С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

19 апр 2019, 11:41, 4628 прочитания

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 1209 г. папа Инокентий III решава да изтрие от лицето на земята катарите (последователи на богомилите) и дава началото на Албигойския кръстоносен поход - военна операция, продължила 20 години. Освен че е най-дългата кампания от този тип дотогава, тя е първата, насочена срещу християни, за разлика от другите дотогава, чиято цел е освобождението на светите земи в Йерусалим. Този поход дава и официалното началото на Инквизицията като отделна институция. На помощ на кръстоносците по политическа причина впоследствие се включва и френският крал Филип II и така към кралството му са присъединени новите земи на Лангедок, които по онова време са считани за по-близки до Испания, отколкото до Франция. Затворен между Атлантическия океан и Гаскония на запад и Прованс със Средиземно море на изток, днес Лангедок и районът около него носят много повече от спомена за катарите албигойци.

Затова и за онези, които не обичат тълпите с туристи, началото на пролетта е добро време да се посети тази част на Южна Франция, иначе посещавана от милиони през ваканционния период. Навремето Лангедок (в случая ще прескочим и до Гаскония) е била част и е преливала в историческата област Окситания, а след административната реформа във Франция от 2016 г. това е името на един от тези южни региони на страната.


Исторически извън кръстоносния поход тук е било сцена и на сериозни битки и претенции по време на Стогодишната война от XIV-XV век между Франция и Англия. Дълго време Гаскония от Бордо, през Тулуза до Пиренеите е била под английски контрол, но с края конфликта земите окончателно остават в границите на Франция. Смята се и че някои от културните и кулинарни черти днес са се оформили през онези размирни времена.

Главният град на Лангедок е Тулуза, а в радиус от 50 - 100 км е и нашето кратко пътуване. Освен през градовете на катарите албигойци наоколо (Каркасон, Алби и Корд сюр Сиел) то преминава и през родните места на Д’Артанян в близката Гаскония около град Ош и замъка, в който е роден Анри дьо Тулуз-Лотрек (отново в Алби). Без да има връзка с катарите (все пак те отричат всички земни блага и изкушения), регионът претендира и да е най-гастрономичният във Франция.

Тръгваме от розовия град



Тулуза е известен като Розовия град заради цвета на сградите и архитектурата му. Днес той е важен студентски център с няколко университета, европейски лидер в авио- и космическата индустрия с централата на Airbus, ракетата "Ариана", много технологични и IT компании. Това и една от причините градът, който с околията има около 1.3 млн. жители, постоянно да расте - средно с около 20 хил. нови жители на година, които идват от други региони на Франция. Това обаче вдъхва нов живот на малките села и градчета наоколо, където ръгбито е религия. Отборът на Тулуза е дългогодишен шампион на Франция (последно през 2012 г.), тази година е лидер и като нищо отново да стане първи, два пъти е и световен клубен първенец.

През Тулуза минава реката Гарона и един от най-красивите и пасторални изкуствени водни канали в Европа. Построен през XVII век по времето на Краля Слънце Луи XIV, Канал дю Миди (240 км) свързва чрез река Гарона Атлантическия океан при Бордо със Средиземно море край Нарбон. Днес каналът е загубил икономическото си значение заради конкуренцията на шосейния и железопътния транспорт, но е туристическа атракция и място за разпускане и живот. Велоалеите и пътеките около него, малки жилищни корабчета, баржи, ресторанти дават живот на това място и го правят перфектно място за речен и велотуризъм.

По пътя на катарите

Замъкът Берби в Алби, в който е роден художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек и където се съхранява най-ценната колекция с негови творби

Замъкът Берби в Алби, в който е роден художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек и където се съхранява най-ценната колекция с негови творби

Фотограф: Тодор Тодоров
Североизточно от Тулуза, на 60 км, е Алби - средновековен град, който е дал името на катарите албигойци. Известен e с катедралната базилика Санта Сесилия, която се счита за най-голямата тухлена сграда в света. Строителството й започнало след албигойския поход и продължава 200 години. До нея е замъкът Берби (от Berbie на окситански - владика, свещеник), в който е роден и художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек. Тук е и музеят, който пази най-важната колекция и наследството на твореца. Близо до Алби е Корд сюр Сиел - един от т.нар. Bastide крепости-градове, популярни в Гаскония, Лангедок и Аквитания. През XIII и XIV век те са изградени върху разрушените от албигойския поход градове. В тях са били заселвани и оцелелите от кръстоносците местни жители.

Поглед към Пиренеите от най-важната крепост за катарите - Каркасон, и еклектиката вътре в нея

Фотограф: Тодор Тодоров
Когато се говори за катаризма, няма как да се пропусне най-важният град за тях - Каркасон, който е един от първите, попаднал под ударите на кръстоносците. По магистралата за Барселона от окото не убягва голямата крепост, която се извисява на върха. Това е и най-големият символ на катарите и похода срещу тях. Каркасонската крепост е запазила много отпечатъци на времето със своята 2500-годишна история - от началото и галите, през вестготите и Инквизицията. На мъченията на последната е посветен и цял музей в града.

Пътувайки от Алби към него на юг се минава през областта и градчето Гаяк (Gaillac), известни с добрите си вина, донякъде незаслужено попаднали в сянката на региона на Бордо. За щастие славата на гаяка се завръща и може да се открие навсякъде на юг за разлика от опитите това да се случи в магазините на север. Така комбинираме историческата ни с кулинарната обиколка, макар във Франция времето за това никога да не е достатъчно.

Качественото гъше и патешкото месо, дробът (foie gras), магрето и бутчетата от тях, свинското, кестените, горските гъби и трюфелите са оформили силни кулинарни традиции тук. Пейзажът се допълва с пищните овощни градини и земеделски земи, горите с дивеч, както и с влиянието на средиземноморската и океанска кухня. Наблизо се произвежда и най-известното френско сирене в света - рокфор, както и много продукти от козе мляко. Традиционните храни тук са касолето и тулузенската свинска наденица, продукти от патешко и свинско конфи, магре.

По пътя между Тулуза и Каркасон се намира малкото градче Кастелнодари, което, освен че също е било важна крепост за катарите, претендира, че е родното място на касолето (Cassoulet). За авторството му претендират и други градове в региона, затова и има вариации на рецептата, за която се счита, че води началото си от времето на Стогодишната война между Англия и Франция, започнала през средата на XIV век. Със сигурност в глинения съд, който дава името на ястието, ще откриете боб, патешко, бекон и наденица. То обаче е по-подходящо за консумиране през студената зима, отколкото през топлите сезони, когато се набляга на по-леките храни. Една от гордостите на региона са патешкото и гъшето месо.

Връзката между гъшия дроб и Д’Артанян

Историческата столица на Гаскония - Ош, с градската катедрала. В него е и паметникът на Д'Артанян в града, край който е родното място на прототипа на героя от "Тримата мускетари"

Историческата столица на Гаскония - Ош, с градската катедрала. В него е и паметникът на Д'Артанян в града, край който е родното място на прототипа на героя от "Тримата мускетари"

[Shutterstock.com]
На около 80-90 км западно от Тулуза се намира главният град на областта Жерс - Ош, който се счита и за историческа столица на Гаскония. Тук е замъкът Кастелмор - родното място на прототипа на Д’Артанян от "Тримата мускетари", както и величествената катедрала "Света Мария". Районът се гордее с едни от най-добрите производители на патешко и гъше месо, както и продукти от тях. Затова и посещенията на фермерските пазари наоколо са задължителни, като почти всяко селце и градче има такъв в определен ден от седмицата. По-известните и добри са тези в Жимон и Саматан.

На тях всъщност ще разберете, че местните се гордеят с гъшия си дроб, произведен в района и консервиран цял (entier) в буркан само със сол и черен пипер, понякога и коняк, а на индустриалния, който се продава предимно в големите вериги и произведен в държави като България, не гледат с много добро око. Седмица във Франция, дори и за малка част от нея, никога не стига. При всички положения обаче позволява да се хване онзи дух на провинцията и места, които по-рядко намират място в традиционните и масови туристически гидове.
Съвети за региона
Дрешка не е тежка
Климатът в този регион през април и март е топъл и мек, но и доста променлив заради влиянието на океана и морето. Все пак в далечината на юг белите Пиренеи напомнят, че зимата доскоро е била тук. Затова и трябва да сте подготвени за капризите на времето.

Как да стигна
Най-лесно с полет до Тулуза, но неудобството тук е, че няма директен полет. През февруари и март обаче дори с конвенционалните авиокомпании има доста изгодни оферти. Градът е добра отправна точка и за по-дълги пътешествия - в радиус от 200 - 300 км - на запад към атлантика и страната на баските около Биариц и Байон, нагоре към Молие-е-Маа и вековните му гори, които са с почти нулево зашумяване и идеални за почивка. Бордо е на 250 км, Пиренеите - на около 150, толкова е и най-близката точка на Средиземно море край Нарбон, Андора - на 180 км.

Настаняване и хранене
Изобилие от хотели и места за настаняване. На помощ винаги са и Airbnb и Booking. Регионът е пълен с ресторанти и бистра, за претенциозните тук е и едно от местата с най-голям брой на ресторанти със звезди от Michelin във Франция. Само в Кастелнодари са 3, в Ош - 6, в Каркасон - около 20, доста и в Тулуза. Цени - европейски.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бързи, смели, бременни Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността

19 юли 2019, 3535 прочитания

I like to move it, move it 3 I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти

12 юли 2019, 3423 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Чисто минало

Германец, реставрирал и почиствал някои от най-известните монументи в света, ще обнови паметника в Докторската градина

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков