Албания - балканска приказка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Албания - балканска приказка

Дуръс - истински пир на архитектурната еклектика

Албания - балканска приказка

Красота и изненада отвъд клишетата на 600 км от София

Петър Карабоев
51476 прочитания

Дуръс - истински пир на архитектурната еклектика


Гледката на тримачтов бял кораб, влизащ с величествено изпънати платна в изумрудените води на залива на Ксамил под августовското слънце на Йонийско море, е достатъчна, за да забравите, че сте в... Албания.

Нови 25-30-етажни хотели като от щата Флорида на крайбрежния булевард на Дуръс карат комунистическият паметник на албански партизанин с автомат пред тях да изглежда още по-абсурдно сред ширещата се наоколо истинска архитектурна вакханалия.

Йонийско море може да изненада с красив платноход, акостиращ на албанския бряг
Автор: Петър Карабоев

Но колкото по-навътре и на север влизате в страната, толкова повече са потвържденията че, да, това са земи на общото с нас османско минало и кухня (задължително да опитате boz, албанската боза) и, не, това все пак са едни по-различни Балкани. Заради Адриатическо море непосредствената близост на мюсюлманско общество с католическия свят и вековните връзки с търговски сили като Венеция и Дубровник. Както и заради директните последици за обществената психика от денонощното излагане под въздействието на телевизионната империя за забавления на Силвио Берлускони.

Без преувеличение Албания е страна, заслужаваща авантюрата на любопитните българи (не се съмнявайте, поляци, унгарци и чехи вече са там), особено през лятото. С една важна препоръка - организирайте пътуването с кола.

Фактът, че това е "на другия край на Балканите", може да подейства възпиращо. Но и несериозно - Шкодра или Дуръс са на 580 км от София, а Ксамил е на 680 км. Става дума за 7 часа и половина до 8 часа и половина чисто шофиране плюс доста бързо (поне в нашия случай) прекосяване на две или три граниици - България/Гърция/Албания или България/Македония/Косово/Албания.

Морето при Ксамил

Иначе казано, ако сте по-амбициозни, може да закусвате в България и да вечерята печен шаран на бреговете на Шкодренското езеро или пресни калмари на скалите над Йонийско море. Ако не бързате, спокойно може да пренощувате например в Скопие (като незабравимо се позабавлявате с това, в което превърна центъра на града правителството на Никола Груевски) или Вергина (и разгледате царската гробница на Филип Втори и близката антична македонска столица Пела).

Банален, но и доказан от практиката, е съветът пътуването да се подготви навреме и внимателно и да не се потегля за Албания с никаква "кошница" - нито голяма, нито малка. Просто си правете изненади и им се наслаждавайте като емоции, гледки и вкусове. Колкото до цените - по-евтино е от България за спане и храна (например студио за четирима на морето струва 60 евро на вечер, а обяд в ресторант - 30-40 евро).

Аргирокастро (на албански - Гирокастър) е един от защитените обекти на ЮНЕСКО в страната

Наричат Ксамил "скрит скъпоценен камък" и "албанската Бора-Бора", но това не е справедливо. Защото е пресилено и защото сравнението отнема сдържаното очарование, което създава това курортно градче недалеч от гръцката граница.

Кристално чистото море, скалистите брегове и природата приличат на това, което мнозина българи са виждали в Гърция и все пак като инфраструктура за туризъм е вероятно 10 години назад от България. Последното си има и предимства, защото по повечето от наредените един до друг малки заливи с плажове има чадъри с шезлонги (около 4 евро за двама), малък снек бар и звучи chill out музика, а не чалга.

Градчета като Ксамил са идеална база за кратки пътувания. Саранда е съвсем наблизо (15 км), час-два си заслужава разглеждането на останките от античния Бутринт (5 км), а безспорно си струва и един следобед в Аргирокастро (70 км, но се пътува поне час и половина по тесен и стръмен път с остри завои). Точно отсреща се издига гръцкият остров Корфу и трудно се устоява на изкушението да прескочиш с ферибота за 2-3 дни до него (19 евро на човек в едната посока, доста по-скъпо, ако искате да натоварите и колата).

Старата крепост на Аргирокастро се е използвала ипрез 60-те години като комунистически затвор
Автор: Петър Карабоев

Същото важи и за Шкодра. Градът, старата крепост над него и езерото може спокойно да запълнят 2-3 дни, а за търсещите кратко разнообразие - съвсем наблизо е границата с Черна гора. На пешеходната улица в центъра от сутрин до късна вечер има приятни заведения с вкусна храна и открити зони, както и изненади като единственият национален музей на фотографията или фабриката за уникални маски за Венецианския карнавал (цени от 20 до 200 евро - hand made, все пак!) на албанец с осем магазина във Венеция, търговия с Франция и Великобритания, 250 служители за бизнеса в Лас Вегас (основно във Venetian Resort Hotel Casino).

Със сигурност най-трайно впечатление оставя Берат, и то не е само защото великолепният му стар град е обект на ЮНЕСКО. Достатъчно е, докато човек си пие кафето на хотелската тераса с изглед към обления в слънце османски "град на хилядата прозореца", да си спомни историята му. Под името Белград е бил на Западните покрайнини на българската държава през Средновековието, основан е преди 23 века от македонски цар като Антипатрея, наричан е от византийците Пулхериополис, тук през 1944 г. започва комунистическата сатрапия на Енвер Ходжа, а днес има внушителен университет, който с купола си прилича на Конгреса във Вашингтон. Закътан е сред възвишенията на източния край на планината Томор (това над облаците е върхът на над 2400 м), а по главната улица има палми, които напомнят, че е на една географска ширина със Солун.

Това е Албания - балкански калейдоскоп, който разкрива различна картинка при всяко завъртане.

Автор: Петър Карабоев

Ако пътувате с кола

Трябва да знаете поне три важни неща.

Първото е, че Албания има сериозен проблем с указателните табели, т.е. почти ги няма. По магистралните пътища има стандартна информация за отбивки, след тях може да попаднете на една-две насочващи табели, но после дори не разбирате в кое селище влизате.

Втората препоръка е да не потегляте без навигатор със заредена най-актуална карта. Както и да не му се доверявате докрай, защото уж в името на по-директното пътуване може да ви забие по 70-километрова отсечка в такова състояние, че на няколко пъти ще си помислите, че е трасе за офроуд. Което означава задължително да не потегляте без План Б - оборудвайте се поне с някое популярно приложение за навигация за смартфон или таблет.

Третият съвет е да не се изненадвате, че цените на горивата са по-високи, отколкото в България. Бензин А-95 например е в рамките на 170-180 леки, което - според обменния курс, който сте използвали - прави около 2.80 лева за литър. В Албания няма известни в Европа вериги бензиностанции с изключение на две относително добре развити и модерни местни марки. Всичко останало са хиляди семейни и поради това кръстени с всевъзможни имена места за наливане на гориво.

В градовете ориентирането също опъва нервите на всички в колата. Като инфраструктура Албания често оставя впечатление за нещо, познато ни от 90-те години. Частната инициатива процъфтява дори по-бурно и без ред от тази в България по това време, основно заради парите, идващи от голямата албанска диаспора. Но на местно ниво властите или поддържат статуквото (което не е най-лошият вариант и поне спестява обикалянето покрай непрекъснати ремонти), или не смогват (или не искат) да оправят улици и тротоари, докато и последният терен не се застрои.

Бутринт - природен резерват с антични находки

Чистотата и сметосъбирането също не изглеждат най-силните страни, а особено в сезона на отпуските това категорично попада в графата "минуси". По някакъв характерен начин албанците са оставили "предупреждения" към гостите още преди селищата си - от двете страни на пътя често се минава покрай хаотично създадени сметища за строителни отпадъци и изкопен материал.

Но нима в България не беше масово така допреди 10-15 години?

Гледката на тримачтов бял кораб, влизащ с величествено изпънати платна в изумрудените води на залива на Ксамил под августовското слънце на Йонийско море, е достатъчна, за да забравите, че сте в... Албания.

Нови 25-30-етажни хотели като от щата Флорида на крайбрежния булевард на Дуръс карат комунистическият паметник на албански партизанин с автомат пред тях да изглежда още по-абсурдно сред ширещата се наоколо истинска архитектурна вакханалия.

Йонийско море може да изненада с красив платноход, акостиращ на албанския бряг
Автор: Петър Карабоев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    alray avatar :-|
    alray

    Викате по-евтино от България..обяд 40 евро... почти се съгласих, явно добре ви плаща Прокопиев :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK