С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

30 авг 2019, 9:00, 7477 прочитания

Село от бъдещето

Изложба показва как изоставените села в България могат да се превърнат в източник за нови идеи и вдъхновение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В България по официални данни има 164 напълно изоставени села, без нито един човек в тях, и общо над 1900 населени места, в които живеят под 50 души. Обезлюдяването е тенденция, която става все по-осезаема през последните години и която води много и разнородни последствия след себе си. Сред тях са загубата на културни традиции и идентичност, изчезват спомени, занаяти и на тяхно място възникват нов тип своеобразни музеи на забравата. В същото време започва да си прокрадва път и друга, далеч по-позитивна тенденция – млади хора се обръщат към обезлюдените села в търсене на вдъхновение и идеи, които да преобразуват в нещо ново, полезно за съвремието.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) най-много обезлюдени села има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1900 населени места, или 22.7%, живеят под 50 души; 566 са селата без население или с едноцифрен брой жители; 157 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. С по един жител са 69 села. Почти половината от селата в района на Габрово са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите. Най-малко хора има в Северозападна България – 742 хил. души, или 10.6% от общото население на страната. Там се наблюдава и най-бързото обезлюдяване през последните години.

Заравяйки се в руините на тези къщи, църкви, предмети от бита, съхранили духа на общностите и тяхната културна идентичност, търсещите и любопитни градски хора могат да открият нещо повече от тъгата. Точно това правят група студенти от различни, свързани с архитектурата и изкуството, специалности. Те представят в София изложба, показваща работата им, вдъхновена от едно от многото обезлюдяващи се села в страната – Кърпачево, в община Летница (района на Ловеч). В селото официално живеят 30 души, повечето от които възрастни хора. Само две деца чакат сутрин автобуса за училище. Преди години обаче Кърпачево е било едно от по-многолюдните села в района, като в края на XIX в. жителите му са наброявали няколкостотин души. Както се случва с повечето села в България, хората в него са започнали да стават все по-малко и все по-възрастни, къщите пустеят, а с тях си отиват много спомени и цяла една култура.

За да не остане тази култура забравена, се появява изложбата "Археология на забравата" в "Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство" . По думите на нейния инициатор – арх. Милена Металкова-Маркова, основната й цел е да се покаже проблемът с изоставянето на селата, но и да се потърси нещо позитивно в перспектива. "Решението, което ние намерихме, е чрез едно партньорство с община Летница, със сдружение "Деветашко плато", с една близка организация за опазване на културното наследство и УАСГ, студенти по архитектура. Тази цялата група от хора с обединение на усилията искаме да съхраним част от наследството, което губим всеки ден", разказва за проекта зад изложбата, арх. Металкова-Маркова.


Проблемът, върху който се съсредоточават проектът и изложбата, е познат до болка – обезлюдяването на селата, загубата на културни традиции, застаряващото население, смъртта на красивото в занаятите, в нашия бит и в архитектурата. Особено засегната се оказва довъзрожденска България с нейните живи общности и техния дух. "Целият този възрожденски дух и ентусиазъм да се създаде нещо ново, цяла една нова държава, всичко това искаме да възкресим и донякъде мисля, че успяваме, защото тези традиции са много вдъхновяващи за младите хора. В тях те се потапят като в чужда култура до известна степен. Вдъхновяват се и творят", разказва арх. Металкова-Маркова.

Тя помага на своите студенти по архитектура, като им осигурява условия за работа и творчество, дава им свобода, подходящи съвети и информация за културното наследство. Заедно с екипа на проекта използва село Кърпачево като работна площадка, на която да бъдат обучени млади хора, които да работят с традиционни материали, да изследват забравени техники и да намират съвременни приложения за тях. Изборът на село не е случаен. Освен почти обезлюдено Кърпачево се оказва изключително интересно от архитектурна гледна точка. "Много красиви къщи с каменен градеж, с кирпичен корниз, с каменни тикли по покривите. В това село може да се види една много сериозна строителна култура", добавя арх. Металкова-Маркова, която е преподавател в катедра "История и теория на архитектурата" на УАСГ.

В "археологическите разкопки на забравата" освен български студенти и преподаватели се включват активно и чуждестранни експерти. Един от тях – англичанинът Адам Баркър, толкова харесва района на Летница, че успява да осигури финансиране, благодарение на което и самата изложба става възможна. Освен чуждестранния опит се търси и този на местните. Един от най-дейните в демонстрирането на стари занаяти и традиции се оказва дядо Богдан от Кърпачево, който макар и на повече от 80 години, успява да покаже на студентите как се коси трева и как се правят тухли от кирпич. Неговата къща се използва като база за експерименти с традиционни архитектурни и занаятчийски техники, а той самият се превръща в консултант по всички строителни дейности. Останалите хора от селото също приемат изключително позитивно инициативата да се изследват изчезващите им занаяти и традиции.



Илюстрация



Освен различни поколения изложбата и проектът "Археология на забравата" срещат и други две на пръв поглед крайни теми – меланхолията и оптимизма.

От една страна, стоят забравата и обезлюдяването с цялата тъга, която носят те. От друга страна, има и една много положителна нотка – тази на желанието за възраждане, възвръщане на забравени занаяти, традиции и ценности, които биха намерили място и в съвремието.

"Първоначалната ни идея беше за обединение на архитекти, художници, включително реставратори и занаятчии. Всъщност художниците в този случай са меланхолиците. Те имат чувствителност за загубата, за тъжната страна на живота. Докато ние, архитектите, по природа сме оптимисти, ние просто не можем да не мислим позитивно в работата си. И всъщност тази комбинация според мен се оказва изключително важна. Чрез нея успяхме да съчетаем чувствителността на художника с позитивизма на архитекта", разказва арх. Металкова-Маркова. Чрез нейния подход младите хора имат възможност да осъзнаят, че извън тяхната сфера има много други мнения, с които трябва да се съобразяват.

Илюстрация



Друга интересна връзка, която става възможна благодарение на обезлюдяващите села, е тази между миналото и бъдещето. "Опазването на архитектурното наследство е един поглед към миналото, но той задължително трябва да гледа и в бъдещето, защото иначе се получава просто непродуктивна носталгия, в която няма прогресивна същност. За мен точно този контраст е важен", споделя арх. Металкова-Маркова, която поставя важен фокус върху новите интерпретации на старите традиции. Една от целите на възраждането на забравеното е то да послужи в съвремието. Поради тази причина студентите по архитектура не правят възстановяване на къщите както са били, а са насърчавани към съвременни интерпретации със старите традиционни материали за създаване на нови пространства, които носят духа на XXI век.

Илюстрация



Ако искате да видите резултата – изложбата "Археология на забравата" е в "Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство" (бул. "Черни връх" 2 в София) до 21 септември. В нея също така присъстват снимки от работата на студентите, прочетени разкази за селото, забравата и възродяването на традиции. Под покрива на музея е пренесена дори цяла стая от изоставена къща, окачвайки някои от предметите в нея, илюстриращи жизнения път на жена от село Кърпачево. От вещите, разхвърляни по пода, може да се прочете историята на цял един живот – от дните на младостта, през отглеждането на децата, картичките от порасналите деца, покани за сватби и техните деца до некролога.

Капитал #35

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

  • Нашествието на тротинетките
  • Бразилската политика и пожарите в Амазония
  • Какво е добре да се знае за виртуалните банки

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведска маса в гората 4 Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

18 окт 2019, 4049 прочитания

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 6355 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
По-горе билото, майсторки

Туристически маршрут E4 Light, или през пет планини за 11 дни с елементи на импровизация

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10