

Елена Пенева

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
След осем години изучаване на руски език в училище любопитството да видя Москва и Петербург се превърна в нещо естествено. Въпреки това Русия е едва двадесет и третата европейска страна, която посещавам, и причините са ясни – от една страна, грешната представа за скъпи самолетни билети и хотели, а от друга – фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм.
Шансът идва по покана на театър "Балтийски дом", на който Федерацията за втори път в последното десетилетие гласува бюджет от над 1 милион евро, за да бъде домакин на Европейските театрални награди и да покаже най-доброто от руския и европейския театър пред над 200 критици, директори на фестивали и театри от цял свят. В секундата, в която поканата пристига, си представям как след интензивните дни с по три спектакъла на вечер ще остана още малко и ще попътувам.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
5 коментара
Слабовато попадение. Да се пише по този начин за Санкт Петербург (Питер) е горе-долу същото като да се представя цялостната българска кухня, примерно, със шопска салата. Още повече когато става дума за представяне на Санкт Петербург пред читателска аудитория, значителна част от която има далеч по-многопластова представа за географската сърцевина и същност на руската култура. Ще ме извини, надявам се, авторката за нейното "описание" на престоя й в Санкт Петербург, което ми наподобява препускането с маратонки и шорти на американски туристи из Лувъра пред учудените погледи на парижани. Известно оправдание, ако може така да се каже, е дисклеймъра на авторката за това, че е била само за няколко дни и че е от поколението 30+. Незнаенето на руски език е сериозен минус, да. А на който му е интересно - исторически поне да добие представа за културната тъкан на Санкт Петербург и защо наистина този град създава особено усещане (ако го сравним с Москва, примерно) - скромно съветвам на заинтересованите да отворят някои от класическите произведения на Пушкин, Гогол, Достоевски (в превод или в оригинал) и да прочетат - всичко е там.
Безплатната крепостна работна ръка и френските архитекти са творците на този град. Иначе щеше да е същото блато с комари, от разливите на р.Нева, каквото е бил преди Петър | .
Ще ме прощавате, но прекалено плитко за управляващ партньор на агенция за крос медийни решения (каквото и да е това). Не ми се коментират дори "забраната" за пътуване до Москва и "ревящите" Москвичи. Питер не е за всеки, особено през зимата. Петър Първи е имал визия, когато крепостните селяни и френските архитекти са му го строили, а духът на онова време още е жив.
Статия писана от "милениъл" за "милениъли".
"фактът, че за моето поколение (30+) е изключителна рядкост тази държава да е в списъка с вълнуващи дестинации за туризъм"
Не бъркайте "моето поколение" с "моята секта".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.