С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

30 ное 2018, 8:34, 5529 прочитания

В Тоскана с колело

История, красота и вино в градчетата от вулканична пепел на Марема

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Вкусно и уютно

Да отседнете в някой от по-големите градове в района би било грешка на фона на богатия избор от интересни алтернативи. Уютни и бутикови хотели има в туфа градчетата, като това е удобна опция, особено ако изберете да се движите на велосипед.

Други изживяване предлагат многото хотели-ферми в типично тоскански стил в региона, които носят марката "Агритуризмо". Някои от тях са луксозни оазиси на спокойствието, като например Locanda Rossa (www.locandarossa.com) до Капалбио – екоимение на огромна площ, с басейни, СПА, тенис кортове, маслинови градини. Предимство на тези имения е, че марката "Агритуризмо" ги задължава да сервират поне 50% продукти, собствено производство – зеленчуци и плодове, маслини и зехтин, ръчно правен хляб и паста, сирене и прошуто, мед и вино са сред нещата, които ще откриете на масата.

Както повечето кътчета на Тоскана, и Марема е дом на много типични продукти. Оглеждайте се за вкусните сладки кестени от Монте Амиата и продуктите от кестеново брашно - различни хлябове, печива и десерти. Пекорино е сред най-популярните местни продукти. Прясно, полуотлежало или отлежало, това е овче сирене, известно със сладкия си и деликатен аромат, който идва от пасищата на Марема. Говедата от Марема (има исторически свидетелства, че те се отглеждат тук още от VIII век) са неделима част от района, а месото им е особено ценено както за стекове, така и за деликатеси. Не пропускайте и местните бишкоти с форма, подобна на претцел – твърди се, че те са познати още от Средновековието. И идеалната добавка към всичко, разбира се, е прекрасното вино от Марема.

Два километра преди Питиляно, в централната част на Италия, пътят прави остър завой и разкрива вълнуваща гледка към средновековното градче. Неговите крепости, кули и църкви са буквално изваяни от вулканичните скали, върху които е кацнало. По залез, когато слънцето го осветява меко и косо, този град-скулптура прилича на пясъчен замък от съвсем друго време.

Тази гледка е една от многото "награди" за пътуващите из югоизточната част на Марема – регионът на вулканичните селища Манчиано, Питиляно, Сорано и Сована, наречени "туфа градовете". Тези стари поселища са издълбани в камъните от вулканична пепел - т.нар. туфа, и пазят наследството на древните етруски, на римляните, на владетелските тоскански фамилии Алдобрандини, Орсини, Медичи и Лорена, завещали високи кули, замъци и църкви. И до днес те са там, по върховете на хълмовете, в почти автентично средновековен вид, сякаш времето е спряло.


Закътана в най-южното кътче на Тоскана, Марема е древна, но днес е един от най-непознатите за туристите райони. Дълго време големи части от нея са били заблатени и почти изоставени - царство на маларийните комари, които периодично са обричали района на забвение. Рекултивирането му започва едва след Втората световна война.

Там се редуват гледки към красивото крайбрежие, хълмове, опасани с гори, ниви с дълги редици от кедрови дървета, лозя с изби. И каменни имения, повечето от които са превърнати във ферми-хотели. Градчетата са сгушени по върховете на хълмовете, опасани със зелени пояси от гора.

Когато обаче поемем югоизточно от Капалбио – една от най-южните точки на региона, към вулканичните "туфа" градове Манчиано, Питиляно, Сована и Сорано, древната Марема започва да се разкрива и усещането е като пътуване назад във времето.



Районът не е голям и ако искате красивите гледки, аромати и усещания наистина да попият в кожата ви, може да заложите и на туризъм с велосипед – в подходящия сезон, разбира се. Теренът е хълмист, но напълно по силите на ентусиазирани и смели начинаещи или средно напреднали байкъри, възможностите за интересни спирки са достатъчно много, за да се избегне преумората.

Градове в пепелта

Маршрутът тръгва от Капалбио – красиво и дружелюбно градче, от чиято средновековна крепост се разкрива красива гледка към крайбрежието. Старинният романтичен център е миниатюрен и изключително чаровен и приканва да му се насладите на чаша вино – местната гордост е Capalbio (DOC) от санджовезе и каберне совиньон, а белите вина са свежи и ароматни – от Требиано и Верментино.

Продължавайки на Запад от Капалбио, първата спирка е Манчиано. Осемкилометровото изкачване по хълма, на чийто връх се намира градчето, е най-сериозното предизвикателство по маршрута за велосипедистите, но си заслужава.

От крепостта на това красиво село се разкрива гледка, обхващаща десетки километри - от планините Монте Амиата до Тиренско море. В центъра му се намира внушителна крепост от XII век, чиито стаи днес са дом на музей с колекция от история и изкуство.

Илюстрация


Историята на Манчиано, както и на другите градове в туфата, води назад към цивилизацията на етруските. Това древно племе, обитавало района между IX и III век пр.н.е., първо е изградило поселища и пътища във вулканичната пепел, както и огромни некрополи, или "градове на мъртвите".

Но понеже ние сме напълно живи, не си тръгвайте от Манчиано, без да сте обядвали. Едно от особено вкусните места в градчето е всъщност месарница - La Imperiale, където Марко и съпругата му готвят за обяд вкусно месо и прекрасна домашна паста.

Илюстрация



Питиляно: Като от приказките

На 7 километра западно от Манчиано следва Питиляно – може би най-атрактивният и най-живописният от четирите вулканични града. Изникнал от туфата, градът е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават едновременно величествен и страховит вид. Серия от пещери зеят в скалата под него.

Заедно със Сована и Сорано, Питиляно – след времето на етруските и римляните, е бил дълго под контрола на знатната средновековна фамилия Алдобрандини. Истинската му прелест обаче блесва, когато става владение на фамилията Орсини, чийто пищен дворец с разкошен двор днес е една от основните забележителности. От площада пред двореца тръгват трите живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, декорации, балкони, църкви и, разбира се, многобройни магазинчета със сувенири, местни деликатеси като сирене, колбаси и вино, кафета, пекарни и малки ресторантчета. Чарът на централната част се допълва от множеството котки, глезени от туристи и местни.

Марко от La Imperiale в Манчиано сервира вкусна домашна паста

Фотограф: Ана Коджаиванова


Част от интересната история на Питиляно е и фактът, че от XIV век там намират подслон многобройни еврейски семейства, избягали от Рим, заради което градчето е известно и с прозвището Малкия Ерусалим. Със своите тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и днес. Едно от бижутата му е старата синагога, но също и сградите на кашерната месарница, винарната за кашерно вино и пекарната за безквасен хляб. Запазени са също и ритуалната баня, пространствата за боядисване на тъкани - повечето местни евреи са били търговци на текстил, както и еврейското гробище.

С евреите са свързани и някои от интересните кулинарни особености на града. Sratti например е пръчка тесто с пълнеж от млени орехи, мед, индийско орехче, портокалова кора. Думата произлиза от sfratto, което означава изгонване. Според историята по времето на Мусолини полицията гонела и удряла евреите с пръчки, за да ги принуди да се приберат в гетата. От тази болка обаче се е родил този популярен местен сладкиш.

Илюстрация



Не пропускайте да опитате и местното вино. Белите вина - основно от сорта требиано тоскано, са свежи и минерални, с флорални аромати. Най-доброто от червените включва Morellino di Scansano (DOCG) – морелино е всъщност местното име на сорта санджовезе, и Sovana (DOC), което също е базирано на санджовезе, но позволява и 50% съдържание на други сортове като каберне совиньон и мерло. На вината е посветено и специално събитие, наречено SettembreDiVino – през септември, когато местните винарни, издълбани в скалите, отварят врати за посещения.

Живите пещери

На излизане от Питиляно ще откриете и т.нар. живи пещери или "живи пътища", които са разпространени в целия района. Това са мегилитни коридори, изкопани от етруските директно в меките камъни, които най-често водят към некрополите. Те са като тунели, но без покрив. Стените им достигат до 7-8 метра височина. Точната им цел не е съвсем ясна – вероятно са имали религиозна роля, както и са били част и от защитните механизми на градовете. Може би са имали и друга, чисто практическа функция. Каквато и да е ролята им, със сигурност тя е била важна за етруските предвид огромната работа, която са вложили в изграждането им. Можете да се разходите из тях пеша или с колело (и дори на кон).

Сована: мини град-музей

Малко след Питиляно пътят кривва в посока Сована, който оспорва титлата за най-красив туфа град. Добра новина за избралите велосипеда – по пътя няма дълги участъци с голяма денивелация, а и самият град, макар и на хълм, е по-скоро плосък.

Характерно за него е това, че той не е бил подложен на барокова реставрация и видът му е по-изчистен и автентичен. Чарът му се допълва от факта, че той е много малък и е идеален за бърза разходка - ще вървите по застлани с теракота и червени тухли средновековни улички с красиви каменни постройки.

Сована е възникнал като етруско поселище, в близост до голям и важен некропол от II век пр. Хр. Комплексът, напълно вкопан в туфата, е добре проучен и отворен за посетители, като пази добре съхранени гробници и орнаменти, въпреки че вулканичната пепел не е най-добрият материал за запазване на подобно наследство. До некропола минава и тунел, изкопан в туфата, чиито високи стени са особено впечатляващи.

Ролята на етруските за основаването на селището е безспорна, но очарованието на историческия му център е изцяло средновековно. Дворците, религиозните и обществените сгради на Сована са показателни колко важен е бил този град по време на феодалната епоха. Той - както и съседните туфа градове, е бил управляван от семейство Алдобардени, след това от Орсини, както и от фамилията Медичи. Наследството на тези знатни и богати родове изпълва двете старинни улици на миниатюрното градче.

За жалост към XIX век то обаче е било напълно изоставено – като за това е помогнала и маларията, която понякога е опустошавала и райони далече от крайбрежието. Но днес Сована се възражда от интереса на туристите и на изследователите, които са привлечени и от факта, че това е родното място на Илдебрандо ди Сована, или папа Григорий VII.

Макар и миниатюрен, Сована приютява няколко вкусни остерии, както и красив бутиков хотел - Sovana Hotel& Resort, в реставрирана селска къща, с красиво оформена градина с маслинови насаждения, и е добра отправна точка за настаняване в региона.

Последна спирка: Сорано

Последният от поредицата вулканични градове по пътя е Сорано, който има личен чар - мънички улички и тесни алеи, жълтеникавосивкав камък и отличителна архитектура. Редом с крепостта "Орсини", двете красиви градски порти и старата църква една от най-интересните забележителности тук е "Массо Леополдино". Тази укрепена, панорамна тераса е пример за структура, която се нарича "издълбана от жива скала". Тя е изваяна от камък, който остава свързан със земята. Поръчана е от гранд херцог Леополд, който се е славел с масивното си строителство. Терасата е по-стара от крепостта "Орсини" на противоположната страна на града и също е била част от защитната система на Сорано.

Илюстрация

Точно преди последните стълби към тази голяма панорамна тераса, под тухлена арка се намира входът на Cortilone от средата на XVI век. Оригиналната цел на сградата е склад за зърно. Тя стои на ръба на пропастта над реката и сега се използва за изложби заради широкото пространство с много стаи и високи сводести тавани и тухлени подпори, напомнящи за интериора на катедрала.

В градчето са запазени и следите от еврейската общност на Сорано, макар и не толкова голяма, колкото тази на Питиляно. Няколко врати все още носят следите на символа Mezuzah, запазен е и контейнерът за съхранение на зърното, ползвано за подпомагане на бедните, както и следите от пантите на вратата, затваряла гетото привечер и отваряна отново на следващата сутрин.

След разходката в града и впечатляващата му архитектура е трудно да си представите, че може да ви изненада с нещо повече - но може. Туфата е ясен признак, че това е вулканична зона, а термалните бани са просто още един продукт на геоложката "смърт на вулкана". Terme di Sorano са отворени за обществеността. Историческият басейн датира от XV век и е ползван от местните монаси. Малък по размер, той е 1.4 м дълбок и може да побере около петнадесет души. Захранва се от два термални извора с температура около 34°С. Да се потопиш в топлия басейн с вода, извираща директно от порестия камък от вулканична пепел, може би е достоен финал за едно наситено и обогатяващо пътуване.
Градината "Таро" на Ники дьо Сен Фал

На фона на старините в региона едно от най-контрастиращите и впечатляващите места е Градината "Таро", съзададена от френско-американската артистка Ники дьо Сен Фал (1930 –2002) . Разположено на около 7 км югоизточно от Капалбио, това е лудо място с мозаични статуи, вдъхновено от Гауди. След визитата си в парка "Гюел" в Бареселона през 1955 г. артистката години наред мечтае да създаде подобно магическо място за своите скулптури на тема Таро карти. Мечтата й се сбъдва, когато нейни приятели със земя в Марема й дават възможност да създаде парк на няколко километра от Капалбио. По градината тя работи – с помощ от приятели артисти - в продължение на 30 години. Проектът е глътнал над 5 млн. долара. Отворена е като посетителски парк от 1998 г. и приютява 22 скулптури, изобразяващи авторски визии от колодата с карти Таро, както и няколко други, по-малки статуи. Те впечатляват с мозайките си с ярки цветове, огледала, движещи се и издаващи звуци елементи. Най-високите достигат почти 15 метра.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Ново място: "Компанията" Ново място: "Компанията"

На брънч между "Оборище" и "Черковна"

7 дек 2018, 3169 прочитания

Ново място: "Слънце Луна" на ул. "Алабин" Ново място: "Слънце Луна" на ул. "Алабин"

Заведението се премести точно на десетия си рожден ден

23 ное 2018, 16076 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Republica

Барът отвори със заявка за сезонни коктейли, работилници и изложби

Порасналите дигитални агенции

Най-големите компании в сектора достигат общи приходи 48.6 млн. лв. и ръст от 25%

Всяко движение на всеки гражданин

Китай планира противоречива система за "социален кредит", която съди всеки жител според поведението

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: "Компанията"

На брънч между "Оборище" и "Черковна"

20 въпроса: Мила Михова

На 15 декември в "Люмиер" тя ще изпълни песни и арии на Росини, Белини и Доницети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Износът расте през октомври, ТЕЦ "Марица-изток 2" пак продаде само част от скъпия си ток, печалбата на "Аурубис" се свива

Емисия

DAILY @7AM // 12.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ