С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

5 18 яну 2019, 9:15, 7409 прочитания

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След осем години изучаване на руски език в училище любопитството да видя Москва и Петербург се превърна в нещо естествено. Въпреки това Русия е едва двадесет и третата европейска страна, която посещавам, и причините са ясни – от една страна, грешната представа за скъпи самолетни билети и хотели, а от друга – фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм.

Шансът идва по покана на театър "Балтийски дом", на който Федерацията за втори път в последното десетилетие гласува бюджет от над 1 милион евро, за да бъде домакин на Европейските театрални награди и да покаже най-доброто от руския и европейския театър пред над 200 критици, директори на фестивали и театри от цял свят. В секундата, в която поканата пристига, си представям как след интензивните дни с по три спектакъла на вечер ще остана още малко и ще попътувам.


Тези илюзии са попарени във визовия отдел, където освен че категорично ми отказват удължаване на визата извън събитията, ми забраняват свободно пътуване до Москва. Оказва се, че из Русия с т.нар. хуманитарна виза не можеш да ходиш на места, където не си изрично поканен. Това ме принуждава да променя обичайния си подход при пътуване и да опитам нещо ново – подробен предварителен план.

Бърз преглед на туристическите справочници показва, че почти всички забележителности се намират в пешеходния исторически център на града (между реките Фонтанка и Нева). Търсачът на силни усещания у мен не се примирява с очевидното и настоятелно разпитвам всички налични руснаци и експати за по-интересни или алтернативни места за забавление. Уви, получавам еднотипни препоръки и всички ме убеждават, че ъндърграунд живот тук няма.

Санкт Петербург е третият по големина град в Европа (над 5.3 милиона местни плюс над 2 милиона туристи годишно), но от ноември до април (когато гостувам) човекопотокът в час пик из града е много повече от местните жители, а в туристическите обекти засичам само рускоговорящи групи – явно е сезон за вътрешен туризъм. Съответно нямам усещането за международна атмосфера абсолютно никъде.



Още в първите часове ми прави впечатление, че колкото и да е студено навън, в закрито помещение температурата е над 27 градуса, включително в метрото. Сутрин се съмва след 10 ч., стъмва се преди 17 ч., така че Петербург е най-жив по тъмно, а и неимоверно по-красив - впечатляващо е как може да изглежда един град, който няма проблем с енергийните ресурси и всички сгради и улици са ярко осветени.

Цените по "Невски проспект" варират от 15 лева за салата, основно и квас, до 12 лева за късо кафе, буквално, в съседни заведения, а входът за повечето музеи е от 20 до 30 лева.

Бързо забелязвам колко са любезни хората – бабушки ми оправят палтото в метрото, черпят ме с курабии в тролея, тийнейджъри ми взимат Instagram интервю и ми подаряват оригами. За шестте ми дни в центъра никой не отказа да изслуша посредствените ми опити да говоря руски и да ме изпрати с напътствия и поощрение за усилията.

Бързо разбирам, че английският тук не е на почит - всеки път, когато не успея да проговоря на руски, нещата стават сложни. И обратното – когато съставя едно-две прилични изречения на руски, служителите в ресторантите, туристическите обекти и сувенирните магазини се чувстват длъжни не просто да ме обслужат и упътят, но и да ми покажат любимата си картина, да ми разкажат за времето в Несебър и Созопол и да се поинтересуват защо символите на социализма не се класират за подходящ подарък на българи.

Още първата си вечер в Петербург скачам в дълбокото – "Губернаторът" на Андрей Могучий – висш пилотаж в театралната изразност, майсторски въздействащ на всички сетива, емоционално и интелектуално. Научавам, че билетите за местните хитови постановки стигат до цена от 150-200 лева, а обичайната закуска в 40-минутния антракт е черен хайвер с шампанско – напълно подобаваща на пищните и красиви интериори на старите театри по "Невски" и "Фонтанка". Съответно и публиката вътре е осезаемо по-заможна от масата в метрото. Когато питам колегите дали театърът е елитарно занимание тук, те ми отговарят със смях, че всички руснаци ходят на театър – просто всеки от театрите има специални оферти с по-ниски цени.

Петербургски тайни

Петербург е най-особеният град, в който съм била. Чувствам се превъзбудена, изненадана, ужасена и развеселена почти постоянно. Откривам контраста във всичко - в мръсните задни дворове с олющена мазилка и порутени детски площадки, чиито великолепни фасади са перфектно поддържани; в бездомните просяци, които си разменят огънче с облечените в кралски одежди фото промоутъри; старите москвичи, които реват в час пик по улиците редом до нови BMW-та; лъскавите бутици в Большой гостиный двор и хората, които излизат от станцията на метрото там (освен типичните руски черти няма никаква разлика с пътниците в софийските автобуси вечер).

И все пак, когато се връщам в София, това, което най-често разказвам, са митове и легенди от времето, когато градът е бил арена на борбата между традиционната, суеверна и мистична Русия и амбициите на нейните царе и императори, с техните любовници и преврати, да бъдат европейци. Затова и не отделям твърде много време за вътрешни обиколки из многобройните църкви и дворци на Романови – обикалям само крилото с кралски интериори на Ермитажа и се отдавам на външни разходки през забележителности – всяка от които има невероятна история. Всеки доукрасява и видоизменя сюжетите, а историите, разказвани от хората, нямат много общо с тези в туристическите пътеводители. Аз ги запомням толкова колоритни, колкото ми ги разказаха домакините.

Например символът на града - статуята на Петър Велики (по-късно получила името си "Ме́дный вса́дник", заради едноименната поема на Пушкин). Екатерина II го поръчва, за да подчертае връзката си с основателя на града и неговата непоклатима вяра в господството на човешката воля над природата. Природата в случая се проявява типично по руски – след буря край малко село на десетки километри от Петербург се материализира прочутият "камък гръмотевица". Толкова е гигантски, че след като е изкопан от земята, в дупката се образува езеро, съществуващо и до днес. После хиляди крепостни селяни го влачат в продължение на 6 месеца през най-лютата зима, за да стане най-голямата скала, преместена някога от човешка сила.

Катедралата Исакиевски събор e строена под ръководството на Огюст Монферан в продължение на 40 години. Извън обективните обстоятелства, които налагат проектът да се преправя, събаря и строи наново няколко пъти, легендата гласи, че при пристигането си в Русия френският архитект отива при врачка, която му казва, че когато катедралата бъде завършена, неговият живот ще свърши. Съответно Монферан никак не бърза, а от една конкретна плочка на десния тротоар до постройката се вижда и собственият му подпис върху сградата – релеф в ренесансов стил, изобразяващ полегналия Монферан в реален размер, прегърнал малък модел на катедралата. Никой няма време да коментира конкретния детайл - точно 4 седмици след първата служба предсказанието се сбъдва.

През XIX век популярният Невски проспект е пазен от полицаи, които са живеели в малки къщички без баня и тоалетна на всеки ъгъл, и е чистен от арестуваните през изминалата нощ проститутки.

Ако трябва да препоръчам маршрут за разходка, безспорно той би започнал от Аничков мост по Невски проспект (Казанският събор отляво и "Дом на книгата" отдясно) към Адмиралтейството. От там наляво по Малая Морская (домовете на Достоевски и Чайковски) до Исакиевския площад, с почивка на тревата през лятото или зимни кънки на острова Новая Голландия и обратно през Мариинския театър, двореца Юсупов и канала Грибоедов. Или надясно - към Ермитажа, Марсовите полета, красивите летни градини и храма "Спасител на кръвта" и пазарчетата за антики и сувенири около него. И ако има време – еднодневна екскурзия до "Царско село".

Суровият вятър и безмилостно мрачното време не ме спират в последната сутрин да отида до острова с Петропавловската крепост. Тук научавам поредната митична история. В някакъв момент при буря се килва ангелът на острия връх над купола на катедралата. Царят обявява подобаваща награда за смелчака, който успее да се покатери до най-високата точка на града тогава (122 метра над земята) и да оправи ветропоказателя. Младежът, който успява, има право на едно желание и то е неограничени количества водка до края на дните си.

* Авторката е управляващ партньор на агенция за крос медийни решения. В свободното си време спортува, пее в рок бандата LaText и пише за театър като член на световната организация International Association of Theater Critics.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Амок Ново място: Амок

Клубът иска да разнообрази алтернативната сцена в София

14 фев 2019, 1902 прочитания

Шънджън - бикът на китайската амбиция 2 Шънджън - бикът на китайската амбиция

Градът е огромен експеримент на Китай за бизнес, административен опит и различен начин на живот

8 фев 2019, 4482 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 7720 прочитания

15 фев 2019, 4451 прочитания

15 фев 2019, 4089 прочитания

15 фев 2019, 2598 прочитания

15 фев 2019, 2205 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Атина на три квартала

Гръцката столица между протестите и бавния живот

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Жилищен живот за терена на безалкохолния завод в София

Пловдивската фирма за метали "Хъс" строи комплекс върху 50 дка до Ловния парк в София

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете