С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

2 авг 2019, 9:35, 8167 прочитания

Швейцария, чиста приказка

Няколко дни в съхранения от туризма район на Жура и Трите езера близо до границата с Франция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Някога Джеймс Джойс казал, че Банхофщрасе в Цюрих е толкова чиста, че може да си пиеш минестронето направо от нея. Днес това може би не е точно така, но в същото време всяко твърдение за чистотата в Швейцария не е преувеличение, както пословичната красота на природата й не е мит. Може би най-голямото швейцарско чудо е как географските, лингвистични, религиозни и политически разделения са образували толкова хомогенна среда на споделени навици и ценности.

Знаем за Цюрих, Базел и Женева, знаем за Алпите, рьощите, ските и езерата, но Швейцария е пълна и с доста по-съхранени от туризма места. Такова е районът на Жура и Трите езера. Намира се между Базел и Лозана, до границата с Франция. Напълно досатъчни са три дни с влак, кола или двете и е напълно подходящо, дори препоръчително за деца.


Началната точка е Солотурн. Градът е основан по времето на император Тиберий, вече е на цели 2000 години, има забележителна барокова архитектура и все пак е най-известен с числото 11. Обясненията са всякакви: че това е 11-ят кантон на Швейцарската конфедерация. Или че е разделен на 11 протектората. Или че апостолите са 12, но само 11 от тях живеят в стремеж към по-добро, а ДНК-то на града е стремежът му към съвършенство. Така или иначеq това число напълно е обсебило Солотурн. В него има 11 църкви, 11 фонтана, 11 кули, 11 музея, 11 камбани. На градския часовник липсва 12 ч. В някои супермаркети продават кутии с 11 яйца плюс едно сварено. Катедралата на града има три нива по 11 стъпала и още куп закодирани във въпросното число интериорни детайли. Има и местна пивоварна и бира Öufi, което означава 11, разбира се.

След като откриете всички единадесетици, идва ред на далеч по-сладки забележителности: например местната лешникова торта. Намира се навсякъде и във всякакви размери, но се смята, че оригиналната рецепта се прави в сладкарница Suteria. Видът й е образец на скромността, но вкусът е плътен, изпълващ и запомнящ се. Представлява два блата от лешниково меренге и обилно присъствие на лешников крем. В Солотурн много почитат и супата си с бяло вино: с няколко думи, задушават се морков и праз в масло, добавят се равни части силен пилешки бульон и бяло вино, подправя се с неквасена сметана и жълтък, зелен лук накрая, а преди поднасяне купата се запечатва с бутер тесто, което се запича на фурната. Изключително вкусна супа, особено за през зимата.

Илюстрация


Следващата спирка е френско-немският Бил. Намира се в полите на планините на Жура, кантонът е Берн. От 1 януари 2005 г. официалното име на града е с немското и френското му име - Biel/Bienne. Освен че носи чара на всяко двуезично място, от XIX век това е столицата на швейцарските часовници. Говорим за Rolex, Omega, Swatch, Tissot, Movado и Mikron. Затова тук са много популярни историите как един Omega (точно преди 50 години) литнал към Луната, а един Rolex стигнал Матерхорн.



Старият град, запазен и непокътнат, изглежда като пощенска картичка, няма листенце, което да не е на мястото си. Бил е почти необитаем до неотдавна. Едва от десетина години е станало модерно и скъпо място за живеене. Това го е превърнало от архитектурен резерват в пълен с живот квартал. И тук може да си представим, че всъщност Бил е един индустриален, модерен, космополитен, млад град, в който всеки трети обитател е чужденец.

Също и че освен град на часовниците, това е и град на едно същинско, натрупвано с поколения богатство, и точно като такова - по никакъв начин не се афишира, а се държи под сурдинка. На един от хълмовете ще видите жълтите букви и коронка Rolex. Това е една от първите сгради на фирмата, която срамежливо се крие зад дърветата. Така, че по нищо да не си личи, че тук в момента се намират едни от най-скъпите апартаменти в Швейцария.

Сградата на Rolex в Женева

[Shutterstock]

Чистотата и редът в Бил са впечатляващи дори за око, привикнало вече няколко дни с тези работи. Оказа се, че почти всяка година градът получава огромни анонимни дарения. Както и че почти всички тук са сигурни, че те идват от семейството на Rolex. Това ни разказаха местните хора в ресторант St. Gervais, в който всеки ден има прясна риба. А там, освен да се нахраните, може да поиграете и карамбол.

В Бил може да зарежете влакове и коли и да се качите на корабче от Билското езеро, което ще ви отведе до остров Св. Петър (St. Petersinsel). Единствената сграда на този бивш остров, днес полуостров, е манастирът от 12 век, който днес е превърнат в хотел. Малък, аскетично-елегентен по швейцарски, много обичан от младоженци. Островът е обитаван главно от кротки крави и овчици. Освен гостите на манастира хотел през нощта практически няма жива душа. Попитах един от посетителите на градината на хотела дали това не е опасно и дали има охрана. Не ме разбра и реши, че това е някаква нескопосана чуждоземска шега.

Най-голямата забележителност на хотела е стаята, в която е живял Жан-Жак Русо. Твърдят, че е запазена така, както я е напуснал. Когато пише последната си и недовършена творба Les Rêveries du promeneur solitaire, той обикаля тихия безлюден остров, наблюдава природния ритъм и започва да осъзнава благодатта на мечтанието и нищоделието. С други думи, на науката да не правиш нищо. Но какво ни дава тя, пита се писателят? - Радостта да не ни е нужно нищо извън нас, да сме завършени и напълно достатъчи сами по себе си, като самия Бог, отговаря си философът.

На връщане, отново с корабчето, спирате и през Лигерц (Ligerz). Поредно красиво като декор място, чиито брегове покрай езерото са покрити с лозя, част от апелацията Трите езера. Често в малките къщички над тях са собствениците им, които винаги има какво да шетат по земите си. Преобладаващата част от тях правят малко количество и с високо качество бутиково вино. Запознахме се с Кристиан Дексл (Christian Dexl), който прави Keller am See. И това са едни от най-добрите совиньон блан, пино ноар и шасла, които може да опитате. Последното е най-разпространеният бял местен сорт. Няма да намерите виното му в магазините и това е достатъчен повод да вземете бутилка-две за подарък на цена направо от лозето.

Илюстрация


Ако ви тегли към нещо по-интересно, може да се уреди и бутилка по-рядък абсент. Ще си го изберете в Къщата на абсента (House of Absinthe de Môtier). Намира се в района на Вал-де-Травер, кантонът е Ньошател. В Мутие има красив водопад, там се е разхождал Жан-Жак Русо, забележителност е и финландецът, който си живее и поправя часовници.

Музеят моментално ще ви пренесе в света на Belle Époque, Art Nouveau, Бодлер, Хемингуей и Тулуз-Лотрек.
Митичното питие е създадено през XIX век от френски лекар във Вал-де-Травер, но далеч преди него Artemisia Absenthium е бил смятан за универсален илач, който лекувал всичко от алкохолизъм до душевни разстройства.
До голяма степен анасоновото питие е по-известно със забраните върху него, а Къщата на абсента се намира не само на мястото, откъдато произхожда, но и където успява да оцелее въпреки тях. В Мутие се създава мрежа от нелегални канали за продажба и разпространение на абсента. Били толкова ефективни, че накрая властите вдигат ръце.

Освежителната доза питие, което ще ви поднесат по всички правила на ритуала с бучка захар и ледена вода, ще ви убедят, че халюцигенните му качества не са истина, но думите на Оскар Уайлд са: "Абсентът ни кара да виждаме света такъв, какъвто ни се иска". Може би най-интересната част, която Къщата ще ви предложи, е сами да направите soufflé glacé с абсент. Точно този десерт е поднесен на Франсоа Митеран, докато е на визита в Ньошател. Десертът предизвикал голям скандал, защото годината е 1983, а тогава абсентът все още е забранен и в двете страни.

Шоколадите Camille Bloch

[camillebloch.swiss]

Ако вече сте с бутилка абсент и бутилка вино, редно е да има и нещо, което да ги придружава. В района се намира Fromagerie des Franches Montagnes. Ще откриете великолепни сирена, между които и Tête de Moine. Името на сиренето е по-старо от самата швейцарска конфедерация, основана през 1291 г., и известно време е било използвано като средство за разплащане.

Близо сте и до шоколадовата фабрика Chez Camille Bloch, днес известна в света със своите Ragusa и Torino. В момента е управлявана от третото поколение собственици. Към фабриката има впечатляващ интерактивен музей, който през шоколада разказва една семейна сага и световната история от 1929 г. насам. Страхотно детско и не само детско преживяване, в което едновременно научавате и опитвате или си правите сами шоколад или снимка върху червена Vespa на фона на Рим.

В музея има магазин с всички продукти на Camille Bloch. По-евтино от тук няма да ги откриете, а и вероятно тук за първи и последен път ще се сетите за тази дума. Фабриката се намира съвсем близо до спирка Courtelary, от която влакът ще дойде съвсем навреме, за да ви отведе към женевското летище.

Капитал #31

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изплъзва ли ни се еврото
  • Доган и Ковачки - абонирани да получават милиони
  • Какви са рисковете за злоупотреба с лични данни

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 5009 прочитания

Изкуство на ръба Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

11 окт 2019, 1895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
"От острова на земята към острова в морето"

Миналото и настоящето на Балканите погледнати през историята на хърватския остров Зларин

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10