С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

30 авг 2019, 9:00, 6147 прочитания

Село от бъдещето

Изложба показва как изоставените села в България могат да се превърнат в източник за нови идеи и вдъхновение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В България по официални данни има 164 напълно изоставени села, без нито един човек в тях, и общо над 1900 населени места, в които живеят под 50 души. Обезлюдяването е тенденция, която става все по-осезаема през последните години и която води много и разнородни последствия след себе си. Сред тях са загубата на културни традиции и идентичност, изчезват спомени, занаяти и на тяхно място възникват нов тип своеобразни музеи на забравата. В същото време започва да си прокрадва път и друга, далеч по-позитивна тенденция – млади хора се обръщат към обезлюдените села в търсене на вдъхновение и идеи, които да преобразуват в нещо ново, полезно за съвремието.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) най-много обезлюдени села има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1900 населени места, или 22.7%, живеят под 50 души; 566 са селата без население или с едноцифрен брой жители; 157 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. С по един жител са 69 села. Почти половината от селата в района на Габрово са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите. Най-малко хора има в Северозападна България – 742 хил. души, или 10.6% от общото население на страната. Там се наблюдава и най-бързото обезлюдяване през последните години.

Заравяйки се в руините на тези къщи, църкви, предмети от бита, съхранили духа на общностите и тяхната културна идентичност, търсещите и любопитни градски хора могат да открият нещо повече от тъгата. Точно това правят група студенти от различни, свързани с архитектурата и изкуството, специалности. Те представят в София изложба, показваща работата им, вдъхновена от едно от многото обезлюдяващи се села в страната – Кърпачево, в община Летница (района на Ловеч). В селото официално живеят 30 души, повечето от които възрастни хора. Само две деца чакат сутрин автобуса за училище. Преди години обаче Кърпачево е било едно от по-многолюдните села в района, като в края на XIX в. жителите му са наброявали няколкостотин души. Както се случва с повечето села в България, хората в него са започнали да стават все по-малко и все по-възрастни, къщите пустеят, а с тях си отиват много спомени и цяла една култура.

За да не остане тази култура забравена, се появява изложбата "Археология на забравата" в "Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство" . По думите на нейния инициатор – арх. Милена Металкова-Маркова, основната й цел е да се покаже проблемът с изоставянето на селата, но и да се потърси нещо позитивно в перспектива. "Решението, което ние намерихме, е чрез едно партньорство с община Летница, със сдружение "Деветашко плато", с една близка организация за опазване на културното наследство и УАСГ, студенти по архитектура. Тази цялата група от хора с обединение на усилията искаме да съхраним част от наследството, което губим всеки ден", разказва за проекта зад изложбата, арх. Металкова-Маркова.


Проблемът, върху който се съсредоточават проектът и изложбата, е познат до болка – обезлюдяването на селата, загубата на културни традиции, застаряващото население, смъртта на красивото в занаятите, в нашия бит и в архитектурата. Особено засегната се оказва довъзрожденска България с нейните живи общности и техния дух. "Целият този възрожденски дух и ентусиазъм да се създаде нещо ново, цяла една нова държава, всичко това искаме да възкресим и донякъде мисля, че успяваме, защото тези традиции са много вдъхновяващи за младите хора. В тях те се потапят като в чужда култура до известна степен. Вдъхновяват се и творят", разказва арх. Металкова-Маркова.

Тя помага на своите студенти по архитектура, като им осигурява условия за работа и творчество, дава им свобода, подходящи съвети и информация за културното наследство. Заедно с екипа на проекта използва село Кърпачево като работна площадка, на която да бъдат обучени млади хора, които да работят с традиционни материали, да изследват забравени техники и да намират съвременни приложения за тях. Изборът на село не е случаен. Освен почти обезлюдено Кърпачево се оказва изключително интересно от архитектурна гледна точка. "Много красиви къщи с каменен градеж, с кирпичен корниз, с каменни тикли по покривите. В това село може да се види една много сериозна строителна култура", добавя арх. Металкова-Маркова, която е преподавател в катедра "История и теория на архитектурата" на УАСГ.

В "археологическите разкопки на забравата" освен български студенти и преподаватели се включват активно и чуждестранни експерти. Един от тях – англичанинът Адам Баркър, толкова харесва района на Летница, че успява да осигури финансиране, благодарение на което и самата изложба става възможна. Освен чуждестранния опит се търси и този на местните. Един от най-дейните в демонстрирането на стари занаяти и традиции се оказва дядо Богдан от Кърпачево, който макар и на повече от 80 години, успява да покаже на студентите как се коси трева и как се правят тухли от кирпич. Неговата къща се използва като база за експерименти с традиционни архитектурни и занаятчийски техники, а той самият се превръща в консултант по всички строителни дейности. Останалите хора от селото също приемат изключително позитивно инициативата да се изследват изчезващите им занаяти и традиции.



Илюстрация



Освен различни поколения изложбата и проектът "Археология на забравата" срещат и други две на пръв поглед крайни теми – меланхолията и оптимизма.

От една страна, стоят забравата и обезлюдяването с цялата тъга, която носят те. От друга страна, има и една много положителна нотка – тази на желанието за възраждане, възвръщане на забравени занаяти, традиции и ценности, които биха намерили място и в съвремието.

"Първоначалната ни идея беше за обединение на архитекти, художници, включително реставратори и занаятчии. Всъщност художниците в този случай са меланхолиците. Те имат чувствителност за загубата, за тъжната страна на живота. Докато ние, архитектите, по природа сме оптимисти, ние просто не можем да не мислим позитивно в работата си. И всъщност тази комбинация според мен се оказва изключително важна. Чрез нея успяхме да съчетаем чувствителността на художника с позитивизма на архитекта", разказва арх. Металкова-Маркова. Чрез нейния подход младите хора имат възможност да осъзнаят, че извън тяхната сфера има много други мнения, с които трябва да се съобразяват.

Илюстрация



Друга интересна връзка, която става възможна благодарение на обезлюдяващите села, е тази между миналото и бъдещето. "Опазването на архитектурното наследство е един поглед към миналото, но той задължително трябва да гледа и в бъдещето, защото иначе се получава просто непродуктивна носталгия, в която няма прогресивна същност. За мен точно този контраст е важен", споделя арх. Металкова-Маркова, която поставя важен фокус върху новите интерпретации на старите традиции. Една от целите на възраждането на забравеното е то да послужи в съвремието. Поради тази причина студентите по архитектура не правят възстановяване на къщите както са били, а са насърчавани към съвременни интерпретации със старите традиционни материали за създаване на нови пространства, които носят духа на XXI век.

Илюстрация



Ако искате да видите резултата – изложбата "Археология на забравата" е в "Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство" (бул. "Черни връх" 2 в София) до 21 септември. В нея също така присъстват снимки от работата на студентите, прочетени разкази за селото, забравата и възродяването на традиции. Под покрива на музея е пренесена дори цяла стая от изоставена къща, окачвайки някои от предметите в нея, илюстриращи жизнения път на жена от село Кърпачево. От вещите, разхвърляни по пода, може да се прочете историята на цял един живот – от дните на младостта, през отглеждането на децата, картичките от порасналите деца, покани за сватби и техните деца до некролога.

Капитал #35

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

  • Нашествието на тротинетките
  • Бразилската политика и пожарите в Амазония
  • Какво е добре да се знае за виртуалните банки

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място - Cafe 1920 Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

20 сеп 2019, 1584 прочитания

Festa Italiana с Cinecittà Osteria Italiana и La Bottega в хотел "Рила" в Боровец Festa Italiana с Cinecittà Osteria Italiana и La Bottega в хотел "Рила" в Боровец

На 21 и 22 септември италианската кухня гостува на ресторант Samokovi

17 сеп 2019, 1502 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 3828 прочитания

20 сеп 2019, 3674 прочитания

20 сеп 2019, 1935 прочитания

20 сеп 2019, 1555 прочитания

20 сеп 2019, 1442 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
По-горе билото, майсторки

Туристически маршрут E4 Light, или през пет планини за 11 дни с елементи на импровизация

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант