С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

4 23 авг 2019, 9:19, 6524 прочитания

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Да обиколиш Южна Италия в днешно време е постижима мечта за много от нас. Но малцина биха се осмелили да го направят с велосипеди. Регионът Пулия, разположен върху "токчето на ботуша", е отлична възможност да преодолеете страха от дългите разстояния в съчетание с предимно равнинен терен, спокойни, асфалтирани пътища, подредени градчета с хилядолетна история, чудесна кухня и култура. А ако не изберете онези петдесетина дни в годината, в които чухме, че времето било лошо, останалите 300 са слънчеви и са изцяло на ваше разположение. Както и милионите маслинови дървета и цикади, чакащи с нетърпение да ви поскърцат на ухо.

Как да стигнем дотам


Столицата на Пулия е град Бари. Дотам всяка седмица има голям избор от полети на разнообразни цени. Ние избрахме нискотарифна компания с невисоки цени за превоз на спортна екипировка, като полетът от София отне около час. Друг вариант е с ферибот от Гърция (Игуменица), но тогава времето за пътуване в едната посока се удължава с два дни.

Колело в самолета?

Без паника. Ако все още нямате транспортен калъф за колело, насочете избора си към торби с цип и дръжки за пренасяне през рамо. Педалите трябва да са свалени, гумите спуснати, а кормилото завъртяно успоредно на рамката. Максималното допустимо общо тегло е около 30 кг, а при колелото може да прикрепите и част от личния си багаж като каска, ръкавици, дрехи и т.н. Срещу 20 лв. летище София предлага услугата опаковане с предпазно фолио на голям багаж, включително велосипед.



Ден 1: Летище "Карол Войтила" в Бари - Триджано - Нойкатаро - Рутиляно, общо 36 км за деня, денивелация около 130 м

Стюардесите едва смогват да минат покрай всички седалки с предложения за храни и напитки, когато самолетът започва да се снижава. Кацаме свежи в Бари и се насочваме към пейките навън, за да сглобим велосипедите. Късен следобед е, но градският плаж е пълен за разлика от стомасите ни. Хапваме в крайбрежно заведение и потегляме към град Рутиляно през Триджано и Нойкатаро. Началото на пътешествието, когато още не знаеш какво точно те очаква, какво ще видиш и какво ще преживееш, е един кратък момент, който обикновено пропускаме, ангажирани с леката тревога дали всичко ще е наред през ваканцията, хубаво ли ще е времето и т.н.

Старият град на Рутиляно ни приема в прохладната си мраморна прохладна прегръдка. Тесните улички и обсипаните с цветя балкони неусетно ни отвеждат до просторен площад, където, макар и в полунощ, е пълно с деца, техните родители и окъснели туристи. Една сладкарница е още отворена и точно там сетивата ни се сблъскват с най-вкусния сладолед на света - италианското джелато.

Илюстрация


Ден 2: Рутиляно - Конверсано - Кастелана Гроте - Алберобело, общо 40 км за деня, денивелация 390 м (изкачване)

За да не губите време в чудене откъде да минете, подгответе маршрута си още преди да тръгнете. С помощта на OpenStreetMap, Bikemap.net и Google Maps избрахме ненатоварени междуградски пътища, които често преминаваха през маслинови насаждения. Стига да не тръгвате по черни пътища и пътеки, повечето от тях са асфалтирани и почти без никакво движение. Освен безопасността още една добра причина да карате по малките пътища е наличието на смокинови и други овощни дръвчета покрай тях - основен източник на пресни витамини по време на дневните велопреходи.

Илюстрация


Ако не сте чували за него, Алберобело е вълшебен град. Разходката измежду наредените като мъниста бели каменни къщички с малки прозорчета и врати и конусовидни каменни покриви ни кара да се чувстваме като герои от "Властелинът на пръстените". Според една легенда отпреди няколко века тези къщички (или трули) били населявани от по-бедните хора. За да избегнат непоносимо високите данъци, собствениците на къщите знаели точно кой камък от постройката да издърпат и тя се срутвала. Няма къща, няма данък. После пак си я построявали. Времената се менят и сега алберобелците с лични трули са горди съдържатели на изискани ресторанти, луксозни хотели и магазини, някак поместени в тях. Не са особено по джоба ни, затова пък Il Guercio Di Puglia, гурме тапас бар (Via Imbriani, 6), щедро ни предлага местни специалитети и традиционни пици.

Илюстрация


Ден 3: Алберобело - Мартина Франка - Вила Кастели - Франкавила Фонтана - Ория, общо 59 км за деня, денивелация 490 м (спускане)

Не ни се тръгва от Алберобело, но туристическият поток се засилва, а с него и стремежът ни по-бързо да напуснем приказката. Вилните зони в покрайнините се надпреварват да ни впечатлят с прекрасно поддържани цветни градини. Редуват се с маслинови плантации, лозя, двуметрови кактуси от екзотичния вид опунция, гигантски пинии и цъфнали агавета. До Мартина Франка има още малко изкачване, а след нея е едно разкошно спускане през Вила Кастели, Франкавила Фонтана, та чак до Ория. С неохота разбираме, че в по-малките градове работното време на магазините и местата за хранене е обикновено от 10:00 до 13:00 и следобед след 17:00. Затова предварителното запасяване с вода е повече от задължително.

Точно когато пристигаме в Ория, градът постепенно се събужда от следобеден сън. Тук-там се забелязват хора. Отмаряме и ние, а привечер се потапяме в поредната средновековна приказка - тесни улички, балкони, отрупани с цветя, стръмни стълбища към катедрала и панорамна гледка към целия град. В местно ресторантче собственикът знае как да ни накара да се почувстваме специални - с усмивка заявява, че знае за България и че у нас животът вече бил по-добър.

Илюстрация


Ден 4: Ория - Торе Санта Сузана - Кармиано - Сан Чезарио ди Лече, общо 57 км за деня, денивелация 90 м (още спускане)

Въпреки високите дневни температури (над 35 градуса) продължителната спортна активност за любители като нас е възможна главно благодарение на дрехите от ликра с UV защита. Държат прохладно и спестяват тонове слънцезащитни кремове. Не правете грешката да карате по сандали.

Сан Чезарио ди Лече е чаровно малко градче в полите на хилядолетния Лече. И тук никой не говори английски език, но това сякаш никога не е било проблем по време на пътуването ни. В Южна Италия хората са особено спокойни, любезни и вежливи. Така е и в градината на ресторант Small (Via Dante Alighieri, 59), където обслужването, обстановката и качеството на местните специалитети надминават многократно очакванията ни.

Илюстрация


Ден 5: Сан Чезарио ди Лече - до Лече и обратно, общо 16 км

Град Лече е основан през 200 г. пр.н.е. и изобилства от архитектура в бароков стил и археологически находки. Семейство Фаджано купува имот в центъра на града, за да отвори ресторант. По време на реновацията на къщата в пода се отваря тунел, който води до тайни подземни помещения. Бащата Лучано и тримата му синове се натъкват на находки отпреди стотици години. Решават да изкопаят каквото има, да го дарят на археологическия музей и да продължат с мечтания ресторант. Уви, колкото по-дълбоко копаят, толкова повече артефакти излизат на бял свят, някои от тях датиращи от преди повече от две хилядолетия. В крайна сметка семейството преценява, че къщата ще бъде частен музей, където само срещу 5 евро ще се потопите в древността.

Ден 6: Сан Чезарио ди Лече - Мартано - Отранто - Андрано - Санта Мария ди Леука, общо 91 км за деня, 300 м денивелация (малко качване и дълго спускане)

Отранто е най-източната част на токчето на Ботуша с най-лазурните и чисти брегове. След няколко часа сме в Санта Мария ди Леука, най-южният град на Пулия. Там е мястото, където Йонийско и Адриатическо море сливат водите си. Курортен град с множество заведения, хотели, 47-метров морски фар и нито един китайски сувенир. Там ще опитате и най-вкусната салата с морски дарове.

Ден 7: Санта Мария ди Леука - Торе Пали - Галиполи - Сант Исидоро, общо 92 км за деня

Казваме ciao на маслиновите плантации и милионите цикади и си хващаме крайморския път. Движим се по вътрешната страна на токчето точно покрай морето и с почти нулева денивелация. Безкрайна плажна ивица, десетки курорти и къмпинги. Няма нужда да се запасяваме с вода, районът е значително по-оживен. Вече знаем къде ходят на море всички италианци.

Илюстрация


Ден 8: Сант Исидоро - Лидо Чека - Лепорано - Таранто, общо 96 км за деня

Истинско удоволствие е да караш велосипед покрай морето. Слънце, плажове и бездънни хоризонти. Всички нюанси на синьото на фона на скали и ситен златист пясък. А във въздуха се носи аромат от огромни туфи прекрасно цъфнала цикламено-виолетова мащерка. До Лидо Чека се отбиваме в крайпътния бар с плаж, Tridakna Beach Bar за едно последно топване в солените води. На бара откриваме освежаващия сладоледов кафе-мус.

Десетина минути след като се настаняваме в Таранто, над града се изсипва изключително мощна буря с ураганни ветрове, гръмотевици и пороен дъжд. Температурите рязко се понижават с почти 20 градуса. Истински късмет, че сме на сухо. Не че нямаме дъждобрани, но някак друго си е да наблюдаваш апокалипсиса навън, пиейки ароматен чай с книгата Va Tutto Bene ("Всичко е наред") на младия италиански поет Рафаеле Монтесано. Само след броени часове дъждът е спрял, ветровете са утихнали, а ние сме в най-стария квартал на Таранто, Citta Vecchia, датиращ някъде от осми век преди Христа и основан от спартанците. На съседната улица се е разположила снимачна площадка и спазването на максимална тишина гарантира мигновено пътешествие във времето.

Ден 9: Таранто - Паладжано - Матера, общо 80 км за деня, денивелация 540 м (изкачване)

Отдалечаваме се от крайбрежията и потъваме към вътрешността на тока сред все по-планински терен. Движението по пътищата на този участък е доста по-натоварено, а изборът от алтернативни маршрути е сведен до минимум. Няма връщане назад, крайната точка за деня е Матера, европейска столица на културата за 2019 (заедно с Пловдив). Последните километри дотам са толкова стръмно изкачване, че на моменти се чудя дали няма да се движа по-бързо, ако сляза от колелото и продължа, бутайки. Не слизам, издрапвам до върха, за да се открие пред очите ми величественият скален град Sassi di Matera. Тук е мястото в Пулия, където няма как да не се опулиш в изумление. Гледката е приковаваща. Душата притихва, коленете омекват и сякаш започваш да чуваш с ушите си тази грандиозна каменна симфония. Сигурна съм, че всеки момент отнякъде ще изскочи герой от филма на Мел Гибсън "Страстите Христови".

Илюстрация


Следващия ден посвещаваме на музеи, изкуство и култура. С комбиниран дневен билет от 10 евро посетихме археологическия музей, Museo Archeologico Nazionale "Domenico Ridola", музей за средновековно и съвременно изкуство Museo Nazionale d'Arte Medievale e Moderna, както и една от множеството скални църкви - San Pietro Barisano. Билетът включва достъп до още няколко музея, изложби и събития в рамките на деня, за повече информация и програма на събитията през годината вижте на www.matera-basilicata2019.it.

От Матера до Бари са около 73 км с денивелация от 740 м през Алтамура, градът с най-вкусния домашен хляб, Торито, градът с най-добрата бар-сладкарница Cube Lounge Bar (Via G. Pugliese, 248), и Батанто, градът на маслините. Последната нощувка беше в покрайнините на летището, някъде в лежерния Сан Спирито, предпочитан от сърфистите.

Равносметка:

12 дни, 640 км, десетки литри изпита вода, Lemon Soda и San Pellegrino Chino, над 60 посетени населени места, безброй невероятно вкусни местни ястия, пици и десерти, хиляди години история, архитектура, култура и изкуство.

Капитал #34

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Какво разкрива инвеститорският интерес за АЕЦ "Белене"
  • Първата нова мина в България след социализма започва работа
  • Как мобилните телефони заменят кредитните карти

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведска маса в гората 3 Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

18 окт 2019, 2985 прочитания

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 5929 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
AliExpress, отвори се!

Китайската онлайн платформа отвори първия си постоянен физически магазин в Мадрид

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10