Френската Ривиера отвъд клишетата

Френската Ривиера обикновено събужда представа за недостъпен лукс, кинозвезди в Кан и полицаи от Сен Тропе. Но това отдавна са клишета. Не е мечта в ранен следобед да се окажеш в плажно заведение с Жан-Пол Белмондо и да си направиш селфи на червения килим в Кан, на следващия ден да забъркаш парфюм в лабораториите на Galimard в Грас, а на третия средновековни улички на Антиб да те отведат до бар за абсент в бивша подземна римска цистерна. За да разпалват въображението, наблизо са склоновете на Френските Алпи – през март достатъчно заснежени, за да карате ски сутринта и да слезете до морето за следобеден кайтсърф.

Крайбрежната средиземноморска ивица от Тулон до италианската граница вече е на два часа полет със самолет директно от София до Ница и всеки с достатъчно любопитство може лично да провери митовете за Лазурния бряг. Едно от удобствата е, че полетите са сутрин, но не невъзможно рано, и позволяват организиране на един дълъг уикенд от петък до понеделник, или туристическа авантюра през първите четири дни работната седмица. Според желанието престоят може да е в апартамент под наем (цените обикновено са около 50 евро) или хотел, като почти сигурно ще получите обещаното ниво на обслужване.

Ница е безспорно градът, който изкушава да послужи за база, откъдето да потеглите на еднодневни пътувания до останалите забележителности. При този вариант най-удобно е да се използва влак, за да се избегнат автомобилните задръствания, а и цените са символични – до Кан и обратно например билетът е под 20 евро, а пътуването отнема по-малко от половин час. Така обаче има риск човек често-често да си гледа часовника, да прави компромиси с това, което би искал да посети, и да пропусне незабравим залез или изгрев над нов пейзаж.

Ривиерата дължи репутацията си на заможните англичани, които преди около 200 години са започнали да търсят слънцето и мекия климат на Южна Франция. Причините са били свързани повече със здравословните им проблеми, предизвиквани от британското време и задимените викториански градове, отколкото с туризъм. Когато се появява железницата, започва епохата на масовите пътувания, а евтината работна ръка от съседна Италия прави съвсем достъпен животът на брега на Средиземно море за тогавашните поданици. Но Лазурният бряг далеч не е единственото нещо, което си струва да бъде видяно днес.

Грас например привлича със славата си на Столица на парфюмерията и присъствието на три големи имена в тази индустрия, снабдяващи с аромати и есенции световните брандове. В града, описан във финала на романа "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, е oснованата в средата на XVIII век Galimard, появилата се век по-късно Molinard и най-младата - регистрираната през 1926 г. Fragonard. Възвишенията наоколо защитават района от духането на мистрала от юг и на студените ветрове от север и го превръщат в идеално място за продължително отглеждане на ароматни растения, част от които са нетипични за Южна Европа.

Как точно всичко това се е превърнало в индустрия може да се види в Международния музей на парфюма, но и всяка от трите компании има собствени музейни секции със сладкодумни домакини. В музея има не само уреди и продукти от 5000 години история на парфюмерията от цял свят, но и възможност за пръв път да опитате на какво мирише кокаин или опиум.

Срещу 53 евро в Galimard предлагат двучасово забавление, в което групи от по дузина гости могат да се опитат да изработят парфюм по собствена рецепта. Всеки сяда на работно място пред т.нар. ароматен или парфюмериен орган (бюро с 4-5 реда, изпълнени с поне 200 шишенца с есенции) и с напътствията на инструктор стъпка по стъпка стига до собствена формула и име на творението според въображението, с което разполага в момента. Всичко завършва с подарък от 100 мл (по-скоро нещо средно между парфюм и eau de toilette) в избрана лично от госта опаковка, етикет с неговото име и грамота за "Почетен майстор парфюмерист".

За славата на френската кухня и вина от тази част на страната е писано предостатъчно, затова не забравяйте само един съвет – тук никой не бърза да става от масата, каквото и да пише в програмата. След това се разбира защо това отнема поне 2 часа и никой не съжалява.

Слизането до морето е бързо и всеки от градовете си струва поне ден престой. Кан например далеч не е само крайбрежният булевард "Кроазет" с бутици с пуловери по 880 евро и яхти за милиони, а конгресният център на най-прочутия в света кинофестивал е изненадващо невзрачен. Тук - както и навсякъде из района - има колоритни пазари с всевъзможни дарове на слънчевия климат и море, улици като Rue Meynadier с напълно достъпни магазини и 15-минутно плаване с ферибот до островите Света Маргарита и Илон, подаряващо фантастична гледка към града и - след посещение на килията на Желязната маска - разкоша на вечно зелена средиземноморска дива природа.

Фотогалерия: Френската Ривиера отвъд клишетата

Цялата галерия

Антиб предлага още памет за древните финикийци и гърци, основали селищата по брега, и известен музей с творби на модернисти и на Пабло Пикасо. Ница може да изненада с уличен джаз и местна кухня, силно повлияна от близостта с Италия, а Монако - с това колко много не се вписва сред градовете на Ривиерата.

Всяко от тези места развихря въображението и си заслужава поне по едно четиридневно пътуване. Най-невинната препоръка е човек да забрави за клишетата, да вземе камера с много памет карти и да отвори всичките си сетива за наслаждение. Само така лично ще си отговори защо наричат това място Лазурен бряг.

Wizz Air започна от 26 март полетите си до Ница всеки понеделник и петък. Цените за еднопосочно пътуване за месец май започват от 87.99 лв.