С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

5 18 яну 2019, 9:15, 13136 прочитания

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След осем години изучаване на руски език в училище любопитството да видя Москва и Петербург се превърна в нещо естествено. Въпреки това Русия е едва двадесет и третата европейска страна, която посещавам, и причините са ясни – от една страна, грешната представа за скъпи самолетни билети и хотели, а от друга – фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм.

Шансът идва по покана на театър "Балтийски дом", на който Федерацията за втори път в последното десетилетие гласува бюджет от над 1 милион евро, за да бъде домакин на Европейските театрални награди и да покаже най-доброто от руския и европейския театър пред над 200 критици, директори на фестивали и театри от цял свят. В секундата, в която поканата пристига, си представям как след интензивните дни с по три спектакъла на вечер ще остана още малко и ще попътувам.


Тези илюзии са попарени във визовия отдел, където освен че категорично ми отказват удължаване на визата извън събитията, ми забраняват свободно пътуване до Москва. Оказва се, че из Русия с т.нар. хуманитарна виза не можеш да ходиш на места, където не си изрично поканен. Това ме принуждава да променя обичайния си подход при пътуване и да опитам нещо ново – подробен предварителен план.

Бърз преглед на туристическите справочници показва, че почти всички забележителности се намират в пешеходния исторически център на града (между реките Фонтанка и Нева). Търсачът на силни усещания у мен не се примирява с очевидното и настоятелно разпитвам всички налични руснаци и експати за по-интересни или алтернативни места за забавление. Уви, получавам еднотипни препоръки и всички ме убеждават, че ъндърграунд живот тук няма.

Санкт Петербург е третият по големина град в Европа (над 5.3 милиона местни плюс над 2 милиона туристи годишно), но от ноември до април (когато гостувам) човекопотокът в час пик из града е много повече от местните жители, а в туристическите обекти засичам само рускоговорящи групи – явно е сезон за вътрешен туризъм. Съответно нямам усещането за международна атмосфера абсолютно никъде.



Още в първите часове ми прави впечатление, че колкото и да е студено навън, в закрито помещение температурата е над 27 градуса, включително в метрото. Сутрин се съмва след 10 ч., стъмва се преди 17 ч., така че Петербург е най-жив по тъмно, а и неимоверно по-красив - впечатляващо е как може да изглежда един град, който няма проблем с енергийните ресурси и всички сгради и улици са ярко осветени.

Цените по "Невски проспект" варират от 15 лева за салата, основно и квас, до 12 лева за късо кафе, буквално, в съседни заведения, а входът за повечето музеи е от 20 до 30 лева.

Бързо забелязвам колко са любезни хората – бабушки ми оправят палтото в метрото, черпят ме с курабии в тролея, тийнейджъри ми взимат Instagram интервю и ми подаряват оригами. За шестте ми дни в центъра никой не отказа да изслуша посредствените ми опити да говоря руски и да ме изпрати с напътствия и поощрение за усилията.

Бързо разбирам, че английският тук не е на почит - всеки път, когато не успея да проговоря на руски, нещата стават сложни. И обратното – когато съставя едно-две прилични изречения на руски, служителите в ресторантите, туристическите обекти и сувенирните магазини се чувстват длъжни не просто да ме обслужат и упътят, но и да ми покажат любимата си картина, да ми разкажат за времето в Несебър и Созопол и да се поинтересуват защо символите на социализма не се класират за подходящ подарък на българи.

Още първата си вечер в Петербург скачам в дълбокото – "Губернаторът" на Андрей Могучий – висш пилотаж в театралната изразност, майсторски въздействащ на всички сетива, емоционално и интелектуално. Научавам, че билетите за местните хитови постановки стигат до цена от 150-200 лева, а обичайната закуска в 40-минутния антракт е черен хайвер с шампанско – напълно подобаваща на пищните и красиви интериори на старите театри по "Невски" и "Фонтанка". Съответно и публиката вътре е осезаемо по-заможна от масата в метрото. Когато питам колегите дали театърът е елитарно занимание тук, те ми отговарят със смях, че всички руснаци ходят на театър – просто всеки от театрите има специални оферти с по-ниски цени.

Петербургски тайни

Петербург е най-особеният град, в който съм била. Чувствам се превъзбудена, изненадана, ужасена и развеселена почти постоянно. Откривам контраста във всичко - в мръсните задни дворове с олющена мазилка и порутени детски площадки, чиито великолепни фасади са перфектно поддържани; в бездомните просяци, които си разменят огънче с облечените в кралски одежди фото промоутъри; старите москвичи, които реват в час пик по улиците редом до нови BMW-та; лъскавите бутици в Большой гостиный двор и хората, които излизат от станцията на метрото там (освен типичните руски черти няма никаква разлика с пътниците в софийските автобуси вечер).

И все пак, когато се връщам в София, това, което най-често разказвам, са митове и легенди от времето, когато градът е бил арена на борбата между традиционната, суеверна и мистична Русия и амбициите на нейните царе и императори, с техните любовници и преврати, да бъдат европейци. Затова и не отделям твърде много време за вътрешни обиколки из многобройните църкви и дворци на Романови – обикалям само крилото с кралски интериори на Ермитажа и се отдавам на външни разходки през забележителности – всяка от които има невероятна история. Всеки доукрасява и видоизменя сюжетите, а историите, разказвани от хората, нямат много общо с тези в туристическите пътеводители. Аз ги запомням толкова колоритни, колкото ми ги разказаха домакините.

Например символът на града - статуята на Петър Велики (по-късно получила името си "Ме́дный вса́дник", заради едноименната поема на Пушкин). Екатерина II го поръчва, за да подчертае връзката си с основателя на града и неговата непоклатима вяра в господството на човешката воля над природата. Природата в случая се проявява типично по руски – след буря край малко село на десетки километри от Петербург се материализира прочутият "камък гръмотевица". Толкова е гигантски, че след като е изкопан от земята, в дупката се образува езеро, съществуващо и до днес. После хиляди крепостни селяни го влачат в продължение на 6 месеца през най-лютата зима, за да стане най-голямата скала, преместена някога от човешка сила.

Катедралата Исакиевски събор e строена под ръководството на Огюст Монферан в продължение на 40 години. Извън обективните обстоятелства, които налагат проектът да се преправя, събаря и строи наново няколко пъти, легендата гласи, че при пристигането си в Русия френският архитект отива при врачка, която му казва, че когато катедралата бъде завършена, неговият живот ще свърши. Съответно Монферан никак не бърза, а от една конкретна плочка на десния тротоар до постройката се вижда и собственият му подпис върху сградата – релеф в ренесансов стил, изобразяващ полегналия Монферан в реален размер, прегърнал малък модел на катедралата. Никой няма време да коментира конкретния детайл - точно 4 седмици след първата служба предсказанието се сбъдва.

През XIX век популярният Невски проспект е пазен от полицаи, които са живеели в малки къщички без баня и тоалетна на всеки ъгъл, и е чистен от арестуваните през изминалата нощ проститутки.

Ако трябва да препоръчам маршрут за разходка, безспорно той би започнал от Аничков мост по Невски проспект (Казанският събор отляво и "Дом на книгата" отдясно) към Адмиралтейството. От там наляво по Малая Морская (домовете на Достоевски и Чайковски) до Исакиевския площад, с почивка на тревата през лятото или зимни кънки на острова Новая Голландия и обратно през Мариинския театър, двореца Юсупов и канала Грибоедов. Или надясно - към Ермитажа, Марсовите полета, красивите летни градини и храма "Спасител на кръвта" и пазарчетата за антики и сувенири около него. И ако има време – еднодневна екскурзия до "Царско село".

Суровият вятър и безмилостно мрачното време не ме спират в последната сутрин да отида до острова с Петропавловската крепост. Тук научавам поредната митична история. В някакъв момент при буря се килва ангелът на острия връх над купола на катедралата. Царят обявява подобаваща награда за смелчака, който успее да се покатери до най-високата точка на града тогава (122 метра над земята) и да оправи ветропоказателя. Младежът, който успява, има право на едно желание и то е неограничени количества водка до края на дните си.

* Авторката е управляващ партньор на агенция за крос медийни решения. В свободното си време спортува, пее в рок бандата LaText и пише за театър като член на световната организация International Association of Theater Critics.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова концепция: Bagri by Boykovski 4 Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

6 дек 2019, 3394 прочитания

Ново място: Little Bird Place Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

29 ное 2019, 3539 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Атина на три квартала

Гръцката столица между протестите и бавния живот

Още от Капитал
Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10