Парма култура
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парма култура

Парма култура

Градът на Бертолучи и пармезана крие много изненади

28062 прочитания

© Тамара Вълчева


Как се стига до Парма:

Има нискотарифни полети до Болоня с Wizz Air. Самата Болоня е красива и богата на исторически сгради, центърът е около величествена катедрала и фонтана на Нептун от 1566 г., откъдето "Мазерати" се вдъхновяват за логото на колите си.

От летището до централната гара на Болоня върви автобус за 6 евро. А от там до Парма e един час с влак, има избор от пътнически, бърз и експресен, които вечер пътуват за едно и също време и не е ясно защо има разлика в цената. Билетите са съответно 7, 12 и 16 евро. Важно уточнение е да си валидирате билета, преди да се качите.

Влакът минава през Модена, където е музеят Enzo Ferrari. Другият вариант е полет до Милано, в момента Bulgaria Air имат промоционални билети за 100 евро отиване и връщане. До същата дестинация летят и нискотарифните Ryanair.

Пътуването с влак от Милано до Парма отнема малко повече време – час и половина.

Нощувки:

Хотелите са с най-разнообразни цени и за всеки вкус, но цените в Airbnb и Booking са значително по-ниски, за съжаление апартаментите, които се дават там, често нямат интернет.

Французин, италианец от Неапол, англичанин и българка влизат в ресторант в Парма. "Това може да е най-хубавият в града (Gallo d’Oro е включен две години поред в гида на Michelin), но не знам какво ще ядем, в целия регион няма нито една прилична пица", казва изпълненият със съмнения Серджо от Неапол. Джон от Лондон въздиша примирено – "месото им не става, с изключение на прошутото".

Французинът е крайно възмутен, че италиански, а не френски град е обявен за кулинарна столица, както според него би трябвало да бъде. Oфициалното обявяване се случва през 2004 г., когато бившият министър-председател и предприемач Силвио Берлускони предлага на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) да им построи чисто нова енергийно ефективна сграда само и само да привлече повече европейски чиновници и учени в Парма.

Но дори преди находчивостта на Берлускони градът е известен като кулинарен център – част е от мрежата на ЮНЕСКО Creative city in gastronomy. Тук е най-голямата фабрика за паста в света – тази на "Барила". В допълнение - Парма от векове е производител на световноизвестния пармезан parmigiano-reggiano и на прошутото (подобно на шунка месо от свински бут, но от специална порода свине, хранени с остатъците от производството на пармезан) – най-хубавото в цяло Италия.

Идва ред и аз, българката, да се възмутя, когато към пармезана (7 евро) и прошутото (8 евро) ни носят най-големия местен специалитет торта фрита (4 евро) и той се оказва мекици. Наистина много вкусни, но мекици.

Като оставим настрана превземките на нашата мултикулти компания, всичко е подчертано вкусно. Оглеждаме се – и на съседните маси в ресторанта Gallo D’Oro (адрес Borgo della Salina 3) всички ядат точно същото, а италианците преобладават, предполагаме, че местните наистина знаят какво е най-доброто. Някои от тях с такава наслада се отдават на пармезана, че напомнят на Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай" или на Тилда Суинтън в "Аз съм любов".

Менюто с основните ястия продължава интересно - кайма от конско месо и стек от кон, но разбира се, и всякакви видове паста и патладжани с пармезан. Пица наистина няма. Едва изчакваме да стигнем до десерта, защото за тирамисуто на това заведение се носят легенди, а и то винаги върви с дижестив като лимончело или орехов ликьор, комплимент от заведението. Истинска конкуренция на тирамисуто (4 евро) в Galla D’Oro е лимоненото сорбе на същата цена.

Парма е родният град на италианския режисьор Бернардо Бертолучи, в местната опера той снима "Преди рeволюцията", но няма как да разберете това, разхождайки се из града. Тук звездата не е създателят на "Последно танго в Париж", а храната. Прошутото и пармезанът в Парма са издигнати в култ, именно затова италианците страдат не само финансово, но и емоционално преживяват загубите от 250 милиона евро в производството на сирене след голямото земетресение от 2012 г.

Сирене и прошуто се предлагат навсякъде, дори във вендинг машините, пълни с различни видове пармезан. Пармезанът се среща на всяка крачка, независимо дали става дума за автомат, деликaтесен магазин с голяма витрина или кулинарна обиколка, включваща посещение на цехове. Цената на пармезана зависи от това колко дълго е зрял: 24, 36 или 48 месеца, съответно от 27 до 57 евро на килограм. За прошутото има значение дали е crudo – тоест сурово или coto – осолен свински бут, но пресован и варен под налягане.

Автор: Тамара Вълчева
Фотограф: Тамара Вълчева

Кулинарните обиколки струват около 65 евро за един ден. Малко по-евтин вариант, за 55 евро, Tasty Bus – комбинация между класически туристически тур и дегустация.

Но най-приятна сякаш е индивидуалната разходка из улиците на града. На ключови места ще видите табели Le vie del sapori (Улиците на вкусовете), които разказват историята на Парма през храната – къде е бил рибният пазар от XVI век с риба от река По, най-добрите пекарни или какъв сервиз е използвала Мария-Луиза Австрийска – херцогиня на Парма и съпруга на Наполеон, която е управлявала града от 1814 г. до смъртта си, след като самият Наполеон е заточен на остров Елба. Посветеният на нея музей се намира в центъра, срещу галерията, но през седмицата работи само до 16 ч.

Малко по-надолу по същата улица се намира прочутата опера Teatro Reggio от 1829 г., в нея е свирил Джузепе Верди, който е роден наблизо. Билетите за операта започват от 8 евро и са много добра цена за качеството на постановките и красотата на сградата, в която Бертолучи е снимал.

От Парма е и известният диригент Артуро Тосканини, дирижирал в La Scala в Милано и Metropolitan Opera в Ню Йорк. В момента в центъра на града има изложени огромни пана с негови портрети, дело на художници и дизайнери от цял свят, както и видеоинсталация. Изложбата е срещу площад "Гарибалди", какъвто неизменно има всеки италиански град.

Срещу площада се намира и информационното бюро за туристи, където любезно и на почти разбираем английски ще ви обяснят всичко за забележителностите и ще ви упътят как да си купите билет за операта или за друго събитие. А това сигурно ще е единственото място, където може да се разберете с някого на английски език. Местните, без значение дали в хотел, ресторант или книжарница, ще ви отговарят винаги с усмивка и на италиански.

Източник: Shutterstock

В историческия център на града се издига красивото Duomo (катедралата) от 1106 г. С готически кули, добавени през 1200 г. Изрисуваните под купола рисунки от ренесансовия художник Антонио Кореджо наскоро са реставрирани и радват посетителите в притихналата атмосфера. Причината е, че Парма не е съвсем туристически град и макар тук-там да се срещат азиатци с фотоапарати, като цяло е спокойно и няма тълпи, особено през този сезон.

Фотограф: Тамара Вълчева

Особено впечатляваща е кръглата баптисерия (кръщелна) до катедралата, защото розовият мрамор, от който е изградена, грее, особено на залез или изгрев слънце. Довършена е през 1260 г. Ако я гледате от малките улички зад нея, а не откъм главния вход и площада, ще имате възможност да се наслаждавате на красотата й под звуците на оперна музика, която звучи от колоните, закачени по сградите.

Кореджо е сътворил и друг шедьовър в града, който също е свързан с храна – през 1519 г. е изрисувал стаите на манастира "Сан Паоло" с митологични сцени, в които обаче фигурира менюто на сестрите от манастира - съвсем достоверно описание на това какво са яли през онази епоха. Точно до манастира е и Музеят на Буратино и всякакви други кукли и марионетки за театър.

Историческият център на Парма не е голям и е съвсем реалистично да го обиколите пеш, но на разположение все пак са и колела под наем, предоставени от общината срещу символична цена.

За изморените от ходене и впечатления начинът за презареждане е ясен – италианско кафе. Капучино за две евро е съвсем нормалната обичайна цена, за която получавате наистина божествена напитка. Едно от откритията е уютно кафене и с интересен дизайнерски интериор Mama bottega & piaceri, където освен кафе и печива на обяд предлагат здравословни менюта, които включват малка супа, ризото или талиатели и салата за 7 евро.

Семейството на собственика на ресторанта Gallo D’Oro държи от 1800 г. тратория Corrieri, която е по-неформална (това е основната разлика между тратория и ресторант; най-народна е обстановката в остерията). Славата на добрите им готвачи, които може да наблюдавате през стъклените витрини на кухнята, се носи из цяла Северна Италия.

Автор: Тамара Вълчева

Osteria dei Mascalzoni е мястото да усетите вкуса на пармската кухня (адрес Vicolo delle 5 Piaghe 1), пада се съвсем до основната улица с барове, кафенета и ресторантчета, която тръгва от площада със статуята на Гарибалди. Вечер там е пълно със студенти с шприц в ръка (оказва се много популярен сред местните). На повечето места предлагат бюфет за 5 евро - ядете на корем всякакви хапки, сандвичи и паста, но за тази цена предлагат салами и сирена, не и пармезан и прошуто.

Много добро прекарване на вечерта би могло да бъде и посещение на някоя квартална кръчма, в която всички пият вино на крак след работа, а собствениците носят мезета след мезета, които са безплатни: ядки, моркови, чипс, минипици.

Автор: Тамара Вълчева

Не може да сте в Парма и да не се сетите за Пармския манастир, а той наистина съществува. Сградата, построена през 1324 г., от която Стендал се е вдъхновил за книгата си, се намира на седем километра от града. Красивият манастир е отнет от монасите още от войниците на Наполеон, известно време е бил неподдържан, след което е преминал във владение на Пармския университет, който го превръща в архив и изложбена зала. В огромната църква към манастира е подредена изложба на италианския дизайн и архитектура през ХХ век. В старинната църква се издигат огромни платна на Еторе Сотас – роден в Австрия италиански дизайнер и архитект, който изгражда някои от най-знаковите модерни италиански сгради на мястото на разрушените по време на Втората световна война.

Изложените скици и макети на негови сгради заедно с историята на продуктовия дизайн и провокативните декадентски картини, показани в църквата, създават сюрреалистично усещане. В момента паралелно тече и изложбата плакати на Бруно Монари.

Интересно е как да стигнете до Пармския манастир. От центъра на града тръгва автобус 7 в посока Колорно, но внимание - не всеки автобус от тази линия стига чак дотам, трябва търпеливо да изчакате този, който пътува чак до манастира, който е на всеки кръгъл час. Спирката на рейса е на основния път и в далечината, сред едно зелено поле, се вижда красивата сграда на манастира. Входът е 10 евро, има и ресторант (подробности за работното време: www.csacparma.it)

Пармската опера гостува в София

Италианският културен институт организира прожекции на представления на пармската опера в Националната музикална академия в София. Всяка прожекция ще е съпроводена с разказ за интересни факти около постановката. След "Набуко" на 22 февруари от 17 ч., идва "Макбет" на 22 март от 17 ч. Последната прожекция е на 30 май. Входът е свободен. Повече информация и пълна програма на страницата на института.

Автор: Тамара Вълчева
Как се стига до Парма:

Има нискотарифни полети до Болоня с Wizz Air. Самата Болоня е красива и богата на исторически сгради, центърът е около величествена катедрала и фонтана на Нептун от 1566 г., откъдето "Мазерати" се вдъхновяват за логото на колите си.

От летището до централната гара на Болоня върви автобус за 6 евро. А от там до Парма e един час с влак, има избор от пътнически, бърз и експресен, които вечер пътуват за едно и също време и не е ясно защо има разлика в цената. Билетите са съответно 7, 12 и 16 евро. Важно уточнение е да си валидирате билета, преди да се качите.

Влакът минава през Модена, където е музеят Enzo Ferrari. Другият вариант е полет до Милано, в момента Bulgaria Air имат промоционални билети за 100 евро отиване и връщане. До същата дестинация летят и нискотарифните Ryanair.

Пътуването с влак от Милано до Парма отнема малко повече време – час и половина.

Нощувки:

Хотелите са с най-разнообразни цени и за всеки вкус, но цените в Airbnb и Booking са значително по-ниски, за съжаление апартаментите, които се дават там, често нямат интернет.

Французин, италианец от Неапол, англичанин и българка влизат в ресторант в Парма. "Това може да е най-хубавият в града (Gallo d’Oro е включен две години поред в гида на Michelin), но не знам какво ще ядем, в целия регион няма нито една прилична пица", казва изпълненият със съмнения Серджо от Неапол. Джон от Лондон въздиша примирено – "месото им не става, с изключение на прошутото".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Буратино или Пинокио?
    Първият май беше съветски клон на втория.

  • 2
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Много, много приятно запознанство с Парма и разходка из града!
    Освен описаните забележителности, я свързвам и с "Да играеш за пица" на Гришам - състезател по амер. футбол-неудачник, приема да играе за "Пантерите" от Парма. Запознанството му с Италия, приключенията - и всичко това в Парма, гарнирано с настроение. :)

  • 3
    zocho1 avatar :-|
    zocho1

    До коментар [#1] от "zmuz":

    Просто лош превод. Предполагам, че става дума за Castello dei Burattini, което значи Замък на куклите. А иначе сте прав - навремето всичко трябваше да се е появило най-напред в Съветския съюз, та и затова там не се признаваше Пинокио на Колоди, а Буратино на Алексей Толстой (появил се половин век по-късно). Още си спомням за "първия летец в света" - мужикът Никита (не помня дали не беше Дедалович), който си направил криле и полетял от селската камбанария...
    Иначе намирам очерка приятен за четене.

  • 4
    opf57553755 avatar :-|
    opf57553755

    Стига сте правили безплатна реклама на тия макаронаджии, имат най-прехвалената кухня на света. Добре че беше големата им имиграция в САЩ и Холивуд та да научи светът за тех, иначе сега щеха да са нещо като по-западна Албания. Освен пицата от която ставаш дебелак, останалото не е нищо особено. Сирена има навсекъде, не знам защо точно италианските се превъзнасят. И стига вече с тоя хипстърски снобизъм и елитаризъм, все па изтънчени експерти станахте, селтаци ...

  • 5
    xkoleva avatar :-|
    xkoleva

    @opf57553755

    Една от най-добрите световни кухни "не е нищо особено" ?
    Гледай си кравите и си затваряй устата.

  • 6
    opf57553755 avatar :-|
    opf57553755

    До коментар [#5] от "xkoleva":

    Гледай си ти козите, гюбре такова. Прехласването пред клиширани медийни образи е точно признак на силна селящина и селски комплекси. Не "една най-добрите" а от най-известните. Италианската кухня е обикновена селска кухня като всички останали, но превъзнасяна от медиите. Те не са развили некаква особена кулинария. Което не е лошо, селската кухня е вкусна, проста и натурална, но в случая говорим за излишно превъзнасяне и поставяне над останалите, което е смешно. Бегай сега да мъзеш козата.

  • 7
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#6] от "opf57553755":

    Май без вазелин са ти го правили италианците, нали? Обаче можеш да си го купиш във всяка аптека :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK