Драмата я преживяхме всички и навсякъде, но икономическите й поражения бяха особено болезнени за ресторантите: в рамките на часове те трябваше да замразят бизнеса си изцяло и за неопределено време. Наложеното социално дистанциране светкавично ги лиши от право на съществуване, като извади зад скоби същината на дефиницията им като най-естественото пространство за социално сближаване. И още - освен икономически травми ресторантите понесоха тежка имиджова щета.
Спомнете си историите като тази със семейството от Ухан, което понеже на 23 януари обядвало в ресторант в Гуанджоу, заразило цял Китай. Или видеото на експеримент в Япония, което с побиваща тръпки ултравиолетова нагледност показва къде и как точно полепва и се разпространява вирус в ресторант. Точно те породиха най-тежката битка, която предстои за ресторантите - как да се преборят със страховете на хората, основателни или ирационални. И със сигурност поне в близко бъдеще тя ще минава през адаптирането и промяната в условията на наваксване, сведен до минимум персонал, много по-малко клиенти и най-вече - с едно наум за втората вълна. Затова фокусът ще е върху храната за вкъщи, доставките, кетъринга и опаковането, а в този преходен период най на сигурно ще са добре прицелените и гъвкави хибридни формули на границата с гастромагазина, с много по-развити канали за контакти и поръчки през приложения и социални мрежи.
Ето един чуден нагледен пример точно за това - откритото неотдавна "малко" Forno Cipollini. Знаете - "голямото" на "Оборище" отвори преди седем години, последвано от второ, които през цялото време не можеха да се оплачат от липса на клиенти. В началото на карантината от ресторанта организираха поръчки и доставки, а в края й Cipollini ни се представя със своя различна версия - focacceria & gastronomia.
Както сочи името, това е кулинарен магазин с фурна за фокачи. От магазина може да купите италианските деликатеси, които Cipollini си внася отдавна, прясна паста и десертите като бисквитена, лимонова торта и тирамису, познати от ресторантите. Колкото до фокачата, зад нея се крие по-специално усилие. В продължение на шест месеца екипът на Cipollini е правил проучване на различни видове фокачи, в което са участвали и топ италиански "тестоведи". След много експерименти, очевидно и ядене, накрая се спира на една римска версия с дълго втасване и съвсем малко мая. И явно това е начинът, по който може да се получи фокача, която, смея да твърдя, е без паралел като качество.
Сама по себе си "гола" е напълно завършена като вкус, за да са й нужни украси и добавки, но вариантите й за пълнеж с колбаси, сирена и салати са от меню с двадесетина предложения или по избор от витрината. Пицата е една, "Маргарита", ще има и още варианти с тестото от фокачата. Подозирам, че няма да са на често, но ще са внимателно проверени.
В новото малко Cipollini няма седящи места вътре, има външен бар да се хапне набързо и на крак.
И обратно към световната драма. При евентуална втора вълна на това място няма да се наложи да затвори. Веднага може да заработи като павилион или щанд, или както там би го квалифицирал чиновническият език. Но работата не е само в това. Спасяването му няма да дойде от максималното дистанциране, а от предлаганото качество. Стига само да го опази.
ул. "Оборище" 21А
понеделник - неделя 12 - 20:30 ч.
0877799290
Драмата я преживяхме всички и навсякъде, но икономическите й поражения бяха особено болезнени за ресторантите: в рамките на часове те трябваше да замразят бизнеса си изцяло и за неопределено време. Наложеното социално дистанциране светкавично ги лиши от право на съществуване, като извади зад скоби същината на дефиницията им като най-естественото пространство за социално сближаване. И още - освен икономически травми ресторантите понесоха тежка имиджова щета.
Спомнете си историите като тази със семейството от Ухан, което понеже на 23 януари обядвало в ресторант в Гуанджоу, заразило цял Китай. Или видеото на експеримент в Япония, което с побиваща тръпки ултравиолетова нагледност показва къде и как точно полепва и се разпространява вирус в ресторант. Точно те породиха най-тежката битка, която предстои за ресторантите - как да се преборят със страховете на хората, основателни или ирационални. И със сигурност поне в близко бъдеще тя ще минава през адаптирането и промяната в условията на наваксване, сведен до минимум персонал, много по-малко клиенти и най-вече - с едно наум за втората вълна. Затова фокусът ще е върху храната за вкъщи, доставките, кетъринга и опаковането, а в този преходен период най на сигурно ще са добре прицелените и гъвкави хибридни формули на границата с гастромагазина, с много по-развити канали за контакти и поръчки през приложения и социални мрежи.
3 коментара
Тестото е много добро. Странното е че е по-добро отколкото в голямото Forno Cipollini.
Софийските пицарии трябва да се учат от тях как се прави тесто за пица.
Поздравявам майсторите на това тесто. Също за мен непонятно защо пиците в останалите им ресторанти не са от него.
Едно от двете места в София (другото е GRANO Pizza Napoletana) където се предлага неаполитанска пица. Това е нещо ново на нашата кулинарна сцена и, след обиколката ми на Неапол, мисля че и двете софийски места са много добри. Нищо общо с хлебните пити удавени в кечъп и майонеза, които се предлагат във всички останали пицарии.
P.S. Който обича пастата "добре сварена" и пицата "добре изпечена", няма смисъл да пробва тези две места.
Тестото е чудесно, но за съжаление с непостоянно качество. Последните два пъти не беше толкова добро колкото в началото.