Морето ражда и вино
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Морето ражда и вино

Shutterstock

Морето ражда и вино

Кои са избите, които задават тона за модернизацията на старата винена традиция в Бургаска област

Ани Коджаиванова
3630 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Прочутите бургаски вечери безспорно си вървят добре със студено "Бургаско" пиво или бургаска мускатова ракия, но отдавна е време да се преоткрие и съчетанието им с освежаващото ароматно местно бяло вино, което носи подписа на соления бриз и което се произвежда в региона от много векове.

По земите, обединени днес в Бургаска област, традициите във винопроизводството са наистина стари - в Поморийския район те са древни и датират още от антично време, а в близките Сунгурларска долина и Карнобатска котловина пък лозарството е традиционен поминък от векове. За това има значима причина - климатът тук е особено добър за винопроизводство.

Това, което днес сякаш още не е напълно постигнато обаче, е превръщането на климатичните дадености, старата традиция и дългата история в модерни, качествени и интригуващи вина. Такива, които да напомнят за слънцето, морето, соления вятър, лекотата на летните дни, или всички онези неща, заради които обичаме Бургас и морето.

В последните години с появата на няколко модерни винарни бяха направени първите стъпки към промяна, но областта тепърва трябва да измине дълъг път в намирането на новата си винена идентичност.

Плодородното море

Черноморието всъщност е най-плодородният лозарски район в България, който е и особено важен за бялото вино. Тук се намират около 30% от лозята в България изобщо и 53% от белите сортове грозде. В рамките на област Бургас пък са три от десетте най-големи производителя на вино в страната: винпром "Карнобат" (с продажби на вино за 2018 г. в размер на над 41 млн. лв.), "Винекс Славянци" (с оборот над 18 млн. лв. за 2018 г.) и "Черноморско злато" (с приходи от вино над 6.5 млн. лв. за 2018 г) .

Това не е резултат само от плановата икономика от миналото, а е въпрос и на тероар.

Климатичните условия до морето са изключително благоприятни за винопроизводство. Лятото е топло, зимата - мека, есента - топла и продължителна. Има разнообразие на почви, а соленият морски вятър оставя уникалния си отпечатък дори десетки километри навътре в региона - чак до Карнобат и Сунгурларе.

Не случайно един от водещите и популярни винени експерти Мишел Ролан казва, цитиран от thedrinksbusiness.com, че черноморските региони (от всичките страни на морето) имат много голям потенциал за развитие.

Сенките в слънчевата картина

Дали това ще се случи наистина обаче е въпрос с отворен отговор. Въпреки големия си потенциал винопроизводството в Бургаския регион се модернизира с по-бавни темпове в сравнение със Северното Черноморие, а и двата района заедно имат много какво да направят, за да догонят други в страната в качествено отношение. Доминантни тук остават големите промишлени винарни, които в основната част от продукцията си наблягат на количеството, а не на качеството.

Виненият туризъм в района пък е изцяло в сянката на основния продукт - морския масов туризъм, и, доколкото го има, е повече в ролята на странична атракция.

Не помага и фактът, че Черноморието си извоюва славата на дестинация за евтин "алкохолен туризъм", което е пълният антипод и отрицание на винения туризъм.

И все пак в последните години бяха направени няколко средни по размер инвестиции в качествени винени проекти, които започват да придават съвсем различно и доста по-модерно звучене на винения имидж на региона. Но място има и за други, още повече когато интересът на потребителите към бели вина расте.

Автор: Капитал

Анхиало и древните винени традиции

Поморие - старото Анхиало, без конкуренция е центърът на винарската индустрия в областта. Историята на поморийското вино датира от времето на първите заселници на Анхиало - древните траки, а традицията е развита и надградена от римляни и византийци, за което свидетелстват няколко запазени декрета. По византийско време Черноморието е обособено официално като един от регионите за винопроизводство на империята и това е и периодът, в който белите сортове грозде се превръщат в основен поминък за местното население. Традицията продължава и в рамките на българската държава, като Поморие е център на търговията с вино.

В по-съвременната история на Поморие важна дата е 1924 г., когато предприемчиви българи създават местната лозаро-винарска кооперация "Димят", и 1932 г., когато се изгражда първата съвременна изба в града - "Поморие".

Най-важните местни сортове и в древността, и днес са белите - на първо място шардоне, следвано от мускат отонел, димят, юни блан, ркацители, червен мискет (които участват и в направата на популярните ракии - поморийска гроздова и бургаска мускатова). В последните години място намират обаче и по-модерни сортове като совиньон блан, пино гри, шенин блан и вийоние.

Червените сортове се появяват след Освобождението, когато са засети мавруд и памид. Памидът дълго време остава водещ червен сорт в региона. От него се правят много леки, непретенциозни вина, подходящи за ежедневна употреба. През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато българското винопроизводство започва да обслужва основно външните пазари, памидът и маврудът са е заменени с мерло и каберне совиньон, а днес сила в региона набира и сирата.

Единствен представител на цялото това местно наследство до неотдавна си оставаше гигантът от соцвреме "Черноморско злато", популярен също и с ракиите и брендидата си. Виното, което той произвежда днес, в голямата си част е непретенциозно. Но като всеки голям производител и "Черноморско злато" развива паралелно и микропроизводство и има качествени серии вина, в които потенциалът на чаровния морски тероар напомня за себе си. Избата има и някои наистина интересни продукти - например отлежавалото в бъчви от бренди каберне совиньон Brendy Cask.

В последните години в района на Поморие се появиха и по-малки винарни, ориентирани приоритетно към висококачествено производство. Те залагат на сортови вина, модерни технологии, но успяват да съхранят характерния за региона стил. Белите вина са свежи и ароматни, а червените са по-ефирни, плодови и не толкова натоварени с дъб.

През 2009 г. дебютира "Дивес естейт", разположена между близките с. Ахелой и Каблешково, в историческата местност Симеонова могила, където се смята, че се е провела прочутата Ахелойска битка. Избата има 17 ха собствени лозя и капацитет около 150 хил. бутилки. Тя получи внимание първо с розето си, a в момента е една от много малкото изби, които предлагат и вино от позабравения памид - розе и червено.

Същата година първа реколта пусна и изба "Тохун", която се намира след изхода на Поморие в посока летище Бургас. "Тохун" винифицират грозде от 700 дка собствени лозя в землището на община Поморие и има капацитет до 400 хил. литра. Избата има три серии, сред които има наистина впечатляващи вина и в тях може да се усети неподправеният соленоват, минерален, свеж и ефирен морски тероар.

Изба "Страцин" допълни списъка с нови инвестиции през 2015 г. Тя се намира в едноименното поморийско село Страцин и има над 300 декара собствени лозя в района на винарната. Лозята са все още млади, но вече показват отличителен почерк в духа на региона.

Морски бриз и в Долината на розите

Бургаският регион има и още едно златно винарско кътче. Морският бриз оставя отпечатък и в лозята на карнобатското поле, където доминира гигантът винпром "Карнобат" и свързаната с него изба "Братя Минкови", и достига най-източния край на Долината на розите - Сунгурларската долина.

Тук винарските традиции са стари, а основният поминък традиционно са овощарството и лозарството. Това е царството на розата, но и на ароматните бели сортове. Най-големият производител е "Винекс Славянци" в едноименното село - приватизираният от местния бизнесмен Жеко Жеков соцзавод работи предимно за износ и има над 6000 дка лозя.

Регионът сравнително късно започна да модернизира винопроизводството си и доскоро сякаш се губеше от фокуса на наблюдателите, но и тук вече има инвестиции в нови винарни. През 2012 г. отвори "Шато Сунгурлар" - семейна изба с 400 дка собствени лозя, която произвежда предимно непретенциозни бели вина от мискет, италиански ризлинг, шардоне и мускат.

От 2014 г. "звездата" на региона е "Зеланос", една от чаровните нови "бели" изби на България. Тя е създадена от дългогодишната собственичка на лозя в района Рени Славова, която обработва 70 ха собствени лозя от совиньон блан, пино гри, шардоне, пино ноар, сира и каберне фран. Избата е с капацитет на производството около 200 хил. бутилки.

Вината на "Зеланос" съчетават по много успешен начин както характера на розовата долина, така и морския дух - белите са свежи и елегантни, но и ароматни, а червените са плодови и пивки. Пино ноарът на избата е сред топ образците на сорта в България.

Регионът със сигурност има да разкрива още потенциал, още повече че нишата на белите вина в България далече не е така развита като тази на червените. А интересът към ароматните сортове като траминер, мискет и мускат сякаш се възражда, след като нови изби започнаха да създават от тях вина в значително по-модерен стил. XXI век и морето търсят смели винари.

Прочутите бургаски вечери безспорно си вървят добре със студено "Бургаско" пиво или бургаска мускатова ракия, но отдавна е време да се преоткрие и съчетанието им с освежаващото ароматно местно бяло вино, което носи подписа на соления бриз и което се произвежда в региона от много векове.

По земите, обединени днес в Бургаска област, традициите във винопроизводството са наистина стари - в Поморийския район те са древни и датират още от антично време, а в близките Сунгурларска долина и Карнобатска котловина пък лозарството е традиционен поминък от векове. За това има значима причина - климатът тук е особено добър за винопроизводство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ново място: Quartal

Ново място: Quartal

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK