Лесно е да подминете "Хралупата", ако минавате по ул. "Стефан Караджа". Но ако е ден, в който има събитие, ще ви направи впечатление тълпата, която се е събрала около стълбите на приземното пространство на номер 22.
През последните месеци "Хралупата" стана едно от основните места за българската литературна сцена благодарение на поредица от събития с утвърдени автори, които рядко четат пред публика – Катерина Стойкова наскоро представи посветената на домашното насилие стихосбирка "Втора кожа", Васил Видински (ВБВ) направи първо четене от близо десет години, познатата най-вече като превода от сръбски, словенски и хърватски Людмила Миндова срещна читателите си с новата си книга "Роман за името".
За близо шест месеца тук са организирани 40 събития с 60 автори. Всички те са пълни, най-вече и заради малкия капацитет на мястото, създадено от Валентин Дишев, Георги Гаврилов, Теодора Тотева, Христо Мухтанов, Антонина Георгиева, Росен Григоров, Анна Лазарова, Наталия Иванова – все личности, свързани по един или друг начин с литературата в България.
Пространството не е замислено като изцяло посветено на книгите – планират да има курсове по творческо писане и фотография за деца през есента, както и изложби. В "Хралупата" ще зареждат все повече книги (към момента основно на издателствата "Скрибенс" и "Панорама", както и заглавията от всички гостували автори), ще намерите и броеве на "Литературен вестник".
За бъдещи събития следете Facebook страницата на мястото.
Q&A:
Георги Гаврилов, поет и съосновател на "Хралупата"
Защо място като "Хралупата" е нужно в момента? Има ли определена празнина, която се опитвате да запълните?
Като че ли в последно време литературата се измести към баровете, които предполагат по-приветлива и социална атмосфера от типичните места за литература. В "Перото" също като че ли се съчетават няколко различни неща в едно. Така че липсваше място, което да е едновременно приветливо и посветено на литературата. Пространството е малко, но се опитваме да превърнем всеки негов минус в плюс.
0 коментара