С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

20 юли 2018, 8:15, 20004 прочитания

Nation on the best location

Манталитетният и културен хибрид Словения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

За заглавие е използвана втората част от името на представлението на словенския артист Андрей Розман Роза – "Наемателят, или we’re nation on the best location". Заглавието се споменава и в предговора от Людмил Димитров на сборника "5 словенски пиеси". Представлението на Андрей Розман се занимава по критичен и комичен начин с отношението на словенците към културата, езика, глобалното и локалното.

Още по темата

Белград под вода

Протестите в Белград синтезират балканското недоволство към съмнителните архитектурни проекти

22 юли 2016

Чий е този град?

Шарената революция на Македония

22 юни 2016

Един кратък разказ, моля

Литературният фестивал Kikinda Short в Сърбия - едно различно разказване на живо

31 юли 2015
Ще бъде банално, ако кажем, че Словения е различна като дух и атмосфера от своите съседи, от региона, от начина, по който хората живеят и работят.

Нека започнем оттам, че в българското публично пространство са разпространени отвлечени представи за това какво се случва в пространството на бивша Югославия, вече заемано от шест независими държави (само Косово не е напълно призната). Част от тези представи почиват на впечатления отпреди 1989 г., когато между България и тогавашната СФРЮ условно стои разделение както в идеологически план (заради разрива между Сталин и Тито), така и заради относителните свободи като правото на придвижване и работа зад граница на всички, които са притежавали югославски паспорт.


Друга част от тези мъгляви схващания са свързани с избуяващият национализъм и военните конфликти през 90-те години на миналия век. Нито едно от тези впечатления обаче не важи с пълна сила за Словения. Малката алпийска държава на "върха" на Балканския полуостров първа провежда свободни избори и първа обявява своята независимост от федерацията (на 25 юни 1991 г.) и след десетдневна война с Югославската народна армия получава международно признание.

Исторически това е първият случай, когато страната получава не формална, а напълно функционална независимост. Така че Словения е наистина различна и много хора от другите бивши югорепублики са склонни да го признаят.

Словения е територия, на която живеят няколко идентичности, които не е задължително да влизат в конфликт. На първо място е югославската идентиченост, която намира израз в носталгията по федерацията, въпреки че страната се справя икономически най-добре от целия регион и в културен план се радва на силна съвременна литературна, театрална и музикална сцена.



Това, което не знаем за Словения, е, че днешното състояние на обществения й и културен живот е следствие на силния период през 80-те години, който полага основните на популярната словенска култура от последните 20 години. Това е невероятно време за словенските артисти, които влизат в директна конфронтация със социалистическите догми на федеративна Югославия. Различни интелектуалци (като Тине Храбар и Димитрий Рупел) и артисти като колектива Neue Slowenische Kunst ("Ново словенско изкуство", името е нарочно избрано на немски, защото съвпада с тема, развита в работите на NSK – проблематичните взаимоотношения между Словения и Германия), индъстриъл авангардистите "Лайбах" (самите те част от музикалното крило на Neue Slowenische Kunst), пънк сцената, списанията Nova Revija ("Ново списание") и Mladina ("Младост") правят осезаем мириса на свобода, а заедно с това атакуват онова, което смятат, че задържа общественото развитие.

Илюстрация



Някои писатели и интелектуалци като Славой Жижек и Алеш Дебеляк критикуват словенската независимост и пътя, по който поема страната след разпадането на федерацията. Дебеляк твърди, че по този начин словенците са изгубили своята естествена връзка с останалите южни славяни и същевременно не са развили такъв тип емоционална обвързаност например с Австрия или с другите европейски страни. Днешната популярна словенска култура обаче е тенденциозно непозната в България – автори като Миха Мадзини, Винко Мьодерндорфер, Тадей Голоб, Матяж Брулц (с когото сме били на една сцена на фестивала Кикинда шорт в Сърбия) не са сред познатите имена, които чуваме. По нашите сцени спорадично може да се гледат постановки по текстове на Матяж Зупанчич, Симона Семенич и Драго Янчар, но това са по-скоро изключения. Режисьори като Йерней Лоренци и вече покойния Томаж Пандур са познати с откъслечни свои прояви у нас, както и вече превърналите се в музикални легенди Laibach и Silence.

Словенската култура стои далече от българския хоризонт не само заради своя интегритет с европейската, но и поради отдалечаването на Словения от бившите югорепублики, с които все пак е запазила (макар и ограничени) традиционни културни връзки.


Илюстрация



Съвременните артисти и автори от Словения се интересуват от съдбата на региона, не само от собствената си културна автономия. Интересен пример е Себастиан Прегел и неговият роман "Вдишай. Издишай", който се занимава през своя метафоричен сюжет с бежанската криза. Въпреки че степента на търпимост към другите в обществото е висока, не липсват и гласове, които се включват в общия дух на разделение, антилиберални и антибежански настроения. Тяша, която работи в книжарницата на издателство "Гога" (едно от водещите издателства в страната) в Ново место, споделя, че е изненадана колко много хора вече са завладени от крайнодесните настроения, от желанието да не бъдат допускани бежанци, както и посланията, носещи омраза.
След разговори, срещи, няколко представяния на книги и разходки из Любляна, Ново место и Целе по всичко личи, че словенската култура представлява средищно място за сериозен дебат за общественото развитие, за проблемите на нацията, за градския живот и съвременния човек.

Нещо, което предизвиква удивление, защото трудните разговори не се избягват. Усещането за непосредственост и безконфликтност остава задълго, дори и след кратък престой. За бързото утвърждаване на словенската независимост и икономическото развитие обаче значение имат тесните връзки със западните съседи на малката държава, както и манталитетните нагласи, останали от времето на Хабсбургите. Още след Първата световна война страната се превръща в най-индустриализираната и най-западна (в културен смисъл) част от кралството на сърби, хървати и словенци. В този смисъл Словения наистина има щастието да се намира в най-високата точка на Балканите, своеобразно практическо олицетворение на митологията за кръстопътя, който повечето народи от Триест до Истанбул експлоатират. Не липсват и проблеми, както и характерната за региона загуба на илюзиите и развенчаване на местните елити, които намират отражение в протестите от 2012 – 2013, обхванали Любляна, Марибор, Целе и други градове в страната.


Илюстрация



Столицата Любляна според легендата е основана от Язон, който, връщайки се от Колхида, вече откраднал Златното руно, бяга през Черно море, реките Дунав и Сава, за да стигне до р. Любляница. Някъде преди самия извор на малката река, която пресича словенската столица и се радва на живописни кафенета, те решават да се прислонят заради зимата. Натъкват се обаче на голямо езеро, където живее блатно чудовище. Язон геройски убива този дракон, който по-късно се превръща в символ на града, а Язон е неговият първи гражданин. Тук най-много се усеща австро-унгарското влияние, най-вече в архитектурата – не пропускайте да посетите замъка над града.

Предлагат се и официални архитектурни турове, които могат да разкажат за един от най-забележителните архитекти, работили тук – Йоже Плечник, планирал столицата като произведение на изкуството. Любопитни места за посещение са Музеят за съвременна история, който проследява историята на страната от Втората световна война, през Югославия, та чак до Словенската пролет и независимостта. Не е за изпускане и Международният център за графика, където се провежда прочутото биенале, а до 29 юли там е изложбата Fire on stage от 70 литографии на Дейвид Линч.

Любляна е университетски град, преобладаващо младежки, и това се усеща на всеки ъгъл, а от 2015 г. е град на литературата (титла, която се дава за нематериално културно наследство от ЮНЕСКО). Въпреки че има само един петзвезден хотел (Intercontinental), столицата предлага множество малки хостели и апартаменти за настаняване, които са особено популярни не само сред младите туристи, а и сред семействата.Препоръките са за хостел Тиволи, на метри от огромния и красив парк на града, както и C-Punkt hostel. Pivoljub е едно от най-атрактивните места за тези, които обичат да опитват местна бира.

Въпреки че притежава едва петдесетина километра от Адриатическото крайбрежие, духът, който носят Любляна и по-големите градове в страната, е свързан с Адриатика и наследството на Хабсбургите. Въпреки тези влияния словенците са силно протекционистки настроени към собствената си култура и език, най-вече заради дългогодишната заплаха да бъдат асимилирани от големите култури наоколо, както и заради съществуването във федеративна държава като Югославия. Адриатическата идентичност намира израз в кухнята и любовта към природата. Словенците обичат да спортуват и ценят времето, прекарано навън. През почивните дни повечето семейства отиват на планина. Популярна дестинация за това са Марибор и езерото Блед. Ако имате афинитет към опитването на местни специалитети, може да пробвате йота – традиционна яхния от Истрия, характерна и за словенското крайбрежие и североизточна Италия (Триест). Както и прекмурска гибаница – сладкиш, който е традиционен за района Прекмурие, до границата с Унгария. Повечето местни ресторанти предлагат тези специалитети.

Словения се радва на висок имиграционен интерес, особено след 1995 година, и това е изненадващо развитие на настроенията, имайки предвид, че тук живеят традиционни малцинства на италианци, унгарци и хървати. Словенското общество винаги е виждало себе си като толерантно. Предизвикателството пред Словения не е само политическо, но и обществено в перспективата на все по-стесняващите се граници на либералната демокрация в Европа. Страната е в непрекъснат цикъл на предсрочни избори от 2011 година насам и възход на десен националпопулизъм. И когато говорим за различия, може би трябва да се надяваме, че словенците ще успеят да съхранят всичко това, което са съчетали от изтока и запада в границите на своя реален кръстопът; както и че дискретната толерантност, която местните са развили, няма да се балканизира прекалено.
От месец март тази година словенската авиокомпания Adria airways изпълнява три пъти седмично полети от София до Любляна и обратно. Обикновено през Словения се преминава транзитно по магистрала Е-70 на път за Венеция или Флоренция. Често разглеждана като ски дестинация, малката централноевропейска държава има какво да предложи – от юни до края на юли там се провежда най-старият, най-големият и важен мизукален фестивал в страната и региона – "Любляна фестивал" (66-о издание). Марибор е домакин на престижен театрален фестивал, а основаното през 1955 г. биенале на графиката е една от най-любопитните подобни прояви в тази част на Европа. С природа, съчетаваща склоновете на Южните Алпи и адриатическото крайбрежие, с приветливи и толерантни хора, Словения е не само подходяща за културна разходка и почивка. Тя е олицетворение на метафората за място, където се срещат различни пътища, различни култури и идентичности.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10 Corso Como в Ню Йорк 1 10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

21 сеп 2018, 5130 прочитания

Ново място – Старата госпожа Ново място – Старата госпожа

21 сеп 2018, 2503 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: "Хралупата"

През последните месеци "Хралупата" стана едно от основните места за българската литературна сцена

А ти в кой фонд отиваш?

Близо 93 хил. лица са сменили пенсионното си дружество през първото полугодие

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Капитал Градове: Приказка за два града

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.09.2018 Прочетете