Седем дни в Санкт Петербург
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седем дни в Санкт Петербург

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

15338 прочитания

След осем години изучаване на руски език в училище любопитството да видя Москва и Петербург се превърна в нещо естествено. Въпреки това Русия е едва двадесет и третата европейска страна, която посещавам, и причините са ясни – от една страна, грешната представа за скъпи самолетни билети и хотели, а от друга – фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм.

Шансът идва по покана на театър "Балтийски дом", на който Федерацията за втори път в последното десетилетие гласува бюджет от над 1 милион евро, за да бъде домакин на Европейските театрални награди и да покаже най-доброто от руския и европейския театър пред над 200 критици, директори на фестивали и театри от цял свят. В секундата, в която поканата пристига, си представям как след интензивните дни с по три спектакъла на вечер ще остана още малко и ще попътувам.

Тези илюзии са попарени във визовия отдел, където освен че категорично ми отказват удължаване на визата извън събитията, ми забраняват свободно пътуване до Москва. Оказва се, че из Русия с т.нар. хуманитарна виза не можеш да ходиш на места, където не си изрично поканен. Това ме принуждава да променя обичайния си подход при пътуване и да опитам нещо ново – подробен предварителен план.

Бърз преглед на туристическите справочници показва, че почти всички забележителности се намират в пешеходния исторически център на града (между реките Фонтанка и Нева). Търсачът на силни усещания у мен не се примирява с очевидното и настоятелно разпитвам всички налични руснаци и експати за по-интересни или алтернативни места за забавление. Уви, получавам еднотипни препоръки и всички ме убеждават, че ъндърграунд живот тук няма.

Санкт Петербург е третият по големина град в Европа (над 5.3 милиона местни плюс над 2 милиона туристи годишно), но от ноември до април (когато гостувам) човекопотокът в час пик из града е много повече от местните жители, а в туристическите обекти засичам само рускоговорящи групи – явно е сезон за вътрешен туризъм. Съответно нямам усещането за международна атмосфера абсолютно никъде.

Още в първите часове ми прави впечатление, че колкото и да е студено навън, в закрито помещение температурата е над 27 градуса, включително в метрото. Сутрин се съмва след 10 ч., стъмва се преди 17 ч., така че Петербург е най-жив по тъмно, а и неимоверно по-красив - впечатляващо е как може да изглежда един град, който няма проблем с енергийните ресурси и всички сгради и улици са ярко осветени.

Цените по "Невски проспект" варират от 15 лева за салата, основно и квас, до 12 лева за късо кафе, буквално, в съседни заведения, а входът за повечето музеи е от 20 до 30 лева.

Бързо забелязвам колко са любезни хората – бабушки ми оправят палтото в метрото, черпят ме с курабии в тролея, тийнейджъри ми взимат Instagram интервю и ми подаряват оригами. За шестте ми дни в центъра никой не отказа да изслуша посредствените ми опити да говоря руски и да ме изпрати с напътствия и поощрение за усилията.

Бързо разбирам, че английският тук не е на почит - всеки път, когато не успея да проговоря на руски, нещата стават сложни. И обратното – когато съставя едно-две прилични изречения на руски, служителите в ресторантите, туристическите обекти и сувенирните магазини се чувстват длъжни не просто да ме обслужат и упътят, но и да ми покажат любимата си картина, да ми разкажат за времето в Несебър и Созопол и да се поинтересуват защо символите на социализма не се класират за подходящ подарък на българи.

Още първата си вечер в Петербург скачам в дълбокото – "Губернаторът" на Андрей Могучий – висш пилотаж в театралната изразност, майсторски въздействащ на всички сетива, емоционално и интелектуално. Научавам, че билетите за местните хитови постановки стигат до цена от 150-200 лева, а обичайната закуска в 40-минутния антракт е черен хайвер с шампанско – напълно подобаваща на пищните и красиви интериори на старите театри по "Невски" и "Фонтанка". Съответно и публиката вътре е осезаемо по-заможна от масата в метрото. Когато питам колегите дали театърът е елитарно занимание тук, те ми отговарят със смях, че всички руснаци ходят на театър – просто всеки от театрите има специални оферти с по-ниски цени.

Петербургски тайни

Петербург е най-особеният град, в който съм била. Чувствам се превъзбудена, изненадана, ужасена и развеселена почти постоянно. Откривам контраста във всичко - в мръсните задни дворове с олющена мазилка и порутени детски площадки, чиито великолепни фасади са перфектно поддържани; в бездомните просяци, които си разменят огънче с облечените в кралски одежди фото промоутъри; старите москвичи, които реват в час пик по улиците редом до нови BMW-та; лъскавите бутици в Большой гостиный двор и хората, които излизат от станцията на метрото там (освен типичните руски черти няма никаква разлика с пътниците в софийските автобуси вечер).

И все пак, когато се връщам в София, това, което най-често разказвам, са митове и легенди от времето, когато градът е бил арена на борбата между традиционната, суеверна и мистична Русия и амбициите на нейните царе и императори, с техните любовници и преврати, да бъдат европейци. Затова и не отделям твърде много време за вътрешни обиколки из многобройните църкви и дворци на Романови – обикалям само крилото с кралски интериори на Ермитажа и се отдавам на външни разходки през забележителности – всяка от които има невероятна история. Всеки доукрасява и видоизменя сюжетите, а историите, разказвани от хората, нямат много общо с тези в туристическите пътеводители. Аз ги запомням толкова колоритни, колкото ми ги разказаха домакините.

Например символът на града - статуята на Петър Велики (по-късно получила името си "Ме́дный вса́дник", заради едноименната поема на Пушкин). Екатерина II го поръчва, за да подчертае връзката си с основателя на града и неговата непоклатима вяра в господството на човешката воля над природата. Природата в случая се проявява типично по руски – след буря край малко село на десетки километри от Петербург се материализира прочутият "камък гръмотевица". Толкова е гигантски, че след като е изкопан от земята, в дупката се образува езеро, съществуващо и до днес. После хиляди крепостни селяни го влачат в продължение на 6 месеца през най-лютата зима, за да стане най-голямата скала, преместена някога от човешка сила.

Катедралата Исакиевски събор e строена под ръководството на Огюст Монферан в продължение на 40 години. Извън обективните обстоятелства, които налагат проектът да се преправя, събаря и строи наново няколко пъти, легендата гласи, че при пристигането си в Русия френският архитект отива при врачка, която му казва, че когато катедралата бъде завършена, неговият живот ще свърши. Съответно Монферан никак не бърза, а от една конкретна плочка на десния тротоар до постройката се вижда и собственият му подпис върху сградата – релеф в ренесансов стил, изобразяващ полегналия Монферан в реален размер, прегърнал малък модел на катедралата. Никой няма време да коментира конкретния детайл - точно 4 седмици след първата служба предсказанието се сбъдва.

През XIX век популярният Невски проспект е пазен от полицаи, които са живеели в малки къщички без баня и тоалетна на всеки ъгъл, и е чистен от арестуваните през изминалата нощ проститутки.

Ако трябва да препоръчам маршрут за разходка, безспорно той би започнал от Аничков мост по Невски проспект (Казанският събор отляво и "Дом на книгата" отдясно) към Адмиралтейството. От там наляво по Малая Морская (домовете на Достоевски и Чайковски) до Исакиевския площад, с почивка на тревата през лятото или зимни кънки на острова Новая Голландия и обратно през Мариинския театър, двореца Юсупов и канала Грибоедов. Или надясно - към Ермитажа, Марсовите полета, красивите летни градини и храма "Спасител на кръвта" и пазарчетата за антики и сувенири около него. И ако има време – еднодневна екскурзия до "Царско село".

Суровият вятър и безмилостно мрачното време не ме спират в последната сутрин да отида до острова с Петропавловската крепост. Тук научавам поредната митична история. В някакъв момент при буря се килва ангелът на острия връх над купола на катедралата. Царят обявява подобаваща награда за смелчака, който успее да се покатери до най-високата точка на града тогава (122 метра над земята) и да оправи ветропоказателя. Младежът, който успява, има право на едно желание и то е неограничени количества водка до края на дните си.

* Авторката е управляващ партньор на агенция за крос медийни решения. В свободното си време спортува, пее в рок бандата LaText и пише за театър като член на световната организация International Association of Theater Critics.

След осем години изучаване на руски език в училище любопитството да видя Москва и Петербург се превърна в нещо естествено. Въпреки това Русия е едва двадесет и третата европейска страна, която посещавам, и причините са ясни – от една страна, грешната представа за скъпи самолетни билети и хотели, а от друга – фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм.

Шансът идва по покана на театър "Балтийски дом", на който Федерацията за втори път в последното десетилетие гласува бюджет от над 1 милион евро, за да бъде домакин на Европейските театрални награди и да покаже най-доброто от руския и европейския театър пред над 200 критици, директори на фестивали и театри от цял свят. В секундата, в която поканата пристига, си представям как след интензивните дни с по три спектакъла на вечер ще остана още малко и ще попътувам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Слабовато попадение. Да се пише по този начин за Санкт Петербург (Питер) е горе-долу същото като да се представя цялостната българска кухня, примерно, със шопска салата. Още повече когато става дума за представяне на Санкт Петербург пред читателска аудитория, значителна част от която има далеч по-многопластова представа за географската сърцевина и същност на руската култура. Ще ме извини, надявам се, авторката за нейното "описание" на престоя й в Санкт Петербург, което ми наподобява препускането с маратонки и шорти на американски туристи из Лувъра пред учудените погледи на парижани. Известно оправдание, ако може така да се каже, е дисклеймъра на авторката за това, че е била само за няколко дни и че е от поколението 30+. Незнаенето на руски език е сериозен минус, да. А на който му е интересно - исторически поне да добие представа за културната тъкан на Санкт Петербург и защо наистина този град създава особено усещане (ако го сравним с Москва, примерно) - скромно съветвам на заинтересованите да отворят някои от класическите произведения на Пушкин, Гогол, Достоевски (в превод или в оригинал) и да прочетат - всичко е там.

  • 2
    ivan_ivanov avatar :-|
    птицата-бегач

    Безплатната крепостна работна ръка и френските архитекти са творците на този град. Иначе щеше да е същото блато с комари, от разливите на р.Нева, каквото е бил преди Петър | .

  • 3
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Ще ме прощавате, но прекалено плитко за управляващ партньор на агенция за крос медийни решения (каквото и да е това). Не ми се коментират дори "забраната" за пътуване до Москва и "ревящите" Москвичи. Питер не е за всеки, особено през зимата. Петър Първи е имал визия, когато крепостните селяни и френските архитекти са му го строили, а духът на онова време още е жив.

  • 4
    doxen avatar :-|
    doxen

    Статия писана от "милениъл" за "милениъли".

  • 5
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181

    "фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм"

    Не бъркайте "моето поколение" с "моята секта".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK