбите на друг дисидент – скулпторът Габор Каратсон. До 18 февруари там може да се види фотоизложба, посветена на "Толди" - артхаус кино в Будапеща, известно с прожекциите си на забранени и малко показвани филми по време на комунизма и съществувало съвсем за кратко – между 1975 и 1976 г.

Лесно е да се потъне в едно особено безвремие в Будапеща – градът е решен в приглушена светлина. Като че ли дори и по този начин той иска да се фокусирате върху това, което иска да ви покаже, вместо това, което крие.

* "Гулаш с турул", изд. Paradox, превод: Милена Милева

Няколко бързи препоръки

Отделете си поне час за музея на съвременното изкуство Ludwig, където може да видите оригинали на Анди Уорхол, Пабло Пикасо, Рой Лихтенщайн. В музея има и работа на българския художник Лъчезар Бояджиев.

Robert Capa Contemporary Photography Center е задължителна спирка. Изложбата Golden Boundaries, събираща унгарски и чуждестранни автори, изгражда интересни паралели между понятията за младост и бунтарство в различните части от света. Продължава до 18 март.

Градът е подходящ за дълги разходки, така че транспорт рядко ще ви е необходим, но дори и той има историческа стойност. Построеното през 1896 г. метро в Будапеща е най-старото в Европа.

Оглеждайте се, вместо да търсите wi-fi. Красивата архитектура е буквално на всяка улица.

"Площад на героите", откъм Műcsarnok Kunsthalle
Автор: Светослав Тодоров

"Тук всичко се смесва, времето на войната и времето на мира, времето на триумфа и моментите на пораженията, историята играе безмилостното си представление, комедията дел арте преминава в бруталистичен театър, пише унгарско-полският писател Кшищоф Варга. Будапеща няма как да си я представиш без това, което е днес. Затова днешният ден на Будапеща е леко прашна версия на нейното минало."*

Варга описва столицата на Унгария преди десетилетие, но впечатленията му са валидни и днес. Но в някои части градът не изглежда като прашна версия на миналото си, а като (твърде) внимателно реставрирана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    И се насладете на унгарския сецесион:

    http://mertutaznijo.cafeblog.hu/2015/05/09/10-legszebb-szecesszios-epulet-budapesten/

  • 2
    sava_chankov avatar :-|
    Сава Чанков

    Еврейският квартал е мястото, където нощем през уикенда трудно се разминаваш по улиците с тълпите евтинополетни туристи. Баровете-руини са една от атракциите на квартала. Най-големият от тях, Anker't, побира сигурно около 2000 човека. Бих ви посъветвал да избегнете Szimpla kert, в който дори барманите са чужденци, но заради високата оценка в ТрипАдвайзър е магнит за всички неориентирани туристи.

    Музеят, който със сигурност си заслужава да посетите, защото няма подобен поне в тази част на Европа, е този на приложното изкуство, дори само заради сградата, сецесионски шедьовър на местния Гауди. Поради точещият се с години ремонт, експозицията е ограничена на съвсем малка площ. Изложени са някъде към 5% от целия музеен фонд. Обаче какви изтрещели пет процента! Ако я разгледате внимателно, на един от експонатите ще видите Ренесансова карта с две Българии (жокер: експонатът е часовник на император Максимилиан II). http://imm.hu/

    Да отидеш в Будапеща и да не се изкъпеш в минерална баня е като да отидеш във Ватикана и да не видиш Сътворението на Микеланджело (допускал съм и двете грешки). Да, наистина, българи сме, трябва да изчакаме неделя или Великден и да не е студено, защото настинката дебне коварно, но ако преборите тези примитивни предразсъдъци, ще откриете за себе си едно от най-големите удоволствия на цивилизацията, причината съвременните българска и унгарска столица да се намират там, където са в момента. И докато броят на минерални извори е един и същ в двете, по брой на работещи бани и къпални съвременен Аквинкум води съвременната Сердика с 11:0. Szechényi (Сеченьи) и Rudas (Рудаш) са най-популярни сред туристите, но ако искате да избегнете тълпите, препаръчвам ви Lukács (Лукач), която има три външни басейна, които са топли дори и през зимата.

    Ако огладнеете леко, докато се разхождате, опитайте някой от специалитетите на местните пекшегове (пекарни) като макошретек (щрудел с маков пълнеж), турошретек (щрудел с пълнеж от сладка извара) или лангош (гигантска мекица). Внимание, лангошът се консумира само със солени добавки като сирене и кашкавал. Продавачът ще ви гледа неразбиращо, ако поискате мармалад, затова пък задължително ще ви попитам дали не искате чеснова паста (фокхадьма).

    Когато градският шум ви поизмори, може да намерите убежище на островите-паркове Margit и Obudai (на последния летем се провежда фестивала Сигет). Или пък в гигантския парк зад Буда, до който се стига със зъбчатката, чиято начална гара е на 10 минути от транспортния възел Széll Kalman ter. В този парк, който напомня Ловния в София, но е разположен на десетина пъти по-голяма площ, функционира т. нар. Детска железница - теснолинейка, в която кондукторите са деца!

    Северно от Будапеща, достъпни с обществен транспорт, са две средновековни перли: градчетата Сентендре (Szentendre) и Вишеград (Visegrad). Гледката от Вишеградската цитадела, до която освен с кола може да се качите по стръмна пътечка, е един път, особено по залез!

    Тъй като моите предложения биха поизморили дори и сериозните пешеходци, бих ви препоръчал услугите на градския транспорт. Той е редовен, чист и бърз. Билети и карти може да купите денонощно от автоматите, които са на всеки ъгъл. Приемат монети, банкноти и банкови карти. Интересните опции са 24 и 72 часовите карти (10 и 28 лв) или блок от 10 билета (20 лв), който, за разлика от София, може да се ползва от повече от един пътник.

    Желая ви приятно изкарване в най-хубавата столица на Източна Европа <3


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK