С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

2 8 фев 2019, 9:10, 4480 прочитания

Шънджън - бикът на китайската амбиция

Градът е огромен експеримент на Китай за бизнес, административен опит и различен начин на живот

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Този небостъргач го нямаше тук преди пет години. Целият този комплекс от сгради не си го спомням, както и магистралата, която преминава през него. А защо са празни първите 20 етажа на тази кула, която строят?" Домакините любезно обясняват, че първите 20 етажа всъщност са паркингът на бъдещия небостъргач. Такива коментари и въпроси се чуват в автобуса, с който пътуваме през Шънджън - един от най-шеметно развиващите се мегаполиси на Китай.

Пристигаме от Хонконг, който макар и от 1997 г. да е под административно управление от Пекин, все още е отделна територия и в Китай се влиза през държавна граница. Почти веднага след граничното КПП на хоризонта изниква силуетът на финансовия център Ping An, новият шампион на Шънджън. Сградата е висока 600 м (дори се е наложило да я намалят малко по настояване на авиодиспечерите) и в момента е втората по височина в Китай и четвъртата в света.


Илюстрация



На фона на все още пресни спомени от световноизвестния бизнес център на Хонконг по бреговете на залива Виктория осъзнаваме, че Ping An е декларация на съвременен Китай за ХХI век. След няколко километра навлизаме в града, който безспорно е огледалният отговор на Хонконг, само че в пъти по-голям - по площ и население. По официални данни към 2017 г. населението е било малко над 12 милиона души, докато в бившата британска колония живеят около 7.5 млн. В действителност в Шънджън вероятно живеят и работят доста повече - над 23 милиона души.

На 1 март 2019 г. тук ще празнуват 40 години, откакто селището с последната китайска жп гара преди Хонконг е обявено за град. След още една година, на 1 май 2020 г., Шънджън ще отбележи 40 години от събитието, благодарение на което се превръща в "китайската Силициева долина" - обявяването му за първата от петте специални икономически зони на комунистически Китай.



В градския музей, който сам по себе си е поредното забележително архитектурно творение, секцията за съвременността започва с восъчна фигура на Дън Сяопин - лидерът, без когото не само Шънджън, но и икономическият възход на Китай нямаше да ги има. "Всеки град, всяка страна има нужда от герой", казва гидът - жена на средна възраст, пристигнала преди години като милиони свои сънародници от вътрешността на страната. В тона ѝ няма патос, просто изразена логика, че хората винаги имат нужда от ефективни лидери.

По-младите китайци тук не се притесняват да коментират, че след смъртта на Мао Цзедун през 1976 г. в Пекин най-после осъзнават колко отчайващо изостанала от света е страната. Впечатляващо е колко бързо Дън Сяопин, който губи всичко и дори влиза в затвора в преследванията като вътрешнопартиен дисидент, се връща на върха и успява за две-три години да наложи отварянето на самоизолиралия се Китай към света. За разлика от болшевиките, които през 50-те години твърдяха, че влизането в комунизма ще стане всеки момент, Дън Сяопин заявява, че Китай е в началото на социализма и партията трябва да се съобразява с това. Резултатът от този прагматизъм днес е - поне в Шънджън - стъписващо видим във всяко отношение.

Ако оставим настрана, че местната икономика се оценява на много милиарди долари, за европейците всичко това напомня донякъде на противопоставянето между Източен и Западен Берлин в годините на студената война. Очевидно е, че Шънджън е проект - икономически, административен и идеологически - отговор на Хонконг. Първото нещо при обявяването му за специална икономическа зона през 1980 г. е вдигането на ограда от бодлива тел с 6 ГКПП около нея. Не само защото това е гранична зона със специален достъп, но и за да има плътен контрол над това кой влиза и излиза от нея, колко души живеят и работят и какво се внася и изнася от нея.

Илюстрация



И днес средната възраст на местното население е необичайно ниска благодарение на милионите китайци в разцвета на силите си, дошли заради добре платената работа. Затова в града се работи наистина много, а хората (особено майките с деца и старите хора) по улиците са изненадващо малко, защото често живеят в общежития непосредствено до завода, в който работят. Казват, че не си истински жител на Шънджън, ако не си сменил адреса си (т.е. работното място) поне 5 пъти и не са ти откраднали телефона 7 пъти. Второто е свързано с проблема с дребната престъпност, обири на жилища и джебчийство, на които днес смятат, че са намерили решение. Полицията почти не се вижда, защото сигурността е поверена на изкуствен интелект, обработващ данни от десетки хиляди камери и информация от всевъзможни източници. Така се управлява и трафикът (смог няма - зелените таксита, коли и автобуси са ясно обозначени и се регистрират с предимство, а който иска стандартна кола, минава през лотария за ограничена годишна квота). Китайците са доволни от промяната и на въпрос не се ли притесняват за личните си данни отговарят, че имат доверие в добрите намерения на правителството си.

В началото на 80-те години първата висока сграда - само 30-ина етажа, е била с въртящ се малък ресторант на върха, от който се вижда Хонконг. Днес градът се вижда от луксозните ресторанти и високите етажи на небостъргачите на Шънджън, но духът на конкуренцията и високото самочувствие на китайците са различни. И до днес няма как Китай да се конкурира с финансовия център и дългата традиция на Хонконг в международната търговия. Затова се залага на производство с висока възвращаемост, каквито са информационните технологии, и се строи и разширява търговският порт. Не само защото бившата британска колония няма безкраен капацитет да поема стоките от и за Южен Китай, но и защото делтата на Перлената река (всъщност тук в Южнокитайско море се вливат три реки), в която се намира заедно с Шънджън, вече е неузнаваема. По бреговете ѝ за едва 30-ина години в огромна дъга от Хонконг на изток до Макао на запад са се появили почти свързани в една мегаагломерация градове с общо население над 120 милиона души.

За олицетворяване на цялата тази свръхамбиция си има специална статуя в градския музей на Шънджън. Бронзовият бик, навел глава за атака, спокойно може да стои пред която и да било борса по света. Китайците са вложили друг символизъм - бикът здраво е забил задните си крака в традициите на земята, а рогата му са като устрем към бъдещето. Напрегнатото мускулесто тяло означава, че трябва здраво да се работи, за да догони и надмине Китай всички, но и е символ на отговорността, която лежи на плещите на места като Шънджън. Кой друг, ако не ние, казват местните хора.

Илюстрация



Китайският ресторант не е това, което си мислите

Когато още първата вечер в Китай ти сервират печена патица цялата заедно с главата и човката, включваш, че май само си мислиш, че знаеш нещо за местната кухня. Разбира се, кулинарното разнообразие е като самия Китай - огромно и древно. То се простира от монголската храна от степите на северозапад, през пекинската и съчуанската до тибетските планински специалитети и кантонската - вероятно най-близката до разбирането на европееца за приемлива ориенталска кухня.

Почти всички ястия са доста пикантни, всъщност направо са си люти, а някои с парещия си ефект така ти прочистват синусите, че го помниш в следващите няколко месеца. За заклетите вегетарианци често е истинска мъка да намерят нещо в менюто. Месата са познатите червени и бели меса (предимно патешко, почти никога пилешко) и рибни/морски продукти, но фантазията в приготвянето им толкова се е развихрила, че накрая просто губиш броя на вариациите.

Млечни продукти и сирена няма (най-близкото на вид и вкус е тофу), както и зелени салати, кафе, сладолед и газирани напитки, но пък бирата е сравнима с някои от добрите български марки. Забравете и за хляб или паста - дори "спагетите" тук са от оризово брашно.

Различен е и начинът, по който настаняват гостите, когато става дума за компания от повече от 5-6 души, независимо дали сте в обикновен или луксозен ресторант. Ако по нашите земи сме свикнали да събират няколко маси, в Китай за такива случаи си има отделни помещения, които понякога може да достигнат дузина. Обикновено това е стая с размери около 5 на 5 метра, с голяма кръгла маса в центъра, кухненски плот за работа на двама-трима келнери и понякога дори собствена тоалетна.

Прилича на VIP сепаре, но местните хора обясниха, че няма някакво специално отношение и това е обичайно за китайците. Когато се съберем в компания, сме малко шумни, смеем се и говорим силно, може и да ни се допее, особено ако събирането е по някакъв специален повод - защо да притесняваме другите и ние да се притесняваме от това?

Масата неслучайно е кръгла - в средата ѝ е монтирана въртяща се на ос плоскост, върху която се сервира. От една страна, това е равнопоставеност на всички, за които е подредена масата. От друга, храната също е достъпна до всеки при завъртане на кръглата плоскост. От трета, сервирането е много ненатрапчиво, просто поставят ястията на кръга и прибират опразнените плата, а всеки сам си сервира. Персоналът само обикаля да долива вино (китайското, което опитахме, е по-добро от някои централноевропейски), твърд местен алкохол почти не сервират.

Друга особеност е, че липсва традиционният за европееца ред на салати, предястия, основно, десерти, диджестиви Всичко върви в една сякаш безкрайна поредица от ястия, която може да бъде сервирана в продължение на повече от 40 минути. Още първата вечер направиха впечатление две неща. Първото е, че още при сядането носят за всички зелен чай, а това е гореща напитка, която по нашите ширини се поднася в края. Второто е, че от менюто отсъства или се сервира съвсем накрая - нещо, което сме свикнали да е типично азиатско ядене - ориз.

За първото има обяснение - страната, в която чаят е станал напитка преди повече от 4500 години, знаят, че преди хранене той може да подейства успокояващо, да прочисти устата и гърлото и да отвори апетит. За второто има запомняща се поука - оризът за китайците е като хляба за нас и се смята за неуважително към госта още в началото да му предложиш нещо, което бързо ще го засити. Така може да се създаде впечатление, че искаш да яде по-малко от хубавите ти ястия и гощавката да приключи по-бързо. Затова оризът идва в края, понякога дори може да отсъства от менюто.

Китаец, който работи от няколко години в компания в България, сподели, че ако не беше корпоративната забрана за паралелен личен бизнес, би отворил заведение у нас, където да има всичко това. "Имате китайски ресторанти, но не знаете какво е китайска кухня", смята той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Топло - няколко европейски СПА дестинации 1 Топло - няколко европейски СПА дестинации

Къде да отидем, докато дебатите за Централната минерална баня в София продължават

8 фев 2019, 6493 прочитания

Атина на три квартала Атина на три квартала

Гръцката столица между протестите и бавния живот

31 яну 2019, 3807 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 7520 прочитания

15 фев 2019, 4198 прочитания

15 фев 2019, 3983 прочитания

15 фев 2019, 2516 прочитания

15 фев 2019, 2075 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Амок

Клубът иска да разнообрази алтернативната сцена в София

Жилищен живот за терена на безалкохолния завод в София

Пловдивската фирма за метали "Хъс" строи комплекс върху 50 дка до Ловния парк в София

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете