С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

4 5 сеп 2019, 8:32, 6593 прочитания

По-горе билото, майсторки

Туристически маршрут E4 Light, или през пет планини за 11 дни с елементи на импровизация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато лятото е в разгара си, човек се изправя пред вечната дилема "Море или планина", а най-правилният отговор е "Няма значение, стига да е приключение". Да тръгнеш от София и да стигнеш почти до гръцката граница пеша е приключение, което може да се осъществи по българската част на международния туристически маршрут Е4.

Това е наситен с традиция и история пешеходен път, който води началото си от Испания, пресича цяла Европа и стига до Кипър. Планинската отсечка от Е4 в България, известна още като "Петте планини", е с дължина 260 км и минава последователно през Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Въпреки че не е толкова популярен като старопланинския маршрут Ком - Емине, Е4 е не по-малко предизвикателен. Сумарната денивелация от 32 500 м (16 000 м възходяща и 16 500 м низходяща денивелация) се изминава за 13 дни.


Само преди броени дни, на 25 август, планинският бегач Калоян Пейчев постави рекорд за скоростно преминаване на трасето – само за 51 часа и 8 минути, а в началото на август Кирил Николов-Дизела се опита да измине Е4 за под 48 часа, но не успя заради лошото време.

Пътят преминава през най-високите български планини и прекосява отвесни и стръмни участъци (седловината "Кончето" в Пирин, Павлев връх в Рила). Резките промени в пейзажа и разнообразието сред многобройните туристи из популярните точки на маршрута (Седемте рилски езера, връх Вихрен) и безлюдността на други (планините Верила и Славянка) го правят интересен и вълнуващ. Едно от най-големите предимства на Е4 е, че предоставя избор на конкретни отсечки или алтернативни маршрути спрямо желанията, възможностите и времето, с което групата разполага.

Витоша: зад нас е Черни връх, най-красивата част от маршрута из южните части на планината предстои

Фотограф: Емилия Зафираки




Планът

Предварителната подготовка включва и план за физически натоварвания, които за нашата група от три жени започнаха половин година преди тръгването ни, първоначално изминаване на отделна отсечка от Е4 (в нашия случай това беше етапът в Пирин), детайлно проучване на избраните маршрути и определяне на резервни в случай на влошаване на времето, внимателно планиране на екипировка, храна и медикаменти. За да стигнем до финален вид на маршрута, трябваше да се съобразим с някои ограничения:

Носенето на минимален багаж, което изключва спален чувал и друга бивачна екипировка (освен газово котлонче), и спането в нестопанисвани заслони, избягването на тълпите туристи по най-популярните точки на маршрута и ограниченото време - 11 дни. Затова наричаме нашия маршрут Е4 Light (олекотена версия на оригинала).

Реализацията:
Етап 1: Витоша
Ден 1: Алеко – Черни връх – връх Ярловски купен –връх Сива грамада – връх Голям Ветрен – с. Ярлово
Трудност: 3/5. Продължителност: 5 часа, но с бране на малини и манатарки - до 8 часа
Наличие на вода: след Черни връх по пътеката за Ярловски купен има чешма, а след нея няма къде да утолите жаждата си, докато не стигнете самото село.
Настаняване: в селото няма къщи за гости. Единственият вариант е да имате познат с къща в района или предварително да се договорите с някой, който да ви приюти в селото.

Ето ни тук. Три сме пред лифтената станция на Алеко и тръгваме независимо от прогнозите. А те не са добри: сутринта е мрачна, тъмни облаци скриват пътеката към Черни връх, духа силен, поривист вятър. Не след дълго започва да прикапва и решаваме да изчакаме бурята в чайната пред неработещия лифт на Голи връх. Добро начало! Докато се чудим дали и как да продължим, дъждът прави кратка почивка и тръгваме към Черни връх по обиколната. Тъй като не спим по заслони заради екипировката, маршрутът ни през първия ден се различава от класическия: след достигането на връх Ярловски купен продължаваме по непопулярна пътека, подсичайки връх Сива грамада с крайна точка с. Ярлово вместо към заслон "Смильо".

Лентовата маркировка е стара и избеляла, но няма как да се обърка заради коловата, която е в доста добро състояние. Небето постепенно се изчиства, а пътеката е вълшебна. Ако не сте минавали от южната страна на Витоша, обезателно го направете. Релефът е много по-мек, гледките са приказни, а малините и ягодите в изобилие. Вечерта сме в къща в селото, междувременно имаме доставка на скара, бира и още един верен приятел, който тръгва с нас.

Илюстрация



Етап 2: Верила
Ден 2: с. Ярлово – седловина Бука преслап – разклон за връх Дебелец – връх Брусовете – с. Клисура
Трудност: 4/5 На практика няма голяма денивелация, но маршрутът за деня е между 24 и 28 км. Част от него е по открити места и коларски пътища. Продължителност: 8 - 10 часа
Вода: няма по целия маршрут. На разклон в гората преди вр. Дебелец има табела за вода, но в момента е почти пресъхнала. Преди самото с. Клисура се вижда обозначение за чешма, но имайте предвид, че водата в селото не е годна за пиене.

На следващия ден тръгваме рано, за да минем по протежението на цялата Верила и да стигнем в подножието на Рила планина. За целта трябва да стигнем до Бука преслап, който свързва Витоша с Верила и от него се включваме отново в маркировката за Е4. Верила е голяма изненада. Времето продължава да е облачно, а гъстите букови гори, през които вървят коларските пътища, по които се движим, са забулени в мъгла. Истински Авалон. Гледки и открити участъци има само през втората половина на пътя, но ни дават реална представа какво сме изминали и какво предстои.

Маркировката е нова и на практика човек няма как да се обърка. Още от центъра на с. Ярлово към нас се присъединява още един спътник - кучето Славян (така го кръстихме, въпреки че не стигна с нас до Славянка). Привечер стигаме до центъра на с. Клисура, откриваме чудна кръчма, а по-късно и уютната къща за гости, която сме резервирали като единствена възможност за спане.


Илюстрация


Етап 3: Рила:
Ден 3: с. Клисура – подножието на Лакатишка Рила – седловината Вада – х. "Вада" – Централна планинска школа (ЦПШ) – х. "Мальовица"
Трудност: 4/5 Няма голяма денивелация, но за сметка на това се върви през открити, немаркирани участъци. Подгответе се за среща с множество овчарски кучета. Продължителност: 8 часа
Вода: няколко чешми по пътя, които са "окупирани" от големи стада крави. Ето защо е добре да си носите количество вода, което да ви стигне поне до първата хижа.

И днес маршрутът ни е малко по-различен: За да избегнем големия туристически поток на Рилските езера и спането в заслон "Страшното езеро", избираме алтернативен маршрут през по-ниските части на Рила и спане в х. "Мальовица", което ще е за сметка на следващия ден, в който ще добавим разстоянието от хижата до заслон "Страшно езеро" към така или иначе дългия преход .

Времето вече е слънчево, излизаме от селото по нов коларски път, по който минават камиони с дървесина. Настроението е тягостно, маркировката липсва изцяло и ако нямахме джипиес и приложение, със сигурност щяхме да се лутаме дълго. След разклона за х. "Вада" и прохладата на гората ни очаква и самата хижа. Хапваме по една вкусна супа, разделяме се с хижарите с нежелание и тръгваме в гората към ЦПШ. Пътеката рязко се изкачва нагоре и в рамките на час се достига до ЦПШ. Следват още 40-50 минути до х. "Мальовица".

Ден 4: х. "Мальовица" – заслон "Страшно езеро" – Поповокапски езера – заслон "Кобилино бранище" – Водни връх – връх Маринковица – х. "Рибни езера"
Трудност: 5/5 – един от най-трудните участъци по маршрута. Преодоляването на големи денивелации, каменни пасажи, била във високите части на Рила и продължителността го правят опасен при влошаване на времето. Авариен план: слизане към Кирилова поляна по пътеката от заслон "Кобилино бранище". Продължителност: 12 часа с кратки почивки.

Тръгваме рано, бързо набираме височина и достигаме до Страшното езеро. Нямаме време да се любуваме на суровата му красота, защото ни чака ходене, а сиви облаци бързо закриват небето. Подсичаме склоновете на вр. Попова капа с повишено внимание, тъй като участъкът е през пасажи от гладки каменни блокове, някога обезопасен с метално въже, което в момента е неизползваемо. Следва спускане към Поповокапските езера и оттам до заслон "Кобилино бранище". Въпреки стегнатия ни ход не се движим по план, в далечината има буря, а и получаваме обаждане, че прогнозата се е променила.

Време за важно решение - да продължим към Водни връх с риск да ни помете наближаващата гръмотевична буря или да тръгнем по аварийния маршрут към Кирилова поляна. Избираме върха, тъй като все още духа вятър, който раздухва облаците и кара нови, което ни дава толеранс. Следват стръмни 600 м и надпревара с времето. От върха тръгваме по билото на Водния рид, достигаме подножието на връх Маринковица и започваме стремглаво спускане към долината. В далечината продължават да се чуват гръмотевиците над съседния циркус. В хижата ни чакат голяма група приятели, които се присъединяват към нас за следващия ден към х. "Македония". Вкусната храна и банята правят престоя ни още по-приятен.


Ден 5: х. "Рибни езера" – Павлев ръх – връх Черна поляна – Кадийн връх – Седлото – Ангелов връх - х. "Македония"
Трудност: 5/5 Преминават се пет върха в Рила и според различни източници това е най-трудният и техничен участък, който също не се препоръчва за преминаване в лошо време. Продължителност: 8 часа. Вода: няма.
В този ден гледките и върховете са в изобилие. Веднага след хижата започваме с изкачване, което ни извежда на основното било. Стигаме до подножието на Павлев връх, което е стръмно и отвесно и има въже. Със сигурност не е за хора, които имат проблем с височините, но групата ни се справя отлично и всички преминаваме успешно, включително и Славян, който продължава да е с нас. Следват още няколко не толкова атрактивни върха и красивото слизане към х. "Македония", която е фантастично уютна и вкусна хижа.

Ден 6: х. "Македония" – местност Картала – Благоевград – Добринище
Сутринта ни изненадва с гъста мъгла, дъжд и силен вятър. Планираният преход за днес към вр. Капатник и х. "Предела" се отлага за по-добри времена. Ударили сме емоционалното дъно, защото освен без преход за този ден оставаме и без Славян, който няма как да превозим към Добринище.

Ден 7: Добринище
Уютно планинско градче, в което да отдъхнем, да се изперем и да стегнем раницата за следващата планина в компанията на още близки приятели.

Илюстрация



Ден 8: х. Безбог" – Попово езеро – Демиркапийска порта – долината на Демиркапийска река – х. "Пирин" – мотел "Горски рай"
Трудност: 3/5 .Продължителност: неизвестна, поради честите спирки за хапване, пийване, гъби и снимки.
Тъй като вече сме правили по-рано класическия участък на Е4 в Пирин, решаваме, че ще пропуснем тълпите по седловината Кончето и връх Вихрен и ще изберем далеч по-непопулярния маршрут, който минава през Попово езеро и през Демиркапийска порта, разположена между върховете Демиркапийски чуки и Джано и се влива в Е4 след Тевно езеро. Групата ни е весела и шумна – седем жени на преход не е шега работа. Гледките и липсата на хора този ден са двойна награда за сетивата ни. Вечерта оставаме в мотел "Горски рай" – по-добрата алтернатива на х. "Пирин", който също бихме заменили с хижа "Малина", която е на още два часа път, но определено изглежда супер.

Ден 9: мотел "Горски рай" – х. "Малина" – връх Ореляк – Добро поле – х. "Попови ливади"
Трудност: 3/5 Продължителност: 8-10 часа. Оригиналната дължина на тази отсечка е 24 км. В зависимост от избора на алтернативни пътеки може да стане и по-дълга.
Този ден прекосяваме целия среден Пирин и гледките са разнообразни: букови вековни гори и скрити пътеки, мури и открити участъци по невероятното било на Ореляк, който ни изненадва със старопланинска си мекота и зелени поляни. Оттам следва стръмно и продължително спускане до х. "Попови ливади", в която прекарваме вечерта и се разделяме с част от женската ни група. Утеха ни е добър приятел, който идва отново с нас, носейки провизии и едни погрешно отнесени по-рано обувки.

Ден 10: х. "Попови ливади" – връх Свещник и връх Муторог – заслон и чешма "Беглика" – седловина Парил – х. "Славянка"
Трудност: 2/5 – категорично това е най-лекият и кратък преход. Продължителност: 6 часа.
Важен съвет: Ако успеете да се договорите със стопаните на х. "Попови ливади" или да намерите някакъв транспорт – използвайте го, за да преминете първата една трета от отсечката, която е прясно асфалтиран път през гората, в който се разминавате с камиони, натоварени с дървесина. Този ден прекосяваме билото на Южен Пирин, но подсичаме най-високите върхове и достигаме до Парилската седловина, която отделя Пирин от Славянка. Гледката е внушителна. Днес ни е леко, но утре... Достигаме до х. "Славянка" – бивша застава, която е образец за добре поддържана хижа, приличаща по-скоро на малък семеен хотел. Хижарите ни посрещат като близки роднини, а вечерта минава край огъня в планове за следващия дълъг ден.

Илюстрация



Славянка
Ден 11: х. "Славянка" – Малък Царев връх - Голям Царев връх – Валозите – първенецът Гоцев връх – заслон и чешма "Ливада" – х. "Извора"
Трудност: 5/5 - този ден е посветен на Славянка, която се преминава от край до край. Сумарната денивелация е 3600 м. Продължителност: 12 часа. Вода: Във високите части на планината няма.

Първата една трета от деня сме в горски пояс, в който преодоляваме повече от 1000 м положителна денивелация. Не е лесно, слънцето ни застига и усещаме парещите му лъчи в кратките открити участъци. Минаваме през естествена гора от черна мура, която е последната преди билото и си мислим, че трудното е свършило. Е, не точно... Билото на Славянка е изцяло голо, а слънцето на обед е безмилостно. Радваме се на всеки повей на вятъра, пестим водата, тъй като каквото си носим, това ще пием този ден, а гледките са изумителни. Планините се стелят накъдрени и зелени, докъдето ни стига погледът, над главата ни се рее волна граблива птица, а в далечината виждаме знамето на първенеца Гоцев връх. Крачка до него и вече сме в гръцка територия. Изкачването за деня свърши, вече започва спускането. До заслон "Ливади" сме останали без колене и почивката ни е повече от заслужена. Готвим си леща под дебелата сянка и споделяме усмивки на радост и малко тъга.

Илюстрация



Успяхме, но утре нямаме преход. Няма да нарамим раниците, да споделим мазолите и болката, да се погледнем разбиращо пред поредния връх или сипей, да се окуражим с някоя реплика като: "Малко остана", или "Винаги е по-страшно, отколкото изглежда". Вечерта сме в х. "Извора", ядем домати от градината и от чудното козе сирене на хижаря, поливаме с ледена ракия емоциите, слушаме патриотичните истории на този край и знаем, че сме направили нещо, което ще помним за цял живот.
Полезни съвети

Е4 или който и да е друг планински маршрут е съвсем постижим, но все пак е добре да имате предвид следните неща:

1. Маршрут, продължителност, прогноза – проверявайте предварително какво е нивото на трудност и дали отговаря на възможностите ви към момента. Има много форуми, карти, приложения, които да ви дадат информация. Информирайте се и за прогнозата текущо, като не разчитайте на новините – има специални приложения, които са доста по-точни. Разчитайте на приятел, който да проверява прогнозата и да ви я казва всяка вечер за следващия ден.

2. Багаж и екипировка – винаги важи правилото "По-малко, по-добре". Разбира се, не се отказвайте от важните неща, които да ви гарантират добро преживяване, но винаги на първо място слагайте безопасността пред комфорта. В нашия случай, въпреки че не предвиждахме спане на открито, в случай на нужда разполагахме с газов котлон, бивак сак и достатъчно провизии и медикаменти за първа помощ.

3. Ориентиране в планината – комбинирайте хартиената карта с джипиес и приложение с избраните маршрути. Всичко се случва: липса на маркировка, мъгла, излизане от пътеката по спешност.

4. Застраховка!

5. С кого отивам – изборът на хора, с които да споделите преживяването си, не опира само до това дали са веселяци. Важно е да можете да разчитате един на друг, да се харесвате и да се познавате добре. Разпределете предварително отговорностите си. В нашия случай разделихме маршрута на три части и всяка пое "воденето" по определена отсечка от него.

Капитал #36

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

- Ще загуби ли ГЕРБ София
- Как климатичната криза заплашва хранителната индустрия
- Валентин Златев влезе официално в хотелиерския си бизнес

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място: Смесен магазин "Зоя" Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

15 ное 2019, 3531 прочитания

Ново място: Motif Ново място: Motif

Барът на "Шишман 24" отвори по-рано тази есен

1 ное 2019, 3194 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10