Морето ражда и вино

Кои са избите, които задават тона за модернизацията на старата винена традиция в Бургаска област

Прочутите бургаски вечери безспорно си вървят добре със студено "Бургаско" пиво или бургаска мускатова ракия, но отдавна е време да се преоткрие и съчетанието им с освежаващото ароматно местно бяло вино, което носи подписа на соления бриз и което се произвежда в региона от много векове.

По земите, обединени днес в Бургаска област, традициите във винопроизводството са наистина стари - в Поморийския район те са древни и датират още от антично време, а в близките Сунгурларска долина и Карнобатска котловина пък лозарството е традиционен поминък от векове. За това има значима причина - климатът тук е особено добър за винопроизводство.

Това, което днес сякаш още не е напълно постигнато обаче, е превръщането на климатичните дадености, старата традиция и дългата история в модерни, качествени и интригуващи вина. Такива, които да напомнят за слънцето, морето, соления вятър, лекотата на летните дни, или всички онези неща, заради които обичаме Бургас и морето.

В последните години с появата на няколко модерни винарни бяха направени първите стъпки към промяна, но областта тепърва трябва да измине дълъг път в намирането на новата си винена идентичност.

Плодородното море

Черноморието всъщност е най-плодородният лозарски район в България, който е и особено важен за бялото вино. Тук се намират около 30% от лозята в България изобщо и 53% от белите сортове грозде. В рамките на област Бургас пък са три от десетте най-големи производителя на вино в страната: винпром "Карнобат" (с продажби на вино за 2018 г. в размер на над 41 млн. лв.), "Винекс Славянци" (с оборот над 18 млн. лв. за 2018 г.) и "Черноморско злато" (с приходи от вино над 6.5 млн. лв. за 2018 г) .

Това не е резултат само от плановата икономика от миналото, а е въпрос и на тероар.

Климатичните условия до морето са изключително благоприятни за винопроизводство. Лятото е топло, зимата - мека, есента - топла и продължителна. Има разнообразие на почви, а соленият морски вятър оставя уникалния си отпечатък дори десетки километри навътре в региона - чак до Карнобат и Сунгурларе.

Не случайно един от водещите и популярни винени експерти Мишел Ролан казва, цитиран от thedrinksbusiness.com, че черноморските региони (от всичките страни на морето) имат много голям потенциал за развитие.

Сенките в слънчевата картина

Дали това ще се случи наистина обаче е въпрос с отворен отговор. Въпреки големия си потенциал винопроизводството в Бургаския регион се модернизира с по-бавни темпове в сравнение със Северното Черноморие, а и двата района заедно имат много какво да направят, за да догонят други в страната в качествено отношение. Доминантни тук остават големите промишлени винарни, които в основната част от продукцията си наблягат на количеството, а не на качеството.

Виненият туризъм в района пък е изцяло в сянката на основния продукт - морския масов туризъм, и, доколкото го има, е повече в ролята на странична атракция.

Не помага и фактът, че Черноморието си извоюва славата на дестинация за евтин "алкохолен туризъм", което е пълният антипод и отрицание на винения туризъм.

И все пак в последните години бяха направени няколко средни по размер инвестиции в качествени винени проекти, които започват да придават съвсем различно и доста по-модерно звучене на винения имидж на региона. Но място има и за други, още повече когато интересът на потребителите към бели вина расте.

Анхиало и древните винени традиции

Поморие - старото Анхиало, без конкуренция е центърът на винарската индустрия в областта. Историята на поморийското вино датира от времето на първите заселници на Анхиало - древните траки, а традицията е развита и надградена от римляни и византийци, за което свидетелстват няколко запазени декрета. По византийско време Черноморието е обособено официално като един от регионите за винопроизводство на империята и това е и периодът, в който белите сортове грозде се превръщат в основен поминък за местното население. Традицията продължава и в рамките на българската държава, като Поморие е център на търговията с вино.

В по-съвременната история на Поморие важна дата е 1924 г., когато предприемчиви българи създават местната лозаро-винарска кооперация "Димят", и 1932 г., когато се изгражда първата съвременна изба в града - "Поморие".

Най-важните местни сортове и в древността, и днес са белите - на първо място шардоне, следвано от мускат отонел, димят, юни блан, ркацители, червен мискет (които участват и в направата на популярните ракии - поморийска гроздова и бургаска мускатова). В последните години място намират обаче и по-модерни сортове като совиньон блан, пино гри, шенин блан и вийоние.

Червените сортове се появяват след Освобождението, когато са засети мавруд и памид. Памидът дълго време остава водещ червен сорт в региона. От него се правят много леки, непретенциозни вина, подходящи за ежедневна употреба. През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато българското винопроизводство започва да обслужва основно външните пазари, памидът и маврудът са е заменени с мерло и каберне совиньон, а днес сила в региона набира и сирата.

Единствен представител на цялото това местно наследство до неотдавна си оставаше гигантът от соцвреме "Черноморско злато", популярен също и с ракиите и брендидата си. Виното, което той произвежда днес, в голямата си част е непретенциозно. Но като всеки голям производител и "Черноморско злато" развива паралелно и микропроизводство и има качествени серии вина, в които потенциалът на чаровния морски тероар напомня за себе си. Избата има и някои наистина интересни продукти - например отлежавалото в бъчви от бренди каберне совиньон Brendy Cask.

В последните години в района на Поморие се появиха и по-малки винарни, ориентирани приоритетно към висококачествено производство. Те залагат на сортови вина, модерни технологии, но успяват да съхранят характерния за региона стил. Белите вина са свежи и ароматни, а червените са по-ефирни, плодови и не толкова натоварени с дъб.

През 2009 г. дебютира "Дивес естейт", разположена между близките с. Ахелой и Каблешково, в историческата местност Симеонова могила, където се смята, че се е провела прочутата Ахелойска битка. Избата има 17 ха собствени лозя и капацитет около 150 хил. бутилки. Тя получи внимание първо с розето си, a в момента е една от много малкото изби, които предлагат и вино от позабравения памид - розе и червено.

Същата година първа реколта пусна и изба "Тохун", която се намира след изхода на Поморие в посока летище Бургас. "Тохун" винифицират грозде от 700 дка собствени лозя в землището на община Поморие и има капацитет до 400 хил. литра. Избата има три серии, сред които има наистина впечатляващи вина и в тях може да се усети неподправеният соленоват, минерален, свеж и ефирен морски тероар.

Изба "Страцин" допълни списъка с нови инвестиции през 2015 г. Тя се намира в едноименното поморийско село Страцин и има над 300 декара собствени лозя в района на винарната. Лозята са все още млади, но вече показват отличителен почерк в духа на региона.

Морски бриз и в Долината на розите

Бургаският регион има и още едно златно винарско кътче. Морският бриз оставя отпечатък и в лозята на карнобатското поле, където доминира гигантът винпром "Карнобат" и свързаната с него изба "Братя Минкови", и достига най-източния край на Долината на розите - Сунгурларската долина.

Тук винарските традиции са стари, а основният поминък традиционно са овощарството и лозарството. Това е царството на розата, но и на ароматните бели сортове. Най-големият производител е "Винекс Славянци" в едноименното село - приватизираният от местния бизнесмен Жеко Жеков соцзавод работи предимно за износ и има над 6000 дка лозя.

Регионът сравнително късно започна да модернизира винопроизводството си и доскоро сякаш се губеше от фокуса на наблюдателите, но и тук вече има инвестиции в нови винарни. През 2012 г. отвори "Шато Сунгурлар" - семейна изба с 400 дка собствени лозя, която произвежда предимно непретенциозни бели вина от мискет, италиански ризлинг, шардоне и мускат.

От 2014 г. "звездата" на региона е "Зеланос", една от чаровните нови "бели" изби на България. Тя е създадена от дългогодишната собственичка на лозя в района Рени Славова, която обработва 70 ха собствени лозя от совиньон блан, пино гри, шардоне, пино ноар, сира и каберне фран. Избата е с капацитет на производството около 200 хил. бутилки.

Вината на "Зеланос" съчетават по много успешен начин както характера на розовата долина, така и морския дух - белите са свежи и елегантни, но и ароматни, а червените са плодови и пивки. Пино ноарът на избата е сред топ образците на сорта в България.

Регионът със сигурност има да разкрива още потенциал, още повече че нишата на белите вина в България далече не е така развита като тази на червените. А интересът към ароматните сортове като траминер, мискет и мускат сякаш се възражда, след като нови изби започнаха да създават от тях вина в значително по-модерен стил. XXI век и морето търсят смели винари.

Още от Капитал