С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

1 17 авг 2018, 9:15, 18713 прочитания

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лек намек за бриз. Възрастни хора, които играят карти на късното следобедно слънце. Камион пчеличка, който пъпли по нанагорнище, за да достави пресни плодове и зеленчуци. Очукана Vespa, зарязана на ъгъла. 38-градусова жега, която отеква във вълнообразния пейзаж от маслинови гори и каменни стени. Добре дошли на тока на Ботуша, в Пулия, Южна Италия, където средиземноморски пинии дискретно крият морето, а под безоблачното небе цикади изнасят цели симфонии. Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото.

Илюстрация


Матера – поезия от камъни

Матера, известен още като Мъртвия град или Града от камък, ни отвежда 9000 години назад във времето. Някогашен символ на упадък и нищета, с жилища, издълбани в скалите, днес Матера е любима снимачна площадка за Холивуд. Оживяла приказка на Толкин. Хитовите продукции го превръщат в популярен туристически маршрут и двигател на местната икономика. За "Страстите Христови" Мел Гибсън използва 6000 статисти, или една девета от местното население. Кинопродукцията инжектира в бедната доскоро Матера над 2 милиона евро. Мястото толкова много прилича на древна Палестина, че е използвано за декор на над 40 филма, сред които "Цар Давид" с Ричард Гиър и "Бен Хур".

Матера е рекордьор по липса на престъпност и по най-голям брой туристически информационни центрове. Местните свирят на гайди и готвят боб в гювече. Всяка жена пече хляб и си има дървен печат, с който го щампова, преди да го пусне във фурната. Парченца от този хляб могат да се озоват и в типичната за града салата cialledda – с домати, зехтин, червен лук, чесън, черни маслини, босилек и черен пипер. А името на областта – Лукания, кара някои да мислят, че оттук произлиза думата "луканка". И макар че дотук влакове не стигат, през 2019 г. Матера ще бъде Европейска столица на културата (заедно с Пловдив). Градът е под закрилата на ЮНЕСКО.

Илюстрация


Алберобело – приказното село



Алберобело също е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Селцето с бели къщички с островърхи шапки разказва интересна приказка за хитрост и не само. Когато кралят на Неапол обявил данък върху всяка нова къща, група селяни се обърнали за помощ към граф Аквавива. Те искали да избегнат високите данъци и да живеят спокойно. Той им предложил да се заселят в долината на Итрия и по-специално в Алберобело – гора от средиземноморски дъбове. Поставил едно-единствено условие – да не строят къщи, а трули (каменни жилища с конусовидни покриви). Веднъж в годината данъчен инспектор от Непаол идвал, хората дърпали камъка ключ, който държал конструкциите, и така нямало село, нямало данък.

След време обаче граф Аквавива загубил контрол над областта, а наследникът му – граф Джанджеро, увеличил данъците до небесата. Гневни, селяните отишли в Неапол. Разкрили измамата и поискали да строят къщи. Графът бил обесен, а тяхното желание било удовлетворено. Когато се върнали в Алберобело, отново си построили трули, но със свързващ материал.


Днес в трула живеят и дон Паскуале, жена му и двете им котки Мелъди и Мелани. "Какво ли не съм виждал тук! Кой ли не е минавал!", споделя Паскуале и разлиства пожълтелите страници на албум. От корицата се усмихват той и съпругата му. Албумът се оказва стар туристически гид на Алберобело. "Хубаво е. Идват хора от цял свят, дивят се на нашите къщи и си отиват. Роден съм в Алберобело и никъде не искам да ходя", категоричен е Паскуале. И макар че домът му е скромен, изглежда щастлив.


Фотограф: Мартина Ганчева

Щастлив, макар и не толкова усмихнат, е Джино. Гордата му осанка вероятно се дължи на факта, че е виден член на Асоциацията на slow food. И за да затвърди имиджа си, ме посреща с домашни сладки, ликьор и шушулка carrube - рожков. Енотеката му е пълна с всевъзможни подправки, паста от трюфели, сладко от червен лук и вкусни напитки. Избирам тюркоазеносиня и забелязвам, че Джино се хили под мустак. Оказва се, че съм се спряла на италианската виагра – ликьорът с лют черен пипер и анасон.

И като стана дума за вкусове, точно срещу Джино, на Via Monte San Michele 25/29, с типични за района манджи ще ви нагости Доменико. Освен задължителните морски дарове и паста в менюто има фокача, домашен хляб и сирене и неописуемо семифредо с бадеми. Затова не е изненада, че заведението има звезда "Мишлен".

Ако вместо тристепенно меню искате просто да изпиете едно хубаво еспресо и да го допълните с италиански десерт, продължете нагоре по същата улица. На номер 57 се намира сладкарница Martinucci, отворила през 1950 г. Списъкът е дълъг, трудно ще изберете между безброй многото видове пастичоти, торти и джелато.

Илюстрация


Локоротондо – градът на балконите

Най-малкото и най-красиво градче в Пулия е кацнало на хълм, висок 400 метра. Локоротондо държи рекорда на Гинес за най-много букви "о". Това странно име означава "кръгло място". Когато се гмурнете в морето от снежнобели къщи и тесни улички, ще се изумите от чистотата – кметството финансира варосването на къщите. А белият цвят разчупват балконите с невероятните цветя, отглеждани от тукашните домакини.

Остуни – бялата бонбониера

Усещането, че стъпвате върху бяла картина, ще се затвърди, когато посетите Остуни – Белият град на тока на Ботуша. Построен на три хълма от варовик, които се издигат на 229 м над морското равнище, той разкрива невероятна гледка към голямото синьо море. Създаден през неолита, подобно на едър диамант, градът преминава от едни ръце в други средно веднъж на всеки сто години. Красив лабиринт с тесни улички, където можете да прекарате векове, да се изгубите, да се влюбите.

Лече – бароковият шедьовър

Трайна следа в сърцето ви ще остави и Лече. Наричан Флоренция на юг, той е един от най-големите градове в Пулия. Известен с бароковата си архитектура, леденото си кафе Caffè in ghiaccio и с фигурите от папиемаше. Може да го обиколите с trenino – влакче, а по обед ви препоръчвам да сте на централния площад. Тогава кметът пуска избрана от него класическа музика, а Часовникът на чудесата отмерва безвремието на юга.

Авторката е журналист от Bulgaria ON AIR.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10 Corso Como в Ню Йорк 1 10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

21 сеп 2018, 11770 прочитания

Ново място – Старата госпожа 1 Ново място – Старата госпожа

21 сеп 2018, 6071 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Capodimonte di tutti capi

Защо производител на сладолед, диригент, невроложка и други експерти селектират изложби в неаполския музей "Каподимонте"

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

В какво се превърна КРИБ

Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена структура, която работи за интересите на властта, председателя си и избрана част от членовете си

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете