С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

9 авг 2019, 9:00, 2630 прочитания

"От острова на земята към острова в морето"

Миналото и настоящето на Балканите погледнати през историята на хърватския остров Зларин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Светът на бивша Югославия, както неведнъж съм установявал, за нас, българите, е изпълнен с много клиширани представи, поразен от идеологически митологии и постоянното му отричане или възхваляване. Това създава една неустойчива перспектива – сякаш това пространство (и без това), разкъсвано от конфликти, е мъртво откъм своя съвременен културен живот.

В споделеното общо културно пространство на страните от бивша Югославия обаче се случват множество различни и интересни процеси, в които, ако могат да се включат и останалите балкански държави, би било не само положително заради пресичането на различни гледни точки, но и заради преодоляването на фрагментацията, която новите малки национализми нанесоха върху и без това крехките нови общности.


Тимъти Снайдър казва в своето интервю "Новият катастрофичен ред и историята" ("Култура"/2.10.2018): "Да можеш да говориш на другите, които не познаваш, е трудно умение, а демокрацията предполага способността всички да бъдат въвлечени в един голям разговор." Затова и тези срещи са важни. Запознаването на автори от региона и събирането им в неформална обстановка може да изглежда безполезно от търговска издателска гледна точка, но всъщност размяната на мисли и споделени емоции е онова, което прави големия разказ. Точно това се опитват да направят Милена и Сашо Георгиевски от дружеството "Хърватско-македонска тангента", която всяка година организира своите международни литературно-културни срещи на о-в Зларин, в близост до гр. Шибеник, Хърватия, на самия Адриатическия бряг.

Илюстрация


Този хърватски град, пострадал от бомбардировките покрай разпадането на Югославия, днес носи свеж дух на младост, богато културно наследство и живописни улици, за които си даваш сметка, когато изведнъж попаднеш пред построената през XIII век катедрала. Срещите, които Хърватско-македонската тангента организира вече за пета година, протичат на о-в Зларин – място, което е колкото мистично, толкова и чаровно заради липсата на много туристи (на острова живеят едва 284 души според статистиката, а според местните много по-малко). Освен родно място на известната поетеса Весна Парун и актрисата Ягода Копер той омиротворява духа и изненадва с плътните си гори от кипарис. Твърди се, че островът за първи път е споменат от крал Бела IV Унгарски през XIII век, а пък през XVII век аристократите от Шибеник са избягали там от чумата, която върлувала в града. Островът преживява и на два пъти бомбардировки – през Втората световна война и по време на войната за независимостта на Хърватия.

Това, което впечатлява е, че срещата с различни поколения от македонската литература през години с гостите от Хърватия, Босна и Херцеговина и България, е среща на разговор за това как литературата преодолява границите, доколкото те съществуват, и доколко езикът може да представлява спирачка. Срещите протичат в дебати за състоянието на културната сцена в страните, откъдето идват гостите; доколкото интеграцията в Европейския съюз подпомага културните връзки и по какъв начин това се отразява на артистичния живот; доколко съхраняването на културата на регионите е от значение.



Илюстрация


Примерът, който може да се извлече от краткия опит на Хърватско-македонската тангента за българската реалност, е, че дори с малки усилия местният културен живот на един сравнително малък град може да бъде раздвижен и да бъде изваден от неговата провинциална летаргия – използвайки даденостите на средата, наследените културни връзки, но и амбицията да се създават нови. Имат официалната подкрепа на местната туристическа камара, на градската община, на министерство на туризма, на областта (Шибенско-Книнска жупаня), но почти без голяма финансова подкрепа. Затова и усилията в тази посока с очарователни и впечатляващи.

Илюстрация


За онези, които биха предпочели чистия туризъм пред литературните срещи, о-в Зларин и Шибеник предлагат отлични условия за разходка, лятна ваканция, но и културно-историческо посещение на множество обекти, някои от които са част от списъка на световното културно наследство (като вече споменатата катедрала в Шибеник). Далмация също така е много подходяща за кулинарен туризъм със своите рибни ястия и специфичната местна култура.

Заглавието е всъщност мотото на срещите, които се организират и е свързано с поезията на Богомил Джюзел. Той разказва за съдбата на Македония като затворена страна на Балканите, която представлява своеобразен остров – сякаш страната е пленник на своето геополитическо разположение. И в миналото, вместо да отваря пътищата към разговор и взаимодействие, вътре в този остров са се създавали напрежения, подозрения и недоверие. Въпреки това виждаме, че през последните години има опити това състояние да се промени.

Петър Денчев е писател и театрален режисьор.
Полети до Загреб или Сплит, който се намира в близост, без прикачване се намират трудно, но Air Adria лети няколко пъти в седмицата по дестинацията София – Любляна, а оттам има множество автобуси до Хърватия. Пътят с автобус от София до Загреб превишава 11 часа, а след това има автобуси почти на всеки час за Шибеник. С автомобил придвижването по магистралата Ниш – Белград – Загреб е бързо и удобно, а хърватските пътища са с добра сигнализация, така че, ако имате желание за авантюра из Далмация, това е вашият начин.

Капитал #32

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

За какво ще се бори партията на Слави
Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ
Кои са най-големите 30 болници в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдъхновението Хидра Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

16 авг 2019, 4864 прочитания

Швейцария, чиста приказка Швейцария, чиста приказка

Няколко дни в съхранения от туризма район на Жура и Трите езера близо до границата с Франция

2 авг 2019, 5938 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда