С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

4 23 авг 2019, 9:19, 5261 прочитания

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Да обиколиш Южна Италия в днешно време е постижима мечта за много от нас. Но малцина биха се осмелили да го направят с велосипеди. Регионът Пулия, разположен върху "токчето на ботуша", е отлична възможност да преодолеете страха от дългите разстояния в съчетание с предимно равнинен терен, спокойни, асфалтирани пътища, подредени градчета с хилядолетна история, чудесна кухня и култура. А ако не изберете онези петдесетина дни в годината, в които чухме, че времето било лошо, останалите 300 са слънчеви и са изцяло на ваше разположение. Както и милионите маслинови дървета и цикади, чакащи с нетърпение да ви поскърцат на ухо.

Как да стигнем дотам


Столицата на Пулия е град Бари. Дотам всяка седмица има голям избор от полети на разнообразни цени. Ние избрахме нискотарифна компания с невисоки цени за превоз на спортна екипировка, като полетът от София отне около час. Друг вариант е с ферибот от Гърция (Игуменица), но тогава времето за пътуване в едната посока се удължава с два дни.

Колело в самолета?

Без паника. Ако все още нямате транспортен калъф за колело, насочете избора си към торби с цип и дръжки за пренасяне през рамо. Педалите трябва да са свалени, гумите спуснати, а кормилото завъртяно успоредно на рамката. Максималното допустимо общо тегло е около 30 кг, а при колелото може да прикрепите и част от личния си багаж като каска, ръкавици, дрехи и т.н. Срещу 20 лв. летище София предлага услугата опаковане с предпазно фолио на голям багаж, включително велосипед.



Ден 1: Летище "Карол Войтила" в Бари - Триджано - Нойкатаро - Рутиляно, общо 36 км за деня, денивелация около 130 м

Стюардесите едва смогват да минат покрай всички седалки с предложения за храни и напитки, когато самолетът започва да се снижава. Кацаме свежи в Бари и се насочваме към пейките навън, за да сглобим велосипедите. Късен следобед е, но градският плаж е пълен за разлика от стомасите ни. Хапваме в крайбрежно заведение и потегляме към град Рутиляно през Триджано и Нойкатаро. Началото на пътешествието, когато още не знаеш какво точно те очаква, какво ще видиш и какво ще преживееш, е един кратък момент, който обикновено пропускаме, ангажирани с леката тревога дали всичко ще е наред през ваканцията, хубаво ли ще е времето и т.н.

Старият град на Рутиляно ни приема в прохладната си мраморна прохладна прегръдка. Тесните улички и обсипаните с цветя балкони неусетно ни отвеждат до просторен площад, където, макар и в полунощ, е пълно с деца, техните родители и окъснели туристи. Една сладкарница е още отворена и точно там сетивата ни се сблъскват с най-вкусния сладолед на света - италианското джелато.

Илюстрация


Ден 2: Рутиляно - Конверсано - Кастелана Гроте - Алберобело, общо 40 км за деня, денивелация 390 м (изкачване)

За да не губите време в чудене откъде да минете, подгответе маршрута си още преди да тръгнете. С помощта на OpenStreetMap, Bikemap.net и Google Maps избрахме ненатоварени междуградски пътища, които често преминаваха през маслинови насаждения. Стига да не тръгвате по черни пътища и пътеки, повечето от тях са асфалтирани и почти без никакво движение. Освен безопасността още една добра причина да карате по малките пътища е наличието на смокинови и други овощни дръвчета покрай тях - основен източник на пресни витамини по време на дневните велопреходи.

Илюстрация


Ако не сте чували за него, Алберобело е вълшебен град. Разходката измежду наредените като мъниста бели каменни къщички с малки прозорчета и врати и конусовидни каменни покриви ни кара да се чувстваме като герои от "Властелинът на пръстените". Според една легенда отпреди няколко века тези къщички (или трули) били населявани от по-бедните хора. За да избегнат непоносимо високите данъци, собствениците на къщите знаели точно кой камък от постройката да издърпат и тя се срутвала. Няма къща, няма данък. После пак си я построявали. Времената се менят и сега алберобелците с лични трули са горди съдържатели на изискани ресторанти, луксозни хотели и магазини, някак поместени в тях. Не са особено по джоба ни, затова пък Il Guercio Di Puglia, гурме тапас бар (Via Imbriani, 6), щедро ни предлага местни специалитети и традиционни пици.

Илюстрация


Ден 3: Алберобело - Мартина Франка - Вила Кастели - Франкавила Фонтана - Ория, общо 59 км за деня, денивелация 490 м (спускане)

Не ни се тръгва от Алберобело, но туристическият поток се засилва, а с него и стремежът ни по-бързо да напуснем приказката. Вилните зони в покрайнините се надпреварват да ни впечатлят с прекрасно поддържани цветни градини. Редуват се с маслинови плантации, лозя, двуметрови кактуси от екзотичния вид опунция, гигантски пинии и цъфнали агавета. До Мартина Франка има още малко изкачване, а след нея е едно разкошно спускане през Вила Кастели, Франкавила Фонтана, та чак до Ория. С неохота разбираме, че в по-малките градове работното време на магазините и местата за хранене е обикновено от 10:00 до 13:00 и следобед след 17:00. Затова предварителното запасяване с вода е повече от задължително.

Точно когато пристигаме в Ория, градът постепенно се събужда от следобеден сън. Тук-там се забелязват хора. Отмаряме и ние, а привечер се потапяме в поредната средновековна приказка - тесни улички, балкони, отрупани с цветя, стръмни стълбища към катедрала и панорамна гледка към целия град. В местно ресторантче собственикът знае как да ни накара да се почувстваме специални - с усмивка заявява, че знае за България и че у нас животът вече бил по-добър.

Илюстрация


Ден 4: Ория - Торе Санта Сузана - Кармиано - Сан Чезарио ди Лече, общо 57 км за деня, денивелация 90 м (още спускане)

Въпреки високите дневни температури (над 35 градуса) продължителната спортна активност за любители като нас е възможна главно благодарение на дрехите от ликра с UV защита. Държат прохладно и спестяват тонове слънцезащитни кремове. Не правете грешката да карате по сандали.

Сан Чезарио ди Лече е чаровно малко градче в полите на хилядолетния Лече. И тук никой не говори английски език, но това сякаш никога не е било проблем по време на пътуването ни. В Южна Италия хората са особено спокойни, любезни и вежливи. Така е и в градината на ресторант Small (Via Dante Alighieri, 59), където обслужването, обстановката и качеството на местните специалитети надминават многократно очакванията ни.

Илюстрация


Ден 5: Сан Чезарио ди Лече - до Лече и обратно, общо 16 км

Град Лече е основан през 200 г. пр.н.е. и изобилства от архитектура в бароков стил и археологически находки. Семейство Фаджано купува имот в центъра на града, за да отвори ресторант. По време на реновацията на къщата в пода се отваря тунел, който води до тайни подземни помещения. Бащата Лучано и тримата му синове се натъкват на находки отпреди стотици години. Решават да изкопаят каквото има, да го дарят на археологическия музей и да продължат с мечтания ресторант. Уви, колкото по-дълбоко копаят, толкова повече артефакти излизат на бял свят, някои от тях датиращи от преди повече от две хилядолетия. В крайна сметка семейството преценява, че къщата ще бъде частен музей, където само срещу 5 евро ще се потопите в древността.

Ден 6: Сан Чезарио ди Лече - Мартано - Отранто - Андрано - Санта Мария ди Леука, общо 91 км за деня, 300 м денивелация (малко качване и дълго спускане)

Отранто е най-източната част на токчето на Ботуша с най-лазурните и чисти брегове. След няколко часа сме в Санта Мария ди Леука, най-южният град на Пулия. Там е мястото, където Йонийско и Адриатическо море сливат водите си. Курортен град с множество заведения, хотели, 47-метров морски фар и нито един китайски сувенир. Там ще опитате и най-вкусната салата с морски дарове.

Ден 7: Санта Мария ди Леука - Торе Пали - Галиполи - Сант Исидоро, общо 92 км за деня

Казваме ciao на маслиновите плантации и милионите цикади и си хващаме крайморския път. Движим се по вътрешната страна на токчето точно покрай морето и с почти нулева денивелация. Безкрайна плажна ивица, десетки курорти и къмпинги. Няма нужда да се запасяваме с вода, районът е значително по-оживен. Вече знаем къде ходят на море всички италианци.

Илюстрация


Ден 8: Сант Исидоро - Лидо Чека - Лепорано - Таранто, общо 96 км за деня

Истинско удоволствие е да караш велосипед покрай морето. Слънце, плажове и бездънни хоризонти. Всички нюанси на синьото на фона на скали и ситен златист пясък. А във въздуха се носи аромат от огромни туфи прекрасно цъфнала цикламено-виолетова мащерка. До Лидо Чека се отбиваме в крайпътния бар с плаж, Tridakna Beach Bar за едно последно топване в солените води. На бара откриваме освежаващия сладоледов кафе-мус.

Десетина минути след като се настаняваме в Таранто, над града се изсипва изключително мощна буря с ураганни ветрове, гръмотевици и пороен дъжд. Температурите рязко се понижават с почти 20 градуса. Истински късмет, че сме на сухо. Не че нямаме дъждобрани, но някак друго си е да наблюдаваш апокалипсиса навън, пиейки ароматен чай с книгата Va Tutto Bene ("Всичко е наред") на младия италиански поет Рафаеле Монтесано. Само след броени часове дъждът е спрял, ветровете са утихнали, а ние сме в най-стария квартал на Таранто, Citta Vecchia, датиращ някъде от осми век преди Христа и основан от спартанците. На съседната улица се е разположила снимачна площадка и спазването на максимална тишина гарантира мигновено пътешествие във времето.

Ден 9: Таранто - Паладжано - Матера, общо 80 км за деня, денивелация 540 м (изкачване)

Отдалечаваме се от крайбрежията и потъваме към вътрешността на тока сред все по-планински терен. Движението по пътищата на този участък е доста по-натоварено, а изборът от алтернативни маршрути е сведен до минимум. Няма връщане назад, крайната точка за деня е Матера, европейска столица на културата за 2019 (заедно с Пловдив). Последните километри дотам са толкова стръмно изкачване, че на моменти се чудя дали няма да се движа по-бързо, ако сляза от колелото и продължа, бутайки. Не слизам, издрапвам до върха, за да се открие пред очите ми величественият скален град Sassi di Matera. Тук е мястото в Пулия, където няма как да не се опулиш в изумление. Гледката е приковаваща. Душата притихва, коленете омекват и сякаш започваш да чуваш с ушите си тази грандиозна каменна симфония. Сигурна съм, че всеки момент отнякъде ще изскочи герой от филма на Мел Гибсън "Страстите Христови".

Илюстрация


Следващия ден посвещаваме на музеи, изкуство и култура. С комбиниран дневен билет от 10 евро посетихме археологическия музей, Museo Archeologico Nazionale "Domenico Ridola", музей за средновековно и съвременно изкуство Museo Nazionale d'Arte Medievale e Moderna, както и една от множеството скални църкви - San Pietro Barisano. Билетът включва достъп до още няколко музея, изложби и събития в рамките на деня, за повече информация и програма на събитията през годината вижте на www.matera-basilicata2019.it.

От Матера до Бари са около 73 км с денивелация от 740 м през Алтамура, градът с най-вкусния домашен хляб, Торито, градът с най-добрата бар-сладкарница Cube Lounge Bar (Via G. Pugliese, 248), и Батанто, градът на маслините. Последната нощувка беше в покрайнините на летището, някъде в лежерния Сан Спирито, предпочитан от сърфистите.

Равносметка:

12 дни, 640 км, десетки литри изпита вода, Lemon Soda и San Pellegrino Chino, над 60 посетени населени места, безброй невероятно вкусни местни ястия, пици и десерти, хиляди години история, архитектура, култура и изкуство.

Капитал #34

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Какво разкрива инвеститорският интерес за АЕЦ "Белене"
  • Първата нова мина в България след социализма започва работа
  • Как мобилните телефони заменят кредитните карти

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място - Cafe 1920 Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

20 сеп 2019, 1535 прочитания

Festa Italiana с Cinecittà Osteria Italiana и La Bottega в хотел "Рила" в Боровец Festa Italiana с Cinecittà Osteria Italiana и La Bottega в хотел "Рила" в Боровец

На 21 и 22 септември италианската кухня гостува на ресторант Samokovi

17 сеп 2019, 1494 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 3734 прочитания

20 сеп 2019, 3048 прочитания

20 сеп 2019, 1865 прочитания

20 сеп 2019, 1523 прочитания

20 сеп 2019, 1414 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
AliExpress, отвори се!

Китайската онлайн платформа отвори първия си постоянен физически магазин в Мадрид

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата