Светът на бивша Югославия, както неведнъж съм установявал, за нас, българите, е изпълнен с много клиширани представи, поразен от идеологически митологии и постоянното му отричане или възхваляване. Това създава една неустойчива перспектива – сякаш това пространство (и без това), разкъсвано от конфликти, е мъртво откъм своя съвременен културен живот.
В споделеното общо културно пространство на страните от бивша Югославия обаче се случват множество различни и интересни процеси, в които, ако могат да се включат и останалите балкански държави, би било не само положително заради пресичането на различни гледни точки, но и заради преодоляването на фрагментацията, която новите малки национализми нанесоха върху и без това крехките нови общности.
Тимъти Снайдър казва в своето интервю "Новият катастрофичен ред и историята" ("Култура"/2.10.2018): "Да можеш да говориш на другите, които не познаваш, е трудно умение, а демокрацията предполага способността всички да бъдат въвлечени в един голям разговор." Затова и тези срещи са важни. Запознаването на автори от региона и събирането им в неформална обстановка може да изглежда безполезно от търговска издателска гледна точка, но всъщност размяната на мисли и споделени емоции е онова, което прави големия разказ. Точно това се опитват да направят Милена и Сашо Георгиевски от дружеството "Хърватско-македонска тангента", която всяка година организира своите международни литературно-културни срещи на о-в Зларин, в близост до гр. Шибеник, Хърватия, на самия Адриатическия бряг.
Този хърватски град, пострадал от бомбардировките покрай разпадането на Югославия, днес носи свеж дух на младост, богато културно наследство и живописни улици, за които си даваш сметка, когато изведнъж попаднеш пред построената през XIII век катедрала. Срещите, които Хърватско-македонската тангента организира вече за пета година, протичат на о-в Зларин – място, което е колкото мистично, толкова и чаровно заради липсата на много туристи (на острова живеят едва 284 души според статистиката, а според местните много по-малко). Освен родно място на известната поетеса Весна Парун и актрисата Ягода Копер той омиротворява духа и изненадва с плътните си гори от кипарис. Твърди се, че островът за първи път е споменат от крал Бела IV Унгарски през XIII век, а пък през XVII век аристократите от Шибеник са избягали там от чумата, която върлувала в града. Островът преживява и на два пъти бомбардировки – през Втората световна война и по време на войната за независимостта на Хърватия.
Това, което впечатлява е, че срещата с различни поколения от македонската литература през години с гостите от Хърватия, Босна и Херцеговина и България, е среща на разговор за това как литературата преодолява границите, доколкото те съществуват, и доколко езикът може да представлява спирачка. Срещите протичат в дебати за състоянието на културната сцена в страните, откъдето идват гостите; доколкото интеграцията в Европейския съюз подпомага културните връзки и по какъв начин това се отразява на артистичния живот; доколко съхраняването на културата на регионите е от значение.
Примерът, който може да се извлече от краткия опит на Хърватско-македонската тангента за българската реалност, е, че дори с малки усилия местният културен живот на един сравнително малък град може да бъде раздвижен и да бъде изваден от неговата провинциална летаргия – използвайки даденостите на средата, наследените културни връзки, но и амбицията да се създават нови. Имат официалната подкрепа на местната туристическа камара, на градската община, на министерство на туризма, на областта (Шибенско-Книнска жупаня), но почти без голяма финансова подкрепа. Затова и усилията в тази посока с очарователни и впечатляващи.
За онези, които биха предпочели чистия туризъм пред литературните срещи, о-в Зларин и Шибеник предлагат отлични условия за разходка, лятна ваканция, но и културно-историческо посещение на множество обекти, някои от които са част от списъка на световното културно наследство (като вече споменатата катедрала в Шибеник). Далмация също така е много подходяща за кулинарен туризъм със своите рибни ястия и специфичната местна култура.
Заглавието е всъщност мотото на срещите, които се организират и е свързано с поезията на Богомил Джюзел. Той разказва за съдбата на Македония като затворена страна на Балканите, която представлява своеобразен остров – сякаш страната е пленник на своето геополитическо разположение. И в миналото, вместо да отваря пътищата към разговор и взаимодействие, вътре в този остров са се създавали напрежения, подозрения и недоверие. Въпреки това виждаме, че през последните години има опити това състояние да се промени.
Петър Денчев е писател и театрален режисьор.
Светът на бивша Югославия, както неведнъж съм установявал, за нас, българите, е изпълнен с много клиширани представи, поразен от идеологически митологии и постоянното му отричане или възхваляване. Това създава една неустойчива перспектива – сякаш това пространство (и без това), разкъсвано от конфликти, е мъртво откъм своя съвременен културен живот.
В споделеното общо културно пространство на страните от бивша Югославия обаче се случват множество различни и интересни процеси, в които, ако могат да се включат и останалите балкански държави, би било не само положително заради пресичането на различни гледни точки, но и заради преодоляването на фрагментацията, която новите малки национализми нанесоха върху и без това крехките нови общности.
0 коментара