Първата среща със старата кланица на остров Хидра, превърната в галерия, е меко казано странна. Малката каменна постройка е само на няколкостотин метра извън може би най-красивото и очарователно островно пристанище на Гърция. Пейзажът наоколо обаче те кара да се чувстваш сякаш си в средата на нищото. Кланицата е надвиснала над скалите на брега. Само на десетина метра под нея е морето, с което е свързана с бетонен канал. Можем да се досетим за какво е служил. Над нея е високият, изпечен каменен склон, покрит с тръни и храсти.
Тази малко зловеща картина се допълва от силуета на козел с опашка на русалка, поставен на покрива на кланицата. И от оглушителното жужене на безброй цикади. Един малък дом на смъртта насред дивата островна красота.
Помещението е мъничко - три тесни килии, зала пет на пет метра, с релси, куки и други автентични приспособления, малка тераса с гледка към морето. Всички те са превърнати в част от арт сцена. Първо усещаш инстинктивен дискомфорт и съпротива - сякаш е нередно точно тук да е разположено изкуство. Няколко вдишвания по-късно си даваш сметка, че ролята на изкуството е именно да провокира, да те кара да чувстваш и да преосмисляш.
И от тази гледна точка проектът Slaughterhouse на Deste Foundation e повече от успешен.
Островът на художниците
Хидра е известен като гръцкия остров на изкуството и всяко лято той се превръща в сборен пункт на стотици артисти от цял свят. От юни до септември те изпълват цветните таверни, белите калдаръмени улички и десетките бутици и арт ателиета редом с милионерите с красивите яхти, заможните уикенд-бегълци от Атина и други "по-обикновени" туристи.
Една от причините островът да привлича точно тази публика е естетическа - той е автентичен и особено красив. През XVIII век корабните търговци от Хидра и няколко съседни острова в Сароническия залив, между Атина и Пелопонес, успяват да си издействат от Високата порта разрешение да търгуват в морета, до които други гръцки търговци нямат достъп. Те натрупват значителни богатства и Хидра се превръща в едно от най-ключовите и влиятелни пристанища на Гърция. Спомен от това време са десетките внушителни имения на капитаните от Хидра, които заедно с многобройните стари мелници днес придават и впечатляващия вид на това малко, но изключително динамично пристанище. Aрxитeктyрaта на Хидрa е cтриктнo защитена и всяко нoво стрοителcтвo трябва да oтговаря на традициoнния зa острοва неoклаcичeски стил.
Градът е изграден амфитеатрално около залива, над който се издигат стръмни каменни склонове. Той е много малък и се състои от едва няколко калдаръмени улици, които започват от пристанището и се превръщат в плетеница от проходи между високите бели дувари на къщите в задните етажи на селището.
Чарът на Хидра се допълва и от това, че той е единственият гръцки остров, на който автомобилите и други моторни превозни средства са напълно забранени. Шумът на модерната цивилизация е заменен с този от безбройните цикади, спорадичния рев на мулетата, които тук се ползват и за транспорт, и за туристическа атракция, и на някой и друг сутрешен петел.
Първите откриватели
В тази малко приказна реалност през 1960 г. пристига музикантът и поет Ленард Коен. След сивотата и студа на Лондон, където живее известно време, Хидра му се струва като парче от рая. Няма автомобили, водата се пренася с мулета, електричеството прекъсва. Коен наема жилище за 14 долара на месец, а впоследствие си купува къща за смешната днес цена от 1500 долара. В това райско спокойствие (подхранвано и от немалка доза наркотици) Коен прекарва част от най-плодотворните си години.
Ако трябва да сме коректни, и преди него интелектуалци и артисти вече са открили притегателната сила на Хидра. Още в края на 30-те Хенри Милър пише за острова: "Естетически той е перфектен... Тази чистота, това диво и голо съвършенство" През 1956 г. София Лорен снима тук и дебютния си филм на английски език – "Момчето върху делфина".
Именно Коен обаче става причина към острова да погледнат още по-големи знаменитости. Тук са отсядали Миг Джагър, Кийт Ричардс, Джаки Колинс, членовете на "Пинк Флойд". Никол Кидман е сред последните звезди, сдобили се с имот на Хидра.
Днес малката къща на канадския музикант все още е притежание на семейството му. На алеята, която води към съседния залив Влихос, се намира каменна пейка със спираща дъха гледка към морето и бреговете на Пелопонес. Тя е изградена в памет на Ленард Коен - поетът, писателят, музикантът, артистът. На нея има надпис: "He came so far for beauty..."
Милиардерът и кланицата
Макар островът отдавна да има слава на артистично и космополитно място, в контекста на модерното изкуство именно проектът "Кланица" го изстрелва в центъра на вниманието.
Зад Deste Fondation стои гръцкият милиардер и колекционер Дакис Йоану. Родом от Кипър, той е наследник на значителна бизнес империя. Още като млад Дакис се увлича от изкуството, а днес, на 80-годишна възраст, е собственик на над 1500 произведения, някои от които са сред най-ценните в света. Той често посещава Хидра, запленен от красотата на острова, а през 2007 г. случайно открива изоставената кланица. "Веднага разбрах, че трябва да направя нещо там", казва Йоану. На следващата година община Хидра я предоставя за безвъзмездно ползване на фондацията, за да я превърне в пространство за съвременно изкуство.
Концепцията на Йоану е тук да творят не млади, а зрели артисти, които наистина да успеят да се свържат с наследството на острова. Така всяко лято от 2008 г. насам кланицата става място за изява на един избран от милиардера артист. Сред тях са известни в модерното изкуство имена като нюйоркчанката Кара Уолкър, швейцареца Урс Фишър, Дейвид Шригли от Лондон и др. Последният миналото лято създаде аудио-визуална инсталация, наречена Laughterhause, със записи на кози, които звучат като човешки смях.
Тази година пък кланицата е дом на инсталацията Memory на небезизвестната художничка от германски произход Кики Смит, а догодина тук ще твори не кой да е, а противоречивият "крал на модерното изкуство" (а според някои "крал на кича") Джеф Кунс. Неотдавна той се превърна в най-скъпо продавания жив артист, след като известният му "Заек" от неръждаема стомана беше продаден за забележителните 91 млн. долара.
Дакис Йоану е притегателна фигура и обикновено посещава острова с антураж от стотици приятели, партньори, почитатели. Когато колекционерът е тук, това лесно се познава по яхтата му. Тя не е нито най-голямата, нито най-скъпата в малкото пристанище на Хидра, но е единствена по рода си и се разпознава отдалече. Особеният й дизайн и цветове са дело на Джеф Кунс.
Изкуство в множествено число
Но Дакис Йоанис и проектът му не са единствените, които привличат хора на изкуството на острова. Преди няколко години гръцкият куратор и артист Димитриос Антонитсис създава уъркшоп и работилница в старото изоставено училище на острова - The Hydra School Projects. При него да излагат и да работят всяко лято идват известни гръцки и международни автори. Интересно място е и галерията Hydra Workshop Contemporary Arts Exhibition, която се помещава в старо корабостроително помещение на пристанището. Тя е сосбственост на британската колекционерка Паулине Карпидас и в нея също излагат сериозни имена от света на модерното изкуство.
В допълнение Хидра има и малък музей, в който се показват интересни изложби, както и множество по-малки художествени ателиета, галерии, бижутерски ателиета. Свои бутици тук има и известната гръцка дизайнерка на бижута Елена Вотси, както и няколко други колоритни бижутери и дизайнери.
И, разбира се, най-хубавото е, че Хидра е не просто "галерия", а истински, жив гръцки остров. На пристанището кипи пъстър живот. Туристите се лутат, сервитьорите едва смогват, стоките се разнасят с теглени на ръка ремаркета, а пенсионерите се занимават с любимата си дейност - пиене на кафе и обсъждане на минувачите. Храната в десетките кокетни таверни и ресторанти е прясна и вкусна. Яхтите са многобройни, големи и скъпи. Морето е нереално синьо и гледките са повече от красиви. А вечер светят милиардите звезди, които не съществуват в градското небе.
Какво трябва да знаем за Хидра
Името
Хидра няма нищо общо с митичното многоглаво чудовище - то е родом от Лерна на Пелопонес. Името на острова идва от стотиците извори, които са бликали там в миналото, но за съжаление отдавна са пресъхнали. Днес островът внася питейната си вода от континента, а местните събират дъждовната вода в резервоари за битови нужди. Така че едно наум с пилеенето на водата на острова.Как да стигнем
Фериботи и "комети" има няколко пъти на ден от Пирея. Пътят е между 1.5-2.5 часа в зависимост от линията. Ежедневни пътнически корабчета пътуват и от Метохи - на южния бряг на Пелопонес точно срещу острова. Това е и най-бързият начин да се стигне, като разстоянието е само 6-7 км.Транспорът
Автомобили и мотори на острова са забранени. Единственото изключение е пожарната, линейката и камиончето за събиране на боклук. Велосипеди под наем няма. На пристанището ще ви посрещнат мулета и момчета с ръчни ремаркета - те са опция за пренасяне на багажа, ако хотелът ви е по-отдалечен. Цената от 15 евро за 15 минути обаче не ги прави изгоден вариант за придвижване по-далече. За всичко друго изборът е пеш, маршрутна лодка или водно такси.Плажовете
Ако търсите големи пясъчни плажове, Хидра не е вашето място. Тук те са малки и каменисти, но за сметка на това водата е кристално чиста. Повечето са западно от Хидра, като най-близо, на няколкостотин метра от пристанището, са мъничките скални плажове - Хидрοнета, Cпиля и Авлаки. След тях се редуват няколко малки каменисти плажа - Кастро при Камини (15 минути пеш от града), Влихос (20 минути пеш), Плакес (30 минути).На 20 минути пеша западно от пристанището е заливът Мандраки с плаж, таверна и няколко къщи.
В жежките дни може да замените ходенето с шатъл - лодките, които прявят по няколко курса на ден. Водните таксита също са опция, изгодна за групи от 4-6 души.
Двата най-големи и далечни плажа Бисти и Св. Николас са достъпни само с маршрутните лодки. Те са особено красиви и диви, но на тях все пак има шезлонги и чадъри и малък бар с напитки и сандвичи.
Цените
Над средните за гъцките курорти, но по-ниски от тези в топ дестинации като Миконос и Станторини. Плажовете са платени (8 евро за чадър и 2 шезлонга). Маршутните лодки продават само двупосочни билети, а цените варират от 6 до 15 евро в зависимост от дестинацията. Водните таксита: от 20 евро нагоре.Къде и какво да ядем
Разбира се, морските дарове са в основата на кухнята: пресни калмари, риба на грил, салата Дакос, маринована аншоа, маринована критама, пюре от жълта бакла (фава), паста в морски дарове и т.н. Вареният и маринован октопод е специалитет на острова. Уловът е местен и пресен, макар че разнообразието от видове риба не е много голямо.Сред най-добрите традиционни таверни са Ostria и Paradosiako в града, както и Kodylenias и Taverna Christina в заливчето Камини. Но вкусни морски дарове на изгодни цени редом с "домашна" гръцка кухня има и в Xeri Elia, Kryfto Limani, Lulus, Gitoniko. Има няколко добри италиански ресторанта - Il Casta, Gatto Nero и Caprice, a в Manna ще намерите интересни близкоизточни, индийски и дори мексикански предложения.
Островът предлага и ресторанти в по-висок клас, които таргетират по-заможните туристи. Повечето от тях обаче не предлагат нещо, което да си струва тройните цени. Ако търсите по-специално преживяване, добрият избор е Techne, на десетина минути от пристанището, до залива Авлаки - уютно място с прекрасна гледка, добро обслужване и авторски предложения.
Котките
Има ги на всички гръцки острови, но тук са особено на почит. Котките в Хидра са стотици и освен местните жители за това да са обезпаразитени и нахранени се грижи и специална фондация. Най-едрите и мързеливи екземпляри напълно владеят таверните.Спорт
На Хидра има малка общност от запалени хайкъри и трейл бегачи. Всяка пролет се провежда състезанието Hydra’s Mountain Trail Running с няколко маршрута, като най-дългият е 26.3 км с 1400 м денивелация. Следващото издание е на 4 и 5 април 2020 г.През ноемрви пък се провежда друго интересно събитие - SwimRun Hydra. Състезанието е по двойки и включва 3.7 км плуване и 11 км бягане.
Първата среща със старата кланица на остров Хидра, превърната в галерия, е меко казано странна. Малката каменна постройка е само на няколкостотин метра извън може би най-красивото и очарователно островно пристанище на Гърция. Пейзажът наоколо обаче те кара да се чувстваш сякаш си в средата на нищото. Кланицата е надвиснала над скалите на брега. Само на десетина метра под нея е морето, с което е свързана с бетонен канал. Можем да се досетим за какво е служил. Над нея е високият, изпечен каменен склон, покрит с тръни и храсти.
Тази малко зловеща картина се допълва от силуета на козел с опашка на русалка, поставен на покрива на кланицата. И от оглушителното жужене на безброй цикади. Един малък дом на смъртта насред дивата островна красота.
0 коментара