В някои градове може да се чувстваш комфортно, без да влизаш в контакт с местните или да се интересуваш от това какво се случва в страната. Атина не е един от тях.
Особено в момента – в рамките на един уикенд в средата на януари имаше масови протести на учители, които искат по-добри условия за работа, феминистка демонстрация, привлеклият близо сто хиляди души от всеки слой на обществото протест срещу спогодбата между Гърция и Северна Македония, последван от сблъсък между полицаи и анархисти. Ако се направите на ударен и попитате някой местен какво се случва, с усмивка ще ви обясни, че никой тук не иска съседната им държава да има нещо общо с името "Македония".
Ако видите хора да се усмихват през сълзи в баровете и ресторантите – твърде възможно е да е от сълзотворния газ, който полицията използва първо срещу учителите, а след това срещу анархистите. Всичко това често се подминава с безразличие от най-възрастните хора, които като че ли са видели всичко като родени около годините на гражданската война в страната (1946 - 1949).
Парадоксално, няколко улици встрани от демонстрациите и отново човек потъва в една спокойно безвремие.
Няколко предложения отвъд потъналия в обновителен процес Акропол и туристическите клопки, които могат да ви въведат решително в атмосферата и противоречията на града.
"Кукаки"
Закуска, брънч, лека вечеря, пешеходни разстояния до основните забележителности (включително Музея за съвременно изкуство), евтини AirBnb апартаменти – за всичко това този квартал е перфектният избор.
Както на много други места в града, и тук ще ви се напомня, че трябва да внимавате къде се намирате и какво правите. Надписите Tourist go home са сред честите улични послания (понякога и Refugees welcome) – това може да звучи преувеличено, като се има предвид колко много гърци се издържат от туризма, но когато видите имена като Bob и Doug издълбани върху листата на кактуси, започвате да разбирате фрустрацията на местните.
Плакати предупреждават, че използването на AirBnB вдига наемите в квартала – проблемът, който София тепърва ще усеща, е вече в завършена фаза в Атина. По информация на greekreporter.com през 2018 г. наемите в града са се вдигнали със 17%.
Кварталът е изчистена синтезирана версия на Атина – малки площади, графити, разнебитени улици, осеяни с хаотично паркирани коли, уютни кафенета с учтив персонал, често със знак, че пушенето е забранено, но само с пушещи клиенти вътре.
Ако Атина е поредна спирка от вашето пътешествие – кварталът предлага поне няколко публични перални.
"Монастираки"
Големият открит пазар и неделният битак са сърцето на квартала, въпреки че към днешен момент няма да откриете нещо твърде специфично в предлаганото от продавачите. Независимо как изглеждат и какво продават, няма да усетите езикова бариера – всеки ще ви заговори с приличен английски. Туризмът може да е направил пазара доста конвенционален, но отвъд него ще се покаже по-автентичната страна на квартала.
"Монастираки" е сред по-впечатляващите райони откъм улично изкуство – почти всяка стена е изрисувано, а за разлика от например Солун, тук футболните графити са значително по-малко. Също така в "Монастираки" се намира един от основните клубове за жива музика в града – six d.o.g.s., който има и градина с бар на открито. На няколко минути от него е друга задължителна точка от алтернативния нощен живот на Атина – Bad Tooth. Между улиците може да забележите и поне няколко добре заредени магазина за винили (Гърция остава една от страните с най-добри условия за звукозапис и печат на плочи в региона).
"Метаксургео"
Разположен в широкия център, от края на XIX век "Метаксургео" е асоцииран с работническата класа, а през последните две десетилетия – с емигрантите, които се установяват тук заради по-ниските наеми. Не всички успяват да намерят мястото си в него – бездомните са сред големите проблеми на града, но тук това се вижда още по-ясно. Кварталът все повече се утвърждава и като един от арт центровете на Атина, а в исторически план там се родени част от големите гръцки музиканти, художници, актьори и поети на ХХ век.
Разрастването и популяризирането на квартала не го правят по-лъскав – светлината по улиците е дори по-приглушена отколкото на други места, а разминаването с наркозависими и дилъри е твърде възможно. Лесно можем да го сравним със стария контекст и съвременната история на квартали като "Хакни" в Лондон и "Нойкьолн" в Берлин – места, които са пристан на голяма част от новодошлите и по-любопитните преминаващи, засега без да губят от субкултурния си чар.
Цените в ресторантите и баровете са значително по-ниски от други места. Най-доброто от тях ви очаква на улица "Керамику", по-специално малките ресторанти Kanaria и Koroba.
Никос Казандзакис - "Братоубийците"
"Сиела"Романът е най-новото от Казандзакис на местния книжен пазар, досега не беше превеждан на български. Книгата на най-познатия международно гръцки писател не е сред най-известните му творби, но е вероятно една от най-важните за самия него: разказва за гражданската война в Гърция през 40-те години на ХХ век и "тази прастара човешка нужда братът да се втурне да преследва брат си". Романът излиза през 1963 г. Преводът е на Драгомира Вълчева.
Тасула Зисаки-Хили - "Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) и съдбата на политическите емигранти"
"Жанет 45"Документалната книга проследява историите на гърците, които напускат страната по време на конфликтите и заживяват в различни държави от социалистическия блок, най-вече Чехословакия. Преводът е на Деян Костов.
Жан-Пиер Вернан - "Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората"
"Колибри"Френският историк и антрополог интерпретира старогръцките митове и легенди по по-близък до съвременния читател начин. "Опитах се да разказвам така, сякаш традицията на тези митове може още да продължи съществуването си", казва Вернан. Преводът е на Доротея Табакова.
